БЕЛ-ХОМДОР епично фентъзи

[ogif59]

Здравейте!

Бих желал да пусна в този форум нещо, което пиша в момента.
Много бих се радвал, ако някой си направи труда да го прочете и изкаже мнение.

БЕЛ-ХОМДОР
епично фентъзи

ЖИВАТА КНИГА И ОКОТО
първа част

Нощта бе завила с тъмното си одеяло заспалото Бамбуково селце. Първите звезди вече поглеждаха от тъмния небосвод, когато:
— А-а-а-а-а-ах! – чу се силен, неистов писък.
Кошмарния сън разтърси РАЯН и той с крясък се изправи в леглото. Студена пот бе обляла слабото, но жилаво, съблечено до кръста голо тяло.
С треперещи ръце той отмахна тънката завивка, с която се бе завил и стана. Отвори вратата и се спря на прага на бамбуковата си колиба. Небето бе ясно и обсипано с безброй мънички звезди, трепкащи в тъмнината. Загледа към близката борова горичка. Тъмният й силует, се сливаше с мрака на непрогледната нощ и само острите, стърчащи нагоре върхове се различаваха.
Понечи да влезе обратно в колибата, когато две червени, пламтящи очи изскочиха от тъмните сенки на дърветата, а след тях още няколко и още няколко …

* * *
В началото бе Небитието. Безкрайно, мъгляво и неразгадано. Само вечните звезди светеха в безкрая.
Тогава мъгливата неясност роди двама братя. Братя близнаци, АМЕОН и МРАГОН. Изминаха хилядолетия, близнаците надживяха много звезди. Придобиха свръх-божествени сили и умения.
И тогава АМЕОН, изплува невидим сред безкрая, разтвори ръцете си, разпери длани една срещу друга и започна да твори, създавайки свят. Нов свят сред Нищото.
Неясната мъглявина започна да се сгъстява. За вихрено се завъртя с бясна скорост, като започна да привлича частици звезден прах в себе си.
Оформяше се новият свят, сътворен от звездните сили на Мъдрия Древен Създател АМЕОН.
Нарече светът ИЛ-ДУЛУР.
После сътвори ТЕРЕЯ – Добрата повелителка, Земната богинята на ИЛ-ДУЛУР. Тя разцъфна от земята, от тревата и цветята. Въздигна се над всичко живо и стана негова богиня.
Голото й прозрачно, оранжевокафяво тяло се изправи сред зеления килим на тревата. От земята поникнаха стръкове и стебла на растения, които започнаха да растат и да се увиват около стройните й краката. По стеблата покараха листа. Всичко се раззелени. По дългата й коса цъфнаха плодни цветчета. Зажужаха пчели, пърхаха пъстри пеперуди, които кацаха по едрите й нежни гърди.
Светът се изпълни с различни същества и народи, които почитаха ТЕРЕЯ, тяхното божество на добруването. Изградиха храмове в нейна чест. Заживяха мирно и спокойно.

Годините минаваха, докато един ден МРАГОН не видя създадените от брат му чудеса. Скрита завист се събуди в него. На свой ред започна да твори, но заради завистта, от творенията му се създадоха Мрачни сили.
Злобата върху прекрасния свят накара МРАГОН да наруши красивия мир и спокойния живот на ИЛ-ДУЛУР.
Той извика с познанията си на Мъдър Древен Създател тайнствени зли сили.
Създадени в света на Немъртвите от мрака изплуваха, носейки се ниско над земята два тъмни силуета. Разпокъсани ивици плат, висяха от дългите одежди и се поклащаха от движенията им.
Гологлави с кожа опъната, сива и пропита по самия череп. Скулите на долната челюст бяха издадени напред и малко изострени. От издадената напред кост на брадата стърчаха няколко, много къси, рогови израстъка.
Свъсени, издадени напред вежди разкриваха злобният им характер. Под тях се виждаха пронизващи, присвити очи, в които гореше бездната на червена лава, разсичана от проблясъците на огнени мълнии.
Къс, съсухрен врат, върху който лежеше полусмъкната, прокъсана качулка, закриваща част от главата се сливаше с раменете. Предните части от качулката висяха продрани пред гърдите.
Това бяха ТЪМНИТЕ СВЕЩЕНИЦИ. Слугите на МРАГОН.
С тяхна помощ той създаде четири артефакта. Всеки с формата на малък, едноок череп с къси, извити като сърп четири рога, подобно на корона.
В средата, където беше дупката за окото той постави различни по цвят, сила и възможности магьоснически камъка, с които черепите засветиха в загадъчно сияние. МРАГОНСКИТЕ ЧЕРЕПИ, така ги нарекоха.
Тези артефакти имаха страшна сила.

