ShadowDance

Ще има светлина

Слънцето залезе. Песента на птиците се промени, леко, неусетно
почти. Двете кучета се надигнаха бавно, хвърлиха по един примирен
поглед на невъзмутимата котка и се преместиха в другия край на
двора, по-близо до кухнята.

Човекът на широката тераса не помръдна, макар че усмивката, която
бавно се разливаше по лицето му, като че ли стана още малко
по-широка. И защо не - това бе любимото му време на деня - часът
след залеза, лекият ветрец, затихващите птичи песни в горичката наоколо, избледняващият огън в оперението на облаците... Този
тих, безименен час си бе негов, само негов.

Той знаеше, че скоро други ще се засуетят наоколо, ще запалят
факлите край пътеката, ще вземат една от тях и с нея ще докоснат
леко, толкова леко, всяка от свещите в четирите изкусно излети
свещника на масата, ще прогонят нощния мрак. Той знаеше - и все
пак всеки път се учудваше, не разбираше защо. Та нали там, горе,
между облаците, вече се виждаше крехкият лунен сърп? Та нали след
малко, отпървом плахо, една по една, а сетне сякаш вкупом,
изведнъж, щяха да изплуват и звездите - толкова много звезди,
толкова ярки звезди тук, в подножието на планината, далеч отсветлините на големия град? Та нали същите тези хора, които вече
изнасяха факлите, толкова пъти са се разхождали с него под бледата
светлина на Млечния път и луната-закрилница?

Та нали и слънцето, макар залязло, не бе изгубено - нима нейде
далеч, далеч на изток, през девет страни в десета, през два
острова на трети, нямаше един бряг, един пясъчен плаж, където в
този момент слънцето подаваше едва-едва лика си над хоризонта,
плъзваше следа от нежен пламък по вълните, докосваше с милувка
нейното чакащо лице? Та нали, когато слънцето залезе там, при
нея, то ще донесе нейната милувка в топлия си обеден плам тук?

Та нали винаги ще има светлина?

Този ракази (не съм сугурен какво точно е) ми беше може би най-сложен за коментиране от всички други участници. Просто не виждам какво има да му се коментира.

Първо, което е и най-лошото, въпреки дължината му успя да ме отегчи на моменти. Стилът ти е горе-долу добър. Не ми харесва това, че на места много задълбаваш и изброяваш много ненужни детайли, може би и заради това се отегчих на моменти. Не, че има лошо, даже някой хора предпочитат всичко да е описано до съвършенство за да може читателя да се доближи максимално до това, което иска да опише разказвача. Аз просто съм от типа "детайлите за сметка на действието", но има и много произведения, които са изпипани майсторски и заради това ми харесват и не ме отегчават описанията, за жалост този разказ не е едно от тях.

Като цяло текста (не знам как да го наричам!?) не ми хареса... Съжалявам, надали е в теб вината, но просто не мисля, че толкова кратък текст е способен да впечатли читателя...