ShadowDance

Спомням си едно стихотворение на Атанас Далчев, което завършваше така- "и аз изгубих зарад книгите живота и света"...
Преди 3 дни се прибрах от Америка...
И си спомням един разговор с един бивш колега, който ми каза- "Кире, май трябва да спреш да четеш, да излезеш навън и да започнеш да живееш."...


Дните ми от другата страна на океана бяха забързани, изпълнени с работа, малко сън, всякакви глупости, постоянно нови неща...
Не мога да кажа, че съм се чувствал перфектно, ама то перфектни работи няма. Но чувствах, че правя нещо. Прибрах се тук и след литрите бира през първите 2 дни, започнах да се завръщам към позадрямалото си ежедневие (всъщност сравнително погледнато не е задрямало). И тази вечер докато си зяпах мача по телевизията и се канех да заседна пред компа да хвърля поглед над новите неща из разните форуми и сайтове за стар крафт, се запитах- какво по дяволите правя? Преди 2 дни трамбовах през Ню Йорк и оглеждах ония грозни високи сгради в Манхатан, а сега съм се върнал като че ли.. години назад?

Дали не изгубих твърде много време в четене? Дали не изгубих твърде много време пред компютъра? Дали не изгубих хармонията на живота? Дали не бях слабак, който се крие вкъщи и го е страх да си покаже носа...

Некви такива сдухващи мисли, после си намерих шише с бира в хладилника и ми мина....

Та...
Как мислите ?

Цял живот съм смятала, че да си остана в къщи, да си налея чаша сухо мартини и да седна на пода в средата на стаята с някоя добра книга е много по-приемлив вариант за петък(събота, неделя и всеки друг ден от седмицата) от безсмисленото висене по дискотеки и гадни кръчми със скучни компании и неспирно говорене за това кой, кога и как се напил, колко изпил и какво направил после.
По едно време се бях зарибила по домашните купони и малките местенца, издържани в стил "толкова сме незабележими с просто око и толкова е тясно тук при нас, че почти си приличаме на частни клубове". Но в интерес на истината никога не ми е хрумвало, че пропускам някоя безценна страна на живота.
Е, разбира се наваксвам с излизането на чист въздух през последните осем години, като от май до края на ноември обикновено не се застоявам вкъщи, но през зимата държа на уюта и хубавите книги
Но при мен има и един друг момент - аз чета толкова разностилна литература, че нямам възможност да зацикля, което е много често срещано при хора, четящи определен вид (максимум два-три вида) литература. Точно при тях се получава усещането за пропускане на живота.

Ами аз всъщност нямах предвид конкретно книгите...
Беше по- скоро въпросът за... действията и за това какво си позволяваме да мечтаем и да правим.
Просто ми се е случвало да ми минават мисли през главата и да ми се иска да направя нещо, но после да си кажа, че то е твърде трудно и т.н. и да се откажа...
И дето имаше един лаф, че добрите шахматисти си броят победите а слабите спечелените позици и аз си оставам броящ това, което съм искал да направя, това за което съм чел, а не това, което съм направил.
Не казвам, че трябва да хукна навън и да изкарам всяка минута от живота в пиене, тичане насам натам и правене на не знам си к'во. По- скоро се питам къде е хармонията между нещата?
За да мога след години като се обръщам назад да не чувствам, че съм пропуснал нещо...
Иначе уикенд прекаран с хубава книга и чаша чай... Ееехх

Имаше едно разказче на Бредбъри- "Калейдоскоп". Та там имаше една мисъл, нещо като- "има разлика между спомени и мечти".

........

Чета от съвсем малка, по много и ако може непрекъснато... или поне така беше до преди 2 години. Общо взето времето извън училище и университета след това ми минаваше с приятели навън/по домашно, а останалото с книги. Никога не съм го смятала за загубено време, толкова много неща съм научила от книгите, мисля, че имам доста голяма обща култура, точно защото съм чела най-различни книги в различните си години. Та така, книгите не са ми попречили да уча, да си имам приятели, да излизам, да си намеря мъж и да си родя дете. И точно поради последната причина нямам толкова време за книги последните 2 години и понякога ми липсват моментите само за мен и някоя хубава книга. Не че не чета, но става мноооого бавно, с прекъсвания и т.н. После пък като почна да работя сериозно съвсем няма да имам време. Та мисълта ми е да се радваме на възможността да четем докато я имаме, щото идва момент, когато само при наличието на желание не става работата

А дали не изгуби твърде много време в спане, Джайм?
Според мен и четенето, седенето пред компютъра или ако щеш разходките в парка са нещо като спането. Имаш нужда от тях. Не можеш непрекъснато само да работиш или да се социализираш активно. Имаш нужда от време със себе си за да се разбереш по-добре. Както имаш нужда от съм за да си пълноценен в будно състояние.
И не знам, сигурно има неща, които не си постигнал, защото не си положил достатъчно усилия. Но сигурно има и неща, които е нямало да постигнеш влагайки всичко в тези усилия. Просто трябва да разбираш кое си струва усилията и кое не.

