Поема за Касандра /за ценители на некомерсиална литература/

Lannis · Post by **Lannis** » Thu Apr 15, 2004 12:39 pm

Дааааа, тази драма мачка и слага в джоба всички повествования, касаещи вълнуващи съдебни процеси в световната литература!!!!

А Шекспировите писания са си направо литературни недоносчета, в сравнение с шедьовъра на наша г-жа Гюрова.

Чакаме развръзката!!!!

Dedo John · Post by **Dedo John** » Thu Apr 15, 2004 12:40 pm

Ох, инверсия, ох кеф!

----------

Ароча за пръв път видя Касандра на гроба на Андреина.
Когато я заговори той, тя плахо го погледна и тичешком го подмина,
но че Касандра бе негова внучка в това вече бе убеден
и на Ерминия злочестината пред него бе потвърдена.

И за да не я изложи пред обществото реши да мълчи
и Касандра за самоличността си нищо да не научИ.
Скоро Ерминия на пътешествие в Европа замина
и така срамът, позора и наказанието й се размина.

Ароча не можа Касандра за своя внучка да узаконИ,
: защото точно, когато реши, Ерминия се върна и адвоката изгонИ,
а след това той загуби говора си и легна неподвижен
-но по едво време разбра, че дясната ръка може да движи.

Помоли Симон - градинаря - хартия и молив да му даде
и за да пише тайно, през нощта от съня си започна да краде.
Най-после написа писмото и под клетва на Матиас поръча
този плик с писмото на внучката му Касандра да го връчи.

Матиас не предаде на когото трябваше посланието,
Ароча умря и Матиас предпочете мълчанието.
Ерминия единствена законна наследница на Ароча беше
и на любимата си внучка - Чабела - всичко да прехвърли щеше.

Защото на Игнасио Чабела беше дъщеря незаконна
-майка й бе Росаура - прислужница в тоз дом неотклонна.
И докато Луис Давид невинен беше зад решетките
алчните Росаура и Чабела - си правеха сметките.

Caliostro · Post by **Caliostro** » Thu Apr 15, 2004 1:15 pm

Матиас не предаде на когото трябваше посланието,
Ароча умря и Матиас Предпочете мълчанието.

Пфу! Мерзелива душо! Веднага да вадиш посланието!

Dedo John · Post by **Dedo John** » Thu Apr 15, 2004 1:24 pm

но по едво време разбра, че дясната ръка може да движи

Чудо! Чак сега разбрах че мога да си движа дясната ръка! Бързо деда ви да се порадва на новата придобивка, използвайки я по предназначение! Ох, дясна, ох кеф!

JaimeLannister · Post by **JaimeLannister** » Thu Apr 15, 2004 8:09 pm

"Сутрин вече онанизъм здрав и бодър организъм"
Деде внимавай с дясната ръка, че на стари години да не си бутнеш здравето....

Caliostro · Post by **Caliostro** » Fri Apr 16, 2004 9:41 am

Какъв онанизъм бе, манияк!

Дедото говори за боядисване! Ремонт!

Dedo John · Post by **Dedo John** » Sat Apr 17, 2004 5:18 pm

Дедото говори за боядисване! Ремонт!

Та, разбира се, че за ремонт говоря! Ша боядисвам, с бела боя! Че стените са малко поолющени...

Но стига за ремонти. Да се съсредоточим върху новите глави:

Съдебните власти Ерминия и Матиас призоваха,
но те нищо за подмяната на бебета не признаха.
Че бебета са разменени Доринда под клетва го каза,
но и тази честна достоверност без документ нищо не доказа.

Призована бе и Хема, но и тя нищо не можа да докаже,
защото нямаше дори снимка на Андреина да покаже..
Съдът при Офелия дойде на Касандра за самоличността,
но в същия час тя изпадна във кома и ... се пресели във вечността

Наследството на Ароча Касандра не я интересуваше,
друго в момента я терзаеше, болеше и вълнуваше:
тя усещаше, че Луис Давид е заради нея в затвора
и в момента Манрике бе за нея неизбежна опора.

