ShadowDance

ОЩЕ инфо

Делян Пеевски е пример за подрастващите политици. Но този еталон за успешна кариера така и можеше да си остане скрит за публиката. На светло го извади шефът на "Булгартабак" Христо Лачев. Не от лошотия, а защото и Лачев го завлякоха насред скандала между следствието и Р. Овч. Иначе всичко щеше да си е мирно и тихо като в египетска гробница. Та шефът на тютюневия монопол съобщи пред "Труд", че Пеевски се опитал да му наложи свой човек за директор на цигарената фабрика в столицата, както и да изкрънка поръчки за строителни фирми. За две от тези фирми се предполага, че са поверени на 90-годишния му дядо.

Кой е Делян Пеевски? И Татяна Дончева от БСП си е задала тези дни същия въпрос. Когато журналистът я светва, че момчето всъщност е член на тяхното правителство, тя мигновено контрира: "Оставете на какво е член. Какъв е този 26-годишен гениалник нобелов лауреат, който за 2-3 години успя да бъде парламентарен секретар в предишното правителство, адвокат в Благоевград, в София, да завърши право и да бъде следовател? Този човек е станал без конкурс следовател, преди да стане зам.-министър на бедствията и авариите, какъвто е вероятно 1.5 г. Значи той до 24.5 г. е навъртял цялата тази биография. Как?"

Как наистина? Сведенията за неговата кариера са откъслечни. Знае се, че всичко започва от едно приятелство със сина на прессекретаря на царя Галя Дичева. Дружбата между двете момчета е била наистина здрава, защото в един момент започват да градят младежкото НДСВ, което скоро след това рухва. Дичева обаче не оставя младежа да страда дълго и го назначава в транспортното министерство като прессекретар на фамозния министър Пламен Петров като началник на борда на пристанище Варна. Тогава е на 21 години, без образование. След скандал си тръгва от борда и се захваща да си доучва правото. Междувременно става член на Благоевградската адвокатска колегия, висока чест за студент. И през 2005 ВСС го предлага за следовател в Столичната следствена служба. Без необходимия стаж от 2 години, по изключение като Лучано. Впрочем с Лучано ги свързва друг скандал по приватизацията на зала "Универсиада". Естествено, такава фигура не може да остане незабелязана от Доган. Той е известен като страстен колекционер на кадри, от които се отвръщат и родните им партии. Пеевски е препоръчан от квотата на ДПС и шефа си Ангел Александров за зам.-министър на Емел Етем във ведомството по бедствията и авариите.

Погледнахме към звездната кариера на Делян Пеевски, не защото е някакво изключение за добрите отношения между съдебната и изпълнителната власт и за клановия характер на демократичния преход.

Само напомняме, че всеки един от заеманите постове от Пеевски е завършвал скандално, но вместо кариерата му да запада, тя все по-неустоимо е вървяла нагоре. Станишев уволни момчето на ДПС. Но бъдете сигурни, няма да остане на улицата.

Clio wrote:BaYa, не ти се отваря, щото Марфето беше забравила да включи и х-то отпред в линка - пробвай сега, едитнах го

Странни хора сме ние българите. А ниското ни национално самочувствие най-често ни е лош съветник. Пример затова е реакцията – не на отделни историци и анализатори, а институционалната реакция по повод някакъв проект, именуван изкуствоведски (“Батак като място на паметта») на някакви автори (Улф Брунбауер и Мартина Балева) от някакъв институт (институт за Източна Европа) към някакъв си свободен университет (Берлинския). Този проект вдигна шум до Бога в страната ни, провокира изявления на най-първите мъже в държавата, на партии и политици, на академичната ни общност, и на кой ли не още. И рискува дори да се превърне в дипломатически въпрос между две държави – България и Германия.

Подобен тип реакция може да бъде акламирана или отричана. По-важното в случая е, че тя извади на светло националните ни комплекси. Знам, че тази теза би предизвикала гнева на мнозина. Но се питам дали американския президент, сенатори или някоя партия в САЩ биха рипнали, ако екип от български учени от някой наш свободен университет би решил да работи по проект, финансиран от някоя от многобройните наши или чужди фондации, който търси аргументи срещу американската демокрация, защото е изградена върху черепите и костите на хиляди индианци и на още толкова чернокожи и бели, загинали във кръвополитната гражданска война между Севера и Юга? Въпросът, разбира се, е риторичен и няма нужда от отговор. Струва ми се, че ако т. нар. проект за Баташкото клане беше подминат с мълчание или бе оборен без емоции на един научен форум, където е най-подходящото място за подобна дискусия, това щеше да бъде една много по респектираща реакция. Такава реакция би показала, че можем да сме овладени и спокойни, дори, когато преднамерено или не, манипулативно или не засегнат най-чувствителните струни на колективната ни памет и националното ни самочувствие. Фактът, обаче, че реагирахме емоционално, показва и още нещо – че не сме се простили с историята си. А това сигурно е така и защото още не сме прочели истината за историята на България. Оказа се, не само най-близката, част от която, е затворена в навярно ужасните страници от архивите на бившата ДС. А и по-далечната, свързана с петвековното ни турско робство.

