ShadowDance

За хорърите си има тема, а за анимето - цял подфорум, така че за тази тема остават екшъните (общо казано). Ще се опитам да ги организирам някак - с ваша помощ, и най вече на Тигъра.

Първо имахме няколко от братски Китай, които ни ги въртяха по кината още преди '89 (по реда на излизане):

1. Манастирът Шао Лин
2. Непобедимите от Удан
3. Хон Гил Дон (корейски)
4. Бойното изкуство на Шао Лин
5. Любимка 13

и нататък ми се губят, но мисля, че имаше поне един-два още. Някой ако се сети, да казва. Не мога да ги оценя обективно, защото тогава всички бяха с легендарен статут, а сега не бих ги гледал. Хон Гил Дон като че ли все пак най ме впечатли, щото имаше НИНДЖИ.

Предлагам следващият подсписък да е с класиките от пиратските видеокасети (Брус Ли, старите на Джеки Чан и т.н.) - преди комп-ерата. Аз по тая линия почти нищо не съм гледал - или не си ги спомням добре - така че ще изчакам някво списъче от вас, преди да продължа с кинофилмите.

За нещастие в момента нямам много време за качествено включване в темата. Препоръчвам засега "Twin Warriors" с Джет Ли - в арената качиха много хубав релийз с оригиналното аудио, обаче субтитрите са пълни с простотии, които със сигурност не присъстват във филма. Иначе филмът има страхотна приказна история(ако ще и да е доста елементарна), Джет Ли се представя наистина добре като актьор - без да е някакъв връх в актьорското майсторство, успява да изгради достатъчно качествен образ. За бойните сцени да не говорим - достатъчно е само да се спомене името на режисьора - Юен Уо Пинг. Макар че летежните изпълнения може би ще ви дойдат в повече, а и се усеща, че не са похарчени много пари за заснемането му.

Препоръчвам и "The Young Master" - вторият режисьорски опит на Джеки Чан. Пълна липса на сюжет, никаква актьорска игра, обаче е забавен. Много забавен. А и в бойните сцени има някои адски свежи хрумвания, които все още нямат аналог. И във финалния бой се използват адски много движения от айкидо - нещо твърде непонятно за китайски филм дори и сега.

От филмите, които shayhiri е изброил, имам първите четири. Обаче "Непобедимите от Удан" не съм го гледал поради ужасяющото качество на картината и звука(нищо не се разбира от бойните сцени), а "Хон Гил Дон" го намерих само озвучен на руски и това не ме израдва. Виж, "Манастирът Шао Лин" си е шедьовър в жанра и това си е. "Бойното изкуство на Шао Лин" се пада трети в поредицата и е готиничък, обаче бойните сцени ми идват малко по-технични, отколкото трябва. Хубави са, и то много, обаче се е наблегнало повече на техниката, отколкото на красотата - което си е проблем на режисьора, заради който много малко негови филми са ми харесали. От тия филми най-горещо препоръчвам "Манастирът Шао Лин" - прекрасни бойни сцени и много красив като цяло, а и историята, ако ще и стандартна, е разказана по доста интересен за такъв филм от ония години начин. Ако не се лъжа, правен е с цел да събере средства за възстановяването на манастира и май си е изпълнил целта. Макар че Джет Ли си играе лееееко дървенко във филма, ама е бил на шестнайсет години и това му е първият филм.

Добре, сега пускам и списъка с филми от "новата вълна", с които ни ощастливиха на кино след като първият отприщи нещата (с оценки от мен) :

1. Тигър и дракон 10/10
2. Герой 10/10
3. Летящи кинжали 8/10
4. Обещанието 5/10
5. Меч бяз сянка (корейски) 6/10
6. Банкетът 7/10
7. Проклятието на златното цвете 9/10

Мога светкавично да обясня оценките и да дам плюсовете и минусите за всеки, ако стане въпрос. Гледал съм ги най-малко по два пъти на голям екран, дори ужасния Обещанието, а баш хубавите - по 4 пъти най-малко.

Фърли око на "Затоичи" и "Азуми"

Гледал съм ги, ма нали се опитвам да систематизирам, та са в друга категория. Затоичи много ме впечатли (на кино), но Азуми ми се стори обикновен (на компа), даже не го изгледах целия. Може се поправя.

Прави впечатление, че три филма от предишния списък са на Жан Имоу, а четири - с Жан Зъй.

"Меч без сянка" е твърде нагла кражба от "Тигър и дракон", усетих и известно влияние от "Летящи кинжали", макар и да не мога да кажа къде - просто непрекъснато се сещах за "Кинжалите", докато го гледах. А май имаше и един двойник на Джак Спароу в началото... И не помня за какво се разказваше в него. 6/10, понеже имаше хубави битки. А от корейските филми, които съм гледал, най-много си заслужава "Fighter In The Wind" - за създателя на киокушин - получава 8/10 и май ще е единственият корейски боен филм, изкачил се над 6/10 по личната ми скала за момента.

