Коментари на журито за втория конкурс

Конкурсите за разкази на Shadowdance... хлебарки, дракони и смърфове...

Moderators: Trip, Random, Marfa

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Jun 25, 2007 11:23 am

Терафирма

Изключително объркващ разказ – това никога не е добре, когато става въпрос за литература. Объркващи концепции, объркващ език, объркан сюжет, объркан и безмислен завършек… Не разбрах защо главният герой трябва да представлява противен търтей, трансформацията му не е обяснена или представена, не схванах ролята на жената с червената рокля и т.н, и т.н…
Честно казано, начинът, по който е представен героя в началото на разказа, ми хареса доста. Един от малкото герои в този конкурс, който още от първите няколко реда демонстрира някаква индивидуалност. Оттам нататък обаче поведението му не е обяснено и аз стигам до заключението, че е просто един зле описан чвор. Старецът е откровено дразнещ и объркващ. Някаква затлачено, неясно, слабо копие на Архитекта от Матрицата. Подозирам, че оттам е взета и жената в червената рокля. Както и цялата идея за “захранването” с души. За съжаление обаче всички тия елементи са ми на много ниско ниво.
Смяната на сцените и описанието на обкръжението на нашия човек е още по-хаотично описано. Може би такова е съзнанието му, но има разлика между език, който дава ясна представа за обърканост у героя, и език, който ме кара да спра по средата на изречението и да се мъча да разшифровам какво точно е искал да каже/опише авторът. На няколко места са отсвирени и всякакви правила на българската граматика, което утежнява положението още повече.
Краят, освен че е безсмислен, съдържа и някакво странно морално послание, което уж трябва да ни покаже колко дълбока и жестока е била любовта между нашия и мацката. Първо, това не е показано в разказа, освен, че нашият има натрапчивото желание да я види отново, след като са се изчукали в колата й. Това не е любов. И второ, подобни сантиментални изблици са тотално несвързани с характера на героя такъв, какъвто е показан до този момент в разказа.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Jun 25, 2007 11:23 am

Вещерство

Стилът на този разказ почти успя да ме отчая. Безумно количество повторения на едно и също нещо, понякога два или повече пъти в разстояние на едно-две изречения. Ненужни и скучни описания на скучни и маловажни дейности, които главният герой извършва. Странна и излишна, уж комична сцена с индианеца-дърводелец (веднага след нея авторът дори не се удържа и казва в прав текст колко смешна била). Нелогично бързо овладяване на магията от страна на главния герой. Нелогично развит момент с враговете му – така и не научаваме какви са, що са и защо въобще се занимават с него.
Освен това Майкъл Едж е безсмислено дребнав, злобен и плосък персонаж. Не научаваме нищо за миналото му, за навиците му, за каквото и да било, освен че си върши работата като управител на бар. Крайно, крайно недостатъчно.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Jun 25, 2007 11:24 am

Гората

Кадърно написан разказ, от гледна точка на българския език. Може да звучи като странна похвала, но за съжаление, конкурсът изобилства с разкази, които не могат да се похвалят с това.
Неприятно впечатление обаче ми направи развитието на сюжета. Целият разказ сякаш е едно упражнение по описване на гнусна, демонична гора. Главният герой е едва ли не обречен по начало.
Нелогично е поставена и ситуацията с влизането му в гората. Ако това село знае толкова добре какво представлява гората, защо никой не е направил нищо, за да предпази децата (освен да разпространява страшни истории, които практически гарантират още по-голямо любопитство)? Примерно, да поставят охрана по ръба на гората, или да я оградят, или нещо такова. Или просто да преместят поселището. Това са елементарни решения, за които никой не се е сетил.
Тук, също така, не е нацелен балансът с описателността. Представянето на всички ужасии на гората в един момент доскучава, при положение, че разказът фактически не съдържа нищо друго. Гнусни дървета, зли сенки, лепкави корени, и така почти от началото до самия край.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Jun 25, 2007 11:25 am