Jamie,

Ами ако може, да те попитам на колко си години? И също ако да ни разкажеш (знай че всички стръвно ще се нахвърлят да четат ) какво СИ направил до сега в живота?

За предразположение и на кратко: аз съм на 35 години. За първи път излязох от БГ на 7 години, а от 14те само се връщах по един път на година или 2, за малко ваканция. Омъжих се на 18, разведох се на 24 и на 26 се записах в университета: арабска филология и преводачество (френски, руски и арабски от раз). Открих че университетът е гавра, но че не ще мога да го свърша защото тук не го предвиждат за еманципирани хора над 22 години. Но пък си доказах че мога не с една а с две наведнъж. Така или иначе още имаме необсъдена точка по тоя въпрос с тотото (само не сещам да пускам фиша в четвъртък ).

По професия съм Personal Assistant (което за мен е секретарка с претенции) и аз много си обичам професията, ама ги срещаш всякакви. Също съм работила доста години като келнерка или maître, понякога в доста известни ресторанти. Ааа, и в продължение на доста години съм си доизработвала сезонна полска работа (грозде, портокали, мандарини и пр.).

Както виждаш няма с какво толкова да се хваля (а и не ми харесва, предпочитам да ме хвалят, но рядко ), нито пък да се гордея много, много. Но все пак, скромно, се гордея със себе си: живота ми, за сега, ми даде възможноста да излезна тъпа горделивка, тросната и винаги сърдита защото ти гарантирам че никак не е бил лесен, ама не излезнах такава. Не че съм голямата работа, ама изглеждам свестен и горе долу интересен човек. И най-вече, опита който ми донесе с годините това (понякога насилствено, заради майка ми) скитосване по три континента не може да се купи никъде, нито да се плати с каквото и да е!

Ааа и най-голяма любов в живота ми са книгите и музиката (освен некои хора и животинките). Баба ми почна де ме учи да чета и пиша на 4 годинко само защото я дрънках ден и нощ, и беше само от завист - исках да мога да си чета приказките сама!

Та така, май попрекалих!
Така че давай, твой ред!

Човек винаги губи някои неща... но при мен не мисля, че са от четенето или компа... по-скоро от това, че понякога не се решавам да направя нещо и после съжалявам.
Например още така и не съм се организирал да ида на състезание от Формула 1, нещо, за което тате ме навива откак ме видя, че съм луд на тая тема. В резултат никога няма да видя Шумахер на живо в действие, никога. Това в момента страшно много ме яде.
Но то не е от четенето, а от други неща. По принцип аз не мсиля, че по-затворения живот е по-лош от тоя на пейка-партитата и разбиванията...
но просто човек трябва да грабва това което му се предлага веднага, без да му мисли... иначе губи много.

Freddy Krueger, това с грабването на това, което се предлага е много кефеща мисъл, ама понякога не се получава съвсем добре

Морв, не ме заяждай за спането, то е важна част от съществуването ми. Аз обичам да спя и не го смятам за изгубено време :П

BaYa, това какво съм направил е доста... относително? Има неща, които за мен имат стойност, а никой друг не би ги разбрал, нали?
Въпросът е да можеш след някакви си там години да се обърнеш назад и да кажеш- "ок, добре се справих".
Да си е струвало...
То е ясно, че за различните хора различни неща си струват...

Иначе... Скочих с 20 годишен парашут и оцелях, надрусах се с морфин като ме заряза гаджето и успях да хипнотизирам човек на английски...

Малко от забавните неща, които съм правил и които си струват

(Извинете за спамчето)

Джайми,

Точно това ми беше идеята. Всичко е толкова относително че нещо важно или хубаво което си направил, в по-депресивен момент може да ти изглежда съвсем нищожно или обратното.

Аз ако се меря с размера на колегите ми (общо) съвсем съм си пропиляла живота, но повечето от тях никога няма да видят изгрев нат лагуната на Дахла (абе кво се лъжа, повечето даже не знаят какво е Дахла или къде е!), нито ще могат да се накефат да напсуват досаден мароканец на арабски (ой къв кеф, ама трябва след тва да си доста бърз ) и още сумати неща и преживявания които са в раздела безполезни.

По това дето пишеш имам чувството че разбираш какво имам предвид, така че горе главата.

Не вярвам постиженията да са за гордост пред другите (даже и да са внуците ти например). Лично мисля че са за да ти сгряват душата в моменти когато малко почнеш да пропадаш, макар че също добре заместват някои гаджета!

Макар че, честно казано не се имам за голям специалист. Така че ти просто поддържай главата високо, възможно над морското равнище! ¡Y muuucho ánimo!

"Всяко непроспано време е загубено" - от този казармен лаф до четенето в трамвая, докат пътувам 1 час до работа, всичко е субективно . Така и така сме за кратко тука, (ей бах му майката кога станаха почти 30 профукани) предпочитам да не си усложнявам живота с въпроси без отговор.

Смисълът комшито го е казал толкова ясно, че няма накъде