Герои

Разкази, поезия, илюстрации...
Кътче за вашето лично творчество.

Moderators: Trip, Random, Marfa

Post Reply
User avatar
Xellos
Moderator
Posts: 20295
Joined: Fri Apr 02, 2004 10:08 pm

Герои

Post by Xellos » Sun Apr 25, 2004 10:48 pm

Предлагам тук да си направим галерия на героите един вид.

Рейн

Обща информация ака summary ;)
вид - човек
възраст - 25-27
особени белези - телепатия с котката
умения - дегизиране, крадене, фехтовка
предпочитания за използване на героя от други
- нищо конкретно за ся.

Клио

Обща информация:
вид - ми, на вид котка, макар и от врeме на време bitch ;p
възраст - не и личи
особени белези - виж по горе за телепатията, сменя си цвета по желание макар да мрази рижава на петна.
умения - нищо котешко и донякъде човешко не и е чуждо
предпочитания за използване на героя от други
Свързана е засега с Рейн.


Тъй, тва понеже си го имам обширно, а ме мързиии да правя нов герой ще го попрефасонирам.


В кръчмата беше полупразно, тъй като повечето хора избягваха да се прибират по тъмно из този квартал. Открита камина и няколко маслени лампи осветяваха помещението. Близо до огъня седеше вечното присъствие от няколко старци, на другите маси две семейства, отседнали в стаите на горния етаж и 3-ма младежи, които шумно и невъздържано ревяха песни, тропаха по масата и закачаха келнерката, докато тя се усмихваше насила и чакаше да метнат някоя монетка. След малко тримата станаха, запратиха със смях чашите си в стената и, подкрепяйки се един друг, тръгнаха да излизат. Единият извади дебела извезана кесия и като продължаваше да се смее, хвърли няколко монети на пода. Наглото им поведение си просеше един хубав тупаник, но богатите хлапета бяха обичайно зло за кръчмите в този район, пък и плащаха добре. Какво е един ощипан задник на келнерка или няколко счупени маси, в замяна на щедър бакшиш. Рядко се стигаше до проливане на кръв, а и зад тях бяха бащините им армии от гардове. Градът си имаше къде-къде по-големи проблеми.
На изхода тримата се сбутаха със слаба фигура с опърпани и посивяли от носене, но все пак чисти панталон и наметало с качулка. Младежите го блъснаха грубо по пътя си навън. Човекът политна и се стовари по гръб на пода. Качулката се отметна и разкри младо мъжко лице. Чертите му минаваха на заден план заради дългия, морав, вертикално разположен белег, който тръгваше от челото над лявото око и стигаше до брадичката. Кафявите очи гледаха измамно кротко, като лявото по чудо беше останало незасегнато. С подигравки и подвиквания “Изрод” и “Просяк”, богаташчетата излязоха на постланото с каменни плочи дворче пред кръчмата. Силите им стигнаха да седнат на дървената пейка отстрани на вратата. Спокойствието в кръчмата се повъзстанови. Младежът стана гъвкаво, изтупа се и наметна пак качулката. Избра си маса в един по-тъмен ъгъл, измъкна добре натъпкана везана кесия, метна една сребърна