ShadowDance

Преди мноооооого много време, преди още да се захвана с компютрте имаше едни книги игри, които представляваха следната работа:
книгата е разделена на част, примерно от 1 до 350, почваш от едно, накрая на текста можеш да направиш два или повече избора, и в зависимост от избора ти отиваш на друга част..
Сигурно повечето от вас са ги виждали, та въпросът ми е какво мислите за тях?Щот аз още си ги играя понякога.

Едно време бях голям фен на книгите-игри, но безапелационно бяха изтикани в ъгъла (кашона, де ) от компютърните такива.

Мда, освен това мен българските така и не ме грабнаха никога. Междувременно, почти съм сигурен, че вече има такъв топик тука някъде....

В Dragoneye беше :)

Ми на, аз кат не съм влизал в dragoneye...
Ма най-яки като чее ли бяха на Майкъл Майндкрайм

Той ли беше, дето се изпокара с всички по едно време? Да, той беше... Аз имах адски много книги-игри навремето, но си запазих само американските, останалите заминаха по антиквари. Я кажете кой автор всъщност кой беше (псевдонимите визирам, щото аз и до днес не мога да запомня коя от всички е била Елена Павлова, но подозирам, че недоразумението "Дуел в дълбините" беше нейно...), а също и кои са му най-добрите според вас книги.

Mи Робърт Блондмай си е истинското му име;
Стийв Джаксън Също; както и Р.А. Монтгомъри и Йън Ливингстън;
За Колин Уолъмбъри, Монт Диас не знам; Джордж М. Джордж май беше Георги Георгиев или нещо такова
Иначе любими са ми:
-Кълбото на омразата
-Смъртоносен Лабиринт
-Замъкът на талъсъмите
-В лабиринтът на вреето
-Нощта на върколака
-Номерът на Хю и Изгревит на мрачното слънце
-и май беше Тайната на орките или нещо такова
Има и още, ама сега не се сещам нито къде са, нито за какво става дума, ама май ще ги потърся щот сега докато разглеждах тия си намерих книгата Андромеда:)

Не се излагай, Робърт Блонд си е българин, ама не помня как му беше истинското име. Колин Уолъмбъри=Любомир Николов. Елена Павлова=Върджил Дриймънд.

Джордж М. Джордж май беше Георги Миндизов, Робърт Блонд - Богдан Русев.

Блонд имаше една, която доста ме кефеше - Синът на пустинята, а на Майндкрайм книжките за суперагента не бяха лоши, пък Тъмната страна на земята къртеше мивки, ама тя беше само частично книга-игра. Замъкът на Таласъмите + Реката... на Николов също са зарибяващи.

Кълбото на омразата? Смъртоносен лабиринт? Нема такива книги

Майкъл Майндкрайм беше Димитър някой си и свадките му с останалите бяха мултияки за четене навремето. Робърт Блонд се казва Богдан Русев и всъщност е доста известен, навремето (а сигурно и още) пишеше в Егоист. Еленчето имаше няколко прякора, ма и аз съм чувал скеврните слухове, че Дуел в Дълбините (на Джак Блъд, ако се не лъжа) била и тя нейна. Иначе тя беше и Кристофър Макдауел, примерно.. или пък негов беше дуела.. или.. абе кво значение има, се едно на Върджил и бяха най-яките книги (Дъгите, така и не издадоха последната, мама им мръсна, и най-стойностните стратове).

От българските почти всички бяха доста по-забавни и добри като литература от западните перверзии стил Тайната на Стоунхендж, етц, макар и малце наивни и доста смотани като игрови системи; така или иначе три от западните поредици си бяха яко добри - Кървав Меч, Пътят на тигъра и оная на Селекта. А казват и планините шамутанти и сие...

Иначе като изключим странните автори с по една книжка, които никой никога повече не чу, най-зле беше Сим Николов (мисля, че брат се пада на Любчо). Като почнем от Прокълната земя и стигнем до върха на недоразуменията, наречен "Трошача"...


ЕДИТ: Рандъм, каква река на Колин? Щото си спомням, че имаше идея за една книжка от сорта на "реката, от която никой не се завръща", ама или остана само разказ по мегаигрите, или съм сигурен, че така и не излезе. Виж, Гората на демона, бтв, беше доста яка, а на Блонд и Уейн почти всичко е instant classic, независимо дали сериозните (Варварският Бог, Сонора, етц) или забавните (Синът на пустинята, Пустинен огън, етц), че дори и псевдолитературните им за ония вампири и отец намсикой бяха прилични.

Мор, излезе бе. Точно така си се казва - една зеленичка такава, кефеше - разни чудовища вътре. После имаше две продължения май, от които съм чел второто и не ми хареса особено.

Мор, извини ме, но от чуждестранните извън Селектаджийските, Кървавия меч и другите, дето си писал, в общи линии друго нямаше. Те бяха МНОГО по-добри като атмосфера, история (яко файтинг-фентъзи), пък за системите им да не отварям дума, щото къртеха отвсякъде. Прочее тетралогията Магьосничества (Планините Шамутанти, Пристанището на клопките, Седемте дракона, Кралска корона) са си също част от поредицата на Селекта (Fighting Fantasy серията), които са малко над 100 мисля. И са от същия автор де. Тоест не, те бяха двама. Кървав Меч пък си е безспорно и безапелационно много класи над всичко останало, което съм чел, което включва маса от българските, ако и нищо да не помня.

А Трошача беше култово яка :Р То бива тъпотия, ма това беше толкова изкристализирало, че чак кефеше :) Иначе аз много си обичах една, дето трябваше да си направиш кръчма в някакво фентъзи-градче. Не й помня заглавието, но по някакъв начин го свързвам с конниците на апокалипсиса...

"Дъгата срещу Ада" и "Самотния Вълк" са си най-яките за мен. Доста ги събирах тези книжки и наистина им бях огромен фен, много жалко, че замряха!

така или иначе три от западните поредици си бяха яко добри - Кървав Меч, Пътят на тигъра и оная на Селекта

Аааааай-Властелин и Узурпатор къртят:)
Едит:За Блонд ми се стори, че някъде видях превод от англ. и затова реших че не е бг, ама май ми се е сторило
П.С.Преди бях играл една, ставаше дума за маг, който може да става на животно, някой сеща ли се за какво става дума? Беше една зелена.

Беше жълта и се казваше Господарят на Зверовете, също мноу яка. Имаше си и продължение, Трите камъка на съдбата, което обаче не струваше много.

Рол, имаше други, ма ся ме мързи да ида до оттатъка. Всеки случай досадните малки книжчици от поредицата 'тайни и загадки' или нещо такова със сигурност ги има и бяха ТОЛКОВА зле, че не е истина. Също фаворити ми бяха 'кой пищи в къщата на духовете' и 'кой открадна намсикъв динозавър', бахти дебилността бяха...

А Кървав Меч беше даунгрейднато РПГ, не толкоз книга-игра Ма къртеше, де, факт. Все пак жалко че не си джиткал Пътят на тигъра...