И всички се явиха за самоличността й в нейна защита,
на тя никакво удовлетворение, ни радост не изпита,
защото Луис Давид до безумие обичаше
и на него сърцето и душата си навеки обричаше.

Касандра бе обещала на Манрике, че ако я оневини -
тя за благодарност ще му посвети всичките си земни дни.
И когато след съда за обещанието й той напомни
-тя му отвърна с „да" и това, което е казала - помни.

Сватбата на Касандра и Манрике бе скоро определена,
макар че Касандра за тази сватба бе напълно раздвоена.
В бара на Ранду се събраха близките и гости поканени,
а на Касандра сърцето клето се чувстваше измамено ...

Dedo John · Post by **Dedo John** » Sat Apr 17, 2004 5:24 pm

Манрике пръв подписа брака за узаконяване,
а Касандра със свито сърце стоеше там като прикована.
И изведнъж Луис Давид с пистолет в ръката се появи
и никой от присъствуващите да не мърда строго заяви!

„Церемонията продължава, но младоженецът съм аз"
и заповяда на Касандра да подпише договора тоз час,
а той в едната ръка с пистолет, а с другатна подписа брака тогаз
хвана за ръка Касандра и с нийното „ДА" избягаха завчас ...

О, тържествен миг за безумната и безгранична любов в тоя час!
Смелата постъпка на Луис Давид бе пропита от чист екстаз!
Няма затвор, няма пречки, няма граници за истинската любов!
Луис Давид го доказа, че за тази любов на всичко е готов ...

Избягаха на остров далечен от любовта си окрилени -
прекараха първата си брачна нощ далеч от всички - узаконени.
Но ръката на Луис Давид от ножа на Ранду бе ранена
и на сутринта положението му бе усложнено.

Ръката му се инфектира и той изпадна в безсъзнание
-в това състояние бе неговата изповед и признание:
че зарад нея се е жертвувал и брат си той не е убил,
че за да я спаси нея - той пред съда се бе самообвинил.

Едва сега разбра тя, колко много се обичат двамата
и че сърцата им верни - не се поддадоха на измамата.
Но положението на Луис Давид ставаше трагично
и тя реши, че в случая трябва да се действува практично.

Dedo John · Post by **Dedo John** » Sat Apr 17, 2004 5:33 pm

И тук разцъфва с пълна сила разтрисащото майсторство на Гюрова. Забележете градацията от единствено към множествено число при употребата на глаголите "влизам, излизам". Градация, при която се запазва с пълна сила мелодиката на римите. Вътре-вънка, ин-ян... Метафорите са силата на тази поема. Многопластовостта. Четете и се учете!

----------------

Лодката да търси и лекар да доведе тя бързо илезе
В тоя момент Ранду побеснял от ревност при Луис Давид влезе.
Каза му, че заради принцесата ще умре от неговия нож,
защото тя е предопределена само той да бъде неин вожд.

Но като размисли Ранду хвърли един нож на Луис Давид,
за да се бият честно, като истински мъже имайки предвид.
В този момент влезе принцесата - дамата
прегърна Луис Давид и така застана между двамата.

Ранду разбра, че тя заради Луис Давид на смърт се обрича
значи от всичките й мъже в живота - тя само него обича ...
В туй време и полицаите, които ги тьрсеха влязоха
и придружавайки изнемощелия Луис Давид излязоха.

Ранду стоеше сред стаята поразен, като от гръм треснат.
После видя пред себе си принцесата и като от сън се стресна
със сълзи на очи тя гореща благодарност му отправи,
че на нея и на Луис Давид нищо лошо не направи.

Луис Давид заради инфекцията вече в болница беше.
До него Касандра боса, мокра и загрижена стоеше.
Но ето Ерминия при Луис Давид в стаята влезе с трясък
-обвини за всичко Касандра и я изгони с упреци и крясък.

