thorn wrote:За детайлите в света – няма ги заради формата разказ. За мен светът, в който се развива дадено действие, никога не е бил особено важен. Роланд, донякъде мога да се съглася с теб, че за фентъзито е важно да има развит свят, но не мисля, че е критично (личното ми мнение е, че напоследък фентъзито се превърна нещо като географо-антропологично изследване, сякаш не е литература, а сетинг за РПГ). Разказът е нещо като парче от този свят и всички детайли в него са единствено за илюзията, че историята се случва наистина. Може би те подлъгват, че има нещо недоразказано, но историята е тази, тя свършва така и това е. Не зная дали намирам баланса или винаги нещо остава объркано и неясно, но не мога да разводня историята заради героите или света. В обема, в който се старая да пиша разкази (5, максимум 7000 думи), единственото важно нещо е историята и стила. Ако напъхам подробности за света, измествам действието. Като опиша войната, трябва да опиша и другата страна и защо воюват, и защо Ла Термиер се е включил, въпреки че е наясно, че ще загуби. А това не е важно за действието, нито пък за Ноел, от чиято гледна точка е разказът.
Според мен пък детайли за света не биха променили формата разказ. В крайна сметка, става въпрос за няколко подхвърлени изречения, не повече от 500-700 думи. Фентъзи разказите просто имат склонността да изискват повече бекграунд информация, а почти всички разкази, които въобще съм чел (вкл. и научнофантастични) отделят подобаващо внимание на обстановката. Честно казано, наистина мисля, че в този разказ не си нацелил възможно най-добрия баланс специално по този параграф. Също така, в параграфа, в който Горската Господарка приема детето, си успял по хубав и ненатрапващ се начин да да дадеш задна информация за света. Просто направи същото, пък било то по-кратко и по-разпръснато, със света и героите.
Относно изместването на фокуса - има разлика между изчерпателна информация и достатъчна информация. Защото, когато на читателя му бъде представена някаква информация, той инстинктивно започва да си задава въпроси. В случая с войната - "Каква война?" В случая с Ла Термиер, Краля - "Какъв Крал? На какво?" В случая с маговете и обета им, и лошите - "Какви магове? Що за обет?"
Тези въпроси няма да продължават до безкрай, разбира се. Аз лично считам, че щом е получен отговор на първите, накратко, читателят би бил доволен. Един средноинтелигентен читател ще съобрази, че това все пак е кратък разказ и лесно ще укроти любопитството след получената достатъчна информация. Съзнавам, че говоря доста общо, но пък от друга страна, неясният сетинг бе отбелязан като проблем във всяка една от четирите критики до момента.
А относно това, че историята е парче от някакъв свят, хубаво. Но един кратък разказ трябва да е във възможно най-голяма степен самодостатъчен както по отношение на развитие на действието и персонажите, така и по отношение на обстановката. Не можем да разчитаме да възприемем сетинга на разказа в контекста на някаква по-голяма, по-обща история, особено след като не знаем нищичко за нея.
Това, което казваш тук, въобще не изглежда така в текста. Сцената на сбогуването очевидно демонстрира много силен емоционален отклик от страна на Ноел. Особено когато се отпуска в прегръдките й.thorn wrote: Ако се спра на любовната история между Лит и Ноел, трябва да изместя фокуса върху личните им отношения, а истината е, че и за двамата не те, а работата им е най-важна. Любовна история между тях в класическия смисъл няма. И двамата са привлечени един към друг, защото отношенията им са табу – твърде са различни, служат на различни идеи, той не е съвсем човек и т.н. Но любов или страст в истинския смисъл мисля, че няма. Ноел е интровертен, несигурен, незрял. Лит е твърде самостоятелна, твърде преценяваща и без илюзии по отношение на Ноел. Така че отношенията им са такива – абсолютно дърварски. Но и някак улегнали – поне в края, тоест в първата ретроспекция.
С други думи не мисля, че добавянето на още детайли ще помогне на разказа, просто ще го разтегне и ще доведе до още повече въпроси. Не зная, може и да греша. Може проблемът да е манията ми да не изпадам в излишни детайли. И във факта, че все още се опитвам да напипам правилното съотношение разказано/загатнато.
Сцената на запознаването - също. Това, че пренебрегва великолепните градини и вижда само лицето й. И двете ситуации с абсолютно нищо не загатват, че отношенията им са дърварски. Ако искаш да покажеш това, пак имаш нужда от доуточняване в параграф-два. А анализа на характера на Лит, който правиш горе (а и този на ЛеГранж, за който ще кажа дума-две по-долу), е извън текста. В текста нямаме никаква информация за това каква всъщност е Лит. Пак повтарям, става въпрос само за няколко изречения, сложени на подходящо място. А и не виждам нищо лошо фокусът да се измести към историята им, пък макар и мъничко. В крайна сметка, разказът е за Ноел, нали? Тази любовна история разкрива аспект от характера му. Нищо не пречи на един разказ да има повече от един фокус.