Нова картина за г-н Фог

Малко ми е трудно да нарека текста разказ. В общи линии това е една сценка, която в общи линии не търпи никакво развитие и разчита за ефекта си изцяло на не особено оригиналната идея за това как изтънчен, умопобъркан убиец прехапва артерията на проститутка, за да нарисува картина за някакъв друг откачaлник.
Идеята за изтънчения, умопобъркан убиец е изтъркана до немай-къде, а тук не е и развита по никакъв начин. Не е интересно. Няма персонаж в това клише. Идеята за проститутката-жертва също свидетелства за това как авторът просто е грабнал първата възможна изтърката идея от рафта с клишетата и я е сложил в текста си. Проститутките са анонимни, не значат нищо. Отново няма персонаж в това клише. Не е интересно.
А г-н Фог в мелодраматичното си писмо направо ме връща в края на осемнайсти век при ранните готически романи. Проблемът е, че стилът и тонът на тия романи горе-долу двадесет години след пиковия им период е бил иронизиран и взиман на подбив от сума автори. Какво остава за читателите от двадесет и първи век.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Jun 25, 2007 11:25 am

Когато падна ангелът

Според мен изпълнението на този разказ е далеч под нивото на замисъла му. Стилът е твърде неудачен. Единственото място, където съм виждал подобен стил, е в цикъла “Богомилски легенди” на Николай Райнов. Писан преди почти сто години.
Апокрифното звучене, особено това тип “Българска Библия” в никакъв случай не е величествено. Авторът си е вкарал зрелищен автогол с този избор. Още повече, че огромната част от разказа звучи като не особено сполучливо фентъзи за млади юноши. Сума ти описания на физическите характеристики на ангелите и архангелите, които звучат като извадени от кратката биография на фотомодели. Величественост не се постига така. Освен това, горе-долу половината разказ е описание на битката между Рая и Ада, като половината от това описание е каталог на войските – брой, тип, въоръжение и прочие. Не е интересно и не е величествено. Звучи по-скоро като бой между два отряда наемници, отколкото като най-великия сблъсък на Вселената.
Образите на ангелите и на Бог са опростени почти до глупост. Бог се държи като неадекватно старче и на няколко места върши откровени глупости, само и само да продължи сюжета според замисъла на автора. Ангелите се държат горе-долу като пубери, особено Луцифер. А той не е.
И отново, както и други разкази в конкурса, този завършва с уж морално послание, този път написано с Caps Lock, за да не го пропусне случайно читателят. Не се прави така. Краят на историята трябва все пак да е част от нея.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Jun 25, 2007 11:26 am

За черните космически котки

Добре написан кратък кратък разказ, чиято основна идея според мен е именно идеята, а не развитие на сюжет. Изглежда малко не на място сред другите разкази, почти всички от които са доста по-дълги от него. И все пак съм го оценил високо.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Jun 25, 2007 11:26 am

Соколът

Тежка философщина, при това почти напълно неприкрита. Проникновените духовни спекулации по правило вече са измислени, изписани и изприказвани от далеч по-велики хора от всеки от нас. Работата на един автор не е да омотава с дълбоки излияния читателите си, а чрез една добра история да ги накара да придобият резонанс, така че да въздействат, нищо, че не са особено дълбоки или оригинални.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Jun 25, 2007 11:27 am

Теория

И героите, и читателят се носят в някакъв абсолютен вакуум. На първите принципно им е позволено, понякога, но да оставиш читателя някъде в космоса и той да се чуди кво за бога става тука – не е хич хубаво. Да не говорим, че поднесена по този начин, потенциално ценната идея умира още в зародиш, защото не й са дадени думите, необходими да се развие на страницата, а и в ума на читателя. Не и е даден и стила, който да направи нещата ясни. Докато четях разказа, имах чувството, че единствено автора си е знаел/а какво иска да каже и няма намерение да го споделя с никого другиго

