Malkiat princ

Lannis · Post by **Lannis** » Wed Apr 07, 2004 11:50 am

Sorry, че се намесвам, ама това е то съвремието, Джайм. Всеки има право на своя собствена "абсолютна" и наред с това субективна истина, защото абсолютното се отрича. Оттам следва голяма психо-цапаница и самотност на индивида, който трябва да носи тежестта да бъде Бог в собствения си свят. И като божество се нуждае от вярата на другите в него, та затуй си споделя собствените виждания с околния свят - кога по-кротко, кога не чак толкова

. Естествено нещата стават доста по-лесни, ако допуснеш наличието на "абсолютното" вън от самия теб. В противен случай на светът му остава да се надява, че си поне умерено толерантен.

Post by **Roland** » Wed Apr 07, 2004 12:17 pm

Хм, под някаква форма на ред:

екзистенциализъм.хубаво.няма лошо.съгласен съм.ама осъзнаваш ли че ако всички мислят така ще стане доста сложно?да речем просто че няма да е ясно дали небето е синьо (то не че е сигурно че е де).

Сега, нека не го обръщаме на общо философстване, защото на вси ни е ясно, че не за това иде реч. Едно е да си играем на субективисти и да отричаме обективни истини (от сорта на спорния цвят на небето или това дали водата е мокра), а съвсем друго са вкусовете за изкутвото. Там СИ субективен. Ако не си, си маса. Глупава всъщност маса, която приема общото мнение за свое и се самоубеждава, че просто нейното си съвпада с това на останалите. То няма лошо и наистина да е така, но никога няма да приема "Всички го харесват, значи е хубаво" за аргумент, пък да ме обявяват за какъвто решат.

ако приемем че личното мнение е абсолютно.то означава че няма никакъв смисъл да споделяме лично мнение с другите.та ние никога не бихме се променили...никога не бихме могли да достигнем друга истина освен нашата субективна и напълно относителна.....

Нищо подобно. Личното мнение Е абсолютно, но това не значи, че не може да се променя, нито пък по някакъв начин изключва споделянето му с околните. Изложи ми *твоето* лично мнение, направи го достатъчно обосновано и въздействащо, че да ме накараш да се замисля et voila - имаме промяна на моето абсолютно и лично мнение. Аз не виждам проблем...

а нали истина все пак има?или и тук греша?

Естествено нещата стават доста по-лесни, ако допуснеш наличието на "абсолютното" вън от самия теб. В противен случай на светът му остава да се надява, че си поне умерено толерантен.

Аз за себе си имам някаква граница, която разграничава личното от абсолютното, но убий ме, нямам идея къде я слагам. Например ми е абсурдно някой да се съмнява в гениалността на Бах, Моцарт или Лист, но с абсолютно спокойствие съм готов да споря с всеки, който ми бута Толкин за качествена литература. Човек трябва сам за себе си да определи коя от т. нар. обективни истини приема за абсолютни, дори да не е сигурен, че му импонират, и коя не, аз поне така го виждам. Да седнеш да отричаш всичко на базата на собствените си вкус и разбирания е малко presumptious. Това значи в общи линии или:

1) да се поставяш над маса капацитети във въпросната област, които в продължение понякога вече на столетия са обявявали въпросното произведение (или човек) за гениално, добро или ако щеш - обратното. Това е, как да се изразя, наивно.

или...

2) да си кажеш "Ми майната му, няма значение, че не разбирам, важното е аз кво си мисля сега". Водихме наскоро такъв един разговор, но на мен честно казано не ми се подхваща наново. На мен лично това ми е недостатъчно, а първото ми е глупаво.

Та така, абсолютна истина трябва да има, аз така смятам, но тя не трябва да ограничава способността ти да разсъждаваш сам. Другото е овцевъдство.

Оттам следва голяма психо-цапаница и самотност на индивида, който трябва да носи тежестта да бъде Бог в собствения си свят. И като божество се нуждае от вярата на другите в него, та затуй си споделя собствените виждания с околния свят - кога по-кротко, кога не чак толкова

Ще ми позволиш ли да не се съглася? Впрочем, все е тая дали ше ми позволиш, ама аз от възпитание... Та, ениуей, кое е тежкото? Не че не ми харесва божественото определение, но защо смяташ, че когато ТИ си целият свят, на който си Бог, това може да те затормозява? По-добре бог на собствения си свят, отколкото мъгла, носеща се по течението на чужди божества, аз така си мисля.

