ShadowDance

Нещо продължавам да не си падам особено по тоя тип хоръри.. не знам точно защо Този специално добре предава паниката, ама.. не ми е достатъчно интересен.

Пак хорър...
Еми, май от трите хоръра, този най- ми хареса. Атмосферата ме увлече в началото и после... После съвсем се загуби в средата на разказа, а накрая се върна за малко и.. Разказът свърши...
Като се замисля- май има някаква идея за оригиналност в цялата работа?
Ама този разказ не е особено предразполагащ към мислене

Първото, което се набива на очи, са множеството повторения, които правят стила тромав и досаден. Това особено силно си личи в описанията, които се въртят само около "гора", "дървета", "клони", "нощ", "мрак"/"тъма", "черен", "сенки", "вятър" - думи, които се повтарят буквално във всяко изречение, и то обикновено по няколко накуп!
Още нещо объркващо - от една страна имаме "съвет на мъдреците" в селото, което говори за средновековна обстановка, а от друга страна има изрази като "изходен пункт" и даже едно сравнение с душове, които "капят бавно и ритмично по мръсни плочки" (?!).
Сюжетът не е никак оригинален! Интрига липсва. Всичко е ясно от самото начало, което пък ни води до логичния въпрос: каква е целта на този разказ? Аз лично не можах да я открия.

Честно казано и на мен вече взеха да ми омръзват хорърите, които определено преобладават в този конкурс.
Хареса ми атмосферата на разказа... Началото е много загадъчно и създава очаквания за нещо оригинално и вълнуващо. Наистина след един определен момент описанията досадно започват да се повтарят, макар че има добри попадения като сравнения и метафори. Авторът трябва да поработи над стила си, но мисля, че е на прав път.
Според мен, най-слабото място на разказа е липсата на идея. През цялото време, докато го четях, се надявах да има някакъв изненадващ обрат накрая - или героят да се измъкне (или да се събуди), или да се окаже, че гората представлява нещо, което не сме очаквали. Все си мисля, че трябва да има някакъв по-особен смисъл в тази гора!

Класическият хорър по мое мнение се опира на скритата заплаха. На усещането за опасност , което витае във въздъха, но няма явен източник. Това малко ми липсваше в този разказ. Общо взето от самото начало ужасът си има свое подробно описание и това убива атмосферата.

Разкаът не ме провокира да гадая защо всичките деца са изчезнали и защо главният герой ще изчезне също. за да видя гората като нещо живо, което притежава собствена воля да убива