Поема за Касандра /за ценители на некомерсиална литература/
Излязох на терасата и чух да казваш на някой в тоя час, че женитбата ни, принце, с нищо не свързва двамата нас, че съм циганка мръсна и си ме взел по сметка и за пари и че между нас двамата никаква обич и любов не цари.
Никога не ще забравя морето, лодката, вълните, които отровиха в този миг надеждите ми и дните. Обида, презрение, гордост и омраза в мен се вляха и всичко чисто и свят, и любовта ми - вълните заляха...
На сутринта, когато Игнасио дойде при мене бях толкова огорчена, отчаяна и озлобена, че никога до мене да не се доближава му заявих и с това мое поведение повече го озлобих.
Исках да се върна веднага у дома при баба Доринда, при Хема - ангелското лице - и дядо, стария господин. Но Игнасио не ме пускаше и заключи вратата и пое с лодката по работа в морето и блатата.
Но можеше ли да заключи мен - циганката волна, щом в случая е измамена, огорчена и недоволна? Дори ръцете ми да бяха в окови тежки оковани, сърцето и душата ми ще ги счупят от мене призовани...
Така завърши моят меден месец, само с една брачна нощ, която ми донесе само мъка, беди, а в бъдеще и йощ. Но аз наистина на вратата ключалката тежка счупих и към добрите ми и мили хора към къщи се упътих.
Къде ми е виаграта ?
О, Касандра, Касандра, с разбито сърце накърнено! О, Касандра, Касандра, с разкъсана душа наранена!
Ти, принцесо, намери в себе си сили съхранени, защото в живота си волен преди си закалена в здрав дух и с чистота в себе си отразена -и се завърна вкъщи сама без него - несломена.
Посрещна те дядо ти сърдечно, радостен и умилен, но от твоя вид нещастен, със сълзи той остана изумен; и когато всичко разбра, той се почувствува притеснен, миг - и той падна на пода, като дъб от буря повален.
И за да се подобри на дядо ти положението, трябваше да си промениш към Игнасио поведението. Трябваше да се преструваш пред всички, че си много щастлива, макар че душата да боли, а сърцето ти в кръв се облива.
В туй време, в колиба за тебе недостъпна и незнайна, близо до мината за скъпоценни камъни омайни, бе застрелян от жена Игнасио - твоят съпруг законен, когото ти още първата нощ от сърцето си изгони.
Работник от мината доведе брат му - Луис Давид, които си приличаха много само по външен вид. Покрусен, Луис Давид заповяда брат му да погребат и за смъртта на Игнасио всички строго да мълчат.
Къде ми е виаграта ?
Но Игнасио не ме пускаше и заключи вратата и пое с лодката по работа в морето и блатата.
Така завърши моят меден месец, само с една брачна нощ, която ми донесе само мъка, беди, а в бъдеще и йощ
Това е! И в морета и в блатата, а пък в бъдеще и Йощ!
За това ви посвещавам моя скромен поетичен пост:
Дедо, дедо, в наща морковна градина,
без поеми като тази пет парици аз не чиня!
Радка, наша, трябва да опазим,
инак дружно тук ще се намразим.
По-добре късно, отколкото по-късно!
- Drizzt Do`Urden
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1829
- Joined: Thu Jan 15, 2004 1:33 pm
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
И сега ако не признаете, че това е истинска класика! Невероятно, въздействащо, изпълнено със смисъл, запечатало в себе си дъхът на епохата..... и още много такива, произведение......
Както бил казал Ян Хyс (дори не знам дали му е точно такова името)- "О свещена простота!".... Стоя озадачен, чеша се и размишлявам. А то има за какво. Каква поема само!
Както бил казал Ян Хyс (дори не знам дали му е точно такова името)- "О свещена простота!".... Стоя озадачен, чеша се и размишлявам. А то има за какво. Каква поема само!
За убийството на брат си, Луис Давид цел си постави и за брат си Игнасио много лесно се представи. Майка му бе заминала на пътешествие в чужбина - късмет, че ако беше тук номерът му нямаше да мине.
А ти, Касандра, като го видя, нищо не подозираше и с цялата си душа го ненавиждаше и презираше, защото ти не знаеше още, че Игнасио е убит и че мястото му е заел неговият брат Луис Давид.
Луис Давид бе младежът, който те целуна за първи път, -тебе, прелестна, сияйна и красива циганка от кръв и плът. Но... отиде си той, че бе от друг свят и птица волна, а той не желаеше да си при него тъжна и недоволна...
Голяма бе болката ти и гордостта ти накърнена, но и неговото положение бе твърде деликатно и уязвено -когато те видя и разбра, че ти си била жена на брат му. Но нямаше начин да избяга и да се върне обратно...
И въпреки този шок, той запази самообладание, спомни си за срещите ви и целувките с обаяние. И сега стоеше пред него като небесно сияие, но в същото време той забеляза в тебе терзание.
