ShadowDance

Прочетох току-що една статия на Любчо от Сивостен, доста хубава статия между другото, но не за нея ми е думата. Прочетох я в блога на Марфето, а един от коментарите по-надолу е, цитирам,

"Ами защото е традиция. Да си с богааааааааата обща култура. И никой не си дава сметка, че това вече не върши работа."

Признавам, че е извадено от контекста, но не затова ми е думата в момента. Думата ми е затова, че аз пък лично изключително ненавиждам все по-популярното напоследък схващане, че общата култура е отживелица, че в информационната ера все едно никой не може да бъде енциклопедист, та за какво и да се натягаме, че е важно човек да си разбира единствено от професията (била тя и продавач на хладилници например), пък това, че няма точно представа за разликата между атом и молекула, не е ОСОБЕНО съществено.

Еми сори, но това са, с извинение, ПЪЛНИ глупости.
И ще изброя няколко аргумента за това си мнение:

1) Човешкото съзнание и мисловен капацитет се развива на принципа на асоциативните връзки. Това е нещо, което няма как да знаете, ако нямате обща култура, така че ви го снасям. Асоциативните връзки се развиват от откриване на взаимозависимости. На схеми, на общи елементи и извличане на връзки. Във всичко, с което се сблъскаме. Колкото повече информация обработи мозъкът и осмисли, толкова повече поле за откриване на асоциации всъщност се предлага на човешкия ум. Той се развива. Ползата от това не е очевидна, но тя е аналогична на ползата от фитнес - няма пряка връзка между вдигането на щанга и местенето на шкафа вкъщи, но фактът, че фитнесът дава повече възможности на мускулите ви да прилагат сила води до това, че вие вече можете да преместите шкафа вкъщи. Същото е и с общата култура. Именно ШИРОКИТЕ познания за РАЗЛИЧНИ области от човешката действителност и откриването на ВРЪЗКИ, на ОБЩА СХЕМА във всичко, кеото се случва, е това, което развива вашата асоциативност и ви дава възможност да реагирате бързо, точно и качествено във всяка житейска ситуация. Казано с прости думи - прави ви по-интелигентни. Да, интелигентността е точно това, независимо по какъв начин измерена - способността да се откриват зависимости и да се правя заключения въз основа така извлечената информация. В каквото и да е. В език, в математика, в картинки, все тая.

НЕСЛУЧАЙНО хората от Что, где, когда примерно са смятани за много умни. Те просто са. Защото имат широка обща култура.

2) Схващането, че е по-важно човек да си разбира от това, което работи, а нищо друго в околния свят, наука и изкуство няма значение, е просто смехотворно. Човек, при когото подобен начин на интелектуално развитие кристализира, неслучайно се превръща в социален изолант. Ако можеш да говориш само за окабеляването на офиси + задължителните политика, футбол и жени (съответно дрехи, козметика и мъже), по които всеки е спец (просто щото не се изисква никаква култура за тях), то това те прави всъщност един доста тъжен темерут.

Някои няма да се съгласят, но за мен е незимеримо по-важно човек да е пенкелер, без да е гений в областта си, но да може да говори адекватно на поне 80% от темите, за които се говори около него, отколкото именно да е гений в областта си и в нищо друго. Подобни хора остават с ограничен социален потенциал, с ограничена възможност за реакции в житейски ситуации (твърде малко опит и познания в достатъчно различни области) и в крайна сметка - макар и вероятно щастливи по свой си начин - без съмнение остават неупотребили докрай възможностите, предлагани им от живота и обществото.

3) Да разбираш света около себе си за мен поне е въпрос най-малкото на лично достойнство. Извинявам се, но какъв член си ти на биологически вид, стигнал дотам, че да е в състояние да промени цялата си планета, да създаде средстава на изкуството, въз основа на които да се саморазвива интелектуално, да мине през един милион социални строя и два милиона философии, АКО ти всъщност нямаш никаква представа от всичко това? Ако не знаеш защо предметите са с различни цветове, ако не си чувал за корен квадратен, ако Шекспир, Гьоте и Кант не ти говорят нищо? Не се смейте, случаи такива има БЕЗЧЕТ. И докато част от човечеството няма ВЪЗМОЖНОСТТА да научи за тези неща, е най-малкото БЕЗУМНО НАГЛО хората с възможност да ги научат и да разбират и да се възхищават истински на света около себе си и постигнатото от расата си, практически да хвърлят всичко това в кошчето за боклук, понеже НЕ Е ОСОБЕНО ВАЖНО.

