Мда, хареса ми. Доста добър стил, интересна идея. Имам само няколко забележки:
Началото е твърде внезапно, с прикованото към стената лице. Честно казано, това почти ме накара да се разхиля - не можах да го приема насериозно. Мисля, че би станало значително по-добре с постепенна градация на напрежението.
Не ми хареса как са осъществени двата прехода - от съня (?) на Били към реалността и особено между гледните точки на Били и баща му. В първия случай ми се струва ненужно първо Били да губи съзнание, после да се съвзема лице в лице с чудовището, а след малко то да се превръща в баща му - това е прекалено разтеглено, а би трябвало да стане отведнъж. Има 2 по-удачни варианта: или да не губи съзнание, а просто да бъде заловен и когато чака да бъде изяден, да се събуди, разтърсван от баща си; или след като дойде отново в съзнание (т.е. събуди), да помисли надвесената над него тъмна и неясна фигура на баща му за чудовище.
В другия случай пък преходът не е разграничен. Както разказът си тече, воден от гледната точка на Били, и изведнъж осъзнаваме, че вече гледаме през очите на бащата. Това е може би най-грубата грешка в иначе почти безупречния стил.
Но в края на краищата това са дребни кусури, които лесно могат да се оправят с едно редактиране.
Освен това ми хареса препратката към Стивън Кинг и гардероба 