През тази мрачна и непрогледна нощ с магическите си слова МРАГОН роди три злостни същества с огромна власт.
Едното същество той нарече ФАРИЯ. Дива жена с нажежено, огнено-червено, горящо тяло. Шестте й ръце бълваха кипящи кълба лава. МРАГОН й даде черепа с червения камък. С негова помощ й отреди да владее стихията на Огъня.
Второто – ВООДАР – направи властелин на Водата, като му даде черепа със синия камък.
От прозрачно, синкавото му тяло се стичаха водни порои и удавяха всичко, покрай което минеше, а в ръцете му светеше синият МРАГОНСКИ ЧЕРЕП.
И третото, което щеше да владее Въздуха, нарече СДУХАЧ, и му даде черепа с белият камък.
Почти невидим СДУХАЧ се носеше стъпил върху кълбест, буреносен облак. Но разгневеше ли се, обвиваше всичко в бурна, черна мъгла, а от очите му изcкачаха ослепителни мълнии, които разсичаха здрача.
Черепа с жълтия камък, най-могъщият от всички черепи, МРАГОН даде на ТЪМНИТЕ СВЕЩЕНИЦИ.

Плъзнаха злите сили по ИЛ-ДУЛУР. Плач и скърби оставяха кървави дири след тях. Навред се разнесе мълвата за трите чудовища и тяхната пъклена армия.
Безчинстваха, палеха, грабеха, изнасилваха и убиваха беззащитните жени и деца. Смърт вилнееше навсякъде.
Ето това сътвори МРАГОН.

* * *
Огнените хиени на ФАРИЯ изскочиха от тъмнината на дърветата с див, неистов вой, който смрази тишината и се спуснаха към близките колиби на заспалото село. Настръхналата им козина от горящи пламъци хвърляше огнени искри навсякъде.
— Ставайте! Нападат ни! – закрещя РАЯН и грабна острата коса, която висеше закачена под стрехата на покрива.
Заби острието в първата скочила срещу него хиена. Но се забави. Не успя да извади навреме стоманата от тялото на поваления хищник. Жестоки като ножове, зъбите на друга хиена се врязаха и отхапаха левия му крак до коляното.
Кракът остана на половина и РАЯН с вик на ужасна болка падна на земята. Долната част от крака липсваше. Пред очите му захвърча силна струя кръв. Опръска лицето му. Преди да издъхне, той видя оголените зъби на звяра, който ядеше от прегризаното му гърло.
От съседните колиби наизскачаха и други мъже, събудени от виковете на РАЯН. Огнени светлинки от факли се лутаха из тъмнината. Всеки бе грабнал по някакво оръжие и се опитваше да отбранява дома и семейството си.

Жената на ТОРИЛ видя как мъжът и падна повален от няколко огнени хиени. Тя бързо грабна от люлката малкото им момиченце и се втурна навън. Тъмнината я обви и я скри от другите погледи. Затича се към полята. Бягаше с всички сили, като се опитваше да приглуши плача на малкото дете, за да не ги чуят зверовете.
Колибите останаха далеч зад нея. Тя сви на дясно по прашния път. След около десетина минути спря уморено и погледна назад да види селото. То гореше в пламъци. След нея не се виждаше никой. Никой не я преследваше. Може би бе успяла да спаси себе си и малкото си момиченце. Обърна се да продължи и изтръпна от ужас.
Пред нея на няколко крачки, огромна, настръхнала, привела главата си под издигнатите плешки на предните лапи стоеше озъбена, готова за скок огнена хиена. От острите и големи зъби се стичаше прясна кръв.
Изминаха секунди, които на жената се сториха часове. В този миг усети нещо лепкаво по врата си. Строполи се на колене. Зад гърба й една хиена бе забила зъбите си в нея. Изпусна момиченцето. Но то не успя да падне. Умирайки майката видя, как два кръвожадни звяра разкъсаха детенцето й на парчета пихтиесто месо.

Над пепелищата на изгорялото село, тук-там се виеха тънки стебла дим. На височина, колкото два човешки боя, стоеше изправена огнена жена. Голото й тяло от нажежена лава излъчваше кипяща жар.
— Нямаше голяма съпротива от тези слаби, безполезни твари. – гласът и заклокочи, а от устата й излезе огнен пламък.
Тя размърда шестте си ръце и от тях покапаха пръски плам.
— Каква съпротива очакваш ФАРИЯ. – отвърна СДУХАЧ, стъпил върху кълбестия си облак.
Искрици червена жар се разгоряха от пепелта при полъха на гласът му.
— Идват ли? До кога ще ги чакаме! – избълбука дълбокият глас на ВООДАР.
— Не говори така, че ще те чуят. – обади се ФАРИЯ.
— Знаеш, че МРАГОН им е дал пълна власт над всичко.
— Мрачните им умения са непобедими. – продължи СДУХАЧ.
— Не ме интересува! Аз също съм непобедим. – отговори ВООДАР. — В подходящият момент ще ги унищожа и ще взема силата им.

