ShadowDance

Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати,
животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво
получаваш?
Смърт!

Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки. Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом.
Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш
пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение
получаваш златен часовник на първия работен ден. Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм.
Красота!

Колко забавно... Да ама не. Реалността си е реалност и пякога е гадна... Може би някой ден ще успеем да я променим.....

Да, а след оргазъма получаваш раздвоение на личноста и постепенно се превръщаш в сперматогон и овогон!

А иначе жизненият цикъл на клетката много наподобява нашия:

Дели се (е ние пък правим много опити да се множим ), дели се, дели се ...., докато вече не може и вземе, че умре. Или пък по някое време се диференцира (т.е. става монах/монахиня) и пак умира. А може и да се дедиференцира - като прелюбодействаш пак си почваш да се делиш .... Докато не умреш. Общо взето изходът е един и същ, но важното е какво си правил преди него. И как си стигнал до него.

Да се дедиференцира клетка? Как бре? Аз само за раковите се сещам да го правят туй.

Иначе свестна идея, ама първите десет години старчески дом няма ли да са мноу неприятен аналог на тежко детство? :Р

Диференцират (в някаква степен) главно клетки, които се намират в увредени тъкани, за да възвърнат способността си да се делят и да осъществят репаративна регенерация на увредената тъкан.

Забавна идея, но все пак ще е тъжничко как постепенно забравяш тригонометрията, после палниметрията, аритметиката, а накрая вече се чудиш четири след три или след шест идваше...
Биолози:Р

Че биолозите сме повредени, повредени сме си.

Но не искам един ден да започна да се смалявам. Вижда ми се още по-гадно от стареенето. Някой иска ли да му разкажа за стареенето на клетките?

Ам, аз лично получавам депресия и шум в ушите от такива разкази, но ако има други желаещи... :Р
Между другото, и като старееш се смаляваш, макар и не толкова.

Абсолютно си права, не отричам. Но я си представи как пубертетът протича в обратна посока ...

Абе я разкажи за стареенето на клетките, че и аз съм биолог (до някакжа степен). И до сега тая наука си ми е слабост... Много обичам например нуклеуновите киселини ... и... амин киселините (даже те са ми по лиубими) .....

Има няколко хипотези, но най-достоверната е, че с течение на времето в клетките се натрупват вредни вещества, отпадни продукти от биологичното окисление и други метаболитни процеси, които вече не могат да се разграждат и водят до нарушаване функциите й. Освен това настъпват промени в генетичния материал и в синтеза на белтъци и някои ензими са с намалена или липсваща функция, от където всищност следва и горното.

Накратко, за да не отегчаваме останалите, е това.

Просто ентропия в малък мащаб :Р
Все пак според мен регенерацията става със стволови клетки от костния мозък, а не с вече диференцирани нормални клетки; доколкото си спомням тяхното е необратимо - всъщност мисля, че именно заради прогресивното намаляване на червения костен мозък с възрастта регенерацията става все по-невъзможна.

Morwen wrote:Забавна идея, но все пак ще е тъжничко как постепенно забравяш тригонометрията, после палниметрията, аритметиката, а накрая вече се чудиш четири след три или след шест идваше...
Биолози:Р

Мне! не! не! Всичко освен паметта ще върви назад! Т.е. не само няма да забравяш, но когато чукнеш 18 годинки ще знаеш перфектно как да подходиш към готините каки! Да не говорим пък тогава, какви чудеса ще свършат знанията по биология и анатомия!
Бюууудифъл!!

Ми аз викам да се организираме малко,нали си имаме един куп биолози,тук-там по някои химик и физик ще се намери...каквото ощте там друго ни трябва ще си го набавим...и да се залавяме за работа Колко му е?Идеята е налице,хората-също(мила усмивчица и помахване с клепки)
От друга страна пък ни липсват малко опитни мишки...Някои да се кандидатира ж името на..ъъъ...човешкия прогрес?(оште от онази мила усмивка?)

Защо не пробваме с теб за начало, очевидно си навита (нека ти върна милата усмивка), пък ако нищо не стане, жалко за науката :p