ShadowDance

Коментирайте тук

Увлекателно беше, много кратко, както всички останали и... В общо линии ми хареса, само дето аз много се дразня на тия идеи за лошия човек дето разрушава добрата природа или пък гони добрите извънземни. Направо съм си човешки националист и все ми се щеше нашият човек да избие гадните същества дето го преследват и...
Бе не беше толко зле. По- скоро субективни причини ме карат да го сложа в графа "поредното разочарование", въпреки че то кво ли очаквам вече....

Ами, авторът би желал да благодари за обективната критика. Хубаво направихте, като написахте по нещо за всеки разказ. Като неспециалист нямам възражения.

Roland wrote:ЕЛФИЧЕСКИ КРЪГОВЕ
Последно - общ проблем на автора (защото му хванах и двата други разказа в конкурса) - личи си известно непознаване на езика и погрешна употреба на неща, които звучат добре в да речем английския, но не и на български. Говоря за конкртруиране на изречения, словоред и други подобни, ако се наложи, ще дам пример.

Ако е възможно бих се радвал да получа конкретен пример, може и като PM, за да отстраня грешката за вбъдеще. Ако мога де...

Като цяло, радвам се, че конкурсът ще продължава да се провежда, надявам се още дълги години. С радост ще взема участие и в третото издание. Поздрав към хората, които си правят труда да го организират.

В момента ми е малко напечено, но обещавам понеделник да се включа евентуално, а ако не, Трип със сигурност каза, че ще ти пише.

Drigan, до утре следобед може да очакваш отговор на поне един от разказите си

Последният Човек

Определено най-добрият разказ от трите, затова тук коментарите ми ще са доста по-кратки.
Основният проблем на Последния Човек е, че в огромната си част се състои от чиста информация. Събития в реално време почти липсват, а са описани предимно в тежките инфодъмп-части в средата на историята.
Ситуацията е подобна на тази с обяснителните диалози в Елфическите Кръгове. В този случай имаме извънземни, които наготово ни разказват цялата история на разказа, докато “преговарят” с нашия човек. Но подобно поднасяне на историята на големи, тежки късове кара читателят да загуби интерес към случващото се в момента в разказа. Да не говорим, че колкото повече място заема обяснителността, толкова по-малко място остава за развитие на същинското действие и интересни персонажи.
Освен това цялата тази информация нашият и на извънземните вече я знаят и това че си я повтарят едни на други (само и само читателят да може да ги “подслуша” и да разбере за какво става въпрос) ги кара да изглеждат глупаво.
Според мен нищо не пречи да поизрежеш стабилно голямото преговаряне в средата на разказа и да бутнеш по-голямата част от информацията в други сцени. Например, може да имаш сцена от самото начало на лова, където Последния човек още не е последен и си взаимодейства с другарите си от екипажа. После може да има сцена няколко десетки/стотици години по-късно, пак с участието на нашия човек, но със значително намален екипаж и след поредица драматични събития. После може да имаш трета сцена, в която умира и последния спътник на нашия и той решава да се откаже от тялото си. И чак тогава вече да се включиш в сегашната ситуация, която, както и да я гледаме, ни показва края на цялата история. Не е нужно първите две/три/колкото искаш сцени да са особено детайлни, но нека служат поне за разсейване на цялата тази информация и за развиване на персонажа на главния герой.

За стила – странно, но тук почти напълно липсва погрешна употреба на езика, в сравнение с другите ти два разказа. Може би този е най-скорошният от трите?

Всъщност е първият, но тъй като и трите са писани в рамките на два месеца, мисля че няма особена разлика.
Мерси за рецензиите, ще ги имам впредвид при следващи литературни напъни.