Не след дълго от сенките на нощта изплуваха два силуета, които се носеха над пътя. Когато се приближиха, изпод качулката на единия се видя лице с опъната, сива и пропита по скулите кожа. От пронизващите очи проблеснаха огнени, червени мълнии. Той се спря пред ВООДАР.
— Мисля, че чухме някой да говори за нас. – глухият му глас се чу сякаш от ехото на дълбока пещера.
— И какво от т… - опита се да отговори ВООДАР, но някаква могъща сила го задуши. Изпадаше в несвяст. Струите вода по тялото му започнаха да пресъхват.
— Остави го. – заклокочи гласът на ФАРИЯ. — Ние всички сме слуги на МРАГОН.
— Добре! Така да бъде! Вземете си го. – отвърна глухият глас на тъмния силует.
ВООДАР изведнъж с хрипане започна отново да диша. Водата по тялото му се възвръщаше. Присви очи и злобно погледна към силуетите.
Това бяха ТЪМНИТЕ СВЕЩЕНИЦИ, изпратени лично от МРАГОН да съберат огромна, зла и непобедима армия.
Тези, които не искаха доброволно да се присъединят, биваха избити или падаха в неравните битки.
Тогава идваха ТЪМНИТЕ СВЕЩЕНИЦИ на МРАГОН и с магьосническите си умения превръщаха телата им в МЪРТВИ МОРИ.

ТЪМНИЯ СВЕЩЕНИК приближи един от труповете на убитите селяни.
— Хайде ставай изчадие грозно! Стига си се излежавал! – просъска той.
Изправи напред жилавите си съсухрени ръце, по които висяха намотани прогнили ленти плат. Присви, доста дългите си костеливи пръсти с още по-дълги закривени нокти, от които се проточиха две призрачно зелени, извиващи се струи ярка светлина.
Мълнии, които се впиха в мъртвото тяло. То потрепери и започна да се гърчи в страшни конвулсии.
Не мина много време и прозрачно сивата душа на мъртвия се отдели от трупа и извивайки се във въздуха, с писък се вля в тялото на ТЪМНИЯ СВЕЩЕНИК, където стенеха хиляди други нещастни души. По този начин ТЪМНИТЕ СВЕЩЕНИЦИ придобиваха още по-голяма сила и мощ, отнемайки душите на загиналите.

Не след дълго тялото мъртвия бавно се надигна и се изправи на крака. Кожата му бе всмукана до самите му кости. Приличаше на жив скелет. На безизразното му лице, там където някога е имало очи, сега зееха само празни, мъртвешки дупки. Големи петна, още прясна кръв личаха по тялото му.
Превръщайки ги в МОРИ, тези нечисти, лоши Немъртви, загинали от неестествена смърт, щяха да се причислят към сформиращата се армия на МРАГОН.

Двамата, пристигнали от мрака сториха същото и с останалите трупове на убитите селяни.
ТЪМНИТЕ СВЕЩЕНИЦИ свършиха пъклената си работа и се обърнаха към ФАРИЯ:
— Вече може да ги водите! Те са ваши.
След това се понесоха в тъмнината, натам, от където бяха се появили. Потънаха в мрака на нощта.
ВООДАР само това чакаше. Извади водният си бич, който се проточи, изви се като огромна змия и изплющя над главите на Немъртвите МОРИ.
— Движете се уродлива сган! Отивайте при другите! Размърдайте по-живо безполезните си тела!
Групата от петдесетина МОРИ се запъти към многобройните редици на огромната армия, които вече наброяваха около десет хиляди. Раздадоха им оръжие, шлемове и брони.
След това мрачната армия се проточи, влачейки се в тъмното по черния път.
Най-отпред се движеха глутницата огнени хиени на ФАРИЯ. След тях бе самата ФАРИЯ, заедно с ВООДАР и СДУХАЧ.
Така вървяха доста време, докато стигнаха кръстопът, осветен от бледите, пробили тъмните облаци лъчи на луната.
— Спрете! – нареди ФАРИЯ.
— Сто-о-о-ой! – изкомандва ГРИТОР.
Той беше предводителят на Немъртвите МОРИ.
— Тук се разделяме! Ще продължите на запад към последната останала крепост. – обърна се ФАРИЯ към ГРИТОР. — Искам тя да бъде срината до основи и опожарена.
— Не щадете никой! – изсъска СДУХАЧ. — Нито децата, нито жените, нито старците!
— Така ще бъде Господари мои! – отвърна ГРИТОР.
ФАРИЯ, СДУХАЧ и ВООДАР тръгнаха по пътя на ляво към далечните, зловонни, земи на пустошта.

Държейки в ръце горящи факли, които осветяваха пътя им, Немъртвите МОРИ мълчаливо се затътрузиха в другата посока. Отправиха се на запад към пограничната крепост, единствената останала твърдина.
— Хайде, движете се мързеливци! – крещеше по тях намръщеният им водач ГРИТОР.
От разярената му уста хвърчаха лиги, които се стичаха по острите му зъби.
Многохилядната армия Немъртви МОРИ се клатеше и люшкаше като разлюляна вълна по пътя. До скоро защитаващи живота си мирни селяни, сега телата им бяха превърнати в оръжие на злото. МОРИТЕ крачеха умълчани в нощта. В далечината напред се виждаха трепкащите светлини от факлите на движещата се мрачна армия по виещият се като змия път.

