Айде сега без превземки И мога да те цитирам доволно много как твърдиш индиректно и директно, че правописът говори за принадлежност към по-висша социална група.
В мига, когато отъждествиш "правописът и употребата на граматиката всъщност СА разделителна черта между
определени социални групи." и "правописът говори за принадлежност
към по-висша социална група", те запитвам колко често си упражнявал логическо мислене, с допълнителен въпрос за любознателните: що е то въобще "по-висша" и "по-нисша" социална група и по какви критерии се определя тази йерархия. В случай, че се затрудниш, отговорите са в дъното на поста.
"Живият" език за мен представлява един континуум, който не може да бъде изолиран и капсулиран в пространството и времето по никакъв начин, защото търпи постоянно развитие. Един пример за нежив език са речниците, които постоянно трябва да се преработват и въпреки това не могат да са актуални, защото живият език ги изпреварва и върви пред тях - постоянно се появяват нови думи, други отпадат и т.н. Е, затова фикшънът е един много по-добър анализ на езикът отколкото граматическите помагала, които по-скоро рефлектират адаптацията на обществото към езика и унифицират различните диалекти.
Понеже вече си втори курс, знам със сигурност, че знаеш кой е Фердинанд дьо Сьосюр и какво е казал по въпроса, който зачекваш. Т.нар. "жив език" е една безумно хетерогенна маса от слова, всяко от което е конкретизация на езиковата система - сиреч, *те* изхождат от *нея*, а не обратното, както се опитваш да го изкараш.
Промяната в *нея* настъпва, когато определено отклонение се появи в статистически достатъчно много на брой конкретизации, при това проявени в достатъчно социално престижни езикови сфери. Фикшънът затова е интересен, щото предлага интересни и оригинални смислоносещи *конкретизации* и/или *отклонения* от езиковата норма, а не щото анализира "живия език". С други думи, също се опира на нея, иначе просто не може да си постигне ефекта.
Прав си, че не може да има език/диалект без той да носи информация за социална принадлежност, интелект, характер и т.н. Тъй като тази информация отразява второстепенни функции на индивида, който използва езика c цел първо да бъдат разбрани неговите пърносигнални желания - демек тук трябва да поставим под въпрос кои функции на реториката трябва да се считат за най-есенциални и дефиниращи концепцията "език". За мен това е пряката реч в смисъла на дискурс, който за цел си поставя инстантантно изразени идеи/желания/, а не индиректно уловената информация, която адресатът извлича за събеседника си. Тук се получи малко като спора при литературата - съдържание VS форма. Нищо чудно, че защитаваш второто.
Защитавам второто, защото човешката реалност е социална реалност. Човешкият език е социално явление. Той представлява social negotiation, а не израз на първични нужди. За второто си имаме език на тялото, крясъци, мученета и тем подобни прийоми. Индивидът НЕ използва езика, за да бъдат разбрани първосигналните му желания. Няма такова нещо като инстантно изразени желания и идеи
през езика. Това е фактологически невярно.
Но при езика във всестранната му употреба, за разлика от литературата, формата е много по-комплексна за анализ и интерпретация (поне за мен), тъй като не можем да изолираме един диалект, камо ли език по същия начин като с някое литературно произведение. СИРЕЧ, не можем да говорим за претенции на контрол над формата, независимо дали тя е изразена морфологично, фонетично, синтактично че дори и лексикално - "Ще ядете ли днес?" VS "Смятате ли да консумирате храна днес?". В случай, че втората изчезне, а първата се наложи като по-висок регистър от обществото (да приемем, че се е появила нова 3та, която заема позицията на неформална) диагностиката на интелекта на определена социална група става подвластна на осъществилите се промени.
Eстествено, че става подвластна. Само че въпросът е как ще "изчезне" втората. Кой ще я изчезне? Кой има правото да каже? Посетепенно ли ще се случи? Рязко ли ще се случи?
АНДЖЕК, че и аз вече забравих какво искам да кажа, тази "допълнителна" за мен извлечена от езика информация, форма, в случая пълен и непълен член, първо се развива ЧРЕЗ ОБЩЕСТВОТО (и ниските, и високите класи), а ПОСЛЕ се изолират определени конструкции, които се използват в изкуството като "елитарни" или за IQ тестове. В такъв случай, колкото по-богат е езикът, толкова по-богата е и формата. Прескриптивистите сами си вкарват автогол, като не искат да са по-гъвкави в мисленето. Те считат, че тяхното поколение (защото в развитието на езика досега не е доказано да има по-висша граматика/форма) е по-по-най, а новопоявилите се форми са някакво развратщение на народа И това е точно заради това автоматизиране на граматиката, което се осъществява в мозъка хората от дадено поколение. Въпросът е, като по-висши езиковеди/псевдо-езиковеди, според мен, ние да сме по-толерантни към новата форма (ако някой си отвори устата още веднъж за интелект ще го накълцам ) и така всъщност да обогатим количеството на тези "социални" маркери, на които толкова държиш.
Не разбрах как премахването на един социален маркер (и евентуално още един, и още един) ще увеличи количеството на социални маркери. За последно математика ми е трябвала отдавна, но нещо аритметиката ти ми намирисва. А аз държа на това в социалните маркери да се наблюдава система, а не да са непременно все повече и повече. Щото целият социален договор, който представлява употребата на един и същи език - примерно български, - почива на идеята, че този език *притежава* някаква устойчивост като система, че цялата координатна система на езика притежава някакъв център.
Също така всяка форма на изказ добива социална стойност ЕДНОВРЕМЕННО с появяването си, а не после. След това може да смени стойността си, но винаги има такава, просто щото хората са устроени да търсят смисъл и отношение във всеки конкретен изказ.
А в това "прескриптивистите си вкарват автогол, щото не искат да са гъвкави в мисленето си" аргументираш една мъглява метафора с друга мъглява метафора и въобще не знам кво се опитваш да кажеш...