Президентът Георги Първанов се обяви против пренаписването на българската история. Всъщност обаче историята ни има нужда да бъде написана отново. Този път без диктата на политиците и без съображения към чужди държави.

Тук е мястото да попитам защо в учебниците ни по история го има Баташкото клане, но го няма Старозагорското. Което държи палмата на първенството в геноцида, упражнен по време на турското робство върху българите. Да, защото на 31 юли 1877 година армията на Сюлейман паша влиза в града, придружена от башибузук и подлага на сеч невинното население на града и околните села, потърсили убежище и сигурност там. Избити са между 14 и 15 хиляди души, други над 1000 са отведени в робство. 60 часа продължава кървавата баня, за която историците със сигурност знаят, но мълчат. Тази драма не може да бъде разказана с няколко изречения. Ако в Баташката църква са изклани около 1900 българи, то в старозагорската “Света Троица” – в храма и двора й са били избити зверски над 2500. А някои от труповете останали прави, защото след като били обезглавени, нямало къде да паднат, описват по-късно малцината останали живи очевидци страдалческата смърт на невинните си съграждани, чийто спомени са в основата на няколко книги. Преди да унищожат Стара Загора и населението му, войниците на Сюлейман паша правят същото и с околните села, от тях ще спомена само Любенова махала, където са избити и изгорени живи над 1000 души. Същата участ навярно би сполятяла и София в началото на януари 1878 година, но според информация на френски журналист равинът на града разубедил Сюлейман паша да не го стори.

Защо в учебниците по история денят 31 юли 1877 година е отбелязан с едничкото изречение, че Стара Загора бил превзета от турците и опожарена, а позорът на Сюлейман паша (професор от Сорбоната с истинско име Соломон Леви) и неговата армия, престъпили всички писани и неписани закони и извършили военно престъпление (какво друго може да бъде клането на мирно население на една страна без суверенитет, въвлечена във война между две други държави – Русия и Турция?), е подминато от нашите историци с мълчание. Това е позор. Както е позор, че костите и черепите на хилядите заклани в църквата “Света Троица” вместо да бъдат експонирани, както е сторено в Батак, са бетонирани в старозагорската костница.

Може би историците мълчат за старозагорския геноцид, защото е свързан с факти, които бяха и все още са неудобни за коментар от гледна точка на взаимоотношенията ни с Русия. Около превземането и, опожаряването на Стара Загора, и избиването на цялото му мирно население витаят много въпроси. Като този например: защо войските на генерал Гурко се оттеглят към прохода Хаинбоаз и оставят града да бъде превзет от армията на Сюлейман паша? Толкова е било силно убеждението, че русите няма да оставят Стара Загора в ръцете на турците, че населението от околните села е потърсило убежище в града, а Петко Рачов Славейков лично склонявал недоверчивите да не бягат към Казанлък.

Десетки страници са изписани за смъртта на подполковник Калитин, мемориал на защитниците на града стърчи гордо край Стара Загора (и Путин му се поклони по време на посещението си в България), но за клането – нито дума. Щом такова събитие е подминато с мълчание, защо да сме сигурни, че и други важни факти от историята ни не са останали извън учебниците. Пак поради някакви “важни” съображения.

Заради това, че не познаваме добре собствената си история, връщането ни към нея ще ни поражда винаги болка. И етническо напрежение.

На финала ще кажа, че може би е настъпило и времето България да поиска от Турция да признае геноцида над българите, извършен по време на робството в рамките на Отоманската империя. Това светска Турция трябва да направи, ако иска да се разграничи от имперското си минало. И да стане част от Европа.

Вестник "Експрес": Делян Пеевски – толкова млад и толкова богат
8 Май 2007 | 18:37

Уволненият зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии Делян Пеевски има завидно за възрастта си имотно състояние. Луксозен мезонет в Павлово, апартамент в идеалния център на София, крайградска къща в Бояна с обширен двор и вилна сграда в Банкя са сред придобивките, с които е успял да се уреди, пише в новия си брой в. "Експрес". Въпросът, който остава висящ, е откъде 27-годишният син на бившата шефка на Тотото Ирена Кръстева е успял да спести пари за всичките тези имоти, които дори и според дъжавна оценка, а не по пазарни цени, струват общо около 220 хиляди лева. Да не говорим, че ги е купил през 2002-2004 г., докато е бил парламентарен секретар на министерството на транспорта, а после - студент.

В момента той обитава просторен мезонет в кв. "Павлово" с обща площ 220 кв. м. Жилището е купено на 14 декември 2002 г. от гръцко семейство с фамилията Пандаз. Според нотариалния акт Даниел Пеевски го купува за 50 хиляди лева, платени в брой. Данъчната оценка е 86 843 лева.
Кооперацията, която е в съседство до апартамента на Христо Стоичков, е с бодигард и портиер. Съседи на Пеевски твърдят, че е придружаван от двама бодигардове, а жена била наета да поддържа домакинството на бившия зам.-министър.
Жилището има и два гаража, където е паркиран автомобилният парк на семейството. Делян Пеевски е известен със страстта си към скъпите коли, забелязван е да се придвижва с два мерцедеса, джип и ауди.