Вече се разсъмваше, когато АШИК, един от стражниците на кулата забеляза гъстия облак прах в далечината. Той слезе по дървените стъпала, прекоси двора и влезе в каменната постройка.
На долния етаж бяха помещенията на войската. АШИК изтича по стълбите на горния етаж и застана пред вратата на ХАКАНА. Такава бе титлата на владетелят на крепостта. Стражите пред вратата го погледнаха навъсено и го спряха.
— Идвам с важна вест. – каза АШИК.
Единият от стражите потропа на голямата дървена врата.
— Кой е? Влез. – чу се глас от вътре.
— Аз съм. – отваряйки вратата отговори пазачът.
— Какво има?
— Един от стражниците на кулата е тук. Казва, че идва с важна вест.
— Да влезе тогава! – нареди ХАКАНА ТРИЛ.
АШИК се провря между пазачите и влезе в помещението. То бе обширно, застлано с каменни плочи. По средата имаше голяма маса с наредени десетина стола около нея. На челно място до масата имаше по висок стол, нещо като дървен трон, на който седеше ТРИЛ ХАКАНА. До него надвесени над някаква карта на масата, разговаряха двама от ТАДУНИТЕ му, най-близките помощници на ХАКАНА. Единият ТАДУН, бе братът на ТРИЛ.
— Господарю. – заговори АШИК, като застана мирно пред ТРИЛ и вдигна ръката си за поздрав. — По пътя насам се придвижва някаква войска. От далече се забелязва прахоляка, който вдигат след себе си.
В този момент на вратата пак се почука и в помещението влезе запъхтян боец, чиито дрехи бяха целите в прах.
— Господарю! – заговори той задъхано, като едвам си поемаше дъх. — Идват, Господарю. С очите си ги видях. Огромна армия от Немъртви МОРИ. Въоръжени и страшни.
— Колко са на брой? – запита ТРИЛ, като се изправи и слезе от трона.
— Не знам точно. Не успях да ги преброя. Но мисля, че наброяват около десетина хиляда, Господарю.
— Десетина хиляда, казваш!
— Да. Наблюдавах ги от далече скрит в тъмнината. Бамбуковото село вече го няма. Изгориха го до основи. След това ФАРИЯ, СДУХАЧ и ВООДАР си отправиха към Черния замъка в далечните, пустинни земи, а армията на Немъртвите МОРИ под командването на ГРИТОР се запъти насам. Под прикритието на нощта побързах да се върна и да докладвам за видяното.
— Добра работа си свършил. – похвали го умислено ТРИЛ.
След това се обърна към ТАДУНИТЕ:
— Чухте ли всичко това?
— Да. Чухме.
— Съгледвачът се е справил добре.
— Можете да си вървите и двамата. – обърна се ТРИЛ към съгледвача и АШИК.
Те на свой ред вдигнаха ръка в знак на почит и напуснаха помещението.
— Подгответе крепостта за отбрана. – нареди ТРИЛ на брат си, след това излезе и се запъти към вратата в дъното на каменния коридор.
Слънчевите лъчи, пробили през тесните, високи отвори, които служеха за прозорци на коридора, падаха по диагонал, очертавайки формата им върху каменните плочи на пода. Преминавайки през тях червената мантия на ТРИЛ сякаш избухваше в пламъци.
Той стигна вратата. Отвори я и влезе.
На красив стол с висока облегалка, до прозореца с тежки, златисти пердета, седеше красива, русокоса жена облечена в дълга, нежносиня рокля. Стаята бе застлана цялата с меки, пъстри килими, тъкани от изкусни майстори.
Щом чу, че вратата се отваря, тя се обърна. Видя влезлия ТРИЛ, стана от стола и се отправи към него.
— Какво има, любими? – запита тя мъжа си, нежно притискайки се в прегръдките му.
— Лоши вести. – отвърна умислено той.
— Какви са те? Ако не е тайна, сподели с мен тревогите си.
— Към крепостта приближават многобройни Немъртви МОРИ. Може би утре сутрин ще са пред стените ни.
— Не се тревожи толкова, съпруже. Ще се справиш и с тази заплаха. Нашите бойци са смели и силни.
— Ние разполагаме само с около хиляда воина, а те са десет хиляди.
— Надявам се с твоята мъдрост и умения ще съумееш да ни защитиш.
— Много бих искал.
ТРИЛ отдръпна малко от прегръдката любимата си и държейки я нежно за раменете продължи:
— Днес си много красива МОЛОНЕЛА.
— Надявах се да го кажеш. – отвърна тя и руменина обля бузите й.
— Нима си се съмнявала, скъпа?
— Не, но …
— Време е вече да тръгвам. Трябва да се подготвим за отбраната.
— Няма да те задържам. Върви.
ТРИЛ излезе от стаята и се запъти към двора. Там вече се строяваха войниците му. Триста копиеносци и сто и шейсет стрелци. Около четиристотин бойци с мечове и брадви се разпределяха по ротите си.
Крепостта не беше от най-големите. Обикновена погранична крепост. Защитните стени бяха зидани от камък с дървени колове по върховете.
— Стрелците да заемат места по кулите, а останалите да се разпределят на стените! – изкомандва ХАКАНА. — Вдигнете крепостния мост и залостете портата.
Всичко беше изпълнено на часа. Суровите лица на бойците наредили се по крепостната стена излъчваха смела решителност. Шлемовете им блестяха от лъчите на следобедното слънце, а от върховете им висяха дълги опашки.