монета от нея на момичето, разнасящо поръчките и пожела с тих глас печено пиле с картофи и бира. В светлината на трепкащите пламъци от издълженото лице на непознатия се виждаше само тънка усмивка, белегът през която й придаваше постоянен леко ехиден вид. След малко келнерката се подаде от кухнята и понесе голяма табла с ухаещата на подправки манджа към стаята на младежа. Елегантна сива котка се промъкна делово откъм двора, огледа залата внимателно и тръгна на прибежки покрай стената, неотклонно следейки подноса. Жената остави димящата чиния и бирата на дървената маса пред госта и се скри обратно в кухнята за нова поръчка. Котката се навря под масата и измяука тихо. Гостът извади с небрежно тръсване на ръкава обикновен кинжал, отряза парче месо и го пусна внимателно долу, след което се залови да яде. Омете светкавично порцията и започна бавно да си пие бирата, доволно облегнат назад в удобния стол. Изпод масата се чу едно “мяу” и котката се набра с нокти по панталона, намести се в скута му и запреде доволно, ръсейки светли косми по черната дреха, докато младежът внимателно я почесваше. Усмивката стоеше постоянна и иронична. Очите не се виждаха ясно и оставаше загадка накъде гледа. Хората наоколо мятаха по един любопитен поглед от време на време, а старците обсъждаха всекидневната тема за военните си подвизи. Под семплите дрехи се криеше човек с културни обноски и овладяни движения и рефлекси. Немалко известни хора с необичайни животни за придружители пътуваха по тези краища, а този изглеждаше твърде невзрачен за да си заслужава повторен поглед. Известно време отвън продължаваше да се носи неприлична песен на три гласа, която изведнъж рязко секна. Последва суматоха и се разнесе нестроен хор: - Къде ми е кесията?!!! - Онзи мръсен просяк я е взел, къде ми е меча, ще го убия!
Семействата грабнаха децата си и се изнесоха припряно по стълбите към горния етаж. Старците разкиснати от биричката придремваха вече и не обръщаха внимание на поредната шумотевица. След малко тримата връхлетяха вътре с извадени мечове. Закачулената фигура до стената бръкна спокойно в джоба, извади нещо и го пъхна внимателно в устата си. Освен плавното движение на ръката, галеща котката и бледата усмивка, нищо друго не помръдваше.
Тримата обрани грубяни се огледаха за момент със зачервени от гняв лица, след което се хвърлиха напред към масата на жертвата си с насочени мечове и с явното намерение да я убият. Ръката на странника се прибра светкавично в ръкава, извади къса тръбичка, приближи я до устата си и подухна няколко пъти. Мъжете за секунди се строполиха вцепенени пред масата му. Котката надигна глава, изгледа ги с презрение и тупна на пода, протягайки се. Непознатият стана метна няколко монети на масата, извини се за безпокойството и излезе навън, прескачайки изпадналите в безсъзнание гуляйджии. Странната двойка се загуби в ноща...
:ninja:

