Впрочем, конкретъно с тези примери съм напълно съгласен. Не, че е задължително това да са думите, с които да се променят, но използваните от Торн не ми харесват и на мен. Първата предполага засилка и това я прави неподходяща, а втората се използва или за неодушевен предмет, или за други мащаби - някой да хване героя и буквално да го вдигне и метне нанякъде.Trip wrote:Той прикри очите си и се стовари на пода – свлече
Отсечен удур в тила го запокити - затрати
За еволюцията на хората и чудовищата - Thorn (OLD)
Moderators: Trip, Random, Marfa
And you can't dance with a devil on your back...
@Trip
Въпросите ти ни най-малко не са дребнави, напротив показаха ми къде трябва да допиша или да подчертая нещата, за да са по-ясни. Моя е вината, че отговорите им не са в текста, а след него. Както и да е, надявам се, когато го редактирам основно, да се получи по-добре.
Не е ли логично Майер (и по важното, читателят) да е схванал, че те са имали информация за него през цялото време? Все пак, именно той задава въпроса „Джонсън ли ви каза, че съм тук?”(което означава, че се е досетил без много усилия), а освен това Джонсън мистериозно отменя срещата си с тях още веднага щом Майер пристига. Това според мен означава, че ченгетата веднага са го привикали за разпит. По този начин излиза, че въпросите им дори не са с цел объркване, тъй като вероятно и те са наясно, че не заблуждават Майер с тях. . – ъхъ, точно така. Целта е игра на нерви. Те се страхуват от него както от всички модифицирани и не вярват, че могат да разчитат да им сътрудничи, освен ако не покажат, че нямат скрупули да го убият.
Ако просто са искали съдействието в откриването на убиеца (което отново означава, че убийствата не са от днес), защо го пукнаха от бой? Можеха просто да направят нещо еквивалентно на това да почукат на вратата и да му кажат „Последвайте ни, ако обичате, сър”, или нещо такова. Причината може да е омразата на обикновените хора към генетично модифицираните такива. Но пък от друга страна, Майер е поканен лично от министъра на здравеопазването. Вярно, вероятно е била тайна покана, но така и не научавам нищо за действителните взаимоотношения между двете „раси” на планетата, за да мога да поставя поведението на „полицаите” в някакъв контекст. – модифицираните са опасни и невъоръжени, а и полицията не знае доколко Майер е разположен към мирно сътрудничество – побоят, който му нанасят, е предохранителна мярка. Моя е грешката, че не казвам по-ясно, че между двете раси е трудно може да има някакви цивилизовани отношения – все пак едната се храни с другата. И тук не става дума просто за омраза, а за страх, като на животни от хищник. Компромисът, който Джонсън прави в този случай заради проблема с мутациите, може да му коства не само поста, но и живота.
Следейки толкова зорко за сигурността в града, тези хора не знаят ли, че Майер е там отскоро? А всъщност кога и колко бързо са извършени убийствата? Никъде не е споменато. Само за ден (даже за няколко часа), и то този ден, в който Майер идва? И ако наистина знаят, че Майер не е виновен, защо му задават всичките тези безмислени въпроси? За да го объркат? Не е ли логично Майер (и по важното, читателят) да е схванал, че те са имали информация за него през цялото време? Все пак, именно той задава въпроса „Джонсън ли ви каза, че съм тук?”(което означава, че се е досетил без много усилия), а освен това Джонсън мистериозно отменя срещата си с тях още веднага щом Майер пристига. Това според мен означава, че ченгетата веднага са го привикали за разпит. По този начин излиза, че въпросите им дори не са с цел объркване, тъй като вероятно и те са наясно, че не заблуждават Майер с тях.
Някак ми се губи мотивационната нишка на разговора. Те за какво искат всъщност да говорят с него, каква е мотивацията им да го направят? Подозират го в съучастничество? Има ли нещо в убийствата, което да подсказва, че са планирано престъпление, изискващо съучастник?