Немъртвите МОРИ вече бяха пред крепостта. Грозни ревове и викове излизаха от страшните им лица. Искаха час по-скоро да разкъсат телата на защитниците на граничната крепост.
Командата бе дадена.
— Ара-а-а-ах ха. – силен рев, подет от всички се люшна заедно с втурналите се напред многобройни Немъртви.
Десетки стълби се издигнаха и опряха стените на крепостта.
— Сега! - изкомандва ТАДУНА СЕРАК, братът на ТРИЛ.
Рояк от стрели полетя от кулите. Доста от Немъртвите МОРИ бяха поразени и останаха да лежат върху прашната земя.
Няколко казана се обърнаха от високо и от тях потече гъста, вряща, лепкава течност, която се изсипа върху главите на пълзящите нагоре МОРИ. Викове на страшна болка се изтръгна от гърлата им. Телата полетяха надолу изпускайки се от стълбите, по които се катереха.
До късно през нощта смелите бойци на ТРИЛ отблъскваха на няколко пъти атаките на Немъртвите, които се отдръпнаха и като че ли преустановиха за сега нападенията. Десетки огньове засветиха в лагера им.
— Да останат само часовите, а останалите да поспят малко! – нареди ТРИЛ и слезе от крепостната стена.
Качи се на коня си. До него строени върху бързите си коне в очакване стояха стотина конника.
— Отворете портата и спуснете моста! – извика той на хората си.
Синджирите затракаха глухо и протяжно. Конниците напуснаха крепостта, прикрити от тъмнината на нощта. Предвождаше ги ТРИЛ. Те препуснаха към лагера на Немъртвите МОРИ.
— Нападат н…! – не успя да доизрече МОРА и отсечената му глава се търколи върху горящия в близост огън. От мястото, където бе стояла главата шурна голяма струя черна, мръсна кръв. След това трупът падна, като отсечено дърво.
Настана паника. Конницата на ХАКАНА бе връхлетяла върху нищо не подозиращите Немъртви и сега избиваше наред.
— Ставайте миризливци! – крещеше ГРИТОР, като стискаше закривеният меч в едната си ръка, а другата държеше горяща факла. — Бийте се, че ще ви изколя!
Уплашените МОРИ ставаха и хаотично се лутаха насам, натам в тъмното.
Блесна стомана на лунната светлина и острието й проряза грозното лице на ГРИТОР. Той подивя от ярост и се нахвърли ожесточено към нападателите.
Преди обаче да се опомнят Немъртвите МОРИ, конницата на ТРИЛ вече се отдалечаваше и се изгуби в тъмнината към крепостта.

Утринта посрещна защитниците на крепостта наредени по стените й. Всички бяха готови за бой. По суровите им лица не личеше и капка страх.
Битката започна. Врагът атакуваше с всички сили. По многото стълби изправени по крепостната стена пълзяха нагоре, въоръжени с брадви и закривени мечове Немъртви. От кулите и бойниците прелитаха стрели и поразяваха ревящата сган.
Този път успяха да пробият и няколко Немъртви МОРИ вече се сражаваха със защитниците върху стената. Един от тях успя да си проправи път, като съсече боеца пред него. Стигна до макарите, които движеха моста и вратата.
Голямата остра брадва на един от защитниците се стовари върху главата на МОРА. Но той вече бе успял да задвижи механизма и моста бе спуснат. Боецът се затича и задържа вратата да не се отвори. С мъка я подпря и се опита да затвори голямото резе, но през отвора го пронизаха няколко копия. Той бавно се свлече на земята.
През вратата нахлуха, прегазвайки го кръвожадните врагове, МОРИ, нечисти, зли Немъртви по чиито грозни лица личеше яростна омраза. Кървавите им изкривени саби срещнаха мечовете и копията на защитниците на крепостта.
— Опитайте да ги изтласкате извън стените! – извика брата на ТРИЛ и се хвърли в битката с останалите, които бяха при портата.
Но връхлитащите Немъртви бяха много повече от тях.
Битката се пренесе вече в двора на крепостта. Група копиеносци се събраха в отбранителен квадрат.
Немъртвите МОРИ нападаха отвсякъде. Доста от тях опитаха остриетата на копията. Кръв хвърчеше навсякъде.
По крепостната стена бяха останали само малцина защитници. Навсякъде бе обсипано с трупове.
Огромен, квадратен боздуган със стърчащи, остри шипове, разби главата на един от защитниците на крепостта, като разцепи шлема му. Кръв примесена с частици от кожа и костици се разхвърчаха навсякъде.
Един по един падаха смелите защитници на пограничната крепост. Сражаваха се вече в централните помещения на вътрешната сграда. По каменните стъпала отрупани с мъртви тела течеха тънки струи лепкава кръв. Там бе паднал, поразен от няколко стрели братът на ТРИЛ, защитавайки до последно твърдината.