"Тигър и дракон" обаче получава 7/10. Въпреки прекрасните битки и великолепните актьори ми беше леко скучен. Особено последните двайсет минути ми дойдоха в повече.

"Летящи кинжали" също получава седмица, защото беше прекалено оплетен, прекалено объркан и прекалено шарен. И в бойните сцени се усещаше твърде много, че биещите се не са майстори бойци - снимано е от по-странни ъгли, а и монтажът е спомогнал доста за показването на умения, които актьорите всъщност нямат. А и докато в "Герой" съм сто процента сигурен, че Джет Ли и Дони Йен са взели много дейно участие в хореографията на всички битки, превръщайки ги в истински шедьовър, тук липсата на такива майстори се усеща осезателно.

"Герой" е шедьовър. И толкоз. Повече няма да го коментирам.

Другите три филма не съм гледал, а и някакси не изпитвам голямо желание да ги гледам.

Доста ругатни изсипах по адрес на нашите киноразпространители, защото не пуснаха "Безстрашен" - великолепен филм с Джет Ли, който май стана най-гледаният боен филм на всички времена в Китай, обаче не съм много сигурен. Чаках го да излезе, чаках, чаках... Ама то излезе на DVD по тракерите, докато го чаках бе. И го гледах. Е, заслужава си. Абсолютно си заслужава. Тук вече Джет Ли прави наистина страхотна роля. Героят му търпи развитие през практически целия филм и нито веднъж не ми изглеждаше неубедително. Обаче за да се видят истинските му актьорски качества, трябва да играе в някой филм без бой. А като се замисли човек, че "Бестрашен" е режисиран от създателя на "шедьвоъра" "Годеницата на Чъки"...

edit: "Азуми" кефи. По-точно първият филм. Вторият е боклук. Първият е леко имитация на китайските филми с тия дълги двубои, обаче музиката ме накефи. "Затоичи" също кефи. Повече от "Азуми", обаче "Телохранител" на Куросава е по-хубав.

Аз мога да изпиша много примерно за класиците на японското кино, но ме съмнява някой да се заинтересува. Иначе по филм фестовете пускат редовно филми на корееца Ким Ки-Дук, които са много качествени и с прекрасна визия (с колегите сме писали за тях в разни броеве на списанието в материалите за различните издания на София Филм Фест).

Такеши Китано е много добър режисьор, препоръчвам най-вече Hana-bi и Sonatine от неговите, Затоичи обаче не можа да ме грабне толкова, въпреки че го гледах в киносалон.

За мен Уонг Кар Вай е истинското азиатско светило, но признавам, че съм малко краен фен. На първо гледане обикновено изглежда странен. Но като свикне веднъж човек с тая нетипична естетика и с тишината, като много основно изразно средство, филмите са много емоционални, с една такава азиатска чувственост и със страхотна кинематография. ‘Chungking Express’ и ‘2046’ са сред най любимите ми. Интересно ми е как му се е получил тазгодишният експеримент на английски – ‘My Blueberry Nights’.
Ким Ки Дук е всъщност доста подобен в режисьорския си подход, но не знам защо не мога да го харесам така. На моменти ми е самоцелен в търсенето на оригиналност.
А китайската ‘антигравитационна’ кино-вълна се надявам да се позапрe вече. Пожъна доста успехи наистина, но от Летящите кинжали нататък се нароиха толкова безсмислени и еднакви филми, че почна да става изнервящо.

Мда. И аз бих насочила към Кар Вай и Ким Ки Дук. И липсва (обезателно) Такеши Китано, като споменахте Затоичи! Също Такаши Миито или Джон Вуу.
Азиатското кино, изобщо не е само бой и бойни изкувства.
Индия или Иран също са в Азия!! Поне от иранските познавам Кияростами и Мажид Мажиди; последния спечели тазгодишният Фестивал на азиатското кино в Барна или нещо в Кан (не се сещам сега точно). Пакистан и Кореа (Парк Чан-Вуук) също са в Азия!
Съжалявам много, но за сега информацията за Фестивала на Азиатското Кино в Барцелона е само на испански. И все пак си заслужава много. Затова ви го пускам - CineAsia.
Дем, аз се интересувам от япоските класици. Гледала съм някои неща, но в момента не се сещам за друго име, освен Куросава и Тоширо Мифуне. А те не са единственият режисьор и актьор. Таааа, слушаме те!

Чудесно! На такива включвания разчитах. Само бих ви помолил да групирате филмите някак, за да се ориентираме по-лесно и да наваксваме.

Дем, пусни например всичко на Куросава (с оценки и/или коментари на каквото си гледал) - или на Жан Имоу.