Но БигБрадър е важен. Нещата все пак са несъпоставими. Така е!!!

4) Последно, тенденцията, която е все по-силна напоследък и особено силна на запад може би (нямам съвсем точна представа) - а именно, че щом на детето не му е интересна математиката или пък го мъчи да чете класиците, или пък не го бива да тича и не помни пет дати заедно, няма какво да го мъчим, е - ще го кажа съвсем откровено - ВРЕДНА. Няма такова нещо като не му е интересна. По-горе вече казах - това е част от света наоколо. Ако искаш да си човек с претенции за интелигентност и за НЯКАКВО личностно развитие, ти не можеш да зарежеш тези неща. Това е положението. Това е минимумът култура, който ти просто ТРЯБВА да имаш. Аз примерно никой не ме е насмитал за физическото - и затова съм дроб със слаба физика. А знаете ли как се изгражда хубавата физика - ами с физическо, да. Не става от първия, не става от втория, на третия път вече ще си направиш норматива от коремни. И ще имаш стегнат корем, който да ти върши работа. Ами същото е и с науката. Не вдяваш квадратните уравнения - няма проблем - ще решиш сто и ще ги вденеш. Защото квадратните уравнения са приложение на една единствена формула и ако не можеш да ги вденеш, имаш много сериозни проблеми с обработката на информация и нужда от специалист. А също от малко бой или - в случая, когато става дума за психичен проблем - малко разбиране.

Но не - вместо това на "горките" деца, които мислят основно за компютърни игри, порно и пиянство, трябва да бъде спестен ужасът от квадратните уравнения и контролните по история - и вместо това нека да ги насочваме към единственото, което им е интересно (т.е. най-лесно и мързеливо), пък останалото - ряпа.

Резултатът - дебили. От - до. Хора, които се ГОРДЕЯТ с очукаността си от живота, с разбирането си за "истинските" неща (разбирай бандитлък, безразборен секс и коли) и за които Кюрасо е държава в Африка. Хора, за които ценност е оцеляването, а не развитието.

В заключение, не казвам, че системата ни (специално за България) за образованието е добра - напротив, лоша е. Преподава се неконсистенен, зле подреден материал, неструтктурирана информация, пълна с ненужни детайли, но неспособна да представи на децата общ поглед върху нещата.

Но това по никой начин не значи, че трябва да заебем всякакво общо образование, и всеки да си учи каквото му е интересно (за повечето деца - нищо). А просто значи, че трябва да намерим начин да преподадем този ЖИЗНЕН МИНИМУМ обща култура така, че да бъде възприет.

Затова има средно образование и затова то е задължително. Това не е закостенялост и тъп традиционализъм. Това е нужно, за да може да се възпитават хора, които да движат нацията, човечеството или поне себе си напред в живота. С НЯКАКВА представа за ставащото около тях.

Вместо това "експерти"-психолози се СЪОБРАЗЯВАТ с мързела на подрастващите, превръщайки го едва ли не в наука и прекроявайки образованието по негов модел. Навсякъде по света. Това вече е модното, новаторското, а другото е традиционализъм. Ами не, всъщност това, което този подход на практика е, си е едно чисто израждане на расата. Едно подчиняване дори на разума (както вече отдавна е подчинено тялото) на удобството, без ясното съзнаване на очевидния факт, че така човешкият ум губи всякакъв стимул и възможност да се развива.

Да, има области от човешката култура - например изкуството - на които наистина трябва да се посветиш и не ти остава време за много друго. Но, първо, те са достатъчно всеобхватни за да ти предоставят поле за развитие на интелекта, и второ - ДОРИ и при тях смятам за редно човек да знае какво е сода каустик и какъв е по народност Шарл де Гол.

Просто не виждам как иначе може да се нарича интелигентен човек.

