ShadowDance

1-во лице, (2-ро лице ), 3-то лице - ограничена, 3-то лице - всезнаеща или разните им вариации?

Моята се оказа, че е "3-то лице, абсолютно ограничена" - или поне така си я наричах, докато не разбрах че се казва "3-то лице, обективна". Това означава, че разказвачът няма право да влиза в ничия глава - просто "камера", която записва това, което се вижда и чува, "муха на стената".

Срещали ли сте нещо такова в което и да е фентъзи?

Малко твърде ми е кинематографична тази гледна точка. Без мисли на героя, единствените подсказки са външните им реакции...Твърде е трудна за писане и, следователно, не особено успешна като резултат, в повечето случаи. Според мен може да се използва като елемент от 3-то лице ограничена перспектива, където "камерата" да се приближава и отдалечава в зависимост от ситуацията. Шайхири, ако желаеш, за повече инфо за гледни точки може да погледнеш "Characters and viewpoints" на Орсън Скот Кард, (ако вече не си я погледнал, разбира се ) Има я в един от линковете в темата...ъм, Линкове, в Writing Workshop-a.

Иначе, на мен напоследък започна да ми харесва перспективата от първо лице.

Аз си мислех, че недолюбвам първото лице, а предпочитам именно приближаващата се и отдалечаваща се камера на трето, обаче след няколко наистина брутални фърст пърсън изпълнения открих, че всъщност ме кефи ВСЯКА форма на писане, стига да е написана добре...

Определено 1 лице, ед. число

Roland wrote: всъщност ме кефи ВСЯКА форма на писане, стига да е написана добре...

Рольо го каза.

Кой си може си може, мноо ясно. От кое лице пише и кво го прави си е един инструмент, а не източника на кеф за читателя. . Zelazny anyone?

Моята се оказа, че е "3-то лице, абсолютно ограничена" - или поне така си я наричах, докато не разбрах че се казва "3-то лице, обективна". Това означава, че разказвачът няма право да влиза в ничия глава - просто "камера", която записва това, което се вижда и чува, "муха на стената".

Я дай някакви примери за използването на тази гледна точка, че на мен ми звучи малко изкуствен подход. Много кинематографично звучи наистина.

Най-важното е как ще се справи автора, а не какво точно ще избере. Ако е некадърник и най-подходящата за целта гледна точка да използва пак ще се осере. Но естествено, първото лице е голяма мъка, ако разказвачът е някой герой, когото читателят не може да понася.

Отгоре

Аз харесвам единствено трето лице.

И аз някога мислех, че харесвам само трето лице, но се убедих, че има много качествени книги написани в първо. А към второ лице имам особено отношение. То или разваля текста катастрофално, или го прави адски експредивен. За съжаление обикновено става първото.

Аз си харесвам трето лице по скоро обективната, въпреки че ми допада донякъде и първото лице.

На мен ми харесва комбинацията между първо и трето лице. Но съм я срещал само във "Вечния Мир" на Джо Холдеман. В началото е малко объркващо, но така могат да се използват най-добрите страни и на двата подхода.

Аз съм съгласен с Роланд, няма значение от кое лице е гледната точка, стига да е написано добре. Мога да дам примери за добри и лоши неща и за двете гледни точки. По едно време ми се струваше, че гледната точка от първо лице е по-лична и по-подходяща за разкриване на емоционалността на героя, но това далеч не е задължително. Сещам се например за една книга на Робърт Силвърбърг, "Време за промени" се казваше, ако не се лъжа, където гледната точка от първо лице не допринасяше кой-знае колко за общото впечатление. От друга страна, напълно е възможно ефекта да се постигне от трето лице, последно се сещам за "Като гореща вода за шоколад" на Лаура Ескивел.

Единствения похват, който определено не харесвам, е използването на сегашно време - просто не мога да свикна с това и толкова, и колкото и да е интересна някоя история, сегашното време просто ме убива ...

В еротичните романи е прилично..

Сам ли го установи, или някой ти каза?