Паулу Коелю

Random · Post by **Random** » Sun Mar 14, 2004 1:21 am

От доста време, където и да отида, навсякъде ми е пред очите името на този Паулу. Всеки чете, коментира... Та рекох да опитам и аз, ако не за друго, поне да ми е оправадан скептицизма и да мога да си критикувам на воля.
Прочетох "Алхимикът" и, честно казано, книгата се оказа по-разочароваща отколкото си мислех, че може да бъде. А аз я четох в час по немски, все пак. Щом на фона на предизвикващите ментална агония простотии на така наречената учителка не ми е харесала, значи положението е лошо, много лошо... Верно, че я четох с пренебрежение, че погледа ми отренирано просто се плъзгаше отгоре-додолу по страниците, че си бях решил да не я харесам, но тая книга абс. никакво впечатление не остави у мен. Някаква смешна псевдофилософия, наивна приказност, фалшива мистериозност и метафоричност, набутани в нещо, на което според мен му липсват белзите на Литературата. Книгата не успя да ми покаже някаква нова гледна точка, да ме изненада с оригинална идея. През цялото време само Личната легенда това, ЛЛ онова... И всичко е така нереално и блудкаво... Сигурно авторът се е целил в приказността, извисеността и т.н., но у мен по-скоро остави усещане за някаква саката и кьорава патка(не патица, ей!), която се опитва да полети.
Ако има запознати с книгата, моля да ме просветлят къде и е дълбочината и мъдростта, за която са се разпискали дузините новоизлюпени критици около мен, които обаче са леко затруднени да ми дадат смислено обяснение. Аз лично оставам с впечатлението, че дори за 150-те си страници книгата е празна като балон, чувствам я като зрънчото-лапнеш нещо, глътнеш нищо. А пък Коелю има поне десетина книги. Чудя се дали и те са такива. За разлика от "разбирачите", които ме заобикалят, на Вас и на вашите познания вярвам. Ако някой ме убеди, че в тази книга наистина има нещо, оправдаващо Куелю-манията, ще я препрочитам, докато не го открия. Кой знае за какво обаче, си мисля, че това е поредната дупка, в която масите падат под влияние на масовото зарибяване, за което Роланд е написал толкова хубава статия. Само дето мен Хари Потър и Толкин си ме грабнаха, поне в някакви разумни граници. Те поне не претендират да са някакви дълбоки проникновения, за това си и ги уважавам.

turin · Post by **turin** » Sun Mar 14, 2004 2:04 am

Post by **Moridin** » Sun Mar 14, 2004 10:39 am

Ами на мен лично книгата ми хареса, може би защото я четох, преди да почне цялата дандания около Коелю. И сега Рол може и да ме бие, но в крайна сметка кое е по-важното - да отричаме нещо, защото осъзнаваме, че има една камара лоши страни, или да се радваме на чувството, което то ни е създало, когато може би не сме разбирали лошите му страни толкова добре. Аз съм определено за второто и не мисля, че е посредственост, или ако е, не мисля, че е неправилно.

Иначе, да, Алхимикът е излишно елементарна, това определено е така, и също патетично-блудкава. В това отношение Петата Планина сигурно повече ще ти хареса, макар че и от нея не можеш да очакваш да ти каже нещо ново. И на мен не ми казват нищо ново, само ми припомнят колко глупаво постъпвам, като удобно подминавам очевидните за всекиго неща, за които става дума там. А е хубаво да ти напомнят отвреме-навреме.

Post by **Roland** » Sun Mar 14, 2004 11:31 am

Слабо. Всъщност дразнещото при Коелю е, че пише за домакини. С претенция. И не, аз също съм ги чел първите 4 преди цялата дандания, но "Алхимикът" така и не ми хареса, не носеше никакво усещане, а само по особено пошъл начин имитираше такова, че и примесено с назидателност. Някаква доза красота открих само в "Петата планина", но и без неч е твърде лесно човек да мине.

А в крайна сметка ако не поставяш нещата ясно разграничени и непрекъснато се лашкаш в тая неясна "впечатлението и усещането е по-важно от всичко останало" позиция, малко трудно изобщо развиваш критерии за хубавото и лошото. И да, знам, че не е това, което казваш, Мор, споко. Просто теоретизирам. Не става въпрос да се отрече изцяло нещо, просто... всъщност и аз не знам кое е важното. Но Рол няма да те бие, аз си го отричам с чистото съзнание, че у мен е оставило единствено блудкав вкус в устата товак нижле и никакво приятно усещане не ми е създало whatsoever.

