Posted: Tue May 10, 2011 4:24 pm
Реших да "повдигна" темата като споделя че за втори път гледам Angel и Buffy the Vampire Slayer, вече съм на 4-тия сезон на единия и 7-мия на другия и отново фенбоят в мен надава възторжени викове.
(Гледам ги паралелно и двата, така както ги гледах и първия път, ще ме прощава Роланд, но чак идиотщина не е, перфектно си вървят двата ръка за ръка. Особено свързаните серии като Full For Love в Бъфи и после Darla в Ейнджъл пълнят душата. Единствения минус е че вероятно брилянтния четвърти сезон на Ейнджъл ме кара да не харесвам 7-ми на Бъфи, но все пак последния събира доста протеворечиви мнения)
Странно, на второ гледане, различните сезони ми въздействат по различен начин от първия:
Бъфи Сезон 1 ми хареса многократно повече от предното гледане. Може би да видя героите в зародиш ме зарежда доста емоционално, просто знам през какво ще минат и в какво ще се превърнат.
Prophecy Girl e просто страхотен епизод, Начина по който това петнадесет годишно момиченце приема факт, че може би ЩЕ УМРЕ в битка срещу Мастера и факта че пророчество го казва и въпреки това отива за да го срещне, защото дори на тази крехка възраст съумява да поеме отговорността е страшно въздействащ.
2 Сезон - тук няма какво да кажа освен - страхотен сезон със страхотен финал. Почти най-любимия ми сезон (5-ти е с малко над него).
Итродукцията на Спайк кърти мивки, тук още не е полудял от любов по Бъфи (любов която аз отричам до последно, поради това че ни е натикана само за да задържим персонажа по в центъра на събитията), освен него Джайлс за който се разбира че е далеч повече от просто Уотчър, и разбира се любимото ми нещо от целия Бъфивърс - Анджелъс. Нема такъв изрод братче. За мене лично много по-качествен злодей от Спайк...
И сцената в Passion....
Sorry, Jenny. This is where you get off.
I never get tired of doing that.
Финала също е мега силен - едно е да знаеш че трябва да убиеш любимия си за да спасиш света, съвсем друго е да го направиш. Да не говорим, че Уилоу го излекува точно преди края и направи момента десетократно по-силен и по-труден за Бъфи.
При 3-ти сезон нещата ми стоят по-различно. Със сигурност е много добър, но за мен е по-слаб от втори. Има страхотно Big Bad - кмета, просто изрод, начина по който е представен и как го изиграва актьора е върха... но, Спайк го няма грам, Ейнджъл пък са му извадили гръбнака, което ми сваля веднага оценката за сезона. Просто се чудя как Доктор Хорибъл и Роланд го харесват повече от някои други (втори например)...
4-ти сезон на второ гледане ми хареса далеч по-малко от първото. Като начало смяната на съпорт чаръктерите които отиват в другия сериал води до едно люшкане на сериала насам натам докато влезе в новия коловоз и ако Спайк не беше там да ги храни всичките, влака щеше да се сгромоляса и то доста шумно
Бъфи не знае къде се намира, учи ли и се, вампири ли и се бият, секс ли и се прави, не е много ясно. Адам куца сериозно и ако не беше мега добрата сцена с битката накрая между него и Бъфи, нямаше и да си го спомням особено. И то след такова силно присъствие като кмета в миналия сезон чак смешно ми става
За сметка на това пък епизоди като Something Blue и Hush просто правят Уидън your master for live))
Сезон 5 и сега си ми остана любим. При положение че аз сигурно съм единствения човек който Доун не го дразни толкова (Конър за сведение е 100 пъти по-дразнещ от нея)уникалния начин по който я вкарват в сериала, страхотната Глори и миниъните и които също къртят, разкошната Аня, хвърлянето на повече информация за Fanged Four го правят ключов за целия сериал.
От драматична гледна точка също е върха - раздялата на Бъфи и Райли, въпреки че този персонаж откровенно ме нервира, сцената между него и Зандър, когато му казва че Бъфи не го обича и в същото време тя идва и той я прегръща и целува.. и погледа на Зандър тогава..... просто сцена за милиони.
The Body няма да го коментирам, достъчно се казва за него в тази тема. Всеки път се просълзявам когато го гледам това..
