ShadowDance

Прочетохте ли новата книга на Дан Симънс? Дано да не разочаровам феновете му , но аз доста харесах книгата. Даже много, според мен е твърде интересна и ужасно правдоподобна.

Тъй като харесвам "Хиперион", а не съм чувал за нея, се разтърсих из интернет. Оказа се, че според Уикипедия, книгата е писана 1985-та, а "Бард" я издават чак сега. Е, по-добре късно, отколкото никога...

Ще хвърля един поглед, като минавам през някоя книжарница.

Мен тая книга страшно много ми хареса. Ама не мога да ви кажа за какво става дума - мога да кажа само, че е за Калкута и има нещо от духа на Лъвкрафт.
Другото е неописуемо.

Мен ме вълнува има ли хорър елемент, или е само с разни култисти?

Spoiler: show

Има си чудовище, ако това питаш, макар, че се появява за доста кратко и не е решаващото в историята

Основния ужас обаче не е нито в спойлъра, нито в култистите, нито в черната - магия, я наричам поради липсата на по-удачен термин. Основния хорър е в атмосферата на Калкута, много добре са предадени миризмите, звуците, усещанията, клаустрофобията сред всичките тълпи.
Аз лично след тая книга нема да стъпа в Индия

Нищо конкретно не питах, просто ме вълнуваше дали има свръхестествен елемент, или е само трилър

Да. Не е много, но има.
Все пак е носителка на световната награда за фентъзи

Преди време тествах Song of Kali, заедно с Carrion Comfort и Children of the Night. Не знам защо, но така и не ги довърших. Готини идеи, силно начало, особено в Children of the Night и въпреки това ми доскучаваха. Аз ли се разглезих от Хиперион, кво ли, ама очаквах по-добри неща.

Точно чакам Бардци да ми доставят Песента на кали, така че се надявам тия дни да мога да дам отзив за нея. Иначе съм фен на Симънс, и Лешояди си я изчетох с кеф - въпреки, че е малко/доста бавна.
@thorn: За Children of the night може ли да кажеш нещо повече, да знам дали да си я търся.

Ами води се вампирски хорър. Дракула се завръща в родината си малко след падането на режима на Чаушеску като част от хуманитарна мисия. В същото време американска лекарка осиновява румънско дете, което се оказва, че може да е ключът за лечение на СПИН. Симънс го бива да улавя атмосфера и период, оказа се, че дори не му се е налагало да преувеличава цялата мизерия и параноя на тия години. Книгата си струва си заради тия първоначални описания на ситуацията в Румъния (и въпроса кое е по-голямото чудовище). После ми стана леко скучна с твърде научните си обяснения на вампиризма и смяната на POV-а, защото Дракула на Симънс е твърде готин образ в сравнение с останалите герои, но ако Carrion Comfort ти е харесал, мисля, че и тази ще ти допадне.

Благодарско значи. Ще си я потърся.

На мен тази книга не ми хареса, хич не ми беше увлекателна. Прекалено много описания, ненужни подробности, които само натоварват не дотам интригуващото действие. Самата история ми беше скучна, а Робърт Лучак, с ръка на сърцето мога да кажа, че е един от най-антипатичните ми главни герои, ако не и най-антипатичния изобщо. И не беше нужно Симънс на всяка 10-та страница да ни натяква колко е мръсна Индия и в частност Калкута. В смисал, ОК, не се съмнявам, че е така, както казва, гледала съм Amazing Race и знам, че в Индия нямам желание да ходя въпреки Тадж Махал. Но пък и не е необходимо постоянно да съсредоточава вниманието на читателя върху разрухата, мърсотията и нищетата. По 1 време ми стана тягостно от тези описания и почнах да ги прескачам.
Предпочитам да си препрочета Хиперион или да опитам да зачета Олимп/Илион.

Morgana wrote: Предпочитам да си препрочета Хиперион или да опитам да зачета Олимп/Илион.

Ами прочети последните де - аз не зная защо толкова хора се разочароваха от тях и какво са очаквали, но за мен са абсолютно убийствена фантастика - изгълтах ги за нула време въпреки размера. Все пак не очаквай да се четат така лесно като Хиперион - по-тежки са и като атмосфера и като фабула, но след тях не съм чел нищо толкова добро като размах на въображението освен Алистър Рейнолдс, естествено

Колкото до Песента на Кали - наистина си личи, че е от ранното му творчество и просто не е нищо особено, според мен

Втф, Илион и Олимп са по-тежки от Хиперион???

Ениуей, не е ТОЛКОВА трудно да се предположи защо хората са разочаровани - по съвсем стандартните причини: брутално яки сетинги и сюжетни линии НЕ СЕ РАЗРЕШИХА или го направиха ТРИВИАЛНО и смучеше МНОГО мъжки полови органи.

Проблем донякъде и на самия Хиперион бтв.

Moridin wrote:Втф, Илион и Олимп са по-тежки от Хиперион???

И на мен ми беше по-леко да прочета Хиперион, отколкото Илион и Олимп. Не знам дали е било заради превода, или просто стилът, с който са написани е по-тежък, но Хиперион я изгълтах за ден-два, докато тези ги четох почти месец всяка. Мисля си, че по-скоро е стила, защото Carrion Comfort (имаше някакви лешояди в заглавието на българския превод) беше ненужно тежка и разтеглена на моменти, така че явно човекът така си пише.

Все пак Хиперион определено е по-затоморзяващ на моменти, а пък и си е по-многопластова книга, спор няма. А, и споделям мнението ти за Илион/Олимп, прекалено много сюжетни линии не се разрешиха, имаше го наистина и при Хиперион, но в доста по-малка степен, и поне на мен не ми направи лошо впечатление.