ShadowDance

Стилът е запазен добре в съответствие с идеята на разказа, епика си има, Луцифер е пич, само че... доста директен преразказ на легендата? Малко повече авторска нотка май няма да му е излишна

Много изкефи! Това е моят фаворит от разказите от този брой (още не съм прочел "Соколът"). Увлече ме, стилът ми хареса, а що се отнася до преразказа, достатъчен ми е начинът по- който е поднесено всичко, колкото и да е тривиална историята (пък и аз май не я знаех съвсем точно тая история).
И...
Най- хубавото, освен че го изчетох на един дъх и ми беше забавно, е че накрая за миг се замислих... Като че ли се върнах в не толкова далечните години, когато дълго размишлявах след като прочета нещо..., колкото и безмислено да е то.

Едит: но този разказ не е безмислен

Страшно добър разказ, който обаче има един осезаем недостатък - както Мор вече отбеляза, твърде стриктно се придържа към легендата. Нуждае се от малко разчупване - дали ще е чрез някакво алтернативно виждане на събитията в стил Зелазни, или чрез личната гледна точка на някой участник, това авторът трябва да реши.
При всяко положение обаче това е най-добрият разказ дотук, поне една класа над останалите.

Разказът е перфектно положен в стилистиката на средновековните апокрифи(включително и старобългарските такива). Ако не бяха имплицираните модерни идеи, спокойно бих могъл да реша че е автентичен апокриф.

Същият натъртено архаичен лаконичен език (не е минус, просто апокрифите са си такива) Същия предметно пласитен подход към описанията. Същата наивна представа за бог и неговото войнство (това си е мое мнение, надявам се да не засгна никого с него).

Може би от това стриктно следване на апокрифния канон малко страда оригиналността на текста, донякъде е компенсирано от това, че носи модерни, а не средновековни идеи.