Но това, което най-вече дразни при Коелю, са жалките опити за гореспоменатата назидателност - "И поуката, мили деца, е..." никога не е било качествен начин да представиш вижданията си, а особено когато въпросните мили деца (поне в моя случай) отдавна са наясно с премъдростите, които искаш да споделиш с лелите, гледащи сапунени сериали, впечатлението съвсем се губи. Ако не беше толкова preaching, може би нямаше поне да дразни и въпросните светли усещания, описани от Мор и турин, щях и аз да ги усетя, но не би.
Това е, което ме издразни и в единствения ми досег с Ричард Бах, между другото (Джони Ливингстън - гаргата), макар че там стилът е доста по-малко розов и поне с това не дразни.

Random · Post by **Random** » Sun Mar 14, 2004 1:57 pm

Знам ли... Може да не съм дорасъл още... Може би все още нямам нужния опит, за да прозра каквато там истина има в книгата. Не че не съм съгласен с повечето му идеи, но те не са ми нужни, аз и сам си ги осъзнавам достатъчно добре. Изключително дразнещо е, наистина, да ти поднасят информацията оголена и смляна, сякаш насреща ти е Стария Мъдрец, тръгнал да ти разправя притчи. Може би във внушенията, към които Коелю се е стремил, има Нещо, но поне мен не ме трогна. Като се хвана да чета, очаквам литература, не сборник наставления. Може и да хубава приказка, но е прекалено претенциозна за мен. Предпочитам си обикновените такива, които просто те потапят в себе си, без да тръбят за поуки и мъдрости. Не очкавам някакво божествено проникновение от книгата, която чета, дори най-простата идея може да ме грабне, стигне да върви ръка за ръка с литературата. В Алхимикът по-скоро идеята влачеше за синджир литературата. Не че съм кой знае какъв специалист, имам още много да уча, да чета, да осъзнавам. Ще изчакам малко, после пак ще пробвам. А междувременно ще прочета Петата планина по-усърдно и с повече внимание и уважение.

Извинявам се на тези, прочели болните ми излияния, но досега рядко ми се беше случвало книга да ме остави така на сухо. Оправих се де, сега просто се чудя...

Post by **Roland** » Sun Mar 14, 2004 2:32 pm

Не е до дорастване, а до НАДрастване ;) Абсолютно си прав според мен за книгата.

Random · Post by **Random** » Sun Mar 14, 2004 2:53 pm

Мерси за подкрепата, Рол.

Нямаш представа колко добре се чувствам, след като най-накрая някой е съгласен с мен. Щото като вземат 20 души да те разубеждават относно нещо, за което имаш изградено мнение, започваш да чувстваш някаква Матрица около теб, като че ли...

turin · Post by **turin** » Sun Mar 14, 2004 5:48 pm

Post by **Roland** » Mon Mar 15, 2004 9:19 am

Е споко де, никой не ти скача. Ма уточнихме, че моментът с "прекрасната" на някои просто твърде силно ни се губи.

Morwen · Post by **Morwen** » Mon Mar 15, 2004 9:55 pm

Мда, аз има не лоши, но твърде оскъдни спомени от тази книга. Разочарова ме главно защото ми я пробутаха като Голямата Философия За Живота, когато кандидатствах в университета... пък аз общо взето не успях да изкопая нищо подобно там. Ма иначе ми беше забавна ако не влагам някакви големи очаквания в нея.

Jaar · Post by **Jaar** » Mon Mar 15, 2004 11:34 pm

Прочел съм всичко на Коелю, издавано на български и със сигурност "Алхимикът" не му е най-добрата книга. (Това си е лично мнение, както и целият пост, между другото.)

"Вероника решава да умре" остави най-трайни следи и наистина ме накара да помисля за това-онова. Освен всичко друго ми напомни и на някои мои любими книги ("Полет над кукувиче гнездо","Майсторът и Маргарита", та ако щете и "Пилето", което не ми е чак толкова любимо), тъй като действието се развиваше в лудница.

"Единайсет минути" е доста ... различна. И в нея наистина се откриват полезни съвети, както от духовен, така и от физически ... нека си го кажа направо - сексуален смисъл.

