Поема за Касандра /за ценители на некомерсиална литература/

[Marfa]

Ш'ма омячиш ти, лам с ламите:Р Чакайте да ми минат изпитите ве, кат са видя човек може и да пропиша:)

[Dedo John]

Излязох на терасата и чух да казваш на някой в тоя час, че женитбата ни, принце, с нищо не свързва двамата нас, че съм циганка мръсна и си ме взел по сметка и за пари и че между нас двамата никаква обич и любов не цари.

Никога не ще забравя морето, лодката, вълните, които отровиха в този миг надеждите ми и дните. Обида, презрение, гордост и омраза в мен се вляха и всичко чисто и свят, и любовта ми - вълните заляха...

На сутринта, когато Игнасио дойде при мене бях толкова огорчена, отчаяна и озлобена, че никога до мене да не се доближава му заявих и с това мое поведение повече го озлобих.

Исках да се върна веднага у дома при баба Доринда, при Хема - ангелското лице - и дядо, стария господин. Но Игнасио не ме пускаше и заключи вратата и пое с лодката по работа в морето и блатата.

Но можеше ли да заключи мен - циганката волна, щом в случая е измамена, огорчена и недоволна? Дори ръцете ми да бяха в окови тежки оковани, сърцето и душата ми ще ги счупят от мене призовани...

Така завърши моят меден месец, само с една брачна нощ, която ми донесе само мъка, беди, а в бъдеще и йощ. Но аз наистина на вратата ключалката тежка счупих и към добрите ми и мили хора към къщи се упътих.

[Dedo John]

О, Касандра, Касандра, с разбито сърце накърнено! О, Касандра, Касандра, с разкъсана душа наранена!

Ти, принцесо, намери в себе си сили съхранени, защото в живота си волен преди си закалена в здрав дух и с чистота в себе си отразена -и се завърна вкъщи сама без него - несломена.

Посрещна те дядо ти сърдечно, радостен и умилен, но от твоя вид нещастен, със сълзи той остана изумен; и когато всичко разбра, той се почувствува притеснен, миг - и той падна на пода, като дъб от буря повален.

И за да се подобри на дядо ти положението, трябваше да си промениш към Игнасио поведението. Трябваше да се преструваш пред всички, че си много щастлива, макар че душата да боли, а сърцето ти в кръв се облива.

В туй време, в колиба за тебе недостъпна и незнайна, близо до мината за скъпоценни камъни омайни, бе застрелян от жена Игнасио - твоят съпруг законен, когото ти още първата нощ от сърцето си изгони.

Работник от мината доведе брат му - Луис Давид, които си приличаха много само по външен вид. Покрусен, Луис Давид заповяда брат му да погребат и за смъртта на Игнасио всички строго да мълчат.

[Lannis]

Леле мале!!!!!!
Толкоз поезия сутрин на гладно.... Свят ми са вий!!!! Ма то мно'о ... страст... драма... Няма да кажа нищо повече - то изкуството си говори само от всяка дума, всеки стих ... или май пищи... ?!? :/

[Caliostro]

Но Игнасио не ме пускаше и заключи вратата и пое с лодката по работа в морето и блатата.

Така завърши моят меден месец, само с една брачна нощ, която ми донесе само мъка, беди, а в бъдеще и йощ

Това е! И в морета и в блатата, а пък в бъдеще и Йощ!
За това ви посвещавам моя скромен поетичен пост:


Дедо, дедо, в наща морковна градина,
без поеми като тази пет парици аз не чиня!
Радка, наша, трябва да опазим,
инак дружно тук ще се намразим.

[Drizzt Do`Urden]

Какво искате, бе?
"Произведението" си е култово!!!

[JaimeLannister]

И сега ако не признаете, че това е истинска класика! Невероятно, въздействащо, изпълнено със смисъл, запечатало в себе си дъхът на епохата..... и още много такива, произведение......
Както бил казал Ян Хyс (дори не знам дали му е точно такова името)- "О свещена простота!".... Стоя озадачен, чеша се и размишлявам. А то има за какво. Каква поема само!

[mitkohr]

... запечатало в себе си дУхът на епохата ....

Много точно казано ...

[Dedo John]

Поради обявения национален траур, издателсто " Гюрова & John " днес няма да работи. Очаквайте то да поднови дейността си утре.

От издателството

[Dedo John]

За убийството на брат си, Луис Давид цел си постави и за брат си Игнасио много лесно се представи. Майка му бе заминала на пътешествие в чужбина - късмет, че ако беше тук номерът му нямаше да мине.

А ти, Касандра, като го видя, нищо не подозираше и с цялата си душа го ненавиждаше и презираше, защото ти не знаеше още, че Игнасио е убит и че мястото му е заел неговият брат Луис Давид.

Луис Давид бе младежът, който те целуна за първи път, -тебе, прелестна, сияйна и красива циганка от кръв и плът. Но... отиде си той, че бе от друг свят и птица волна, а той не желаеше да си при него тъжна и недоволна...

