ShadowDance

Е не, след толкова постове споменаващи "Американски богове" не издържах и вчера си я купих! Само да видим кога ще стигна до нея, че се затрупах с книги, очакчващи да бъдат прочетени (както и няколко за препрочитане )

Scourge wrote:доста по-добра от американски богове, ако трябва да сме точни.

Ми за мен пък, първата е страхотна. Втората е също толкова хубава, защото много добре "спазва" идеите и духа на първата. Но вкусове - бол.
А и може да ме е впечатлила толкова, понеже беше нещо съвсем ново и неочаквано; един вид първи допир с Гайман.

BaYa wrote:

Scourge wrote:доста по-добра от американски богове, ако трябва да сме точни. :)

Ми за мен пък, първата е страхотна. Втората е също толкова хубава, защото много добре "спазва" идеите и духа на първата. Но вкусове - бол.
А и може да ме е впечатлила толкова, понеже беше нещо съвсем ново и неочаквано; един вид първи допир с Гайман.

Вероятно. Според мен Геймън след Neverwhere се отдаде на литературен онанизъм, който прекъсна само за "Добри поличби" и Anansi Boys. Всичките там Коралайни, Мелинди, звездни прахчета, американски богове, вълци в стени и т.н. ми доставиха... е, то дори не беше разочарование, просто им се издразних. Хубаво казват хората, че блогът убива творческия заряд на писателя :)

Баси, как можа да го кажеш тва за Коралайн

Нея и аз не я либя много. Факт е, че доста от книжките на Геймън биха били пълен крап, ако той не беше толкова добър...

Ми как можах... За мен цялата книга е една гигантска халюциногенна гъба за подрастващи, в която аз лично не открих и следа от така прехвалените размишления за самоличността, увереността, семейните взаимоотношения и прочее шитз. Това не означава, че ги няма, просто, че на мен книгата не ми хареса и само потвърди вярата ми, че напоследък Геймън се е отдал на някакви абсолютни простотии, които само талантът му успява да замаскира като детски книги с двойно дъно.

Ъммм... гигантска халюциногенна гъба за подрастващи бийтс размишления за алабала енидей....

Ми аз четох Коралайн и Невъруеър една след друга и втората определено беше много по-смислена, фокусирана и написана на различни нива. Без да е размишления за алабала, нали...
Просто Коралайн сякаш е писана на приннципа "писах я, защото мога", докато Невъруеър е "писах я, защото искам".

Опитвам се да видя къде съм ги сравнявал, ала какво се оказва - НЕ МОГА

просто коралайн кърти мивки и тва е. невъруера е доста по-добър от доста неща, кат цяло.

Няма нужда ти да си ги сравнявал, за да го направя аз. На мен Коралайн ми е самоцелна, малко като упражнение по стил - има го, може и да кърти мивки с него, но си остава главно с него.

Идеята на сравнението с Neverwhere е, че докато претенциите за идейност и смисленост на творенията му растат с времето, на някои хора им се струва, че писането на Геймън просто става по-разпиляно. Това е промяна в стила му, която на теб може да ти харесва, но за мен например е равнозначна на спад в нивото.

Neverwhere нямаше никакви аспирации да учи децата на добродетели или да тълкува модерния човек, ами си беше чисто и просто романизация на нискобюджетно ърбън фентъзи сериалче, обаче съм съгласен с Морв, че ми направи впечатление на доста по-смислена книга от "Коралайн". Имаше сюжетно единство, идейно ядро, нам си кво, и тия неща се усещаха. В "Коралайн" читателят просто се разхожда от сцена на сцена.

Това е книга за деца, за бога... сюжетно единство и идейно ядро...............................

Поувлякох се, признавам

Обаче "Приключенията на Хъкълбери Фин", "Малкият принц", "Мечо Пух", "Хълмът Уотършип", "Матилда" и т.н., и т.н. също са детски книги. И ги имат тия неща.

Което има всяка случайно взета детска приказка или детска книга... Точно щото е за деца би трябвало да е по-стегната и проста като постройка. Няма логика деца да разбират неща, които дори на възрастните са им отвлечени.

Няма нищо за разбиране, а и плотът е толкова симплистичен, че чак боли. Има просто страхотно въображение, изградило свят, в който има страшни и необясними неща и прелестно непукистки настроената главна героиния, която ги преборва, печелейки симпатиите на читателя.

Това че има и доста ячък стил, е просто в бонус.