— Не се страхувай скъпа! – опита се да успокои жена си ХАКАНА, който бе дошъл при нея да я защитава. — Каквото и да се случи, ние няма да се разделим.
— Зная и ти се заклевам в това! – прошепна нежно МОЛОНЕЛА.
Нямаха много време за разговор. Пред разбитата врата застана грамадният, чудовищен звяр ГРИТОР
— Сега е време да умреш! – извика той. И от устата му се разхвърчаха лиги от ярост и злоба.
— Ще видим! – отвърна му ТРИЛ и запрати срещу него късото си копие.
ГРИТОР се отмести и копието се заби във вратата. Той стоеше разкрачен, злобен и разярен. Силните му мускули трепкаха от напрежение. Върху предната част на панталоните му от колана до коленете, върху кожени плочи, имаше два реда метални шипове. На самият колан, вместо тока, стоеше изпъкнало изображение на череп. На главата му имаше шлем с извити нагоре остри рога.
Още преди да се концентрира ТРИЛ се спусна към него. Дългият му меч се срещна с извитата на обратно сабя на ГРИТОР. Куп искри се разхвърчаха от ударите на двете стомани.
Острието на ХАКАНА проряза гръдта на МОРА. От там бликна черна кръв. Това го разяри още повече и той яростно отвърна, като разсече ризницата на ТРИЛ.
Двубоят продължаваше дълго. Никой не отстъпваше на другия. Телата им плуваха в кръв и пот.
Съпругата на ХАКАНА гледаше уплашена, приклекнала, скрита зад високата облегалка на стола си.
Удар от меча на ГРИТОР разби част от каменната колона в стаята. Разхвърчаха се парченца камъни и прах. Това използва ТРИЛ и замахна. Кръв шурна от главата на МОРА. Широк процеп се отвори през цялото му лице. Падайки той се опита да прободе ХАКАНА. ТРИЛ се отдръпна назад с гръб към вратата.
— Скъпи внимавай! – чу вика на жена си.
В този миг ТРИЛ погледна надолу към гърдите си.
Острието на копие се подаде от там, разпръсквайки напред кръвта му.
На вратата стояха няколко зли Немъртви МОРИ. Той се свлече върху окървавения килим.
Още преди МОРИТЕ да я хванат и разкъсат, съпругата на ХАКАНА излезе иззад стола.
— ТРИЛ, любими, идвам при теб! – извика тя и заби в сърцето си триострия кинжал, който стискаше в ръка.
Направи няколко крачки към съпруга си залитайки. После коленичи, прегърна мъртвото му тяло и издъхна положила устни върху неговите, целувайки го.

Многобройни, огромни пламъци от горящата крепост осветиха мрачното небе. Черни кълба дим и огън се понесоха високо нагоре. Сред горящите пламъци в небето над крепостта се виждаше злобното, намръщено лице на МРАГОН.

* * *
Злото надви и Мрак плъзна навсякъде. Обви ИЛ-ДУЛУР в зловонна тъма. Светът беше безвъзвратно погубен.
Тогава над всичко се възправи АМЕОН. Поведе битка с Тъмнината. Дълго се бори с брат си МРАГОН, но накрая победи.
За да спаси земната богиня от прииждащото зло Древния Създател преобрази ТЕРЕЯ в ЖИВА КНИГА с магически умения. Злите същества, които брат му бе създал ФАРИЯ, ВООДАР и СДУХАЧ със силни, маготворни думи нареди да се превърнат в Духове и ги заключи в КНИГАТА.
— Какво да правя с теб братко? – замислено промълви АМЕОН. – Как можа да погубиш един прекрасен свят, като ИЛ-ДУЛУР.
— Какъв свят! – изсъска брат му МРАГОН. – За мен точно това, което направих с него е добро.

АМЕОН застана над брат си. Въздигна двете си ръце към звездите. Заговори всевластни думи. От дланите му се проточиха ярки, ослепително бели мълнии, които се извиха и обхванаха тялото на МРАГОН.
То започна да се тресе и гърчи в конвулсии.
— За лошите си деяния! - заговори Мъдрия Древен Създател АМЕОН. – Ще бъдеш наказан!
Тялото продължаваше да се гърчи и да се смалява.
— Недей братко! – проплака МРАГОН. — Не ми отнемай силите!
— Ти отне живота и радостта на един цял свят. Светът ИЛ ДУЛУР е обвит в мрачна погибел.
— Съжалявам, сгреших!
За миг нещо трепна в АМЕОН. Той се поколеба.
Точно от това се възползва МРАГОН. Протегна длани и изстреля две смъртоносни, кълбовидни мълнии към брат си.
В последният миг АМЕОН успя да спре мълниите, като създаде прозрачна, защитна стена пред себе си. Мълниите се удариха в преградата и се възпламениха. От тях излязоха две огромни, летящи змии, които обвиха телата си около АМЕОН, готови да го погълнат.
— Вакун мана си сен! – извика АМЕОН.
Телата на змиите се пръснаха на хиляди парченца в пространството.
— Това ли е съжалението ти! – извика с властен глас АМЕОН.
Ярките, ослепителни мълнии от ръцете му, отново обхванаха тялото на МРАГОН.
— Ето това заслужаваш за всичко сторено от теб!
Така АМЕОН отне безграничната сила на брат си, която МРАГОН никога повече нямаше да притежава. Като тънък, прозрачен дим, тя се отдели от тялото на МРАГОН и мъгливата неясност на небитието я погълна, а самият той бе превърнат в магическо ОКО.
АМЕОН нарече, ОКОТО да служи на приносителя на ЖИВАТА КНИГА. Чрез него да бъдат извиквани Духовете заключени в Нея, за да се подчиняват и изпълняват повелите му.
После скри двата артефакта.