Марф, свои хора сме, знам аз ;)

Lannis · Post by **Lannis** » Wed Apr 07, 2004 12:58 pm

"Човек трябва сам за себе си да определи коя от т. нар. обективни истини приема за абсолютни, дори да не е сигурен, че му импонират, и коя не, аз поне така го виждам."

Ами то пак до субективен избор опира, тъй като го гледам.

"Да седнеш да отричаш всичко на базата на собствените си вкус и рабзирания е малко presumptious. "

Ха сега това да го вържем с

"...че единственото условие дали една книга въздейства е да ми въздейства на мен. Лично. Ако не ми въздейства на мен. лично. значи просто няма за кво да си говорим, а това, че на друг му въздействала, не е мой проблем. "

By the way Роланд, мерси за вежливостта, та макар и проява на куртоазия да е. А до това, кое му е тежкото на това да си бог - смятам, че тежестта идва от следното:

1. сам си - само ти си бог, мерило за себе си. А си мисля, че човек не понася самотата. В тази връзка (да се сетим за и топика) - всеки има нужда да опитоми някого и да бъде опитомен. И да си има своята роза.

2. Сам определяш нормите и правилата - носиш твърде голяма отговорност, при това (ще се повторя с 1 точка), си сам. Може и да ти се възхитят, но дали ще те обичат. А ще трябва да те обичат, за да ти простят, като сбъркаш (а ще бъркаш, защото в обективния свят ти все пак не си бог).

"По-добре бог на собствения си свят, отколкото мъгла, носеща се по течението на чужди божества, аз така си мисля."

Ами това като идея го приемам напълно. Аз за запазването на индивидуалността гласувам с две ръце - ей ги на, и двете

. Т.е. приемам употребата на "бог" като алегория на индивидуалността.

И накрая - тъй като го гледам има сериозна опасност да се хързулнем трайно в спор, който сам опрадава себе си, и словоблудство. Кой бог, кой маса или теле (все си мисля, че хората не се поделят само в тея категории) - това е въпрос на личен избор. Дали нещо ти харесва или не - тоже. Въпросът опира до толерантност. А това май трябва да е абсолютна норма, за да ни е мир на главата.

Marfa · Post by **Marfa** » Wed Apr 07, 2004 1:11 pm

А пък аз имам смътното усещане, че Рол се обръща към Джайм, Ланис.
Но все пак - що за звяр е човекът и дали има право да управлява собствения си свят? Ами, как да кажа, аз мисля, че всеки човек е център на света си, на своята собствена вселена, населява я със своите чувства, със своите страхове, любови и прочие, със своите същества, които си измисля и в даден аспект тази вселена е не по-малко реална от вселената, която обитаваме физически. От тази гледна точка естествено, че човекът е ако не Бог (щото това звучи доста силно), то поне върховното същество, управляващо собствения си мир. И поемането на отговорност е задължение, защото отказвайки го, ти се отказваш от принадлежността към собствения си биологичен вид, защото именно това действие е определящо за нас, хората. Отричайки отговорността от действията си човек поставя друг, който да определя битието му и се принизява духовно и морално. Но това пак е въпрос на личен избор.

Lannis · Post by **Lannis** » Wed Apr 07, 2004 1:25 pm

Относно обръщението на Роланд - имаше мои цитати, и в тази връзка - съвсем пряко обръщение към мен.

А иначе напълно съм съгласна с теб. Светът ни се определя от собствените ни възприятия, нещата, които научаваме и интегрираме и адаптираме като част от себе си. Е, аз не бих нарекла човека Бог по отношение на собствения си мир, защото смятам, че околният свят твърде много ни влияе, независимо дали сме поставили контрола във или извън нас. Но определено човекът е този, който взима решения за себе си... дори, когато отказва да вземе решение (препратка към харесвания от мен Коелю

)

А по отношение на отговорността - не съм се и опитвала да кажа, че отговорността е тежест, само на тези, което решават, че са богове. Отговорност наистина тежи върху всички нас, но смятам, че когато решиш да определяш сам нормите, отговорността ти става по-голяма. И мисля, че ти е по-трудно да я носиш, защото няма с кого да се съизмерваш.

Tais · Post by **Tais** » Wed Apr 07, 2004 2:30 pm

Дайте ми, дайте ми
роля в порнодрама,
дайте ми, дайте ми
шперца готов.
Искайте, искайте
това, което нямам,
дайте ми, дайте ми
жезъл на любов

Jaar · Post by **Jaar** » Wed Apr 07, 2004 2:31 pm

Ако я нямаше отговорността при взимането на решения, то щяхме ли да сме хора? Ако съзнателно взимаме тези решения и оценяваме последиците от тях (или поне някаква част), следователно сме готови да поемем отговорността, да ги защитим (защитавайки и себе си), да признаем грешката си. Лесно е да направиш някакъв избор. Трудното е да осъзнаеш, че го правиш и защо всъщност го правиш.