Същото и за останалите. Уонг Кар Вай, например. Гледал съм 2046 (на кино), харесаха ми актьорите, кадрирането и атмосферата (макар че не бях подготвен да го оценя по-сериозно) и бих видял и другите негови неща. Трябва ми насока.

Същото и за Ким Ки Дук. Правилно се присетих, че Spring, Summer, Fall, Winter... and Spring http://imdb.com/title/tt0374546/ който гледах на кино лани, е негов (красота), но май нищо друго не съм виждал.

На Китано само Затоичи - и т.н.

С тигъра ще поемем по-бойните.

Jen wrote:А китайската ‘антигравитационна’ кино-вълна се надявам да се позапрe вече. Пожъна доста успехи наистина, но от Летящите кинжали нататък се нароиха толкова безсмислени и еднакви филми, че почна да става изнервящо.

Проблемът не е в летящите изпълнения - те си съществуват откакто съществуват филмите с кунг-фу. Проблемът е в манията на съвременните режисьори на такива филми по това да си правят филмите "красиви". В повечето случаи се получава не красота, а безогледна шарения, която направо ще унищожи жанра.

А самият жанр - жанрът на филмите с бойни изкуства имам предвид, е нещо твърде интересно. Това, че твърде често е отъждествяван с екшъна, е грешка. Има си екшън с бойни изкуства, което е нещо съвсем отделно. Та на филмите с бойни изкуства твърде често съм се замислял дали да им направя някакво по-пространно изследване, обаче досега не съм сядал да го направя. Да видим какво ще излезе.

За тези филми преди появата на Брус Лий няма голям смисъл да се говори. До преди неговата поява жанрът на практика не се е развивал изобщо. Всъщност и това е най-големият принос на Брус Лий в киното - че с него на практика се появява жанрът в сегашния му вид. Въпреки че вероятно съм единственият човек на планетата, който обожава бойните филми и не е вманиачен фен на Брус Лий, точно заради това го уважавам много. Ще се опитам да го опиша сравнително безпристрастно. Широко разпространен, но абсолютно измислен факт за него е, че има над петдесет главни роли. Това не е вярно. Всъщност главните му роли са около пет и половина - половината е в сериала "Зеленият стършел", където всъщност главната роля се изпълнява от Ван Уилямс, но именно изпълненията на Лий го правят хит в Китай. В САЩ обаче този сериал не постига никакъв успех, поради което е спрян след приключването на първия сезон. След смъртта на Брус Лий от отделните серии е сглобен пълнометражен филм, който обаче не съм гледал и нямам намерение - свалих го от някъде, обаче изглежда по-смешно от старите серии на "Отмъстителите".

Следва дебютът му в хонконгското кино с филма "The Big Boss" през 1971 година, който също не съм гледал, защото трейлърът ме отказа.

Следва "Fist of Fury"("The Chinese Сonnection") през 1972. Всъщност много приятен филм - вероятно единственият му филм, в който сценарият не пречи, а дори помага. Имаме проста праволинейна история, базирана на действителни събития. А и агресивното излъчване на Брус Лий пасва идеално на образа, поради което пълната липса на актьорски талант изобщо не пречи. Освен това има една доста ключова бойна сцена - Брус Лий срещу учениците в японската школа по бойни изкуства - мисля, че именно тази бойна сцена поставя началото на битките тип "един срещу много" като тази в "Матрицата: Презареждане", примерно. Обаче този филм е твърде антияпонски. В смисъл, японците са абсолютно еднакви като образи, зли и тъпи - и не са никакво предизвикателство за нашия герой.

Следващият е "Way of the Dragon"(1972) - абсолютен боклук, придобил статут на класика заради финалния двубой между Брус Лий и Чък Норис. Единственият режисьорски филм на Брус Лий, който показва, че колкото и добър боец е бил, не е ставал нито за сценарист, нито за режисьор, нито пък за актьор. Като цяло "Way of the Dragon" е един от най-слабите бойни филми, които съм гледал някога. Дори и бойните сцени не стават за нищо. Финалният бой е хубав, де, обаче е прекалено дълъг, прекалено походов и прекалено изкуствен. Плюс това отношението, което героят на Лий демонстрира към героя на Норис, контрастира твърде рязко с поведението на китаеца през останалата част от филма. През целия филм Тан Лун е някакъв арогантен тип, който не зачита много хората около себе си, а накрая демонстрира уважение, което му стоеше като залепено.

