Мълчанието на телетата

[turin]

[Roland]

Да, всичко това много добре (не, наистина), но си малко в грешка. Статията е написана за това малко средно положение хора, които нито мислят по същия начин, нито са абсолютно дебилизирана маса, и могат поне да се замислят. Такива има.
Колкото до останалото, само една забележка към неслушането на сериозна музика. Аз съм го написал и там - не е идеята да се самонавиеш, че ти харесва, просто изобщо не е въпросът в "харесва ми, не ми харесва". Хавата е да решиш (ако имаш подтика) да разбереш защo много хора я харесват. Да послушаш, въпреки че не те радва, не с цел да се кефиш, а да изучаваш. Знам, че звучи странно и не ти е задължение, естествено, но това е, за което говоря аз. този тип музика не кефи, а *изпълва*, ако мога да го обясня по този начин. И понеже не мога, просто прочети заключението на статията пак, това е :)

[Tais]

[Marfa]

Кефи ме/не ме кефи - според мен Рол имаше предвид, че докато за някои неща е те това, как да го река, отношение, може да се изрази, то за други е прекалено грозно и плоско като изречение. Иначе казано - неестествено и грозно е да кажеш, че се кефиш на, да речем, Пучини. Или да кажеш: "ми мен пък "Спасителят в ръжта" не ме кефи". Примерно. Тоест, не че не може човек да го каже, не е правилно едно такова отношение да се обявява публично. Колкото до това, че статията нямала смисъл... Ами не знам - погледнато по този начин, смисъл има в ужасяващо малко неща на този свят - какъв е например смисълът да се изнесе публична беседа относно вредата от карането с двеста километра в час в населено място и то, да кажем, посред зима при заледени пътища, при условие, че хората, които нямат трайни психически увреждания така и така не се правят на "Бързи и яростни", а тези, които го правят пък хич не им пука? Освен ако да кажем сред тези, които са чули беседата не се е намирал поне един човек, който е потръпнал от показаните кадри, представляващи мешавица от железария, някога кола, и парчетии месо, някога хора, не си е сложил колана, не е спрял на червен светофар и после не е натиснал газта до дупка, спасявайки по този начин живота на някой невинен тип, който иначе бездруго е щял да умре. Много дълго стана, но надявам се, схванахте смисъла.
Щото иначе се получава парадокса, според който редовно се намира някой имбецил, който съди дадена тютюнева компания заради заболяването си от рак, понеже не бил знаел, че цигарите били вредни и мислел, че надписът на кутийката е само странен на вид майтап, и после, о, Боже, печели делото. Ами хайде всички дружно да мълчим тогава, виждайки залялата ни мръсотия, нека дружно да не се кефим на псведофилми, превдопевци, псевдописатели и всякакви такива халтуристи, но да си траем, щото даже и да кажем нещо, то ще е излишно, а?
Истината е, че всеки страшно много държи на това, щото да си има неограничено лично пространство, но страшно много не отчита желанието на съседа си и той да си има такова; истина е също, че човек е жесток по природа и не е склонен да мисли твърде, истина е, че отчуждението и непоносимостта към другите, да не кажа омразата дори, са се превърнали в индикация за съществуването на човешката популация, в характеристика за биологичния ни вид като такъв, понастоящем. Верно е, че хората са готови да тръгнат след всеки, който им обещае морков... И ако сред всичко това има някой и друг човек, който си дава сметка за ставащото, защо трябва да мълчи? Да се оставя повсеместната простотия да го залива отвсякъде, щото ако кажел нещо нямало да има смисъл ли? Не е сериозно това, никак даже.
Колкото до това, че преди сме имали пошла естрада, за сметка на сегашното МТВ или "Партиздат", отнесен към легион други моментни издателства - всичко това е верно, да, само дето и тогава и сега можеха и могат да се намерят, как да го кажа, качествени образци. Номерът е да прецениш обаче истински качественото, не да поемаш всичко напосоки. Дето се казва, трябва да се следи за диаманта сред помията, често има някой такъв, дори по-често, отколкото ни се вярва, но просто сме отвикнали да забелязваме.

[Tais]

[Caliostro]

Верно е, че хората са готови да тръгнат след всеки, който им обещае морков...

Колко си права Марфа, направо не е истина!
Само се чудя и мая, толкова ли верно са вкусни морковите на Градинаря в наща градинка, та масово се хрупа в синхрон?
За щастие не съм длъжен да пробвам, но както казва Рол

Хавата е да решиш (ако имаш подтика) да разбереш защo много хора я харесват.

(в случая "лехата")

Очевидно Турин има изследователския дух, решеност и оригинален подход, да разнищи този толкова интригуващ морковен синдром!
А може би просто се забавлява по доста елитарно-нестандартен начин?
Или и двете?

[Moridin]

Моето лично мнение по въпроса е, че - ако мога да цитирам себе си с една метафора - не всичко, което не блести, е злато, и не всичко, което блести, ще бъде взето за злато и респективно ще заслужи отрицателна реакция. Но някой ден като намеря време и желание ше развия по-подробно.