Post by **Roland** » Wed Apr 07, 2004 2:41 pm

Ще ме извините, ма аз съм елементарно хлапе и разговорът взе да отива в посока, в която постовете ми се пързалят пред погледа без да ги фокусирам.

Ениуей, само едно нещо - Ланис, права си, не съм го казал като хората. В случая с книгата визирах основно разни дъвки, които в момента се бутат за голяма стойност. За тях нямам угризения да не ми пука кво мисли мнозинството. Абсолютността я прилагам за дълбоко утвърдени произведения, където просто си позволявам да приемам някои неща на доверие.

Да, Таис, личното мнение е абсолютно само за човека, който го изповядва. Пък тука вси се бяхме заблудили, че мойто, примерно, лично мнение е абсолютно за целио свят...

Tais · Post by **Tais** » Wed Apr 07, 2004 2:57 pm

в събота ще се оженя
после първа брачна нощ
понеделник чакам бебе
а във вторник пък развод

всичко ме боли
а идва нов ден...

JaimeLannister · Post by **JaimeLannister** » Wed Apr 07, 2004 4:26 pm

Добре. Ще се опитам да слагам интервали, даже може и някоя запетайка да пусна тук там. А колкото до другите въпроси- мисля че проблема е ясен. Всъщност с Roland не си противоречим толкова колкото изглежда. Там е работата че аз тълкувам думата абсолютно много крайно. Дори и с речника се консултирах. Не греша. Но не съм и напълно прав. Проблема е, че една дума понякога означава различни неща. В случая аз приех едно значение, а вие друго. Мисля че по скоро аз греша, приемайки че абсолютното е нещо обективно истинно и непроменимо. Всъщност аз не допуснах възможността нещо абсолютно да се променя, та било то и личното мнение. Ще се опитам да съм малко повече в масата следващия път като използвам тази дума

. А иначе съм напълно съгласен, че всеки трябва да има лично мнение. Но това мнение се формира на базата на нещо нали?Съответно би трябвало човек да се вслушва в чуждите мнения и ако те са добре аргументирани да промени своето. В противен случай просто не бихме могли да се движим наникъде. Ако трябва да съм честен и аз се пооплетох из написаното досега, така че едва ли ще мога да изясня нещо повече от това малко объркване. Само искам да добавя че не бях особено честен спрямо Roland, изразявайки по скоро мнение за статията му отколкото за неговото мнение тук.... Но подходих до голяма степен емоционално защото (греша ли?) в думите на Roland имаше неаргументирано презрение. Кратко стегнато и ясно ... Все едно да кажеш "ами аз не съм го гледал тоя филм ама той е тъп" .....
Не съжалявам че се включих в този форум .....
^^

Post by **Roland** » Wed Apr 07, 2004 5:00 pm

Уел, не мога да не отбележа, че аз СЪМ чел Чайката, а за Принца и думичка не съм казал. Коелю също съм го изчел целия... И т.н. Иначе не се притеснявай, не съм толкова страшен :р

JaimeLannister · Post by **JaimeLannister** » Wed Apr 07, 2004 8:24 pm

Не се притеснявам приятелю. Даже точно обратното, кефя се че на тая планета все още са останали хора които мислят и цихато единствена цел не да се наядат да се наспят и... (тука като циничен тип трябваше да кажа още нещо ама вие и сами ще се сетите) ... И все пак Roland не мога да разбера, откъде извира целия тоя мрак у теб? Толкова си негативен....
хм...
Ами за принца? За него какво би казал?
^^

Post by **Roland** » Wed Apr 07, 2004 9:30 pm

За принца нищо, не съм го чел. То е от този род книги, дето "трябва, ама..." Мрак? Не, няма мрак :) Има само критичност, ама то е друго.

Skywalker · Post by **Skywalker** » Wed Apr 07, 2004 9:57 pm

Roli,priznai si, kolko pati obiasniavash na xorata za Bax-4o i kompania,kakto i za staria Tolkien-4o

Pozdravi pra6tam na Vsi4ki tuka vav France,xorata sucks otvsiakade...

Post by **Roland** » Wed Apr 07, 2004 10:37 pm

"Бах-чо" ше ти го простя тоя път :р Иначе вече не ги броя. Поздрави и на теб ;)

Malkiat princ

Who is online