Идва ред на "Enter the Dragon", който е малко по-добър. Повечето бойни сцени са приятни за окото, но не могат да се сравняват и майсторски сглобените такива. Сюжет има - кажи-речи същият като на "Мортал Комбат". Всъщност играта, както и още доста други биткаджийски игри и филми, е вдъхновена именно от този филм. Което е сериозен плюс. Но ако забравим това, в очите на човек, свикнал с Джет Ли и Дони Йен "Enter the Dragon" всъщност е прекалено посредствен филм, който не изпъква с нищо, освен с некадърна режисура. А и точно битките на Брус Лий не са нещо особено. През повечето противниците му само стоят и чакат той да ги удари. Не такова е положението с останалите бойци, което е наистина странно.

Следващият му филм е "Game of Death" - не знам доколко това може да се нарече филм с Брус Лий, понеже е излязъл пет години след смъртта му. При заснемането му са използвани доста сцени, снимани за друг филм с друг сценарий, който обаче не е бил завършен, като на доста места на мястото на Брус Лий застават имитатори. Като цяло не е нещо особено, обаче няма да навреди сериозно на умственото състояние на човек, решил да го гледа. Има и "Game of Death 2", обаче нямам никакво намерение да го гледам.

Само едно уточнение - твърде много хора изписват името на Брус Лий без "й" накрая. Не знам доколко това е грешно, но всъщност е по-добре да се пише "Лий". Ако напишете в imdb.com "Bruce Li"(Брус Ли), ще видите, че това е името на един от най-известните му имитатори. А неговите филми са боклуци - даваха шест от тях по btv - отврат просто. А и ги даваха в "Месеца на Брус Лий"...

По отношение на този - толкова. Има и други филми с него, дори е участвал в екранизации на книгите на Реймънд Чандлър, но никога в нещо, което може да се нарече роля.

Уонг Кар Вай, например. Гледал съм 2046 (на кино), харесаха ми актьорите, кадрирането и атмосферата (макар че не бях подготвен да го оценя по-сериозно) и бих видял и другите негови неща. Трябва ми насока.

Гледай "In The Mood For Love" на Уонг Кар Вай, на който "2046" се явява продължение, много различен е от "2046", но според мен поне е малко по-добър. Но пък няма Жан Зъй, което може да е проблем.

За японските класици - аз лично съм гледал основно филмите на най-известните измежду тях. За Ясуджиро Одзу вече съм писал в един от броевете на списанието ("Токийска история", 45-ти брой). Другият ми фаворит е Кенджи Мидзогучи. Неговият стил е съвсем различен от този на Одзу - използва основно по-далечни планове, кадрите му продължават по-дълго, движи камерата много и основно снима исторически драми, почти винаги с трагичен край. Във визуално отношение е всепризнат за един от най-големите майстори, а другата най-силна страна на филмите му е, че почти винаги актрисите в главните роли се представят на изключително високо ниво. Препоръчвам "Sansho the bailiff" и "Street of shame" от неговите, откриват се в емуле-то без проблеми (благодарение най-вече на испанските пирати ).

Куросава не ми е толкова любим, но щом искате списъци...

Рашомон 7/10 - страхотна идея по какъв начин да бъде показан сюжета, но актьорската игра е твърде over the top за моя вкус.
Икиру 8/10
Седемте самурая 9/10
Телохранител 6/10 - предпочитам уестърн римейка на Серджо Леоне с Клинт Ийстуд "For a Fistful of Dollars", честно казано. В Телохранител екшън сцените са ми скучни, въпреки че знам, че са много иновативни и т.н.
High and Low 9/10
Throne of Blood 8/10
Red Beard 9/10
Dersu Uzala 7/10
Ran 10/10 - шедьовър. Има си всичко - прекрасна визия, впечатляващи дори и сега масови екшън сцени, драма, разтърсващи емоционално моменти, отлична актьорска игра и т.н.

Ох, аз исках списъци ама не за Куросава. С него съм в крак.
Юпииииии, зърнах Мидзогучи и Одзу - става!!

Поразгледайте този сайт! Пуснах го най-вече заради филмите (Иран), но гледам че има доста добра музика също.

Demandred wrote: Телохранител 6/10 - предпочитам уестърн римейка на Серджо Леоне с Клинт Ийстуд "For a Fistful of Dollars", честно казано. В Телохранител екшън сцените са ми скучни, въпреки че знам, че са много иновативни и т.н.

Толкова ниска оценка за "Телохранител" не бях виждал никога. Сериозно. Този филм или "Цубаки Санджуро" - един от двата ми беше първият сблъсък с филмите на Куросава и ме остави като треснат. От мен получава десетка. Гледал съм и някакъв уестърн римейк на този филм, обаче с Брус Уилис - май се казваше "Последният оцелял". Не беше зле. Беше Зле. С главна буква.

Тази оценка е по-скоро в контекста на списъка, не ми искаше да слагам все оценки между 7,5 и 10. Филмът безспорно е хубав, но поне за мен далеч не е шедьовър, особено ако го сравним с Седемте самурая и Ран.