ShadowDance

Гледах го най-накрая и през цялото време се опитвах да видя това, което Роланд е видял и за което е писал в брой 19. И не можах. На мен филмът ми се видя точно толкова ужасно слаб, с малки изключения, някакви едва ли не неволни моменти, които предизвикват към размисъл или емоция, общо не повече от пет. Другата гледна точка е интересна, но сама не бих стигнала до нея. Та, Рол, кое все пак те насочи към тази идея, как стигна до нея?

И аз днеска го гледах по H2O-то. Имам смътен спомен от ревюто на Роланд, ама ми се изплъзва какво беше основното... Аз не че съм гледал много аниме, ама филмчето ми се стори доста бозавко. Имаше и готини моменти де. Музиката също беше веселка. Особено накрая:"I can't stop loving you.."

Hmmm, something like... целия филм? За да не съм дал конкретни примери, сигурно не съм имал, а? В смисъл, тя цялата му атмосфера е толкова абсурдна, че просто не може да се възприеме насериозно.

Не, аз просто се надявах на някакво божествено откровение, нали разбираш... "Много е абсурдно, за да е сериозно" ми е трудно да го приложа към точно такъв филм.

Ми аз никога не съм претендирал (добре де, не наскоро поне и със сигурност не в онова ревю) за божествена правота. В крайна сметка нищо не пречи да греша, аз обаче така съм го почувствал и каквото съм могъл, съм обяснил в ревюто. Освен всичко елементите му са прекалено несъвместими, за да не е умишлено. Тая музика на тая анимация, двете заедно пък на тоя сюжет... Аз смятам, че има идея зад това и че е описаната от мен. В НеоГеймър пък имат друга концепция и за мене тя е грешна. Изобщо, кво да ти кажа... ;)

Впрочем с т`ва аниме става лек парадокс. Познавам хора, които не искат да го гледат само `щото, разбирате ли, си падат по аниметата с големите очи и цветните коси, а Метрополис не е такова . Обаче пък ако не беше точно тази нестандартна за аниметата анимация, филмът нямаше да е нещо кой знае какво.