Още няколко несъответствия, които ми направиха впечатление – някъде към края на разговора Морис се опитва тънко да подпита Майер дали случайно не познава лично убиеца, като му казва „Едва ли е някой, когото познавате”. В същото време в началото на разговора ясно изразява предположението си, че Майер и убиеца са „приятелчета”. Някъде в средата на разговора пък, от небето ни пада информацията, че убиецът бил в града от цяла седмица, и то поднесена ни така, сякаш някой я е споменал на Майер. („Щом е тук от седмица, не може да не е ползвал мрежата”) Откъде я знае? Защо не е споменато някъде преди това? Как полицаите очакват Майер да „намери” убиеца? Първо му подават пад, после изказват скептични предположения относно възможността му да го намери по този начин. („Така ли ще го намерите? – попита Морис скептично.” ; „Той вероятно само следи комюникетата. – обади се Грей. – Няма начин да го прихванем така.”) Как очакват той да го намери всъщност? И реалистични ли са подобни очаквания? Ако наистина го подозират в съучастничество, не трябва ли просто да го разпитат ( с или без мъчения)? – значи Майер и Морис се разиграват взаимно. Когато Майер се свестява в изолатора, разбира, че им трябва за нещо, щом го оставят жив. Малко по-късно схваща, че не е заподозрян и разбира, че се опитват да го излъжат да се издаде, ако знае нещо. Всъщност Майер е предаден от войника в изоставената станция, малко след като я напуска. Морис веднага арестува министъра, което обяснява отсъствието му в министерството, когато Майер и Уилямс пристигат. Полковникът знае, че Майер не е убиецът – убийствата са от няколко дни, а на него вече му е известно, че Майер е пристигнал днес. Но за Морис появата на двама трансформирани за една седмица в града му не може да е случайност. Той усеща, че нещо важно става в града и като се замисля, всъщност връзка между Ташима и Майер наистина има, макар последният да не го подозира. И на двамата им е ясно, че с пада Майер няма да открие Ташима, но предпочитат да си играят по нервите, докато някой направи грешка.
Освен това те знаят за връзката му с Министъра, но решават да пренебрегнат този аспект от извършеното престъпление. Защо „отлагат” разпитването на Министъра, а и на Майер по тези въпроси, след като тази следа лично според мен би могла да води до потенциално доста по-големи и важни разкрития за разследването. – Джонсън няма какво да им каже повече от това къде е Майер. А Морис го интересува само едно на първо време – да хванат някой, който би могъл да ги насочи към улики за убиеца. Останалото може да почака.
И какъв е този „черен” пазар, за който Майер си позволява да говори открито пред полицията? Той част ли е от търговията между обикновените и генетично модифицираните хора? – черният пазар е опит на двете раси да си сътрудничат донякъде, модифицираните получават генетичния материал, а хората – технологиите. Ако преди единственият начин за модифицираните да се снабдят с необходимото е бил т.нар. лов, сиреч чисто и просто модифицираните са изтребвали градовете, сега нещата са малко по-цивилизовани, но не и по-законни или морални.
Също, бягството му и последвалият кратък дневен престой в канализацията ми изглеждат малко попретупани. Напълно разбирам, че Майер фактически няма какво да прави през деня, но едно малко удължение на тази част от разказа ( включително и на халюцинаторните му преживявания, или на някакъв тип размишления от рода на „Бахму мамата, в кво се забърках!” или „Тия кво искат от мене?”, пък и кой знае какви интересни работи може да намери в каналите )биха могли да ни дадат интересна представа за самия персонаж, но повече за това ще говоря в частта за героите. – исках образът на Майер да остане чужд до докрая за читателя, но сега си мисля, че с Random сте прави – струва си да доразкажа малко от престоя на Майер в града
Доколкото разбрах, Майер иска помощ от Баркър за получаването на ДНК пробите. Баркър отказва, защото счита, че хората на Майер искат да модифицират генетично хората и да ги направят „зависими.” Зависими, но от какво? И след като Баркър осъзнава ( и го казва), че подобна модификация ще направи обикновените хора подобни на расата на Майер, и следователно негодни за „консумация”, не е ли това късогледство от страна на генно модифицираните хора? – хората ще бъдат зависими от технологията за модифициране, веднъж изведени от естествения ход на еволюцията си, те ще трябва да разчитат само на изкуствените методи на модифицираните за оцеляването си. Или поне Баркър смята така. Негодни за консумация хората няма да станат, а само биха изгубили способността си да се приспособяват. Което пак е предположение от страна на Баркър.
И ако да, защо Майер казва на Баркър, че не вижда по-далеч от носа си, след като е точно обратното – късогледия в действителност е той – хъм, тук вече е въпрос на гледна точка – Баркър смята, че хората ще се изродят както модифицираните, ако нещо се намеси в еволюцията им, Майер смята, че това така или иначе ще стане, ако започнат да се появяват неконтролирани мутации. Баркър се опитва да създаде свят като този, който е напуснал, Майер смята, че това е назадничаво.