[ogif59]

Никой ли няма да драсне мнението си!?

[shayhiri]

Пробвай в http://www.citadelata.com/forum/ Такава литература ше предизвика фурор по ония ширини.

[thorn]

Ogif59, текстът ти е доста скован, наивен и не задържа интереса. В момента прилича повече на сториборд или рпг-сетинг, още повече с тия главни букви на имената. Избери си един или няколко герои и опитай да разкажеш историята през техните очи. В момента гледната ти точка е твърде отдалечена и неутрална. Хубавото е, че езикът ти е ОК, имаш малко стилови грешки. Ако си по-малък, няма страшно, с много четене и писане нещата ще станат, имаш върху какво да градиш. Ако си по-голям, не знам... Пробвай да прочетеш повече неща извън епичното фентъзи, виж как авторите постигат емоции и атмосфера, старай се да хванеш как точно се постига даден стил.

[Corwin]

Шайхири, много съзидателен коментар.

ogif59, първо не се смятам за голяма разбирач и критик, но ето мнението ми.

За начало предполагам, че не е много зле. Бийстовете поне на мен ми изглеждат нелоши и няма някакви титанични неточности в текста. Ето няколко забележки след набързо прочитане:

1. Има някоя и друга правописна грешка. "на половина".
2. Оливаш се с доста с прилагателните. Такова количество навсякъде забозва текста поне според мен.
3. Твърде много изречения започват с "но".
4. "Мъдър Древен Създател" е ебаси психопатската титла.
5. Уплашени немърви?!?
6. Има доста изречения незвучащи добре.
"тези нечисти, лоши Немъртви" - много са лоши 100%
"Загледа към близката борова горичка." - примерно "Загледа се в" или "Погледна към" звучат доста по-добре.
"Тези, които не искаха доброволно да се присъединят, биваха избити или падаха в неравните битки. " неравна, нечленувано.

Това са няколко бързи примера, но има още доста такива.

Освен това историята с боговете е твърде набързо нахвърляна и битките са твърде хаотични...

[shayhiri]

Шайхири, много съзидателен коментар.

Със сигурност ще е по-полезен от другите възможни - поне на тоя етап.

[Corwin]

Пробвай да прочетеш повече неща извън епичното фентъзи, виж как авторите постигат емоции и атмосфера, старай се да хванеш как точно се постига даден стил.

Съгласен съм с Торн, в момента просто са нахвърляни някакви герои в някакви сцени, от които нищо не се разбира за самите участници, които не предизвикват никаква симпатия...

[ogif59]

Най-после някакви коментари. Благодаря на всички за изказванията.
Ще помисля над тях.

[ogif59]

Доста мислих над мненията споделени за моя разказ.
И:
"Пробвай в http://www.citadelata.com/forum/ Такава литература ше предизвика фурор по ония ширини."
Благодаря на shayhiri, наистина това е най-добрият сайт за литература.

"Избери си един или няколко герои и опитай да разкажеш историята през техните очи. В момента гледната ти точка е твърде отдалечена и неутрална...Пробвай да прочетеш повече неща извън епичното фентъзи"
Благодаря и на "thorn", незнам защо трябва да пиша в първо лице, както на него му харесва!? Аз лично предпочитам да пиша от гледната точка на трето лице.
Чел съм доста книги с най-различна тематика. Но в момента става въпрос именно за Фентъзи. Може би "thorn" ти трябва да почетеш малко от този вид книги. Не знам дали ще ти харесат, защото не са писани само от гледната точка на един герой.

Сега да отговоря на теб "Corwin"
"3. Твърде много изречения започват с "но"."
Кои са те?

6. Има доста изречения незвучащи добре.
"тези нечисти, лоши Немъртви" - много са лоши 100%
"Загледа към близката борова горичка." - примерно "Загледа се в" или "Погледна към" звучат доста по-добре.
Мисля, че не става въпрос на кой, кое изречение, как му звучи по-добре.

Очаквах някакви по-съществени коментари. Не знам дали има смисъл да пускам продължението на книгата.