User avatar
termit
Jaghut Tyrant
Posts: 1758
Joined: Thu Jan 15, 2004 5:04 pm

Post by termit » Fri Apr 30, 2004 5:15 pm

Намериха ми се 1-2 часа да седна и да го направя най-накрая :)

Име: Шестокракия
Раса: човек
Възраст: 40-42 години
Умения: много сериозен маг-призовател, оправя се добре в боя с голи ръце
Предпочитания за ползване на героя: само не го карайте да пие мастика и да яде гъби или домати ;)

Шестокракия провлачи крак и се заклати, след което тегли една засукана псувня, включваща улиците, дупките по тях, тия дето би трябвало да запълват дупките и съответно техните роднини, домашни животни и/или къщна мебелировка. От цялото това усилие изобщо не му стана по-леко, така че реши да довърши вчерашния (или онзиденшния? времето нещо му се губеше напоследък...) запой, и се опита да върви в горе-долу права линия към вратата на някаква кръчма, която удобно беше позиционирана точно пред погледа му. Смътно видя как някакъв тип в тъмни дрехи и с качулка се измъкна от кръчмата, а около краката му се мотаеше някаква котка. Игнорира го напълно и се съсредоточи в поредицата от действия, включващи добиране до входа, отваряне на вратата и сядане на най-близката свободна маса, след което с дрезгав глас си поръча една голяма скоросмъртница и халба бира. Едва когато беше свършил с най-важното, отдели време да разгледа помещението. Погледът му блуждаеше, попадайки последователно над групата заспали дедци... странните изражения на лицата на съдържателя и сервитьорката... трите отпуснати тела в един тъмен ъгъл... Отне му няколко секунди да стигне до извода, че тук има нещо много нередно. Имайки предвид състоянието, в което се намираше, това си беше направо рекордна скорост на реакция. В замъгления му мозък бавно се оформи идеята, че може и да не получи пиене - и това никак не му хареса. Погледна изпод вежди сервитьорката, концентрира се изцяло върху говора си, и с твърд глас повтори поръчката, натъртвайки всяка дума. Макар и вече минал четиридесетте, все още изглеждаше корав и силен, а тялото му не беше почнало да дава признаци за алкохолния тормоз, на който го подлагаше през последните няколко месеца. Беше облякъл любимите си черни дрехи, и петната от кал и боклуци не личаха много по тях. Като цяло не изглеждаше като човек, когото една сервитьорка и един съдържател на кръчма биха искали да ядосат, затова му донесоха пиенето и го оставиха на спокойствие, което напълно го устройваше.
Отпи от бирата си и направи гримаса. Притвори очи и зашепна, след което махна с ръка в сложен жест. В резултат се получи... нищо. Изпсува грозно на глас. Дори и когато беше трезвен, елементалните магии почти не му се удаваха, а да се пробва пиян си беше чиста загуба на време за пиене. Намръщи се и се опита да си спомни какво беше правил последния път, когато беше изпаднал в такава ситуация. Тогава, разбира се, също беше пиян, така че му отне известно време и глътка ракия, за да прокара мозъчното запушване. Е, поне щеше да направи нещо, в което беше сериозен специалист. Съсредоточи се (не чак колкото в опита да говори правилно), и каза второ заклинание. Ледоядът се появи точно до масата му, явно прекъснат по време на закуска. Следвайки умствената команда на призоваващия, животинчето остави шушулката, която беше започнало, на чашите до масата, след което Шестокракия го прати обратно само с едно махване на ръка. Без да обръща внимание на смаяните възклицания на хорицата наоколо, взе парчето лед, стисна го в юмрук и го натроши в чашата с бира, а след това изсипа вътре и ракията. Отпи една глътка от коктейла и се отпусна на пейката. Блуждаещият му поглед отново попадна на отпуснатите тела, и по устните му неволно заигра злобна усмивка. Преди няколко месеца, на едно много по-различно място, една малка война бе свършила по подобен начин - с три тела, лежащи едно до друго на пода. Той самият беше наемник с достатъчно висока позиция, и (по-важното) се оказа на печелившата страна, в резултат на което сега разполагаше с достатъчно пари, за да може да си живее живота безгрижно години напред. Беше се отдал на пълна почивка - събирания с приятели, пиене, флирт с една красива позната. Беше зарязал тренировките по невъоръжен бой и се занимаваше единствено с магически изследвания, и то само когато му беше приятно. По всички критерии трябваше да е щастлив... но не беше. Липсваха му напрежението и предизвикателствата на боя. От друга страна, имаше си и плюсове в това да знаеш, че и на следващата сутрин ще се събудиш жив в леглото си. Предчувстваше, че съвсем скоро че му писне от всичко и ще се хване пак някъде като наемник. Със сигурност щяха да го вземат навсякъде, където бяха чували за него - комбинацията от знанията му в призоваващата магия и умението му да се опази жив в една битка се ценеше доста.
Мислите му продължиха да блуждаят в спомени от миналото и в идеи за бъдещето, а от време на време - и в настоящето, колкото да удари по един як гълток. Изпи коктейла си за десетина минути, остави някакви пари на масата и се извлачи навън. Докато се клатушкаше към къщи, усмивката не слизаше от устата му. Беше взел решение. Утре щеше да е интересен ден...
Elves dig rocket launchers.

User avatar
Lubimetz13
Mistborn
Posts: 1307
Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD

Post by Lubimetz13 » Fri Apr 30, 2004 9:50 pm

Това да не се приема много насериозно, моля...само умерено :Р

Сянката:
Възраст: не се знае.
Способности: не се знае.
Особености: невидим е, произнася изреченията наобратно и обожава Корнфлейкс. А,да, твърди, че Хариет го преследва.