Относно края – разбирам, че генетично модифицираните хора са нанесли ядрен удар над Ню Лондон. При технологичното ниво на което се намира светът (и при положение, че Ню Лондон и градът, където се развива действието комуникират постоянно), подобна информация би трябвало да бъде научена за броени часове, в най-лошия случай. Това означава, че ядреният удар е бил нанесен същия ден, в който развиваш събитията от историята си. Следователно този ядрен удар е бил всичко друго, но не и прибързан. – моя грешка – не изчистих този момент кадърно, на планетата има проблем с комуникациите, Баркър го намеква, когато разказва как са се разбили на нея. Ако Ню Лондон не се обажда, те ще решат, че това може да е проблемът.
И защо модифицираните хора въобще го предприемат, при положение, че преди това са изпратили Майер с мисия да „излекува” двата града? Не схващам логическата мотивация зад подобен акт. – акцията на Майер е малко самосиндикална, след удара над Ню Лондон той решава, че е по-разумно да се опита да направи нещо. Но той губи твърде много време и те решават, че нещо се е прецакало
И защо този необоснован геноцид, след като модифицираните разчитат на хората от тези многолюдни градове и на търговските си отношения с тях, за собственото си оцеляване? Имат ли други големи източници, от които да си набавят храна? – пак моя грешка, има и други градове, но модифицираните се опасяват, че въпреки всичко мутацията ще се разпространи и в тях заради миграцията.
Едно оправдателна причина, която ми идва наум е, че генната мутация е в твърде напреднал стадий. Но бидейки генна мутация, тя не се ли проявява от самото раждане? Доколкото схванах, тя не е предизвикана от някакво катастрофично събитие като например вирус или жестоко радиационно изтичане (поне никъде не е споменато), така че модифицираните трябва да са знаели какво става още отдавна (а, именно, още от началото на поколението, което носи дефектните гени). Защо предприемат действия чак сега? И защо да е късно, при положение, че ако успеят да намерят лек в рамките на дефектното поколение, още следващото ще е здраво? И как така тридесет процента от хората „вече” носят мутацията? Тя заразна ли е? Ако е следствие от приспособяването на хората, или невъзможността за приспособяване,(точно това което научаваме от Баркър между другото), то не би трябвало да е заразна. – мда, мутацията се проявява от самото раждане и не е заразна, няма как да е. Причината, че е изпусната е, че тя се проявява като смъртоносна само в поколението. Родителите са здрави и само когато гени на мутацията и от двата родители попаднат в детето, комбинацията е смъртоносна. Не е възможно дори за модифицираните да преценят до какво ще доведе някаква промяна в генотипа. Едва в поколението става ясно какви са последиците. Според Ташима е късно, защото твърде много ресурси ще се похарчат за лечението на толкова хора. Страхува се, че и не всички случаи могат да бъдат обхванати.
Майер изтри уста в рамото си.
- Мисля, че мога да ви съдействам”
Тук не разбрах какво подтиква Майер да им „съдейства”, вместо например да им съобщи каква е причината на визитата му (при положение, че ще бъде изгодно и за двете страни, както той казва), и да им каже да се свържат с Джонсън. – Майер не казва защо е тук по една-единствена причина – той няма време за губене, докато всички си изясняват могат ли да му се доверят или не. В крайна сметка има срок от консилиума да донесе пробите и всяко забавяне е фатално. Той решава, че щом Джонсън не е разказал защо е тук, няма да е разумно сам да го направи. Щом Баркър не вярва в „безкористността” на мисията му, не мисля, че и хората биха му се доверили лесно. А Джонсън в момента е достатъчно компрометиран като човека, допуснал модифициран в града, независимо от причините. Майер се съгласява да „съдейства”, за да намери Баркър - според него единственият в града, който може да му помогне. Затова и излъгва, че с пада може да издири Ташима.
Не ми стана ясно и защо накрая Майер убива Баркър, при това на базата на някакви мъгливи морални предпоставки, за които разбираме само от репликите му. – В убийството на Баркър няма никаква драма. Майер го убива, първо защото вижда, че няма да получи помощ от него и второ за да го използва като разсейване на Морис и сие, докато се опитват да разберат дали той е убиецът. Освен това за него това е жест за добра воля – ето, че се опитва да помогне. А освен това мисля, че твърде силно презира нулевото поколение, за да има някакви скрупули да използва Баркър като изкупителна жертва.