Горе-долу съм съгласен - с извода, но не съм сигурен дали и с приведените аргументи. Просто го прочетох много набързо.

Нещо по темата:
http://www.dailyiowan.com/media/paper59 ... 9353.shtml

Ами аз съм съгласна.

Обаче да се обоснова, нали... Тоест да се уточня!

Такам... За мен е вредно напълно еднозначното съсредоточаване върху всички предмети в училище, както се получава според нашата учебна програма. Независимо какви са ти интересите, ти трябва да поглъщаш равни дози математика, литература, история, физика, химия, биология и каквото там още има. Възниква въпросът: ако аз се интересувам основно от биология по някаква причина, за какво трябва да поглъщам такова количество физика, каквото поема и тоя, който се интересува от физика?!

Това обаче изобщо не означава, че в даден момент образованието трябва да бъде окастрено от всички дисциплини, които не са интересни на нашия главен герой. Сега, съгласна съм, че идеален вариант няма, но какво би било, ако да кажем до седми клас се учи от всичко, след което на ученика се предостави възможност за профилиране? Ама истинска възможност, ми е думата. Защо "истинска"? Ето защо - аз например съм завършила езикова гимназия, но учихме същата химия, каквато се учеше в техникума по индустриална химия. Щото сме елитна гимназия и не можем да си позволим да преподаваме обикновена химия. Същото беше с биологията, с физиката и с всичко. А си говорим все пак за езикова гимназия, не за математическа или някаква друга там.

Санким де, трябва да се търси златната среда. Добре ще е тази златна среда да почне именно от седми клас - дотогава пуберът вече трябва да има някаква ориентация кой е и за какво се бори. Защото съвсем тясната специализация ражда странни отрочета - хора, които не знаят колко страни има триъгълника например и които мислят, че Киргизтан е заплаха за националната сигурност и е нейде в Австралия.

На мен например би ми било неудобно да съм известен и много кадърен хирург, но да си мисля, че Латвия е столицата на Аляска. Неуважително е към мен самата, някакси. Аз да не съм някакъв чук, който може да се използва само като чук и като нищо друго?! Аз съм личност и трябва да имам широк мироглед! И да мога да си говоря с хората все пак, не да мълча като медуза и да се обаждам само когато засегнат хирургията, та да дам компетентно мнение! Ма мани...

Мор, съгласен. Като почнете да отглеждате деца, имайте го предвид. Колкото по-рано толкова по-добре. Майната му на образованието и на общото ниво на випуска, отдавна са заминали безвъзвратно - а и никога не са били толкова важни. Личното отношение и културата в семейството са това, което прави човека.

Според мен седми клас е рано за профилиране, защото не може достатъчно обща информация да бъде преподадена и осмислена до този етап. А и не мисля, че седмолакът вече се е ориентирал какво ще прави. Как да се ориентира, като то до седми клас са някви общи приказки и нищо не си научил, за да определиш? Но примерно последните две или три години от гимназията може да са профилировка с пропорционално засилване на комплект дисциплини.

Така или иначе, това с образованието е само един аспект на целия въпрос а той си е "има ли смисъл от обща култура в днешния свят, или напротив".

Ами, то не остава много за доизказване. Само в добавка за образованието: за средното си напълно прав - трябва да има такъв минимум, но трябва и висшето образование да те подготвя за професията ти.
Като влязох в УНСС на първата лекция на проф. Рибов, той ни обясни, че не трябва да си пилеем времето и да се концентрираме в областта си - да заебем страничните глупости и да станем коне с капаци, но пък силни коне. Тогава ми се стори супер глупаво като изказване. Когато започнах да работя в областта си обаче, се оказа, че е бил прав човека. Поне 80% от това, което научих в УНСС беше плява и неприложимо на практика. На работното си място научих поне три пъти по-полезни неща отколкото от бумагите.
За бога! - от трите определения за коносамент и за джиросване в учебника по финанси не се разбираше нищо - митническия ми агент ми го обясни за една минута по телефона. Висше образование в областта на туризма те запознава с професор Вучков и авиокомпании, фалирали преди 10 години, но не те учи на ценообразуване на туристически пакети.