Отнемането на разсъдъка на Тара също ми подейства безкрайно смазващо защото тя си остава the most pure character и в двата сериала и истински ме докосна нещастието на Уилоу тогава (доста повече всъщност от убийството и по-късно,което си беше яко претупано.
И накрая финала на сезона - саможертвата на Бъфи за да спаси сестра си и света.
И реакцията на Спайк при смъртта и. Много силен момент.
6-ти и 7-ми сезон хммм... тук съм склонен да се съглася най-вече с постовете на Мат.
6-ти е прекалено дарк за моя вкус, ама прекалено.
Вярно, OMWF съм го гледал над 20 пъти (тва сериозно), епизоди като Normal Again и Tabula Rasa са страхотни, триото също е супер, но...
има някои рандом епизоди като тоя с Double Meat Palace от който честно казано ми се повдига. Края на сезона малко fail-ва, решението на Уилоу да убие тримата глупаци е оправдано, но да иска да затрива после всичко живо ей така щото тряя просто да има още една заплаха за света просто е изсмукано.
И това дето осраха сватбата на Зандър най ме дразни, защото къде къде повече щеше да внесе контраст в мрачната атмосфера ако при него нещата си бяха наред и тогава нямаше всичко да изглежда толкова изкуствено.
Освен това няма Джайлс!
7-ми сезон пък просто половината серии ме отегчават.
Спайк е съвсем ужасен там, то това там дори не беше Спайк а някаква бледа сянка на някогашния кефещ ме образ. Изтерзан, бит, лигав и нехумористичен Спайк.
Бъфи пък толкова ме дразни вече там, че в повечето време насърчавах Първото да я гътне баси...
Има няколко добри серии, но това че немога еднозначно да определя любима серия е достатъчен факт. Добре, че Фейт и Кейлъб идват накрая да посъживят обстановката. Потенциалните слейърки са ми скучни и еднакви всичките (досущ като Айез Седай рандом шитс) и само вземат ненужно екранно време, вместо главните персонажи.
Последния епизод не ме докосна с нищо, уви. Дори това че Аня умря не ме развълнува... и тва ме плаши
Като цяло наистина подозирам, че 7-мия сезон са го отсвирили и се е движил само на славата на предишните 6.
За Енджъл ще напиша по натам като изгледам и 5-тия сезон повторно, че точно за него имам смесени чувства с оглед на това че е окастрен поради канселирането на сериала.
(Гледам ги паралелно и двата, така както ги гледах и първия път, ще ме прощава Роланд, но чак идиотщина не е, перфектно си вървят двата ръка за ръка. Особено свързаните серии като Full For Love в Бъфи и после Darla в Ейнджъл пълнят душата. Единствения минус е че вероятно брилянтния четвърти сезон на Ейнджъл ме кара да не харесвам 7-ми на Бъфи, но все пак последния събира доста протеворечиви мнения)
Странно, на второ гледане, различните сезони ми въздействат по различен начин от първия:
Бъфи Сезон 1 ми хареса многократно повече от предното гледане. Може би да видя героите в зародиш ме зарежда доста емоционално, просто знам през какво ще минат и в какво ще се превърнат.
Prophecy Girl e просто страхотен епизод, Начина по който това петнадесет годишно момиченце приема факт, че може би ЩЕ УМРЕ в битка срещу Мастера и факта че пророчество го казва и въпреки това отива за да го срещне, защото дори на тази крехка възраст съумява да поеме отговорността е страшно въздействащ.
2 Сезон - тук няма какво да кажа освен - страхотен сезон със страхотен финал. Почти най-любимия ми сезон (5-ти е с малко над него).
Итродукцията на Спайк кърти мивки, тук още не е полудял от любов по Бъфи (любов която аз отричам до последно, поради това че ни е натикана само за да задържим персонажа по в центъра на събитията), освен него Джайлс за който се разбира че е далеч повече от просто Уотчър, и разбира се любимото ми нещо от целия Бъфивърс - Анджелъс. Нема такъв изрод братче. За мене лично много по-качествен злодей от Спайк...
И сцената в Passion....
Sorry, Jenny. This is where you get off.
I never get tired of doing that.
Финала също е мега силен - едно е да знаеш че трябва да убиеш любимия си за да спасиш света, съвсем друго е да го направиш. Да не говорим, че Уилоу го излекува точно преди края и направи момента десетократно по-силен и по-труден за Бъфи.