И отново относно практичността на Майер, какво го кара толкова да настоява в търсенето на лек за хората? Предполагаме, че модифицираните не са идиоти и не са бомбардирали единствените си източници на храна. Следователно атомната бомбардировка наистина е бързо и чисто решение, и щом са се осмелили да го направят, значи модифицираните не предвиждат особени проблеми с ответната реакция на хората. Защо тогава Майер се опъва толкова? Аз лично не намерих достатъчно информация в текста, за да си отговоря на тези въпроси. – мисля, че той го казва на Баркър – за него смъртта на толкова хора ще е катастрофална за бъдещето на двете раси. Майер е, как да кажа, разочарован и от себе си, и от хората, и от модифицираните. За него това е опит да промени нещата, да се убеди, че е възможно и някакво, макар и неохотно сътрудничество между тях. Решението за ядрения удар, също като решението на Баркър да не се намесва в мутацията, е по-лесното, това, което спестява време и усилия. Мисля, че както модифицираните не се интересуват от бъдещето, така и на Баркър не му се занимава с настоящето. Всички те са твърде улисани в собствените си проблеми. Майер отлично знае, че мисията му е самоубийствена, но не му пука. Както казва Баркър, той е живял твърде дълго.
Относно POV-а – идеята ми беше да покажа, че Майер е абсолютно безразличен към случващото се с него и около него и че това се променя само в три ситуации – когато открива, че са го съблекли, когато Баркър му отказва помощ и когато Ташима му съобщава за предстоящия удар.
Кинематографичността на писането ми е стар проблем, особено когато пробвам сай-фай. Разказващите пасажи в този жанр винаги ми стоят ужасно изкуствено – не умея да ги предавам достатъчно елегантно.
За наречията – ще пробвам да ги разчупя в текста.
Въпросите ти ни най-малко не са дребнави, напротив показаха ми къде трябва да допиша или да подчертая нещата, за да са по-ясни. Моя е вината, че отговорите им не са в текста, а след него. Както и да е, надявам се, когато го редактирам основно, да се получи по-добре.
Не е ли логично Майер (и по важното, читателят) да е схванал, че те са имали информация за него през цялото време? Все пак, именно той задава въпроса „Джонсън ли ви каза, че съм тук?”(което означава, че се е досетил без много усилия), а освен това Джонсън мистериозно отменя срещата си с тях още веднага щом Майер пристига. Това според мен означава, че ченгетата веднага са го привикали за разпит. По този начин излиза, че въпросите им дори не са с цел объркване, тъй като вероятно и те са наясно, че не заблуждават Майер с тях. . – ъхъ, точно така. Целта е игра на нерви. Те се страхуват от него както от всички модифицирани и не вярват, че могат да разчитат да им сътрудничи, освен ако не покажат, че нямат скрупули да го убият.
Ако просто са искали съдействието в откриването на убиеца (което отново означава, че убийствата не са от днес), защо го пукнаха от бой? Можеха просто да направят нещо еквивалентно на това да почукат на вратата и да му кажат „Последвайте ни, ако обичате, сър”, или нещо такова. Причината може да е омразата на обикновените хора към генетично модифицираните такива. Но пък от друга страна, Майер е поканен лично от министъра на здравеопазването. Вярно, вероятно е била тайна покана, но така и не научавам нищо за действителните взаимоотношения между двете „раси” на планетата, за да мога да поставя поведението на „полицаите” в някакъв контекст. – модифицираните са опасни и невъоръжени, а и полицията не знае доколко Майер е разположен към мирно сътрудничество – побоят, който му нанасят, е предохранителна мярка. Моя е грешката, че не казвам по-ясно, че между двете раси е трудно може да има някакви цивилизовани отношения – все пак едната се храни с другата. И тук не става дума просто за омраза, а за страх, като на животни от хищник. Компромисът, който Джонсън прави в този случай заради проблема с мутациите, може да му коства не само поста, но и живота.
Следейки толкова зорко за сигурността в града, тези хора не знаят ли, че Майер е там отскоро? А всъщност кога и колко бързо са извършени убийствата? Никъде не е споменато. Само за ден (даже за няколко часа), и то този ден, в който Майер идва? И ако наистина знаят, че Майер не е виновен, защо му задават всичките тези безмислени въпроси? За да го объркат? Не е ли логично Майер (и по важното, читателят) да е схванал, че те са имали информация за него през цялото време? Все пак, именно той задава въпроса „Джонсън ли ви каза, че съм тук?”(което означава, че се е досетил без много усилия), а освен това Джонсън мистериозно отменя срещата си с тях още веднага щом Майер пристига. Това според мен означава, че ченгетата веднага са го привикали за разпит. По този начин излиза, че въпросите им дори не са с цел объркване, тъй като вероятно и те са наясно, че не заблуждават Майер с тях.