Сянката се вмъкна в кръчмата незабележимо и още по-незабележимо се настани на една празна маса за шестима. Въпреки, че беше, as already indicated, незабележима, нещо в сервитьорките, полицаите и комарите винаги ги караше да се устремяват право към нея. И този път не направи изключение.
- Какво ще желаете? – попита неумолимо сервитьорката празното пространство, и, подтиквана от някакъв спящ дотогава мазохистичен ген, допълни: - Днес предлагаме бира с хляб, бира със стар хляб, бира без хляб и бира с ядене. Е?
- Ммм… - проточи празното пространство и с възпитан тон се осведоми: – Нали, бира с е всичко? Донесете ми ще какво значение няма тогава.
На сервитьорката това й дойде твърде нанагорно. Първо котки, трупове и пияндета, после пияндета и трупове, сега никакви трупове…тя тъкмо се готвеше да обясни с подобаващ тон на облака нахален въздух как се поръчва бира, когато един неточен наемен убиец, целещ се във въпросния нахален прозрачен облак, изстреля от покрива на най-близката централа на Майкрософт една тънка, черна стреличка, натопена в пот от бембена мравка ( справка – адски силна отрова, продава се само по лекарско предписание ), която уцели врата на оная ми ти сервитьорка, която на свой ред изквича, свлече се театрално на земята и започна да плюе кръв. След три сърцераздирателни минути плюене на кръв, в които разкаянието на сянката стигна дотам, че се зачуди дали да не си оправи говорния дефект в името на сервитьорката, преждеспоменатата намери последни сили да проговори:
- Ако трябва да избирате между мен и детето, спасете детето! Кодът на сейфа е…кодът…е…4 наляво…8 надясно…7 на… - в този момент сервитьорката ( която всъщност се казваше Матилда Долорес Мария-Естебан Фернандо Хуанита и беше емигрантка от Швеция ) изплю заедно с още малко кръв и наследствения златен пръстен на рода на мъжа на сестрата на любимия си ( Луис-Маргарито Фелипе Хорхе Иглесиас – на свой ред емигрант от Норвегия ) и умря. Лишена от възможността да чуе докрай кода на сейфа, сянката заряза гореописаните благородни пориви ( да престане да казва изреченията отзад-напред, ако не сте схванали ), преджоби трупа, отиде до бара и си наля една бира, в очакване на наемния убиец. Сянката знаеше, че той ще дойде – нали всички наемни убийци рано или късно идваха да му се извинят за немарливата работа и да го убият – така че нямаше опасност да го прецакат. Единственото, което не разбираше, беше защо след като всеки път убиваха някой друг по погрешка, идваха при него за да го убият, и той ги убиваше…защо продължавха да го правят?
Сянката поклати невидимата си глава с още по-невидимо изражение “понякога странни много са хората” и отпи от бирата. После, досущ фонтан от градините на Версай, я изхвърли право напред и нагоре. Наемните убийци на Хариет може и да не можеха да го убият, но той далеч не беше така сигурен, що се отнася до бирата в крайпътните ханчета.
В този момент от земята започнаха да изригват цели стада от розови сьомги. На Сянката му писна и реши да се маха – вярно, че щеше да пропусне срещата с убиеца, но какво е това дребно неудобство, сравнено със глупостите, които измисляше авторът? То бива, то може, ама вече…в крайна сметка Сянката реши, че е под нивото й да се чупи само заради някакъв си недоизкласил драскач и продължи да си пие бирата спокойно, а риби във всички оттенъци на розовото и лилавото отлитаха като тапи от шампанско право нагоре покрай него…но той е невидим, така че дори и това не е сигурно…

User avatar
JaimeLannister
Forsaken
Posts: 3103
Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
Location: Лясковец - София

Post by JaimeLannister » Fri May 21, 2004 6:50 pm

Име- ....
Години- 21
Особени белези- няма
Умения - нищо особено

Стоеше на маса в ъгъла, колкото се може по- настрани от шума на кръчмата. Млад мъж на около 20 години с къса тъмна коса, неколкодневна брада със същия цвят и присвити мрачни очи. Беше облечен с черен панталон, кафяв пуловер и сивокафява, шушлекова туника, а краката му бяха обути в чифт от онези семпли обувки на които никои не обръща внимание докато не прочете описанието им във книга.
Отпи бавно от почти недокоснатата халба с бира, примлясна замислено, остави я отново на плота на масата и невиждащо се взря в жълтеникавата, разпенена течност. Гледаше без да вижда, а мислите му бяха далеч...
Размишляваше за онова, което беше сторил преди час в задния двор на собственич си дом. Питаше се дали е бил честен, дали е постъпил правилно, дали заслужава наказание за постъпката си?
"Да честен бях! За пръв път бях честен." Цял живот от лъжи и лицемерие и най- накрая една честна постъпка. А сега? Сега заслужаваше да умре. Но все още не беше сигурен. Може би все пак....