[Lubimetz13]

Хората са егоистични морковолюбители по природа. Не можеш да седиш, да очакваш Моркова, и да обясняваш колко дребни и зелени са чуждите моркови. Защото другите ще ядат дребни и зелени моркови, но понеже истинският Морков ( ти си мислиш, че е предназначен за теб ) така и не идва, и те не са видели нещо различно от своето, ще се мислят за много щастливи, ще тлъстеят и ще трупат самодоволство, а ти ще стоиш край тях и лека-полека ще се откажеш от Митичния Морков, ще се убедиш, че микроскопичният морков с оттенък на едноседмична повръщня, е прекрасен. А това не е правилно. Щом Моркова не идва при планината, планината отива при Моркова. Или поне така трябва. Не да се отказваш от него, защото не идва специално при теб, нито пък да го чакаш с тъпото убеждение, че ако не дойде днес, ще е утре. Я, чувам въпрос от публиката? Какво да правиш тогава? Ти си тъп, бе! Отиди сам да си намериш Моркова. Той няма да дойде при теб, защото морковите не могат да ходят. Ако не си намериш, ако в градинките не се въргалят Моркови, значи трябва да си засадиш свой Морков. И със сигурност, времето прекарано в чакане на поникването му, няма да е загубено, като времето прекарано в очакване на финалния спринт на Моркова към обятията ти. Защото Морковите поникват, не тичат. С други думи, не можеш да се оплакваш, че търсиш Истинския Морков, че си над тълпите, плюскащи Неистински моркови, а в същото време да не правиш нищо.
С още едни други думи, май започвам да се побърквам. В нормално състояние нямаше да напиша, че планина може да копнее за зеленчук :D

[Morwen]

Това започва да ми напомня една стара дискусия, в която неразривно беше намесена Краставицата... всъщност не-Краставицата, ама да не ви затормозявам...
А иначе аз взех да се чуствам като в небрано лозе. В което по случайност растат моркови. И гуава, ако трябва да съм честна...:Р

[Roland]

И тук пак подред:

Ми Марфе, с тебе май пак с едно "true, true" ще си останем...
Само ще поясня, че наистина това имам предвид за кефенето. Не че не можеш да кажеш, че не те кефи примерно Брамс, като композитор, ама всеки човек, който малце разбира от сериозна музика, ще те погледне с умиление, ще поклати главица и дори няма да си направи труда да ти обяснява защо си пълен идиот да приказваш такива простотии пред хора. Това е, нищо повече.

Таис, ще наруша решението си тотално да игнорирам постовете ти, защото все пак аз съм причина за дискусията. Виж, нещо, което ЩЕ игнорирам, е поредният ти опит да заформиш скандал.
Написал съм горе какво съм имал предвид. Самият цитат, който си постнала, също мисля, че е достатъчно ясен. Евтинията е лесна за рабзиране и там всичко е наистиан до вкуса на потребителя. Тя кефи или не кефи. Сериозното изкуство обаче, харесва ви или не, на хората със субективистката мания, Е качествено в определени случаи. Понеже покрай музиката стана дума, ще дам за пример Моцарт. Може би най-великият композитор, живял някога, обаче музиката му е една такава лековата, елементарна и досадна, ако човек не рабзира за какво иде реч. О да, на някои хора това им допада, но това не ги прави разбирачи, нито обратното усещане би ги направило. Та, мисълта ми е, ти разбери какво е това, което прави от моцартовата музика най-съвършената комбинация от звуци, писана някога, пък тогава говори. Истината е, че и тогава може да не те "кефи", но реално това няма да има никакво значение дори за самия теб. Ще оценяваш съвършенството й и дори да не си я пускаш за кеф, уверявам те (всъщност и всеки друг), че ще имаш безкрайно голяма полза в чисто интелектуален план от това знание. Обогатяване си е отвсякъде и отново се връщаме до написаното горе, че ще ти е безкрайно смешно и елементарно, когато някой почне да свежда пред теб всичко до харесване, нехаресване и вкус. Просто има и други неща и по отношение на сериозното изкуство, те са по-важни, именно заради думичката "сериозно". Неговата цел просто не е да радва, поне определено не винаги.

Мор, кой е по-прав? Тоя, който казва "всичко, което не блести, е злато", или тоя, дето е готов на всичко да даде еднакъв шанс с надеждата, че ей на, е те баш тая фъшкия изведнъж ще блесне в жълто? Прочее, аз не съм от тия, дето ги описваш, нито пък ти защитаваш другото, колкото и така да изглежа, така че малко на празни обороти...
Не е нужно нещо да бъде взето за злато, за да бъде оплюто, и не е нужно да бъде задължително безценно, за да бъде оценено. Обаче да си готов целия свят да прегърнеш със споменатата по-горе надежда, ще те остави в общи линии на стартова позиция. Аз имам само един живот, времето няма да ми стигне, сори.

[Tais]

идат като овци,
бегат като овци
що е то?
овци

имам чувство за нелепост
за недоизпълнен дълг
...
искаше да ме запазиш,
да съм консервиран плод
а каква е твойта база -
марина или компот?
...
а ти вярвах толкоз много
всеки път на месец-два

[Roland]

Ами не виждай, аз какво да направя?

[Tais]

[turin]

[Drizzt Do`Urden]

A как разбра какъв ти е коефиц. на интелигентност?