ShadowDance

Повечето от почитателите на фентъзи книгите са на мнение, че българските автори за нищо не стават, че само копират и излишно се разливат и хабят хартия.
Аз не мисля така.
Наречето го патриотизъм, или мазохизъм, или някой друг изъм, но аз лично харесвам всички български автори, особено тези, които се осмеляват да пропишат фентъзи, че и да го издадат под своето собствено име. За съжаление до колкото знам, много се крият зад псевдоними, и са малко трудни за "разкриване". Досега фентъзи авторите познати на мен са шепа хора ( като изключим всички публикувани в антологиите на Аргус и в Таласъмиите ) - Ники Теллалов, Милена Фламбурари, Владо Тучков, Емил Минчев, Елена Павлова, Елена Емануилова, Янчо Чолаков... и май това са.
Безуспешно се опитвах да открия и още една книга Дъщерята на огъня, макар и малко обезкуражена от коментарите за посредствеността и - щом е българска, нека моето пристрастно съзнание да определи качествата и все пак
Та въпросът ми е - има ли още някой български автор на фентъзи ( не коментирам добър или не) издаден в България освен шепата хора, изброени по- горе? Някой укриващ се зад звучно про-американско именце или издаван в толкова малък тираж, че и родителите му не са успели да си го купят навреме? Наскоро разбрах за българин криещ се зад М.С. Стоун - и сега съм на кръстоносен поход в издирване на книгите му

Пристрастен фен към българските опити за фентъзи литература, да.

Не знам дали трите Ендивала + "Приключение с меч и магия" се считат за литература...

Освен тях - Божидар Грозданов, "Господарите на Мрамора" - писана е по Ендивал; Ани Илиева (всъщност, нея би трябвало да я знаеш от Таласъмиите, ако не - "Легенди за стражите на трите порти"); относително наскоро излезе един сборник с разкази по "Приключението" - "Замъкът на престола"...

Да, "Престола..." го имам - бях си го поръчала по интернет и бях наистина искрено изненадана от нестандартния му формат
Кой не знае Йоан Владимир, сега - ако него/нея не знам, то значи никакво фентъзи не съм чела, само че тя не издава, а само публикува в интернет "Стражите" до колкото знам.
А Ендивал така и не мога да разбера по описанията книга ли е, игра ли е, или и двете?
Сега се сещам и за още една авторка - Екатерина Минкова и нейната Фифлия. И за разказите на Добрев-Иванов "Професия Юнак". Аз като помисля малко, може и сама да си се сетя, а

hellside wrote:А Ендивал така и не мога да разбера по описанията книга ли е, игра ли е, или и двете?

Настолна ролева игра.

Друга "гранична форма" са книгите-игри. Сред българските имаше доста фентъзи, Любомир Николов беше писал доста под псевдоним, също и други хора.

Има уики за българско фентъзи и фантастика:
http://bgf.zavinagi.org

Ако си в София мога да ти изровя една бройка от "Дъщерята на огъня". Като човек пряко участващ в създаването й, не мога да коментирам доколко е посредствена.

Личното ми мнение, е че няма как българския автор да блъска по 8 часа на ден нещо, за да си плати тока и да е напълно конкурентен на професионалните писатели.

Благодаря много за сайта - докато ровех из него се сетих за още няколко българи, които съм чела - Искрен Зайрянов, Христо Пощаков и Иво Беров.
Чудя се защо Таласъмия не издават вече романи - този на Зайрянов беше единствения награден от конкурса май, след това - нищо. А самите сборници ги бавят ужасяващо много. А точно темата за приказно фентъзи с елементи от фолклора ме привлече към българските автори в началото.
Но аз като кротък фен си чакам търпеливо.

Пламен Митрев - с всичките си романи по Конан Варварина макар и писани под псевдоним. Наясно съм колко е мразен тука така че ми спестете жлъчните си коментари.

hellside wrote: Чудя се защо Таласъмия не издават вече романи - този на Зайрянов беше единствения награден от конкурса май, след това - нищо. А самите сборници ги бавят ужасяващо много. А точно темата за приказно фентъзи с елементи от фолклора ме привлече към българските автори в началото.
Но аз като кротък фен си чакам търпеливо.

Ми не издават защото няма... романи и пари най-вече, напоследък май има и недостиг на качествени разкази.

inkheart wrote:Пламен Митрев - с всичките си романи по Конан Варварина макар и писани под псевдоним. Наясно съм колко е мразен тука така че ми спестете жлъчните си коментари.

Нещо си в грешка. Никой тук не мрази Пламен Митрев.

Ми да. Даже сме пили бира с него

Тучков го знаем, четри чука трябва да има Но книгата никак не ме поблазни.

Мен тая позиция на всеядно харесване ми е доволно странна честно казано, а и безкрайно вредна, но ти си знаеш..

Roland wrote:Мен тая позиция на всеядно харесване ми е доволно странна честно казано, а и безкрайно вредна, но ти си знаеш..

Е, да - да подкрепям българските опити за фентъзи е странно и "всеядно" поведение от моя страна, но нали за мен все пак всичко би трябвало да опира до вкуса и мотивацията на читателя, а не до изтънчения вкус и преситени сетива на професионалния критик по неволя
И все пак - и "най-злия" критик от максимално висок калибър на цинизъм и претенции би трябвало все нещичко да харесва измислено и записано на родния му език, или добрите автори в България са само преводачите, а?

Работата е не там, че сме преситени и с изтънчени сетива, а че нещата, които пишат българските автори, чужди автори са ги писали доста преди това и доста по-добре.
Българските писатели пишат клиширани до болка неща, минали-неминали през една авторова редакция, минали-неминали през една редакция от страна на издателя и пуснати с идеята да направят кефа на автора си, а не на читателите.
А това да се кефиш на боклуци не помага на българското или което и да било фентъзи по никакъв начин. Това да им дръпнеш една хубава обоснована критика, или да предложиш на автора някоя и друга книга за писането, или да направиш писателска работилница - това е помощ. Щото в другия случай най-много да ги насърчиш да издават още слаби книги.

Между другото, това, което аз виждам като част от разрешението на проблема, е младите перспективни български автори да си намерят (в Интернет най-лесно) някоя групичка от хора, която да им осигури подкрепа и реална помощ в процеса на писане и да почнат да се упражняват, като си пускат нещата в нета. Вместо да си седят в стаята и да чакат вдъхновението и геният Отгоре да ги осени, че да напишат нещо свястно.

А хубави неща, записани и измислени на родния ми език, има много. Ама не са фентъзи.

А колкото до българските опити за писане, може просто да побраузиш в нета, някои от нещата там може да се окажат и по-добри от издадените на хартия.