Благодарение на доктор Роберто ръката му бе спасена
и скоро Луис Давид се почувствува въстановен,
но тъй като той не беше като другите пациенти обикновен -
от клиниката, като подсъдим - направо в затвора бе настанен.

Dedo John · Post by **Dedo John** » Sat Apr 17, 2004 5:39 pm

Делото в съда пак се заплете и всичко почна отначало.
Този път да осъди Луис Давид - Манрике клетва си бе дал,
че точно на сватбата му Луис Давид Касандра му бе отнел
и в неизвестна посока за никого Луис Давид я бе отвел.

Манрике заяви също така, че и брака им ще анулира -
да се прекъсне този брак и Ерминия злъчно алармира,
но Касандра, че вече са съпрузи законни смело заяви
и омразата си към Касандра Ерминия по-смело поднови.

Но ето, че Ранду нахлу в съда с Калунга от морето
да каже той кой е виновен за престъплението проклето -
и като посочи с пръст Луис Давид каза на съдията,
че този човек не е убиеца и за такъв да не го смята.

Призована бе пак и Росаура с Калунга на очна ставка,
но тя отхвърли обвиненията против нея на тази явка,
макар, че Ранду, многократно „признай си жено" настояваше
-тя със своето твърдо алиби - невинността си отстояваше.

Матиас много религиозен, съвестта започна да го бори -
стори му се, че самият Ароча за писмото му проговори,
че клетва пред умиращ той бе дал, а клетвата не бе изпълнена
и сега душата и съвестта му с угризения бяха препълнени.

Писмото той сложи в чантата на Касандра без тя да разбере
и така той изпълни клетвата си и се почевствува по-добре.
А Чабела за прехвърляне на документите настояваше
и не я интересуваше, какво всъщност в тази къща ставаше.

Jaar · Post by **Jaar** » Sat Apr 17, 2004 9:35 pm

"твърдо алиби" ????

Такива епитети, метафори, и още повече инверсии ... Просто нямам думи да опиша езиковите и най-вече стиловите достойнства на този шедьовър на модерната българска литература. Това не просто поезия, това е изкуство, възвишеност.

Drizzt Do`Urden · Post by **Drizzt Do`Urden** » Sat Apr 17, 2004 9:38 pm

явка май се вика на място където се срещат гаджета, нещо като среща, ама айде.....

Ghibli · Post by **Ghibli** » Sun Apr 18, 2004 3:33 pm

Ех, Дризт, подминал си я партизанската литература...

Lannis · Post by **Lannis** » Mon Apr 19, 2004 12:53 pm

Еееееех, де ги вече тея силни чувства???? Де я таз истинска любов във днешното време на отчуждение!!!! Страст, саможертва, ножове, явки... И всичко туй, описано с такова разбиране за дълбоката душевност и терзания на героите... разбира ги леля Гюрова тез работи!!!

„Церемонията продължава, но младоженецът съм аз"
и заповяда на Касандра да подпише договора тоз час,

Каква решителност - каза си човекът тежката дума и няма "тън-мън"! Напомня малко на "Радецки"

- Туй го искам, не се моля:
всички сте във плян.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!

Dedo John · Post by **Dedo John** » Tue Apr 20, 2004 8:27 pm

Да. Малко останахме ценителите на истинското изкуство...
Много точно забеляза приликата с Радецки. Носи подобен, дори по-силен заряд! Защото е лесно да тръгнеш някъде заради родината си, но представи си каква жерва е да потъпкаш закона заради ... Касандра?!?!?

разбира ги леля Гюрова тез работи!!!

Да кажеш "леля" на баба Гюрова е проява на добро възпитание!

Хвала!

Искам само да обърна внимание на следния пасаж:

В туй време и полицаите, които ги тьрсеха влязоха
и придружавайки изнемощелия Луис Давид излязоха.

Как тънко е вплетен проблема за полицейското насилие. Каква рима, каква драма... Потрес!

Поема за Касандра /за ценители на некомерсиална литература/

Who is online