ShadowDance

Пускам темата, за да проуча каква е позицията ви по един жизнено важен въпрос.

Представете си следната ситуация - някой ти звъни, но ти си в положение, в което не можеш да му вдигнеш. Затваряш му. Какво е логичното ти действие след това? Да чакаш пак да ти звънне или по някакъв друг начин (СМС) да ти покаже, че му е важно да се свърже с теб? Или ще му се обадиш, за да видиш какво иска?

Моята позиция е, че е абсурдно да искаш още опити за връзка. Аз лично никога не бих звъннал повторно на човек, който ми е затворил, щото обикновено ситуациите, изискващи прекъсване на връзката, не са особено комфортни за затварящия и знам, че само ще му причиня още неудобства. Струва ми се абсурдно и да пиша смс да ми звъни, след като ОЧЕВИДНО, ебаси, искам да се свържа с него, щом изобщо съм тръгнал да го търся.

За мен единственото логично, когато затвориш на някого, е да му се обадиш после, когато вече имаш възможност. Другото казва в прав текст "не ме боли кво искаш, ако ти е важно, ше се гърчиш, докато благоволя. Ако не се гърчиш, начи не ти е важно"

Та вие как смятате?

Когато някой ми звъни и се наложи да му затворя, после смятам, че аз съм длъжна да му позвъня като се освободя. Ся, не че не се е случвало да забравя два-три пъти, но това е по-скоро изключение. Другият може да звъни или праща смс-и само ако иска да наблегне на неотложността на въпроса. В смисъл "да бе, виждам, че си зает, ма е въпрос на живот и смърт да те чуя за минута сега", иначе не виждам логика пак той да се обажда. Най-малкото няма гаранция, че няма пак да прекъсне същата важна дейност, заради която му е било затворено.

Roland wrote: За мен единственото логично, когато затвориш на някого, е да му се обадиш после, когато вече имаш възможност. Другото казва в прав текст "не ме боли кво искаш, ако ти е важно, ше се гърчиш, докато благоволя. Ако не се гърчиш, начи не ти е важно"

Та вие как смятате?

Аз бих сторила както пишеш по-горе. Но пък и аз никога не затварям телефон на никого, макар и да не ми е приятно. Предпочитам да почервенея, но да си каже че не искам или не ми е приятно.
От друга страна имам много заблеяни приятели/ки които са способни да затворят в напечен момент и после да не се сетят за мен. Та, в зависимост от доверието с което се ползвам, може и да пробия телефонът на някой в случай на нужда. Но споко, нито имам твоята номер, нито бих посмяла!

Винаги го вдигам.

Освен в кино. И винаги звъня после, разбира се.

Не включвам момента със забравянето във въпроса. И то дразни, но тук става дума да не си забравил и пак да не с обадиш.

Еми примерно ти като ми звъня в петък, за да ПИРАТСТВАМ И ДА ПРЕСТЪПВАМ ЗАКОНА заради теб ми беше паднала батерията. След което веднага ти се обадих от домашен на гсм, говорейки цели 4 минути!

Така че май съм на твоето мнение, макар че примерно ако Алекс ми се обади ще го оставя да се погърчи.

Няма смисъл да навлизаме в дългия списък със ситуации, когато не е добра идея - или просто не можеш - да отговориш на телефонно обаждане...

Мкей, значи, от двете страни:
- когато се обаждам: ако ми затворят, в твърде редки случаи изпращам SMS, само ако е наистина важно; иначе чакам да ми се обадят, да. Ако минат няколко часа, може да звънна пак.
- когато ми се обаждат: ако не мога да отговоря, затварям и се опитвам да запомня, че по-късно трябва да се обадя на човека. Ако ситуацията го позволява, отговарям и тихо и бързо казвам "ще ти звънна след 15 минути" - но само ако това няма да пречи наистина. В някои случаи - кино, театър, лекция, действително важна среща с клиенти - пиша SMS, в който казвам, че ще се обадя след малко.

Ммф. А иначе, Рол, мдам - и аз леко настръхвам, когато ми се обади леля ми, аз й затворя, а тя ми звъни още два пъти и после, когато най-накрая аз мога да й се обадя, ми каже "абе аз знам, че ще ми звъннеш, ама рекох да ти покажа, че ми е много важно, да не забравиш"... грррр!

Ами, зависи дали мога да се обадя. Ако се наложи да затворя телефона гледам после да звънна (в случая с Никола той си звъни до откат, докато не му вдигна), иначе ще умра от любопитство .

В случаите, когато умишлено не вдигам телефона любопитството ми надделява след няколко часа и или вдигам или звъня.

Е, не говорим за умишлено невдигане на телефона, там вече са някакви по-сложни взаимоотношения.

Да, така е, аз само споменавам.

Бтв, искам Валката да чуя по темата .

Бе, понякога звъни обратно. Сигурна съм, че в моментите, в които не го прави просто е Валерия... (ноу офенс, просто репликата ме грабна)

Е, той често е Валерия и коронният номер е с 'о, аз нямам телефон и това в джоба ми не звъни'.

Обикновено много рядко се случва да не вдигам телефона си, най-често когато не съм го чул телефона си да звъни (бил съм в друга стая, много е било шумно, и т.н.).

Ако съм в ситуация, когато телефонът би попречил много (пр. среща по работа, кино, театър, концерт и т.н.), аз просто го изключвам предварително. Това си е част от етикета, в крайна сметка ако ти звъни телефона когато вършиш нещо много важно и не бива да те прекъсват, никой друг не ти е виновен, че си си оставил телефона включен. Разбирам, че някой може да извади аргумент "ами ако се случи нещо много спешно", но според мен в такъв случай все ще намерят начин да се свържат с теб.

Иначе винаги вдигам телефона си, дори и само да кажа, че в момента не мога да говоря дълго с този, който ми се обажда. Ако някой ме е търсил, но не съм вдигнал защото не съм си чул телефона (поради каквото и да е причина), обикновено се обаждам, дори и това да е непознат (ако е някой, който съм записал в указателя си, винаги се обаждам обратно).

Мтака де, забравих да спомена, че вариантът със "ще ти звънна след 15 минути" обикновено се случва, след като телефонът ми не е звънял, а е изръмжал тихичко на вибрация Да, разбира се, че е малко глупаво по средата на дори не твърде важна работна среща телефонът ми да иззвъни, да събера всички погледи и след това да кажа "пич, не мога да говоря сега"

В момента не мога да се защитя подобаващо затова просто ще запазя мълчание.

А и аз не натискам заето а просто не вдигам.