ShadowDance

За мен по-добрият хорър (даже не точно хорър) в броя - като наситеност и емоция; но откъм съдържание е мноооооого постен Почти бие на импресия, ама не достатъчно, че да го оценявам като такава, за съжаление.

Странно ми се видя
Може би не ми е типично да влизам в ролята на човек дето прави такива работи.. Пък и не обичам да пуша джойнт...
Мор е напълно прав, че е супер постно...
Твърде кратко за да го запомни човек...

Нищо особено. Просто един кратък ескиз, който не блести с каквото и да било. За да бъде един толкова кратък разказ добър, той се нуждае от нещо, което да впечатли читателя - или хитроумна идея, или шокиращо развитие. Тук няма подобни елементи, затова съвсем логично мненията се обединяват около "постно".

Единственото, което успя да ме впечатли в този разказ, беше, че е написан във второ лице. Първоначално това много приятно ме изненада. В интерес на истината, не си спомням друг път да съм чела разказ, в който главен герой е читателят. До тук - чудесно! За съжаление, обаче в съдържанието няма нищо друго, което да блести с особена оригиналност.

Ъъъ.... Що толкоз кратко бе?

Разказът е напълно издържан ако говорим за сюжет, стил, образност реализиране на замисъла, различност, но идва едно голямо "Но" .

Главният герой с нищо не ми стана симпатичен, веротно ще излъжа ако кажа, че ми стана поне интересен. Което означава, че ако това беше книга бих я оставил след първата страница.

Още повече, че второто лице(поздравления към автора за това хрумване) създава отлични условия да припозная себе си именно в този безименен главен герой. Просто той е твърде еднозначно отрицателен и ако целта на разказа е да се ужася от това, че може би дълбоко в себе си крия един точно такъв безименен - то не я постига.