При 3-ти сезон нещата ми стоят по-различно. Със сигурност е много добър, но за мен е по-слаб от втори. Има страхотно Big Bad - кмета, просто изрод, начина по който е представен и как го изиграва актьора е върха... но, Спайк го няма грам, Ейнджъл пък са му извадили гръбнака, което ми сваля веднага оценката за сезона. Просто се чудя как Доктор Хорибъл и Роланд го харесват повече от някои други (втори например)...
4-ти сезон на второ гледане ми хареса далеч по-малко от първото. Като начало смяната на съпорт чаръктерите които отиват в другия сериал води до едно люшкане на сериала насам натам докато влезе в новия коловоз и ако Спайк не беше там да ги храни всичките, влака щеше да се сгромоляса и то доста шумно
Бъфи не знае къде се намира, учи ли и се, вампири ли и се бият, секс ли и се прави, не е много ясно. Адам куца сериозно и ако не беше мега добрата сцена с битката накрая между него и Бъфи, нямаше и да си го спомням особено. И то след такова силно присъствие като кмета в миналия сезон чак смешно ми става
За сметка на това пък епизоди като Something Blue и Hush просто правят Уидън your master for live
))Сезон 5 и сега си ми остана любим. При положение че аз сигурно съм единствения човек който Доун не го дразни толкова (Конър за сведение е 100 пъти по-дразнещ от нея)уникалния начин по който я вкарват в сериала, страхотната Глори и миниъните и които също къртят, разкошната Аня, хвърлянето на повече информация за Fanged Four го правят ключов за целия сериал.
От драматична гледна точка също е върха - раздялата на Бъфи и Райли, въпреки че този персонаж откровенно ме нервира, сцената между него и Зандър, когато му казва че Бъфи не го обича и в същото време тя идва и той я прегръща и целува.. и погледа на Зандър тогава..... просто сцена за милиони.
The Body няма да го коментирам, достъчно се казва за него в тази тема. Всеки път се просълзявам когато го гледам това..
Отнемането на разсъдъка на Тара също ми подейства безкрайно смазващо защото тя си остава the most pure character и в двата сериала и истински ме докосна нещастието на Уилоу тогава (доста повече всъщност от убийството и по-късно,което си беше яко претупано.
И накрая финала на сезона - саможертвата на Бъфи за да спаси сестра си и света.
И реакцията на Спайк при смъртта и. Много силен момент.
6-ти и 7-ми сезон хммм... тук съм склонен да се съглася най-вече с постовете на Мат.
6-ти е прекалено дарк за моя вкус, ама прекалено.
Вярно, OMWF съм го гледал над 20 пъти (тва сериозно), епизоди като Normal Again и Tabula Rasa са страхотни, триото също е супер, но...
има някои рандом епизоди като тоя с Double Meat Palace от който честно казано ми се повдига. Края на сезона малко fail-ва, решението на Уилоу да убие тримата глупаци е оправдано, но да иска да затрива после всичко живо ей така щото тряя просто да има още една заплаха за света просто е изсмукано.
И това дето осраха сватбата на Зандър най ме дразни, защото къде къде повече щеше да внесе контраст в мрачната атмосфера ако при него нещата си бяха наред и тогава нямаше всичко да изглежда толкова изкуствено.
Освен това няма Джайлс!
7-ми сезон пък просто половината серии ме отегчават.
Спайк е съвсем ужасен там, то това там дори не беше Спайк а някаква бледа сянка на някогашния кефещ ме образ. Изтерзан, бит, лигав и нехумористичен Спайк.
Бъфи пък толкова ме дразни вече там, че в повечето време насърчавах Първото да я гътне баси...
Има няколко добри серии, но това че немога еднозначно да определя любима серия е достатъчен факт. Добре, че Фейт и Кейлъб идват накрая да посъживят обстановката. Потенциалните слейърки са ми скучни и еднакви всичките (досущ като Айез Седай рандом шитс) и само вземат ненужно екранно време, вместо главните персонажи.
Последния епизод не ме докосна с нищо, уви. Дори това че Аня умря не ме развълнува... и тва ме плаши
Като цяло наистина подозирам, че 7-мия сезон са го отсвирили и се е движил само на славата на предишните 6.
За Енджъл ще напиша по натам като изгледам и 5-тия сезон повторно, че точно за него имам смесени чувства с оглед на това че е окастрен поради канселирането на сериала.
), така че (пак) си е до вкус, да видим при Данте как ще е. 