И в двете книги поуката не е изведена на края като в детска приказка. И въобще, това са книги, които носят настроение. Пък може би си има и обяснение - и в двете главното действащо лице е жена - а все пак мислите, преживяванията, самата им същност на жените не ми е (а предполагам и не само намен) "поставена на витрината" т.е. винаги има нещо, което не знаеш, което дори не можеш да предположиш.

И третата книга, която ми допадна е "Войнът на светлината". Тя всъщност е наръчник. И интересното при нея е, че много от идеите във фентъзито (доколкото ги има), ги срещнах и в тзи книга.

А тя е един вид настолна. Винаги, когато ти трябва отговор, съвет или нещо такова, отваряш където ти попадне, четеш една-две страници и написаното със сигурност ще пасне на твоята ситуация.

Та след като препоръчах тези книги, остава някой да ги прочете и после пак ще си говорим.

Post by **Moridin** » Mon Mar 15, 2004 11:47 pm

Абе те книгите-съвети... още се нервя на оная книжка с 'пилешката супа за душата'. Не че 'да бъдем добри към всички и всичко' не е заслужаващ поне бегло внимание рефрен, обаче първо get real и второ всичко е толкова толкова толкова захарно. Интелигентен човек никога не би го поел. То пак лично мнение, де, ама...

А лошото на книгите-съвети е че няма нищичко по-лесно от това да напишеш "вярвай в себе си". Ей на, даже аз го написах ей ся...

п.п. нямаше много връзка с квото и да е тоя пост, а? карай.

Post by **Roland** » Tue Mar 16, 2004 9:00 am

Джаар, прочети "Живот назаем" на Ремарк и малце ще си промениш мнението за Вероника. ОСвен всичко е и плагиат Коелю...

Jaar · Post by **Jaar** » Tue Mar 16, 2004 6:22 pm

Разкажи малко за тази книга. За съжаление не съм я чел, но ще се опитам да оправя този пропуск. Особено ако действието (или част от него) се развива в лудница! :D Това последното на майтап, но май този тип книги наистина ми допадат.

Надявам се, че не съм мръднал нещо! :? А сега сериозно - според мен не всеки може да напише стойностна и адекватна (?!) книга за лудницата (или по-точно за лудите в нея).

dino · Post by **dino** » Sun Mar 21, 2004 11:24 am

Аз някакси пропуснах данданията около Куелю - просто не му обръщах внимание. Преди два дни дочетох единствената (а може би и последната) книга от този автор, която някога съм чел - "Алхимикът" и то в електронен вариант (т.е. на компютъра си). Страшно ми хареса!!!
Държа да си кажа и псевдо-вещото мнение за нея, т.е. да си обоснова харесването:
Книжлето е преди всичко семпло, непретенциозно (на пръв поглед) - в смисъл няма претенциите да обяснява какъв е "Смисълът на живота" за всеки. Не се абсолютизира нищо. Това, което книжката показва (поне на мен), е позабравената красота на простичките неща - да съзерцаваш в продължение на часове чистото планинско поточе или движението на песъчинките в пустинята, да си някъде на път с приятели, или да седнеш и да изпиеш чаша чай замечтано, забравяйки за всичко "спешно" и "неотложно" и т.н...
В тази книга на преден план не е стилът на автора, нито някакъв свръхамбициозен герой, чиято психология е допълнително усложнена от шизофренията на времето, в което живее, нито пък става дума за някакви странници, чиито начин на прекарване на свободното време е толкова необикновен или социално неприемлив, че провокира воайора в читателя, нито пък действието се развива в... лудница (в една книжарница прегледах набързо "Вероника, решава да умре" и ми се стори доста потискаща - няма да я прочета

). Както и да е, книгата не казва нещо грандиозно и ново, но го поднася така, че ти се струва, че това винаги си е било някъде там, в теб, ти си го знаел, но все не ти е оставало време да му обърнеш внимание... натрапва ми се аналогията с "Невероятната съдба на Амели Пулен" - някои ще кажат: "Да, тя забелязва простичките неща и се забавлява с тях", а други ще се произнесат категорично "Тя е ненормална" - всеки ще бъде прав (за себе си).
Та така - на мен тази книжка ми харесва, но едва ли ще прочета друга от същия автор.

Паулу Коелю

Паулу Коелю

Who is online