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Jun 25, 2007 11:28 am

Зрънце в пясъчен часовник

Много, много кадърно написан разказ, чудесен замисъл и, за съжаление, силите (или желанието) на автора са стигнали дотам. Отвъд очевидното му желание да ни покаже как е успял да вплете идеята си в историите за Атлантида и египетските пирамиди няма много повече. А обстановката има потенциал да бъде развита – било чрез комуникации между извънземните и земляните, или чрез възникване на трудност/конфликт преди/по време на заминаването, или нещо друго. Моят съвет е да се поразшири малко. Тогава би станал много добър.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Jun 25, 2007 11:28 am

Пътят с ягодите

Крайно объркващ и нескопосано написан разказ. В по-голямата част от разказа читателят също толкова не разбира какво се случва, колкото и главния герой. Човешките му драми път са тотално далечни и невъздействащи, просто защото и за най-добрия му приятел, и за жена му не ни е казано абсолютно нищичко. Няма как да ни пука за тях при това положение. Символизма зад ягодите и кръвожадността на нашия човек не го схванах.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Jun 25, 2007 11:28 am

Застинал свят

Разказът е доста мелодраматичен. През цялото време си представях главните герои като италианци-неврастеници. :) С други думи – твърде много изговаряне на мисли и чувства се случва – авторът спокойно можеше да бутне поне половината реплики като авторова реч, описваща мислите на героите. Освен това сюжетът е твърде предсказуем. Още когато мацката се захласна по картината ми стана ясна работата. Но тогава предположих, че това е идеята и че всъщност интересното ще е как ще се развие ситуацията. Само че тя не се разви интересно. Историята страда от доста сериозна плиткост – в разказа няма сериозен проблем, който трябва да се разреши, няма конфликт. Нашата си хареса картина, взе си я у дома, спъна се и падна в нея, след което, стресната, реши да я върне... Цялата криза е разрешена абсурдно лесно, което всъщност въобще не я прави криза. Следователно читателят губи интерес.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Jun 25, 2007 11:29 am

Опасно оръжие

Готино дебилната идейка (макар и яко изтъркана) и развитието й в началото на разказа се сриват тотално от един момент нататък и прерастват в някакъв абсурдизъм. Това не би било твърде зле, ако не беше и краят, в който нашите хора владеят цяла извънземна раса....
И тук, като в горния разказ, почти отсъства конфликт. Нещо почва да става, нашите се чудят известно време какво става (като дори не са видимо притеснени!) и после разрешават проблема и владеят галактиката. Не е интересно.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Jun 25, 2007 11:29 am

Нещо хубаво

Един от грамотно написаните разкази в конкурса, на ниво език. Във всичко друго обаче е доста клиширан и нескопосано развит. Моментът с печения еднорог би могъл да бъде потенциално много силен, ако беше подготвен по-добре още отначало и ако реакцията на главния герой не беше толкова предвидимо първосигнална.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Jun 25, 2007 11:30 am

Фрагменти от един човешки ум

Много претенциозен разказ. Мисля, че това е основният му проблем, както и фактът, че се развива в структурен вакуум. С други думи, единственото нещо, което напомня разказ е началото. То създава някаква причина, поради която нашият човек да почне да броди из, ъм, където там броди. Но оттам нататък цялото развитие на нещата е замазано с тежка философия, която в този си вид е несмилаема и не въздейства. Такова нещо може да е само кулминация на нещо по-голямо, когато всичките обстоятелства са ни известни и можем да сложим яките размисли в контекст. А сега са само шарени описания на природа и размисли. Тонът на величие, с който ни е представен стария човек, е мощно мелодраматичен. Защо трябва да се впечатлим от това, след като не знаем нищо за самия човек? Нито пък за главния герой, всъщност. Нито за нищо останало.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon Jun 25, 2007 11:31 am

Магия за начинаещи

Забавен разказ, където авторът е уцелил тона и е завършил историята си готино антиклимактично. За съжаление не е добре написан от езикова гледна точка. Също така проблемът с твърде многото изказани на глас мисли и настроения и тук е налице, което изкарва героите избухливи нерваци. Това, между другото, отива на вещицата, но при двамата младежи границата като че ли е мината. Думите в курсив въобще не са на място.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 9 guests