Някак ми се губи мотивационната нишка на разговора. Те за какво искат всъщност да говорят с него, каква е мотивацията им да го направят? Подозират го в съучастничество? Има ли нещо в убийствата, което да подсказва, че са планирано престъпление, изискващо съучастник?
Още няколко несъответствия, които ми направиха впечатление – някъде към края на разговора Морис се опитва тънко да подпита Майер дали случайно не познава лично убиеца, като му казва „Едва ли е някой, когото познавате”. В същото време в началото на разговора ясно изразява предположението си, че Майер и убиеца са „приятелчета”. Някъде в средата на разговора пък, от небето ни пада информацията, че убиецът бил в града от цяла седмица, и то поднесена ни така, сякаш някой я е споменал на Майер. („Щом е тук от седмица, не може да не е ползвал мрежата”) Откъде я знае? Защо не е споменато някъде преди това? Как полицаите очакват Майер да „намери” убиеца? Първо му подават пад, после изказват скептични предположения относно възможността му да го намери по този начин. („Така ли ще го намерите? – попита Морис скептично.” ; „Той вероятно само следи комюникетата. – обади се Грей. – Няма начин да го прихванем така.”) Как очакват той да го намери всъщност? И реалистични ли са подобни очаквания? Ако наистина го подозират в съучастничество, не трябва ли просто да го разпитат ( с или без мъчения)? – значи Майер и Морис се разиграват взаимно. Когато Майер се свестява в изолатора, разбира, че им трябва за нещо, щом го оставят жив. Малко по-късно схваща, че не е заподозрян и разбира, че се опитват да го излъжат да се издаде, ако знае нещо. Всъщност Майер е предаден от войника в изоставената станция, малко след като я напуска. Морис веднага арестува министъра, което обяснява отсъствието му в министерството, когато Майер и Уилямс пристигат. Полковникът знае, че Майер не е убиецът – убийствата са от няколко дни, а на него вече му е известно, че Майер е пристигнал днес. Но за Морис появата на двама трансформирани за една седмица в града му не може да е случайност. Той усеща, че нещо важно става в града и като се замисля, всъщност връзка между Ташима и Майер наистина има, макар последният да не го подозира. И на двамата им е ясно, че с пада Майер няма да открие Ташима, но предпочитат да си играят по нервите, докато някой направи грешка.
Освен това те знаят за връзката му с Министъра, но решават да пренебрегнат този аспект от извършеното престъпление. Защо „отлагат” разпитването на Министъра, а и на Майер по тези въпроси, след като тази следа лично според мен би могла да води до потенциално доста по-големи и важни разкрития за разследването. – Джонсън няма какво да им каже повече от това къде е Майер. А Морис го интересува само едно на първо време – да хванат някой, който би могъл да ги насочи към улики за убиеца. Останалото може да почака.
И какъв е този „черен” пазар, за който Майер си позволява да говори открито пред полицията? Той част ли е от търговията между обикновените и генетично модифицираните хора? – черният пазар е опит на двете раси да си сътрудничат донякъде, модифицираните получават генетичния материал, а хората – технологиите. Ако преди единственият начин за модифицираните да се снабдят с необходимото е бил т.нар. лов, сиреч чисто и просто модифицираните са изтребвали градовете, сега нещата са малко по-цивилизовани, но не и по-законни или морални.
Също, бягството му и последвалият кратък дневен престой в канализацията ми изглеждат малко попретупани. Напълно разбирам, че Майер фактически няма какво да прави през деня, но едно малко удължение на тази част от разказа ( включително и на халюцинаторните му преживявания, или на някакъв тип размишления от рода на „Бахму мамата, в кво се забърках!” или „Тия кво искат от мене?”, пък и кой знае какви интересни работи може да намери в каналите )биха могли да ни дадат интересна представа за самия персонаж, но повече за това ще говоря в частта за героите. – исках образът на Майер да остане чужд до докрая за читателя, но сега си мисля, че с Random сте прави – струва си да доразкажа малко от престоя на Майер в града
Доколкото разбрах, Майер иска помощ от Баркър за получаването на ДНК пробите. Баркър отказва, защото счита, че хората на Майер искат да модифицират генетично хората и да ги направят „зависими.” Зависими, но от какво? И след като Баркър осъзнава ( и го казва), че подобна модификация ще направи обикновените хора подобни на расата на Майер, и следователно негодни за „консумация”, не е ли това късогледство от страна на генно модифицираните хора? – хората ще бъдат зависими от технологията за модифициране, веднъж изведени от естествения ход на еволюцията си, те ще трябва да разчитат само на изкуствените методи на модифицираните за оцеляването си. Или поне Баркър смята така. Негодни за консумация хората няма да станат, а само биха изгубили способността си да се приспособяват. Което пак е предположение от страна на Баркър.
