Написах го преди малко,за не-повече от половин час.Не претендирам,че е хубаво.Даже точно обратното мисля,че е тъпо.А и аз съм все още начинаещ в занаята. (имам не-повече от 6-7 разказа написани)
Все пак желая да чуя вашата критика към мен,всяка критика или съвет е добре дошла.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
EDITED:
Държа купичка с ябълки (нарязани) в лявата си ръка и потънал в дълбоки размисли взимам последното парченце, което е останало. Вече мислих достатъчно и взех решение – ще го направя! Ставам от коженото ми канапе в хола и се запътвам към кухнята. Ето че вече съм там, поставям купичката в мивката - при другите съдове за миене. От радиото се чува някаква песен. Гаден хип-хоп... Хващам радиото, занасям го до прозореца на кухнята и го хвърлям. Не ми трябва да слушам някакви противни римувания примесени с псувни. Добре е, че под прозореца се намира шахтата на блока, а не улицата. Приближавам се до мивката със неизмитите съдове. Препълнена е. Бъркам някъде на вътре между мазните чинии и готово! Открих това, което търсех. Нож. Измивам го добре, а после го изсушавам с кърпата закачена от дясната страна на мивката. Отивам в банята. Приближавам се до ваната и запушвам каналът и така, че водата да не може да изтича. Завъртам крана на топлата вода до край. Изчаквам ваната да се напълни и след това спирам крана. Мисля, че вече всичко е готово. Заставам на колене до ваната. Взимам ножа с дясната си ръка и опитвам да прережа вените на лявата, но нищо не се получава, за сметка на това болката е ужасяваща. Ставам от мястото си и отивам до тоалетката на стената и от там си взимам бръснарско ножче. Е, този път прерязването е успешно. По същият начин постъпвам и с другата си ръка, но този път лявата е екзекуторът, а дясната - осъдения. Потапям ръцете си във ваната. Всичко е в кръв. Водата във ваната бързо се оцветява. Започвам да се хиля, смешно ми е. Това ли било? Това ли било да се самоубиеш? Ха-ха-ха то било много лесно... А някой ми беше казвал, че било трудно. Ха-ха презирам глупаците! Дали чувствам болка? Не, няма никаква болка, може би съвсем леко изтръпване, но не и болка. Чувствам едно такова приятно усещане на удоволетворение, че най-накрая аз успях! Да! Успях да се избавя от този шибан робски живот и това е. Ха-ха-ха да го еба тъпият живот, вече ми беше омръзнал. Рано или късно на всеки му омръзва, не е ли така? Така е и още как, ха-ха-ха-ха. Радвам се, че и аз успях. Замаян съм ... не много ... съвсем леко ... ха-ха ... хах, причернява ми от време на време ... е мисля ... че ... скоро ... идва ... краят...
02.11.2007г.
:D:D