И все пак е извън баланс. Оказва се, че някаква природна сила, канализарана през един-единствен носител, може да победи четири очевидно могъщи мага-воини. И не просто да ги победи, а да ги помете, да ги смаже, след като преди това те едва ли не са убили Ноел. Съжалявам, твърде много ми е.thorn wrote:За Deus Ex Machina-та. Аз също не му се кефя като похват, но поне за мен случващото се е логично следствие още от момента, в който Ноел отива до потока. Това е неговото решение. Първия път трябва да спаси Ла Термиер, втория – и себе си, и града си. Сам е твърде слаб и затова се „предава”. Така че за мен това не е Deus Ex Machina – развръзката не се появява изневиделица, без връзка с действието, като последен изход за автора, героят не е пасивен в случващото се, Ноел сам взема решението да се предаде изцяло на звяра. Не е като горската господарка да изфучи от гората и да ги размаже.
Сега, честно, май повече дразни похватът „героят го отнесе, минути за реклама, следва: хоп, вече ги разби с новата си супер техника.” Тъй де, аз обичам драматизма. Така че ако моментът звучи свръхдраматично и претенциозно (имам тази склонност), ще го оправя. Може би прекалявам с фанфарите. Ще видя какво мога да орежа и как.
Освен това, написано така, както е в разказа, звучи пресилено, а героят е пасивен. В един момент имаме алебарди, които му смазват гръбнака, и мечове, които му вадят очите и той се строполява. След това имаме обяснение тип "природата е всемогъща" и три изречения, в които лошите биват пометени.
А горската господарка всъщност точно изфучава и ги премазва, само че индиректно. Просто си го написал така, сякаш Ноел не се предава на звяра в себе си, а на някакъв Звяр, на универсалната сила извън него, което да му свърши работата и да го измъкне от напечената ситуация.
Отново, това което казваш за Легранж тук, не е написано така в текста. Няма как да знаем, че друг маг не би го докоснал (става въпрос още за лагера, не за болницата), понеже не е казано. Не е дадена реакцията на маговете или обитателите на лагера. Трансформацията е описана и като външна, така че едва ли е ужасно трудно да бъде забелязана. Изпращането в болницата може също толкова логично да се изтълкува като желанието на Легранж да се отърве от Ноел, за да запази пациентите си. Той дори го казва по-късно, когато Лит слага маската на лицето на Ноел. Страхът му да излезе също не би бил труден за забелязване, след като той не излиза въобще от болницата. Не е казано и защо или в какви обстоятелства ЛеГранж започва да обучава Ноел. Просто е казано, че започва да го обучава, и толкоз.thorn wrote:Героите.За Легранж ще поспоря по-остро. Той има доверие на Ноел, просто никога няма да го признае и ще се държи като гъз докрая, но това не означава, че не го е грижа за него. В крайна сметка Легранж му спаси живота (друг маг просто щеше да откаже да го докосне), изпрати го в града, когато Ноел започна да се трансформира и най-вече забеляза, че се е затворил в себе си. Ако го мразеше или му беше все тая, просто щеше да го остави да изкрейзи. Мисля, и че го оценява като лечител – все пак си направи труда да го обучи, така че не мисля, че изборът му е случаен и нелогичен. А и едва ли щеше да се остави Лит да го убеди да вземе Ноел в болницата, ако наистина не му вярваше.
И след всичко това, след като ЛеГранж предлага Ноел за Главен Лечител, при положение, че сигурно има купища други магове-лечители с повече стаж, оставаме малко изненадани. В края на краищата, след като в текста не е показано нищо друго освен ръбатото поведение на ЛеГранж и неприязънта и досадата му спрямо Ноел, откъде да знаем, че под повърхността той всъщност го уважава и не е такъв задник?
Казвам всичко това във връзка с това, че според мен героите не само, както казваш, трябва да движат сюжета, а трябва да го правят поради някаква своя причина, която читателят да знае, или да е в състояние лесно да изведе от текста. При теб това извеждане на характера и мотивацията е доста трудно, поне за мен.
правилен, е погрешен на ниво стил. Звучи чуждо, звучи нетипично и не го казвам в добрия смисъл... И най-вече - звучи на английски, а не на български. Самият факт, че използвам подобно описание, вече иде да покаже колко по-тънки и размити са границите на правилността от простичкото "позволено/непозволено". Но ти гарантирам едно - далеч не винаги е просто "въпрос на звучене" и свободата не е пълна. Просто ограниченията, уви, не могат да бъдат систематизирани, което лежи и в основата на нуждата от този уъркшоп 