И ако да, защо Майер казва на Баркър, че не вижда по-далеч от носа си, след като е точно обратното – късогледия в действителност е той – хъм, тук вече е въпрос на гледна точка – Баркър смята, че хората ще се изродят както модифицираните, ако нещо се намеси в еволюцията им, Майер смята, че това така или иначе ще стане, ако започнат да се появяват неконтролирани мутации. Баркър се опитва да създаде свят като този, който е напуснал, Майер смята, че това е назадничаво.
Относно края – разбирам, че генетично модифицираните хора са нанесли ядрен удар над Ню Лондон. При технологичното ниво на което се намира светът (и при положение, че Ню Лондон и градът, където се развива действието комуникират постоянно), подобна информация би трябвало да бъде научена за броени часове, в най-лошия случай. Това означава, че ядреният удар е бил нанесен същия ден, в който развиваш събитията от историята си. Следователно този ядрен удар е бил всичко друго, но не и прибързан. – моя грешка – не изчистих този момент кадърно, на планетата има проблем с комуникациите, Баркър го намеква, когато разказва как са се разбили на нея. Ако Ню Лондон не се обажда, те ще решат, че това може да е проблемът.
И защо модифицираните хора въобще го предприемат, при положение, че преди това са изпратили Майер с мисия да „излекува” двата града? Не схващам логическата мотивация зад подобен акт. – акцията на Майер е малко самосиндикална, след удара над Ню Лондон той решава, че е по-разумно да се опита да направи нещо. Но той губи твърде много време и те решават, че нещо се е прецакало
И защо този необоснован геноцид, след като модифицираните разчитат на хората от тези многолюдни градове и на търговските си отношения с тях, за собственото си оцеляване? Имат ли други големи източници, от които да си набавят храна? – пак моя грешка, има и други градове, но модифицираните се опасяват, че въпреки всичко мутацията ще се разпространи и в тях заради миграцията.
Едно оправдателна причина, която ми идва наум е, че генната мутация е в твърде напреднал стадий. Но бидейки генна мутация, тя не се ли проявява от самото раждане? Доколкото схванах, тя не е предизвикана от някакво катастрофично събитие като например вирус или жестоко радиационно изтичане (поне никъде не е споменато), така че модифицираните трябва да са знаели какво става още отдавна (а, именно, още от началото на поколението, което носи дефектните гени). Защо предприемат действия чак сега? И защо да е късно, при положение, че ако успеят да намерят лек в рамките на дефектното поколение, още следващото ще е здраво? И как така тридесет процента от хората „вече” носят мутацията? Тя заразна ли е? Ако е следствие от приспособяването на хората, или невъзможността за приспособяване,(точно това което научаваме от Баркър между другото), то не би трябвало да е заразна. – мда, мутацията се проявява от самото раждане и не е заразна, няма как да е. Причината, че е изпусната е, че тя се проявява като смъртоносна само в поколението. Родителите са здрави и само когато гени на мутацията и от двата родители попаднат в детето, комбинацията е смъртоносна. Не е възможно дори за модифицираните да преценят до какво ще доведе някаква промяна в генотипа. Едва в поколението става ясно какви са последиците. Според Ташима е късно, защото твърде много ресурси ще се похарчат за лечението на толкова хора. Страхува се, че и не всички случаи могат да бъдат обхванати.
Майер изтри уста в рамото си.
- Мисля, че мога да ви съдействам”
Тук не разбрах какво подтиква Майер да им „съдейства”, вместо например да им съобщи каква е причината на визитата му (при положение, че ще бъде изгодно и за двете страни, както той казва), и да им каже да се свържат с Джонсън. – Майер не казва защо е тук по една-единствена причина – той няма време за губене, докато всички си изясняват могат ли да му се доверят или не. В крайна сметка има срок от консилиума да донесе пробите и всяко забавяне е фатално. Той решава, че щом Джонсън не е разказал защо е тук, няма да е разумно сам да го направи. Щом Баркър не вярва в „безкористността” на мисията му, не мисля, че и хората биха му се доверили лесно. А Джонсън в момента е достатъчно компрометиран като човека, допуснал модифициран в града, независимо от причините. Майер се съгласява да „съдейства”, за да намери Баркър - според него единственият в града, който може да му помогне. Затова и излъгва, че с пада може да издири Ташима.