Ролята на Луис Давид да представи брат си бе опасна -той не знаеше за похожденията на брат си ужасни. Опипваше положението винаги предпазливо, за да не се окаже в ситуация неприемлива.
Къде ми е виаграта ?
И заживяха двамата под един покрив и спални отделни, защото Касандра му бе заявила твърдо и немедлено, че бракът им ще бъде без консумация, защото го мрази, а за нейното нежно сърце това бе същинска проказа.
Не мина много време и Касандра бременна се оказа. Луис Давид, освен изненада, нищо друго не показа. А и тя горката плачеше и това дете не искаше. Като си спомняше за миналото - всичко я потискаше.
Но един ден Касандра отиде на църква и се помоли да премахне Бог от нея всичките й мъки и неволи. Пред Светата Дева се помоли от сърце и примирена, върна се вкъщи пречистена, весела и обновена.
И заприготвя тя за бебето си разни дрешки и пелени. Луис Давид събра улики против Касандра и я обвини. И без да знае тя, на следствения отдел ги представи, а без нея живота си не можеше да си представи.
Обичаше я той повече от себе си дори, безумно. Държеше се с нея той почтено, човешки и разумно. Но Луис Давид клетва пред трупа на Игнасио бе дал и заради клетвата, на следствието Касандра бе предал...
Но Луис Давид прислужницата Росаура го разпозна и че улики против Касандра има той пред нея призна: за пистолета на Игнасио и циганския шал, който непосредствено до трупа на брат си бе видял.
Къде ми е виаграта ?
Тук следват едни от най-силните страници! Кулминация, един вид
И започна една борба в Луис Давид пълна напрежение, струваше му се нявга, че ще стигне до умопомрачение. От едната страна брат убит, от другата - Касандра обична, която на душата и сърцето му не е безразлична.
С Ектор, негов приятел, който го разпозна, всичко споделяше. И Ектор, като на пръв приятел, много време му отделяше да му разправя за Игнасио какъв всъщност в живота е бил: и така Игнасио се оказа алчен, мошеник и дебил.
Не му харесваше характеристиката на неговия брат, но трябваше да признае, че това е достоверен факт, А пък Росаура коварната на мира не го оставяше и за дълга му към Игнасио да изпълни настояваше.
В туй време Ерминия от пътешествието се завърна и позна сина си Луис Давид, веднага щом го зърна. Огледа се и попита за Игнасио - любимия й син и останаха втрещени и онемели всички до един.
Когато Луис Давид й каза, че Игнасио е убит и трупа му вече отдавна край колибата е зарит, Ерминия обвини Касандра, че само тя го убила -Касандра можа да каже само, че това не е извършила.
Ароча получи удар и падна на пода подкосен, вдигнаха го и веднага в стаята си бе настанен. Ерминия изгони Касандра, Доринда и Хема от къщи, защото тя бе в този дом стопанката силна и могъща.
Къде ми е виаграта ?
За Касандра черни дни и изпитания се заредиха -бременна, без дом и без любов орисниците й отредиха. Луис Давид не я защити, пред майка си предпочете да мълчи. Обичаше я той до полуда и сега съвестта започна да го мъчи.
Уликите, коитo Луис Давид против Касандра бе събрал, но хода на уликите против нея - той още не беше дал. Ерминия опечалена и злобна нае адвокат частен и Касандра бременна бе затворена зад решетките властни.
Ранду внесе голяма гаранция и тя бе освободена, но много скоро от смъртта на близки бе опечалена. Детето се роди недоносено, болно и обречено и умря то от съдбата и орисниците предречено...
Ароча, на смъртния си одър само Касандра зовеше,
Луис Давид я доведе, защото тя негова внучка беше.
И с нейното име: „Касандра, Касандра, Касандра!" - на уста
се пресели спокоен, доволен - завинаги във вечността.
Луис Давид я обичаше и се опита да я успокои, но тя му каза, че за смъртта на детето е виновен той, макар че и доктор Роберто я убеждаваше да не го вини, защото то бе болно и бяха се свършили земните му дни.
Касандра в стаята в себе си и в скръбта се затвори, плачеше само и не искаше с никого да говори. От ден на ден изпадаше във все по-голямо отчаяние -мъчно им бе на всички да я гледат в това състояние.
Къде ми е виаграта ?
- Drizzt Do`Urden
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1829
- Joined: Thu Jan 15, 2004 1:33 pm
Тая жена дали е изпуснала някой епизод на Касандра?
Щот тя кога ли е намирала време хем да пише толкова задълбочени произведения, хем да гледа сериали?
Щот тя кога ли е намирала време хем да пише толкова задълбочени произведения, хем да гледа сериали?
-You Said it yourself, Kain.. There Are only two sides to a coin..
-Apparently so. But suppose you throw a coin enough times... But suppose one day, it lands on its edge..
-Apparently so. But suppose you throw a coin enough times... But suppose one day, it lands on its edge..
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 18 guests