Lake of sorrow
Posted: Sat Apr 07, 2007 11:32 pm
Там в горите помрачнели
от безмислената скръб,
там сред спомените смели,
там където е страхът.
Във изчезналото място
сякаш никога било,
под приведените храсти,
като приказно стъкло...
Езерото е стаило
в своята безбрежна гръд,
хиляди сълзи е скрило
и е пълно с земна сръб.
То тъгата е прибрало
като черен саркофаг,
то във мъката изгряло
и ще бъде то там пак.
И завинаги ще спомня
и завинаги тъга
и завинаги ще виждам
в него своята съдба...
Старо стихче, което не съм сигурен дали вече не съм поствал тук...
И все пак...
от безмислената скръб,
там сред спомените смели,
там където е страхът.
Във изчезналото място
сякаш никога било,
под приведените храсти,
като приказно стъкло...
Езерото е стаило
в своята безбрежна гръд,
хиляди сълзи е скрило
и е пълно с земна сръб.
То тъгата е прибрало
като черен саркофаг,
то във мъката изгряло
и ще бъде то там пак.
И завинаги ще спомня
и завинаги тъга
и завинаги ще виждам
в него своята съдба...
Старо стихче, което не съм сигурен дали вече не съм поствал тук...
И все пак...