Не ми стана ясно и защо накрая Майер убива Баркър, при това на базата на някакви мъгливи морални предпоставки, за които разбираме само от репликите му. – В убийството на Баркър няма никаква драма. Майер го убива, първо защото вижда, че няма да получи помощ от него и второ за да го използва като разсейване на Морис и сие, докато се опитват да разберат дали той е убиецът. Освен това за него това е жест за добра воля – ето, че се опитва да помогне. А освен това мисля, че твърде силно презира нулевото поколение, за да има някакви скрупули да използва Баркър като изкупителна жертва.
И отново относно практичността на Майер, какво го кара толкова да настоява в търсенето на лек за хората? Предполагаме, че модифицираните не са идиоти и не са бомбардирали единствените си източници на храна. Следователно атомната бомбардировка наистина е бързо и чисто решение, и щом са се осмелили да го направят, значи модифицираните не предвиждат особени проблеми с ответната реакция на хората. Защо тогава Майер се опъва толкова? Аз лично не намерих достатъчно информация в текста, за да си отговоря на тези въпроси. – мисля, че той го казва на Баркър – за него смъртта на толкова хора ще е катастрофална за бъдещето на двете раси. Майер е, как да кажа, разочарован и от себе си, и от хората, и от модифицираните. За него това е опит да промени нещата, да се убеди, че е възможно и някакво, макар и неохотно сътрудничество между тях. Решението за ядрения удар, също като решението на Баркър да не се намесва в мутацията, е по-лесното, това, което спестява време и усилия. Мисля, че както модифицираните не се интересуват от бъдещето, така и на Баркър не му се занимава с настоящето. Всички те са твърде улисани в собствените си проблеми. Майер отлично знае, че мисията му е самоубийствена, но не му пука. Както казва Баркър, той е живял твърде дълго.
Относно POV-а – идеята ми беше да покажа, че Майер е абсолютно безразличен към случващото се с него и около него и че това се променя само в три ситуации – когато открива, че са го съблекли, когато Баркър му отказва помощ и когато Ташима му съобщава за предстоящия удар.
Кинематографичността на писането ми е стар проблем, особено когато пробвам сай-фай. Разказващите пасажи в този жанр винаги ми стоят ужасно изкуствено – не умея да ги предавам достатъчно елегантно.
За наречията – ще пробвам да ги разчупя в текста.
@Random
Радвам се, че разказът ти е харесал. Липсата на много информация наистина беше умишлена, но явно не е било излишно да дообясня някои неща. Освен това исках да има чувство за някаква трескавост – не знам дали се е получило.
Друг момент - на мен не ми стана съвсем ясно защо Майер търси помощ от Баркър, който явно не следва пътят на модифицираните и едва ли ще помогне, въпреки произхода си. Как Майер прави връзката между дейността на Тръста Баркър и произхода на Баркър, та да отиде да иска информация от него? Прави ли изобщо такава? – ъхъ, още когато вижда оранжериите, Майер подозира, че Баркър е все още жив. Затова използва пада, докато уж търси убиеца - за да издири Баркър. А се надява на помощ, защото от това, което е чувал за Баркър, предполага, че ще го грижа за хората и ще му помогне не заради него, а заради тях.
От репликите, разменени между Майер и другия модифициран, оставам с впечетление, че в тяхното общество царят сериозни противоречия - разбрали са се да не действат без мнението на Майер, а после са ударили с атомното оръжие Ню Лондон (бтв, не съм много сигурен, но атомната бомба няма ли да бъде засечена веднага от хора, разполагащи развити технологии? Хората от града явно не бяха се усетили все още...). Аз си обяснявам тези неразбирателства с наличието на съперничещи си фракции в това общество, всяка бореща се за своите цели. И евентуално една от тях или повече са наложили мнението си в консилиума. – мда, Майер като толкова древен е напред в йерархията, но дори и той трябва да се съобрази с мнението на консилиума. Ню Лондон е ударен преди Майер да отиде в другия град.