[Roland]

По-съществени в смисъл на "Прекрасно! Изключително! Невероятно!"? В смисъл, не мислиш ли, че конкретните критики, дори ако не си съгласен с тях, са по-полезни от безкритично хвалене?

[Corwin]

Очаквах някакви по-съществени коментари.

Значи, дали съм разбрал правилно. Казаха ти, че:
1. Стилът ти куца на доста места.
2. Героите ти не те карат да ти пука за тях.
3. Историята ти е плоска и нахвърляна твърде набързо и отстрани.
4. Няма атмосфера.

Според теб това е несъществено? Радвам се, че все още има хора с такива гигантски изисквания към труда си.

Благодаря и на "thorn", незнам защо трябва да пиша в първо лице, както на него му харесва!? Аз лично предпочитам да пиша от гледната точка на трето лице.

Торн нямаше предвид задължително да пишеш от първо лице. По скоро това е есенцията на поста му според мен:

Пробвай да прочетеш повече неща извън епичното фентъзи, виж как авторите постигат емоции и атмосфера, старай се да хванеш как точно се постига даден стил.

Не е искал да те обиди, а да видиш "как авторите постигат емоции и атмосфера", защото просто ги няма в текста ти.

"3. Твърде много изречения започват с "но"."
Кои са те?

Сега, най-хитрият номер на вселената. Натискаш Ctrl+F и пишеш ". Но ". И ти ги показва! Даже може да си ги хайлайтнеш, поне в Лисичока. Шест са в текста ти. Доколкото си спомням от българската граматика такива изречения са забранени. На места се използват за по-голяма ефект или подчертаване на нещо, но при теб повечето са просто излишни или седят куцо.

Мисля, че не става въпрос на кой, кое изречение, как му звучи по-добре.

Ами. Ти попита. Аз поне, не твърдя, че съм експерт или съм прав, това ми е мнението. Даже не опита да се защитиш и да кажеш защо не съм прав.

Очаквах някакви по-съществени коментари.

Всички мои забележки са за стила, поради една причина - според мен не можеш да градиш други работи, ако не си оправил него, нямаш смислови и правописни грешки. Няма смисъл да развиваш нещо друго, ако поне той не ти е на средно ниво, защото всичко се срива.

И още нещо. Не се обиждай и не го приемай лично. Никой не те храни нарочно. Просто искаше критика и мнение и я получаваш. Ако просто искаш да си начешеш крастата има и други форуми, наистина ходи в Цитаделата, там ще те нахвалят.

[thorn]

Ogif59, да си беше казал от самото начало къв тип коментари искаш, веднага щях да се съобразя. Само да ти кажа – история може да се разкаже през очите на даден герой и в трето лице. Но на теб да не ти пука от критики и продължавай да пишеш.

[Moridin]

Братле, градивните коментари, пардон, съществените, които са ти пернали в Цитаделата, просто дефинират веднъж и завинаги думата "съществени"

[Yan]

Доста мислих над мненията споделени за моя разказ.
И:
"Пробвай в http://www.citadelata.com/forum/ Такава литература ше предизвика фурор по ония ширини."
Благодаря на shayhiri, наистина това е най-добрият сайт за литература.

"Избери си един или няколко герои и опитай да разкажеш историята през техните очи. В момента гледната ти точка е твърде отдалечена и неутрална...Пробвай да прочетеш повече неща извън епичното фентъзи"
Благодаря и на "thorn", незнам защо трябва да пиша в първо лице, както на него му харесва!? Аз лично предпочитам да пиша от гледната точка на трето лице.
Чел съм доста книги с най-различна тематика. Но в момента става въпрос именно за Фентъзи. Може би "thorn" ти трябва да почетеш малко от този вид книги. Не знам дали ще ти харесат, защото не са писани само от гледната точка на един герой.

Сега да отговоря на теб "Corwin"
"3. Твърде много изречения започват с "но"."
Кои са те?

6. Има доста изречения незвучащи добре.
"тези нечисти, лоши Немъртви" - много са лоши 100%
"Загледа към близката борова горичка." - примерно "Загледа се в" или "Погледна към" звучат доста по-добре.
Мисля, че не става въпрос на кой, кое изречение, как му звучи по-добре.

Очаквах някакви по-съществени коментари. Не знам дали има смисъл да пускам продължението на книгата.

Няколко неща:

- Слаб, към несъществуващ стил
- Неумение за изграждане на история
- Неприемане на обоснована критика

Всъщност желанието ти не е да получиш обективни коментари, а да те хвалят. Сори пич, но си много далече от "страхотен език на писане" и "професионалист". Подобни определения трябва да се заслужат. Та от тази гледна точка си прав. Няма смисъл да пускаш втората част, след като желанието ти е да получаваш похвали. Както вече споменах трябва да се заслужат...

[Roland]

Добре, пичове, ае нема нужда толкова заядливо, а? Ок, човекът е още млад вероятно, написал е нещо, нормално, че му е кофти да го критикуват. Не казвам да почнете да го хвалите, като не ви е харесал, ма няма нужда да го изяждате с дрехите, yeah?