Проверявах просто дали слушаш японския дъб, щото това е едно от най-ценните неща в аниме света.
Бтв и моите първи анимета се оказаха разни сериали, които дядо ми беше записвал в Белгия, за да уча френски с тях.
Първият път
Французите наистина гледат доста аниме. Аз обикновено си намирам разни недостъпни в англоговорящия свят манги на френски (примерно любимата ми City Hunter, а сега се оказа, че май ще трябва да чета и лайт новелите на The Twelve Kingdoms на френски), а някога, в зората на аниме манията ми, когато ги нямаше аниме датабазите, получавах инфо основно от френски сайтове.
Проверявах просто дали слушаш японския дъб, щото това е едно от най-ценните неща в аниме света.
Бтв и моите първи анимета се оказаха разни сериали, които дядо ми беше записвал в Белгия, за да уча френски с тях.
Проверявах просто дали слушаш японския дъб, щото това е едно от най-ценните неща в аниме света.
Бтв и моите първи анимета се оказаха разни сериали, които дядо ми беше записвал в Белгия, за да уча френски с тях.
Един от най-добрите начини да учиш език - комикси и анимации/анимета. 
А сеютата вече се научих да ги ценя (за разлика от първоначалните ми изказвания в темата на Бибопа
).
Оня ден като си зяпах ГитС-а (първия филм) пуснах за момент английския дублаж от любопитство. Е, не го задържах дълго.
Там в екстрите имаше интервюта със сеютата на филмовата премиера - като кинозвезди ги третираха.
А сеютата вече се научих да ги ценя (за разлика от първоначалните ми изказвания в темата на Бибопа
).Оня ден като си зяпах ГитС-а (първия филм) пуснах за момент английския дублаж от любопитство. Е, не го задържах дълго.
Там в екстрите имаше интервюта със сеютата на филмовата премиера - като кинозвезди ги третираха.
Споделял съм я тази история и друг път, но хайде и тук да я оставя черно на бяло.
Първото ми аниме е и първият път, когато майка ми ме заведе на кино...и естествено е детско заглавие: Nagagutsu wo Haita Neko или по нашенски Котаракът в чизми. Бих казал доста алтернативна версия на приказката .
Сигурно съм бил някъде на 5 години.
Второто аниме ми е Hi no Tori 2772: Ai no CosmoZone aka Космическата огнена птица. Като махнем азиатската митология и камеото от Блак Джек, филмчето си е форма на ripp off от Star Wars и детските анимации на Дисни.
Тогава да съм бил някъде на 8.
Защо говоря за второто?
За да отворя дума за третото естествено.
То беше Thunderbirds 2086 - японизирана версия на британските Thunderbirds.
Ето това открих наскоро, като си припомнях Nagagutsu wo Haita Neko и Thunderbirds 2086. Те абсолютно съдържат елементи, на които се кефя и до днес в анимета.
В края на Котаракът в чизми има един дълъг сегмент, който се развива в лабиринт от кули - в кулите, отвън на кулите, по мостовете които ги свързват...а самите мостовете естествено са подвижни и дават достъп до различни части от лабиринта и пр. и пр. Myst елементи .
В Буревестниците пък имаме mechanical design porn. Маса превозни средства - сухопътни, въздушни, подводни и дори космически, които могат да се свързват и да се пренасят едно-друго. Всичките проблеми и природни стихии, с които се бореха протагонистите, бяха извинение, за да се използва гореспоменатата техника.
Мисля, че любовта ми към сложната, дори преминаваща в лабиринт архитектура, както и към механичния дизайн се дължи точно на тези първи за мен анимета.
Първото ми аниме е и първият път, когато майка ми ме заведе на кино...и естествено е детско заглавие: Nagagutsu wo Haita Neko или по нашенски Котаракът в чизми. Бих казал доста алтернативна версия на приказката
.Сигурно съм бил някъде на 5 години.
Второто аниме ми е Hi no Tori 2772: Ai no CosmoZone aka Космическата огнена птица. Като махнем азиатската митология и камеото от Блак Джек, филмчето си е форма на ripp off от Star Wars и детските анимации на Дисни.
Тогава да съм бил някъде на 8.
Защо говоря за второто?
За да отворя дума за третото естествено
. То беше Thunderbirds 2086 - японизирана версия на британските Thunderbirds.
Ето това открих наскоро, като си припомнях Nagagutsu wo Haita Neko и Thunderbirds 2086. Те абсолютно съдържат елементи, на които се кефя и до днес в анимета.
В края на Котаракът в чизми има един дълъг сегмент, който се развива в лабиринт от кули - в кулите, отвън на кулите, по мостовете които ги свързват...а самите мостовете естествено са подвижни и дават достъп до различни части от лабиринта и пр. и пр. Myst елементи
.В Буревестниците пък имаме mechanical design porn. Маса превозни средства - сухопътни, въздушни, подводни и дори космически, които могат да се свързват и да се пренасят едно-друго. Всичките проблеми и природни стихии, с които се бореха протагонистите, бяха извинение, за да се използва гореспоменатата техника.
Мисля, че любовта ми към сложната, дори преминаваща в лабиринт архитектура, както и към механичния дизайн се дължи точно на тези първи за мен анимета.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests