Поема за Касандра /за ценители на некомерсиална литература/

[Dedo John]

Онзи ден, внасяйки ред в хаоса, случайно ми попадна едно прашасало книжле. Прокарах ръка по вехтите страници и ... лавина от спомени ме отнесе далеч, далеч във времето. Времето на моята младост !

Значи вървя си аз през далечната 1997 година. Време на мрачна истерия по безумните латино сериали. Тогаз Касандра беше на мода.

И изведнъж на една сергийка за книги виждам следното нещо:

ПОЕМА ЗА КАСАНДРА / поема по едноименния сериал /



Извадих с трепереща ръка няколко монети и посегнах към нещо, което щеше да озарява живота ми години наред !!!

Надявам се и вие да усетите поне капчица от забавлението, което си доставяхме, четейки това абурдно по своята същност писание.

Та за какво иде реч:

[Dedo John]

Нещата започват още от автобиографията на авторката:

Авторката на тази поема Радка Борисова Гюрова е родена през 1927 година в о. Владиславци, Софийско. Още шестгодишна знае да чете. Склонност да пише стихове и разкази проявява още като ученичка в основното училище. Тя е била „белетристка и поетеса" според думите на учителката й Мара Димитрова. Не продължава образованието си пораде невежеството на нейните сродници. Но тя продължава да съчинява и пише когато пасе добитъка и оре на нивата. Писането я задоволява морално-естетически. За съжале-ние, нищо не е запазила от онова време.
Има публикации във вестниците „Жена", „Луд труд" и „Смях". Член е на Съюза на българските художници - приложно изкуство. Участвува с няколко стихотворе-ния в антологията „Душата на Бурел".
Силно впечатление й направил телевизионният сериал „Касандра". Тя се вдъхновява и написва поема за него, която се състои от 25 глави - 150 куплета.Тази поема може да не е от някакво капитално значение за нашето поетическо творчество и г-жа Гюрова няма претенции да го представя за такова. Поемата й има значение за самата нея - при писането тя изпитва голяма творческа наслада.
При посещение на артиската Корайма Торес в София авторката й подарява произведението си, за което получава хиляди благодарности.
Поемата ще задоволи интереса на тези, които са гледали сериала. Обикновено сериалите след време избледняват в паметта на хората и се забравят. Поемата ще възкреси „Касандра" и наново ще извика чувствата на възхищение от доброто и порицание на злото - поемата ще изиграе огромното си възпитателно въздействие. В този смисъл поемата има съвременно звучение - да направи хората по-добри.

[Dedo John]

ПОЕМА ЗА КАСАНДРА Първо издание

© Абтор: Радка Борисова Гюрова © Редактор: Райко Арсов Любенов © Издател: Радка Борисова Гюрова
Предпечатна подготовка: ИИК „РОД"

Авторка и сценаристка на сериала „Касандра" е Делия Фиальо. За тези, които са гледали поредицата, написах тази поема. Почитателите на сериала ще видят незримо образите на героите, най-яркият от които и Корайма Торес - изпълнителката на главната роля. За пръв път тя се появява в теленовелата „Чучулигата" през 1989 г. Но популярността й идва с главната роля в сериала „Касандра". Звездата на актрисата блести по целия свят: САЩ, Канада, Коста Рика, Еквадор, Перу, Хондурас, Уругвай, Гватемала и т.н., а през 1996 година се появява и в България. В Индонезия я посрещат като божество, а в Испания -като кралица.
Неин партньор е Освалдо Риос, който притежава някакво особено излъчване. На звездния небосклон той излита с минисериала „Сега или никога".
В паметта на читателите ще се възкресят образите на Алфонсо, Ерминия, Андреина, Офелия, Игнасио и много други, които заедно изграждат този филм. Прекланям се пред техния талант и вещина. Те дадоха всичко от себе си, за да изградят този вълнуващ филм.
С много любов и ентусиазъм облякох в стихове този сериал, за да извикам наново чувствата на възхищение от доброто в света.
Приятни мигове с поемата в ръце!

Авторката

[Dedo John]

Започва се. Затаете дъх, хора на перото / и клавиатурата / ! Иде Радка Борисова Гюрова ! Учете се от всяка дума, от всеки стих. Ясно е че никой не може да се доближи до това ниво, но трябва да се опитва, нали ?

С това започвам серия от литературни четения. Ще поствам по малко, за да може да се осъзнае всеки малък детайл ! Обърнете внимание на култовите рими и умозаключения. Да се направи поема по сериал... Това е просто нечовешко ! Но и за тази дейност се изисква талант, съгласете се Очаквам позитивна и креативна дискусия ! Enjoy !


I

О, Касандра! Как да напиша за теб тази поема,
когато в живота ти много лица трябва да спомена!
Ще започна пак с цирка и то пак със същите лица -всичките единни и надарени със златни сърца. Преди осемнадесет години циркът бе в този град -мнозинството от тях не знае първия му парад...
Майка ти Андреина с приятелката си Офелия гледаха от балкона тези приказни веселия... Започвам с майка ти, която бе сираче богато, и с баща Ароча, добряк и със сърце злато.
И мащеха с нейните две деца - близнаци,
които нямаха, помежду си никакви различни знаци.
Ерминия бе жена властна и надменна -
а обиждаше я и нараняваше почти всеки Божи ден.
Но ето, че Андреина се влюби в един лекар безумно
ожениха се и заживяха щастливо и разумно
и чакаха те тебе да се родиш с нетърпение,
защото смъртта дебнеше майка ти с настървение.
Умря тя, че бе болна, но теб те зърна с умиление -и възнесе се душата й към Бога с примирение... В тоя момент и баща ти при катастрофа загина и дядо ти Ароча веднага на мястото замина.

[Tais]

[Lannis]

Мили, Дедо Джон,

искам от сърце да ти благодаря за невъобразимата проява на щедрост, благодарение на която закоравелите ни и задушени от модерен цинизъм души имат благословения шанс да се докоснат до разтърсващото творчество на г-жа Радка Гюрова (поклон пред този колос в съвременната поезия!). Сърцето ми потръпна още докато четях въведението и биографията.

А какъв ефект има прочита на "първа серия"!!!!! Какво начало!!! Какво елегантно представяне на героите, с все златните им сърца и слабости човешки!!!!! И докато човек още попива първите щастливи картини, седнал във въображението си до Андреина и Офелия на балкона, интригата започва да се затяга като примка около врата и ни оставя без дъх! ....

Деде Джон, ти баща, ти майка, дай на гладните души още!!!!!

С много обич и благодарност
Ланис

[Roland]

Култово :)))) Много, много култово in very deed :)

[Marfa]

Истина казват, че по хората ходело...

[Caliostro]

Аз по принцип не си падам да говоря за книги, но съм много позитивно настроен. Поемата е клише, твърде дефектно,но все пак съвършено.Хареса ми с всичките си интересни послания, повечето от които, струва ми се и самата авторка случайно е нацелила. Леко подсладения трагизъм в историята е твърде сложен за простичката ми натура, но перверзията която прозира ме кара да искам ОЩЕ!

[Dedo John]

Ни можте си представи как са зарадва деда ви кат виде как е спомогнал за подобряване настроението ви !

Знаех си аз че тук е единственото мястото, където подобно култово произведение би било оценено по достойнство ! Та тук сте хора на изкуството !

Изживявам едно своеобразно deja vu ! Честно ви казвам, токова смях е падал на това писание че не е истина. Събирали сме се специално за да четем и разиграваме тази гениална творба, на която самият Шекспир би завидял !!!

Поради големия инстерес, очаквайте в с коро време всички серии ! По 1 на ден Без събота и неделя, разбира се !

Либов, раздяла, предателство и изневяра. Ще станете свидетели на всичко това. Потопете се в света на Касандра само срещу 0.59 ст. на прочитане !

Банкова сметка :

USD: 1253453466235235235235352352352 - ДСК клон Владиславовци.
Виетнамски донги: 23452362626223525- ДСК клон Ханой


Помогнете на Радка Борисова Гюрова да продължи работата си / дори докато пасе добитъка /, да ни дарява с нови и нови шедьоври ! А кой знае, може точно от тук да тръгне новата и подобрена Радка... Дано !!!

П.с.

Ей, чак сега видях подписа на Рол. Оценявам. Имам лека забележка към завършека но... Това е за друга тема, май

As I was going up the stair,
I met a man who wasn't there...

[Roland]

Ами земи ми я Лично Съобщи тогава, че ми стана интересно нещо... Иначе аз съм с две ръце, два крака и едно пипало ЗА подпомагането на Радка. Само че Донгите сами много на дребно...

[Dedo John]

Насам народе ! Само днес може да се възползвате от промоцията 2:1 ! Две серии за цената на една !!! Днес и сега : поръчвайте! Само за 999.999 донги !!!

II

Със завръщането на дядо ти нов удар му бе нанесен, че малката му внучка от смъртта бе отнесена... А истината бе, че тя с мъртво бебе бе заменена и в цирка на циганката Доринда бе подарена.
И много скоро циркът с табора замина надалеч и ти заедно с тях, за да не се върнеш никога веч... И заживя в цирка, ти мъничко бедно създание, което за всички от цирка ти бе нежно дихание,
Растеше ти заедно с животни, птици и хора и скоро стана любимката на всички от табора, защото от сърце и душа ти всички обичаше, защото с нежност и любов ти братя ги наричаше.
Името ти бе Касандра - танцьорка чаровна и мила, номера, с камите рискован - ти всички бе пленила. За всичките ти дарби - принцеса бе наречена и на вожда на племето за жена бе обречена.
Бе призната за най-красивата циганка на света, но ти приемаше всичко това скромно и без суета. И волна като птица кръстосваше страни незнайни и от ден на ден ставаше по-хубава и по-омайна...
Но след много години съдбата се бе намесила да се завърнеш в този град, където си се родила. И ето го цирка познат пристигна в същия град и по познатата улица премина славен парад.

[Dedo John]

Тук вече прозира истинския талант на Радка. Ще станете свидетели на неподражаем стил и мелодика на римите:

III

Циганка съм аз и танцувам вечер на манежа и в една прекрасна вечер аз съзрях младежа., Тази вечер само за него танцувах вихрено и с погледи се фиксирахме смело и искрено.
От пръв поглед се влюбихме един във друг безумно, без да помислим дали нашата любов е разумна... На лунна светлина заредиха се нашите ррещи -коя от коя по-омайно сладки и горещи.
Но закони има моето племе неписани. А орисници в черна доба мене орисали -да не мога да бъда на моя принц вречена, защото на вожда на племето съм обречена...
Като светкавица блесна голямата ми любов и мигновено се изгуби като в най-тъмен ров... О, съдбo мoя, защо ми е тази хубост и дар, кат не мога да бъда на сърцето си господар!
А как мечтаех за къщичка бяла с градинка отпред и в нея цветя всякакви, дъхави цъфнали-навред... И ето, че един ден дойде на моя приятел бащата да ме заведе със себе си - и да си взема нещата.
Мотивът бе, че приличам на Андреина - дъщерята, която му бе отнета от Бога и от съдбата. Но не бяха съгласни баба Доринда и нашият вожд, думите му към господина сякаш режеше с нож.

[Lannis]

Дедо Джон, предвид факта, че днес прочетох и първата част, с тези две допълнителни дъхът ми спря! Можем само да се надяваме, че тази поема не е изчерпала таланта на Радка и тя ще ни радва с още много такива прозведения. А дотогава ще "тръпнем в нетърпение" за следващите части на този шедьовър. Изказът и мелодията са вълшебни. Няма да влизам в дълбините на анализа, че свят ми се завива.
Още веднъж "благодаря" за това, че сподели това откритие!!!

[Dedo John]

Нема проблеми ! "Най-доброто" тепърва предстои !