Не казвам, че общата култура не е необходима - напротив, ужасявам се, когато някой ми каже, че не е имало философ на име Диоген или че Мексико е щат на САЩ, а не държава. Просто казвам, че тази обща култура трябва да се развива в средното образование, а не в университетите.

едит: седми клас е ранооо за избор по мое мнение

За висшето съм донякъде съгласен, макар че намирам, че преувеличаваш и определено не съм съгласен с конете с капаци (то даже това е постаментът на тезата ми ). Аз пък съм доволен, че моето образование ми предложи възможност да уча много различни неща, които няма да имат никакво приложение за работата ми, но пък ми бяха много интересни. Точно те ми развиха мисленето, а не занаятчийството на професията.

Което изначално исках да кажа за общата култура. Не трябва да се изоставя ЦЯЛ ЖИВОТ, а не просто в средното...

Ми аз общо-взето да куотна Марфа и да кажа, че съм съгласна...

Донякъде си права, донякъде не, ще уточня по-долу. Освен това, има голяма доза субективизъм в това, кое е по-полезно за детето и кое не чак толкова. Например, в началните години аз учих по системата на академик Благовест Сендов (официално ПГО), която беше въведена експериментално през 80-те, и където според мен началният курс дава точно това, за което се говори в оригиналното мнение. Обаче, моя приятелка, която е жена наближаваща 50-те, и с двама сина, има коренно различно мнение по въпроса, защото не било нужно да се учи толкова много математика.

Въпросната жена не е нито тъпа, нито ограничена - познаваме се от вечерен курс по френски, и смея да твърдя това. Но тя смята, че не е нужно общият материал от пети клас да се учи в трети, или да се занимават децата с информатика, коренуване (в трети клас, ако не се лъжа) или бройни системи, така че това е въпрос на много субективно мнение. Да не говорим, че представянето на текстове от Джак Лондон, Айзък Азимов, Рей Бредбъри (да, имаше откъси от "Марсиански хроники" в учебника ми), Жул Верн, Емилио Салгари и други не било толкова важно, колкото нашите класици. Тук много може да си говорим какво може да вдене едно 9-10 годишно дете от тежкия стил на Иван Вазов, ама нейсе.

Колкото до гимназиалния курс, там нещата не са по-прости. Аз например не съм съгласен, че един пубер има представа какво иска да учи и с какво да се занимава. Винаги съм чел много, и то разнообразни неща, ама и идея си нямах с какво ще се занимавам, когато започвах в английската гимназия в София. Ето пример, избрах си за втори език немски, който се оказа че ми е адски труден и неприятен, затова и почнах да уча романски езици (испански и френски), след като завърших училище. Това се отнася за много неща, и при всеки е различно. Не казвам, че някои не си откриват призванието по-рано - имаше много добри математици, които самите знаеха, че с това искат да се занимават още от подготвителен-осми клас.

Но според мен точно общообразователната система не помага за това, напротив, обърква те повече, особено ако си любопитен (като моя милост ). Ето още един пример, когато завършвах, бях приет едновременно в УНСС (финанси) и в ТУ (комуникации), и доста се колебаех. Да не говорим, че кандидатствах и в САЩ, и то ... астрономия (но за съжаление не получих стипендия).

Така че според мен фокусът трябва да падне най-вече върху развиване на мисленето, или изграждане на интелегентност, ако мога така да се изразя. Аз имах много голям късмет с добри учители по история в гимназията, които винаги настояваха да разсъждаваме, вместо да цитираме факти наизуст, поради което и до ден-днешен се интересувам. От друга страна, положението беше точно обратното с биологията, която за съжаление намразих. Така мога да изброявам много, просто смятам, че задачата на училището е да накара децата да мислят и да правят логически разсъждения, а не да ги принуждават да зазубрят материал наизуст, който те забравят моментално, след като ги изпитат. Така че трупането на знания е важно, но не трябва да е най-важното, защото ако създадеш у едно дете способността да разсъждава и преценява само, то само ще започне да трупа знания, поне в по-голямата част от случаите.

