ShadowDance

Коментирайте тук

Аз още не съм успял да го прочета като хората

Ми...
Т'ва е вторият разказ от този брой на списанието, който ми хареса.
Всъщност май се изкефих заради антирелигиозната нишка. Иначе за пореден път се серщнах с "разказ" в който историята, доколкото я има се явява черупка за някакви филосфски идеи...
И аз съм се опитвал да пиша така, не казвам, че е лошо просто... Май понякога ми идва множко...
Започвам да се чудя кое е по- добро: безидейните хоръри, стремящи се към някаква съмнителна оригиналност или разказите, които приличат на есета... ?
И все пак този е с класа над "Теория" от миналия брой.
Не знам к'во повече да кажа. Определено разказът не блести с... нищо. Просто улучи една нишка от идеи, които са се появявали и в мойто будно съзнание (то пък едната будност) и ме накара да си спомня позабравени мисли. Някак видях себе си. Може би е просто съвпадение...
Абе поне да ги нямаше правописните грешки....


И тука да взема да си споделя мнението по въпроса.. А именно- като сравянвам този конкурс със предишният (не съм изчел всички разкази още) и Поне от първите разкази (не знам как ще е нататък) нивото ми се струва далеч по- слабо...

Общо взето разказът е написан в нелош стил, като изключим диалозите, които поне на мен ми звучат доста неестествено.
Смисълът обаче нещо ми убягва. Така и не разбрах каква е тая толкова велика истина, дето я прозря Моника. Сред многото философски дрънканици не улових никаква ясна идея. Ама аз по принцип съм малко скаран с философията, така че може грешката да е у мен.
Освен това за какво беше този сокол?

Философското фентъзи ми е любимо. Трудното в него е обаче да предадеш идеята по начин, по който читателят да я преживее.

В разказът ми липсва информацията как Моника е станала Моника, как и защо се стига до ситуацията с дървото, счупения глезен и ловът на вещици.

Това че Моника е вещица (или поне е смятана за такава) някак си не е достатъчно, а също и лиспва информация какво се променя за нея, как я променя мистичното преживяване .

Това ме кара да седя и да гледам героинята отстрани без да мога вляза под кожата й и да погледна през нейните очи.

Смятам че разказът е стойностен и си струва да бъде доразвит.