Голяма бе болката ти и гордостта ти накърнена, но и неговото положение бе твърде деликатно и уязвено -когато те видя и разбра, че ти си била жена на брат му. Но нямаше начин да избяга и да се върне обратно...

И въпреки този шок, той запази самообладание, спомни си за срещите ви и целувките с обаяние. И сега стоеше пред него като небесно сияие, но в същото време той забеляза в тебе терзание.

Ролята на Луис Давид да представи брат си бе опасна -той не знаеше за похожденията на брат си ужасни. Опипваше положението винаги предпазливо, за да не се окаже в ситуация неприемлива.

[Dedo John]

И заживяха двамата под един покрив и спални отделни, защото Касандра му бе заявила твърдо и немедлено, че бракът им ще бъде без консумация, защото го мрази, а за нейното нежно сърце това бе същинска проказа.

Не мина много време и Касандра бременна се оказа. Луис Давид, освен изненада, нищо друго не показа. А и тя горката плачеше и това дете не искаше. Като си спомняше за миналото - всичко я потискаше.

Но един ден Касандра отиде на църква и се помоли да премахне Бог от нея всичките й мъки и неволи. Пред Светата Дева се помоли от сърце и примирена, върна се вкъщи пречистена, весела и обновена.

И заприготвя тя за бебето си разни дрешки и пелени. Луис Давид събра улики против Касандра и я обвини. И без да знае тя, на следствения отдел ги представи, а без нея живота си не можеше да си представи.

Обичаше я той повече от себе си дори, безумно. Държеше се с нея той почтено, човешки и разумно. Но Луис Давид клетва пред трупа на Игнасио бе дал и заради клетвата, на следствието Касандра бе предал...

Но Луис Давид прислужницата Росаура го разпозна и че улики против Касандра има той пред нея призна: за пистолета на Игнасио и циганския шал, който непосредствено до трупа на брат си бе видял.

[Dedo John]

Тук следват едни от най-силните страници! Кулминация, един вид

И започна една борба в Луис Давид пълна напрежение, струваше му се нявга, че ще стигне до умопомрачение. От едната страна брат убит, от другата - Касандра обична, която на душата и сърцето му не е безразлична.

С Ектор, негов приятел, който го разпозна, всичко споделяше. И Ектор, като на пръв приятел, много време му отделяше да му разправя за Игнасио какъв всъщност в живота е бил: и така Игнасио се оказа алчен, мошеник и дебил.

Не му харесваше характеристиката на неговия брат, но трябваше да признае, че това е достоверен факт, А пък Росаура коварната на мира не го оставяше и за дълга му към Игнасио да изпълни настояваше.

В туй време Ерминия от пътешествието се завърна и позна сина си Луис Давид, веднага щом го зърна. Огледа се и попита за Игнасио - любимия й син и останаха втрещени и онемели всички до един.

Когато Луис Давид й каза, че Игнасио е убит и трупа му вече отдавна край колибата е зарит, Ерминия обвини Касандра, че само тя го убила -Касандра можа да каже само, че това не е извършила.

Ароча получи удар и падна на пода подкосен, вдигнаха го и веднага в стаята си бе настанен. Ерминия изгони Касандра, Доринда и Хема от къщи, защото тя бе в този дом стопанката силна и могъща.

[Dedo John]

За Касандра черни дни и изпитания се заредиха -бременна, без дом и без любов орисниците й отредиха. Луис Давид не я защити, пред майка си предпочете да мълчи. Обичаше я той до полуда и сега съвестта започна да го мъчи.

Уликите, коитo Луис Давид против Касандра бе събрал, но хода на уликите против нея - той още не беше дал. Ерминия опечалена и злобна нае адвокат частен и Касандра бременна бе затворена зад решетките властни.

Ранду внесе голяма гаранция и тя бе освободена, но много скоро от смъртта на близки бе опечалена. Детето се роди недоносено, болно и обречено и умря то от съдбата и орисниците предречено...

Ароча, на смъртния си одър само Касандра зовеше,
Луис Давид я доведе, защото тя негова внучка беше.
И с нейното име: „Касандра, Касандра, Касандра!" - на уста
се пресели спокоен, доволен - завинаги във вечността.

Луис Давид я обичаше и се опита да я успокои, но тя му каза, че за смъртта на детето е виновен той, макар че и доктор Роберто я убеждаваше да не го вини, защото то бе болно и бяха се свършили земните му дни.

Касандра в стаята в себе си и в скръбта се затвори, плачеше само и не искаше с никого да говори. От ден на ден изпадаше във все по-голямо отчаяние -мъчно им бе на всички да я гледат в това състояние.

[Drizzt Do`Urden]

Тая жена дали е изпуснала някой епизод на Касандра?
Щот тя кога ли е намирала време хем да пише толкова задълбочени произведения, хем да гледа сериали?

[Marfa]

За ко й е да ги гледа изобщо? Те са си толкова еднакви, че като е изгледала един, няма никаква пречка просто да се сдобие с имената на героите от съответната сапунка и да си пише поеми на кило по избор.