ShadowDance

Не открих подобна тема, но ако някой знае за такава ще се радвам да ме светне. Иначе мисля че въпросът ми е пределно ясен - ако може всеки да каже коя от книгите, които е чел му е повлияла най-силно и защо мисли така?

Аз лично бях разтърсен една лятна утрин около 4 сутринта, когато затворих задната корица на "Мартин Идън" - Джек Лондон. Бях си на село, люлеех се на една люлка, а съзнанието ми беше в тайм аут...

Други книги разтърсили ме из основи - "Майсторът и Маргарита" на Булгаков, "Как се каляваше стоманата" на Островски и не на последно място - колкото и банално да звучи - поредицата за Конан Варварина на Хауърд...

Параграф 22 на 16-годишна възраст. След него мисля, че станах циничен противняк.

За мен рядко книги или филми имат некво влияние, обаче сичкото простотия която съм попил от Сан Антонио (която и да е, може би "Аржентсвински истории най ме опропасти) е неизчистима за следващите години от живота ми. Тоя човек е истински гении.

Рядко ми се оказва влияние по какъвто и да е начин,но след като прочетох книгите на Ървин Уелш преди около две години,май вече се отвращавам доста по-трудно

Пратчет Човек не може да стане истински саркастичен кретен без да е чел Пратчет

При мен бяха "Граф Монте Кристо" и други романи от 18-19 век, които прочетох в ранна детска възраст и оттам нататък завинаги останах с остарели представи за нормите на общуване между хората

Иначе не се сещам за Голямата книга, която ме е променила по някакъв начин... въпреки че това не значи, че я няма.

"Улица Консервна" - чета я на всеки 3 месеца
"За мишките и хората"- чета я на всеки 3 месеца, веднага след горната
"Параграф 22"- чета я на всеки 3 месеца
"Живата факла" - като първа среща в ранна детска възраст с автора.
"Тъмната половина" - като най-добрата му книга, за мен де
"Дюн"
"Билбо Бегинс" и "Властелина" - по ясни причини :Д
и много други, но сега не ми се изреждат.

Тримата мускетари (не се смейте ) Препрочитал съм я десетки пъти и до сега не е загубила очарованието си. Друга такава книга е Човекът който се смее, написана от Виктор Юго по време на заточението му в Англия. Чел съм я някъде на 14-15 години и просто ме разби на парченца

Джонатан Ливингстън Чайката - Ричард Бах
и някои други ;р

Малкият принц. Уникална книга, просто уникална.
Иначе аз не съм чел Пратчет, но пак съм си саркастичен кретен (не толкова саркастичен, колкото кретен)

Eragon Shadeslayer wrote:Малкият принц. Уникална книга, просто уникална.
Иначе аз не съм чел Пратчет, но пак съм си саркастичен кретен (не толкова саркастичен, колкото кретен)

Е като си чел Пратчет ти звучи по-интелигентно сарказмът.

На Адамс абсурдизма също е ценен.

Според мен почти всяка една книга оказва някакво влияние на човека който я чете. А човек е най-мек и възприемчив на 10-15 годишна възраст. Съответно всяка една книга която прочете тогава му се отразява и променя характера му малко или много. Тогава четях Карл Май, Александър Дюма, Джек Лондон... И мисля, че всеки един от тези автори ми е "оставил" по нещо - независимо дали е добро или лошо.

П.П. Имаше също един италиански автор на приказки, чието име не мога да се сетя в момента... Приказките му бяха много странни и .. поучителни...
П.П.2 Да, определено и Пратчет променя мирогледа.

Джани Родари? Примерно?

Хмммм....Пазителя Мартин как ли променя мирогледа ми е интересно....