Тя не беше добър човек. Когато казваше нещо, не се замисляше дали с думите си не би наранила някои. Твърде често проявяваше безмислена алчност и макар да притежаваше онази праведна благочестивост на възрастните бабички, които редовно ходят на църква и спазват всички ритуали, всъщност никога не беше разбрала истински посланията на религията. Държеше се лошо с близките си хора най- вече с племенника си. Самата тя едва ли го осъзнаваше. Нещата се бяха стекли така че в един момент те се озоваха под един покрив и живота им се свърза. А тя беше свикнала да живее по един начин и продължаваше така... Макар, може би, да не беше зла.
Когато леля му пристигна да живее с тях у тях, той беше съвсем позитивно настроен. После в един момент се появиха противоречията. Той четеше книги, а тя не оценяваше като полезна дейност, която не е свързана с печелене на пари, той искаше по цял ден да се усмихва, а тя беше постоянно намусена... Така се роди омразата...
Но той трябваше да я потисне... И я потисна. Ден след ден. Все добри думи и търпение. За да не нарани старата си майка. Ден след ден... До този следобед.
Някакъв шум в кръчмата го откъсна от мислите му. Той отпи от чашата и се огледа. Един тип тъкмо влизаше в разпра с някакви здравеняци...
Отново се вгледа в бирата, без да вижда...
"Слез долу да прекопаеш градината"- И той слезе. След половин час изморителен труд, спря да почине за момент. Тогава пак се появи тя- "Стига мързелува бре, знаеш ли колко работа има още да се върши!".
И тогава той се запита- "Какво искам да направя ?Но не. Честно? Какво искам да направя сега?" Погледна леля си, погледна мотиката, която държеше и... беше честен.
Шумът от падащо на пода тяло го върна в реалността. Огледа се и видя, че здравеняците лежат на пода, а човекът, който говореше с тях се измъква от кръчмата. Как се справяха другите с живота...
Отпи дълга глътка от халбата, после още една, докато напълно я изпразни. " Ще бъда честен!"
Стана и с бодра крачка се отправи навън. На входа му се стори, че се разминава с някой... Като че ли някой невидим. Усмихна се на нелепостта на тази мисъл и продължи напред...
"Основната и крайна цел на живота е смъртта и той винаги я постига." Зигмунд Фройд

"PRESENT IS THE TIME INCLUDING ALL TIMES
EACH SECOND IS ETERNITY AS ETERNITY IS NOW
AND NOW IS FOREVER..."

Курвите идват и си отиват, Star craft остава!

Image

User avatar
adrammalech
Smallfolk
Posts: 22
Joined: Thu Jun 17, 2004 2:45 am
Location: Loonie Tunes

Post by adrammalech » Thu Jun 17, 2004 3:28 am

вид - шейпшифтър
възраст - не знае
умения - шейпшифтинг, бой с бастун
име - Хал Проказата
джоб - всичко доходоносно


С гниещо скърцане вратата на кръчмата се отвори. Нощният ветрец се промъкна и най безцеремонно издуха киселата миризма на вече застоялата риба, а с него влезе и една бълха. Той се спря по средата на кръчмата. Нещо го бодеше по темето. Усети скрито присъствие. Придвижи се до най-тъмното ъгълче на помещението, привлечен от някакви трупове. Изяде очите им, след което се превърна в комар. Сложи си очилата за виждане на невидимото и се огледа. Видя го. Знаеше си че шрапнела (забил и се в главата му на една нова година, докато безрасъдно се разхождаше под балконите на хората) не го лъже. Откопча кобура на лайтсейбъра си и се втурна към сервитьорката с новата песен на Сииз'а на уста. Ухапа сервитьорката по носа, в следствие на което горката жена почина от малария, след което скочи в бурето с Фанта Хмел и се удави..
Джеге, джеге
<ZZZZZ#~~

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 21 guests