ShadowDance

Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.

1829

Таман 3-4 пъти се обясни, че другата тема не е за "любовната" поезия, а за "любителите" на поезията... Ама като си си решила...

Апчих...:

Обичах ви: и може би, навярно
В душата ми все още тлее любовта;
Но нека тя не ви тревожи вече;
Не искам с нищо да Ви нажаля.
Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
Болезнено, със ревностна тъга;
Обичах Ви тъй искрено и нежно,
Дай Боже с друг тъй споделите любовта.

Лермонтов е "по-смазващо" лиричен...
и поетичен...

Таис, Марфа, не мога да се сдържа и да не кажа едно "Браво!". Добър екип правите! А стихотворението е много нежно, дума да няма!!!!

Оригиналният превод на тази част от Евгени Онегин, защото това е едно от писмата му до Татяна, звучи така:

Обичах те и може би все още
дълбоко в мен не гасне любовта,
но нека днес спокойните ти нощи
да не тревожи с нищо веЧе тя.
Обичах те безмълвно, безнадеждно,
между възторг и ревност раздвоен
дано от друг тъй искрено, тъй нежно
обичана да бъдеш някой ден

Не мога да не призная ,че обожавам Пушкин и има едно негово кратичко стихче, което все ми напомня за много от съвременните ни съотечественици:

Полумилорд, полукупец,
полумудрец, полуневежда,
полуподлец, но есть надежда,
Что будет полным наконец.

в превод, без да мога да запазя красотата на Пушкиновото слово:

Полублагородник, полутърговец,
полумъдрец, полуневежа,
полуподлец, но има надежда,
че най-накрая ще е цялостен.

БУРЯ

Ты видел деву на скале
В одежде белой над волнами
Когда, бушуя в бурной мгле,
Играло море с берегами,
Когда луч молний озарял
Ее всечасно блеском алым
И ветер бился и летал
С ее летучим покрывалом?
Прекрасно море в бурной мгле
И небо в блесках без лазури;
Но верь мне: дева на скале
Прекрасней волн, небес и бури.

1825

Девушки, милые!
Поклон Вам!