Николай Бареков
Европейските избори сензационно и неочаквано превърнаха родните чалга и поп-фолк звезди в политически фактор. Първите политически страници на вестниците са изпълнени с вести от партийния и сексуален живот на Азис и Ивана. Избирателите масово се вълнуват от фешън предпочитанията на изрусения мургав славей на Костинброд с тъмна сексуална самоличност, който ту се появява с къса поличка и червени жартиери, ту като закоравял травестит изненадващо сменя половото си амплоа на сцената чрез високите светове на висшата мода, навличайки мъжки костюм на „Армани”. Наложи се една голяма партия да излезе с цяла декларация, с която се разграничи от дивата Ивана, която се оказа партийно полигамна, и като в харем тръгна да пее, че е номер едно на ушенце на всеки политик, който развърже кесията или я покани безплатно като гост на свой форум. Партийният орган на червената партия отиде в екзалтацията си още по-далеч като в своя апология нарече обожествявания от истеричните тълпи ориенталски певец и нежен мачо Азис – „мащабна европейска фигура”... Фолк /народните, хората на народа/ звездите за една нощ стигнаха до там, където само бяха сънували.
Като млад социалист Азис вече има по-големи шансове да сбъдне мечтата си да седне един ден в стола на министъра на културата или поне на кмета на столицата, отколкото, когато пристъпваше прага на къщата в Биг Брадър. Както казва прочутият социалист Божидар Димитров - нищо не му пречи щом е популярен поне колкото сегашния софийски кмет и, ще добавим - вероятно знае правописа не по-лошо от Стефан Данаилов. Първите европейските избори на България доказаха колко прав е бил Мислителя, който още преди петнайсет години мъдро каза, че пътят на България към Европа минава през Босфора. В края на краищата никой народ не може да избяга от собствената си природа и един ден истината за него лъсва като голо дупе от плакат пред паметника на националната светиня, в българския случай Апостола.
Примерно в България всички мъже се правим, че ни е национална черта да издържаме финансово жените си и децата. Но как така! Нали нашите жени работят наравно с мъжете? Дори лично познавам няколко мъже, в това число един неуспял художник, които са истински търтеи и не намират нищо унизително за мъжкото си достойнство да са на пълна издръжка на работещите си „нежни” половинки. Това означава, че горното твърдение или въобще не е вярно или е спорно. По отношението на българските мъже към жените им и към чалгата можем да направим извода, че България не само в географски смисъл, но и на културното поле е по-близо до Ориента, отколкото до Скандинавия. БСП, както и голяма част от народа, избра Азис. Азис избра нас. Той и неговите колеги станаха символ на европейската кампания. Вместо с новите лица в Европа влизаме с националните си задници напред.
Който няма ново лице, ще показва гъз. Той поне може да мине за нещо ново и част от нашата запазена и съкровена национална идентичност. БСП, медиите и хората превърнахме чалгата от ъндърграунд в институция. Азис като символ на чалгата нахлу под светлините и се прероди в обществено легитимен фактор. Чалгата като философия и естетика получи статут на генератор за формиране на общественото мнение. От иронично и под сурдинка отношението към чалгата и нейните членове вече е като към всяко едно легитимно и дори позитивно обществено явление или събитие. Дебатите, доколкото официално доскоро имаше такива, вече не са за и против чалгата, а са по темата „За и против чалгата като политическа ценност”.
Това е голяма стъпка в нейното развитие. Вече никой не може да се прави, че чалгата не е фактор. Заслугата, разбира се, основно е на БСП и нейния екип, която първа наруши табуто. Първият печели и затова социалистите вече водят в резултата като моделираха в удобната посока политическата дискусия. А чалгата и нейните герой имат многопластови семантични полета за полемика. За и против сексуалната свобода и гей браковете, за и против материалните ценности, издигнати в култ от младото поколение, за и против браковете по сметка и още много други теми, които вълнуват ежедневието на хората.
Най-после и напъните на Азис да роди нещо пред публика дадоха плод. В първите редове на публиката и на сцената около него щом светнаха лампите видяхме политиците. Изведнъж и политиците се събудиха и разбраха срамната истина, че в реалния свят те не са по-различни от Азис, само, че неговите прашки, семейната драма на Христо Стоичков и акциза на ракията са по-атрактивни от празните им брътвежи, пълни с врява и безумство.. Чрез „брака” си по сметка с Азис, който много прилича на предишната му бутафорна сватба с Китаеца, БСП просто официално призна от името на цялата политическа класа поражението си от чалгата. Както винаги, в България нищо ново под слънцето. Този филм вече сме го гледали. БСП повтаря номера на Китаеца, а Азис на своя кумир Чичолина.
Кофти работа 
Филмчето неслучайно си отнесе оскара - всички тези танцуващи, пеещи и щракащи с пръсти евреи и палестинци - магия.
Може ли да разясниш туй за летенето в министерството на любовта!! Като за малоумни, моля!! 