За съжаление, точно тук нашата образователна система се проваля, и то на всички нива, уви, дори и във висшето образование. Просто голяма част от днешните студенти не знаят нищо друго освен да наизустят материала си, и да го изрецитират, но не и да разсъждават сами. При това положение, не се чудете, че има хора, които се гордеят че нямат обща култура, защото единственото, с което я свързват е това, че са ги карали да наизустяват неща в училище, които никой не си е направил труда да им обясни защо са им нужни. Не оправдавам тези хора, но вината не е само тяхна.

EDIT: Мнението ми е главно към това на Марфа, просто сте много бързи останалите днес

Аз пък не съм съгласен съвсем. Да, общата култура е хубаво нещо, но пък да се насилваш да придобиеш широки познания във всяка област, колкото и да ти е противна и скучна, е безсмислено според мен. Разбира се, има някои основни неща, без които не може, но не виждам проблем, ако примерно бойкотираш неща като геология, ако не те кефят, а не да се стремиш да научиш видовете скали в детайли и тем подобни.

Ся, това е ясно, но е тъпо идея да си нямаш за разликата между вулканични и седиментни скали, примерно...

Аз имам идея за това, но много ми се иска да нямах, честно казано.

И не виждам какво щях да загубя.

Мога да оспоря, че интересното можеш да го прочетеш и странично от образователната ти програма в университета. Но разбирам за какво намекваш-микроикономиката и счетоводството ги зачекнах едва там и наистина ми бяха интересни. Което не значи, че знаейки на изуст различните ставки за облагане с ДОД ми върши работа сега- и без това ги смениха 4 пъти преди да си взема изпита по финанси от трети опит.
Миии - това за преувеличаването не е така. В наш'та специалност поне цялата програма беше безмислено натоварена с глупости.

А за концентрирането в определена област след средното образование: предполага се да си добил достатъчно обща култура в гимназията. Ако до 19 години не са ти набили в глават кой континент е Европа, то защо изобщо в университета трябва да го правят? Смисъл има ли?
Самата система на обучението в университетите предполага много повече участие от страна на обучавания. Което по мое мнение би трябвало да значи, че той се е ориентирал вече какво иска да стане и в какво има нужда специализира. Там не ходиш задължително - плащаш си, за да научиш нещо, което ще ти даде възможност да си намериш конкретна работа, която няма нищо общо с интегралите примерно. И все пак ги учиш в първи курс.

Хехе, нямам какво да кажа освен "браво". Горещ поддръжник съм на общата култура от всякакъв род (спрежение и залог, нали). Съгласна съм с всичко и най-вече с това, че не трябва да се разчита на училището, а човек трябва сам да се стреми към развитие.

Единственото, което ми хрумва като "обаче" е наскоро четения от мен откъс от разговор на Деси Слава с Коритаров, в който той подло я подпитваше каква партия е БСП и за какво ще се гласува, а тя не можеше да отговори; та мисълта ми е, че не на всички им трябва обща или каквато и да е култура. Някои хора наистина няма смисъл да се мъчат с такова нещо.

Ся, тези, дето не са се ориентирали до седми клас, примерно да си продължат на общообразователен принцип. Но ако са се ориентирали, че искат да учат езици (примерно де), да не ги товарят с химията от ТИХ-а, че да не ни помислят училището за недостатъчно елитно, много благодаря. Аз съм за златна среда, а такава е възможно да бъде постигната. С малко повечко желание все пак.

Искаш да учиш музика? Чудесно, има музикални училища, лошо няма. Но не и да учиш само музика и нищо друго освен нея. Какъв културен деятел ще ставаш, като мислиш Архимед за химичен елемент?!


Цялата работа обаче е ужасно сбъгната и образованието ни ще запада все повече и повече. Както и здравеопазването. По принцип, държава, която инвестира във всичко друго, но не и в здравеопазване и образование, има бъдеще, което е много, ма много лошо.

Колко кадърни млади хора ще заявяват желание да станат учители, след като са достатъчно умни, за да виждат какви заплати се подхвърлят на средния учител? Затова педагогика напоследък записват тези, дето не са успели да влязат никъде другаде, а тези, дето са записали педагогика по любов, след като завършат работят като всичко друго, но не и като учители. Е ми...