Останалите наистина ми беше малко трудно да ги различавам един от друг, то и фамилиите им не помгат много, не са запомнящи се. – дааа, абсолютно вярно, с имената имам огромен проблем, да не казвам как понякога пиша вместо с имена с А и направо празно място. Колкото до Морис и Грей техните образи нямат нужда от кой знае какви характеристики, те са там, за да придвижат действието и за да покажат колко малко Майер се интересува от обикновените хора.
Баркър - той малко ме издразни, един такъв веднага се юрна да обяснява на Майер какви били пътищата на еволюцията, да се пеняви, а беше крайно беззащитен и не беше взел мерки за собствената си сигурност. Малко изкуствено вмъкнат стои, като че ли по-скоро, за да обясни някои от особенностите на света. – мда, това беше целта, но и Баркър е видян през очите на Майер, за когото е досадна останка от отминала епоха.
За почти всички стилови забележки се съгласявам и ще ги оправя. Но някои неща ме притесняват.
"Той изкрещя, усещайки как костите се чупят." – ето тук пак има, според мен, неправилна употреба на деепричастие. Двете действия са неравнопоставени като продължителност. Много по-добре би било "Той усети как костите му се чупят и закрещя." – мисля, че и чупенето, и изкрещяването са с еднаква продължителност.
"- Чудя се дали можете да се регенерирате от куршум в мозъка?" – след куршум може би, иначе излиза, че куршумът ще послужи за самия растеж. – ммм, по-скоро „регенерирам се от” е като „възстановявам се от (болест, рана и прочие)” като смисъл
"ребрата го заболяваха при всяко вдишване." – само боляха май е по-добре. – те болят само при вдишването, а не през цялото време
"Когато нощта настъпи, раната се беше затворила с розов ръбец" – на думата ръбец, като цяло, й няма нищо, но не ми звучи в този футуристичен текст. – ами друг термин за зараснала тъкан няма
За времената – аз, доколкото знам, в българския съгласуване по време, както в английския, няма. Например „Той каза, че идва.” и „He said he was coming”. По твоята аналогия на български би било „Той каза, че идваше”. За деепричастията – имам слабост към тях, която се опитвам да контролирам, но не винаги успявам.
Една от по-основните ми критики към стила е, че предаваш твърде много действия едно след друго. – приемам напълно. Това донякъде е умишлено, донякъде се дължи на мързела ми. Ще се опитам да ги преработя като по-плавни действия. За параграфите – мразя ги и винаги ги сливам, ако мога. Имам чувството, че действието се накъсва от тях.
Радвам се, че разказът ти е харесал. Липсата на много информация наистина беше умишлена, но явно не е било излишно да дообясня някои неща. Освен това исках да има чувство за някаква трескавост – не знам дали се е получило.
Друг момент - на мен не ми стана съвсем ясно защо Майер търси помощ от Баркър, който явно не следва пътят на модифицираните и едва ли ще помогне, въпреки произхода си. Как Майер прави връзката между дейността на Тръста Баркър и произхода на Баркър, та да отиде да иска информация от него? Прави ли изобщо такава? – ъхъ, още когато вижда оранжериите, Майер подозира, че Баркър е все още жив. Затова използва пада, докато уж търси убиеца - за да издири Баркър. А се надява на помощ, защото от това, което е чувал за Баркър, предполага, че ще го грижа за хората и ще му помогне не заради него, а заради тях.
От репликите, разменени между Майер и другия модифициран, оставам с впечетление, че в тяхното общество царят сериозни противоречия - разбрали са се да не действат без мнението на Майер, а после са ударили с атомното оръжие Ню Лондон (бтв, не съм много сигурен, но атомната бомба няма ли да бъде засечена веднага от хора, разполагащи развити технологии? Хората от града явно не бяха се усетили все още...). Аз си обяснявам тези неразбирателства с наличието на съперничещи си фракции в това общество, всяка бореща се за своите цели. И евентуално една от тях или повече са наложили мнението си в консилиума. – мда, Майер като толкова древен е напред в йерархията, но дори и той трябва да се съобрази с мнението на консилиума. Ню Лондон е ударен преди Майер да отиде в другия град.
Останалите наистина ми беше малко трудно да ги различавам един от друг, то и фамилиите им не помгат много, не са запомнящи се. – дааа, абсолютно вярно, с имената имам огромен проблем, да не казвам как понякога пиша вместо с имена с А и направо празно място. Колкото до Морис и Грей техните образи нямат нужда от кой знае какви характеристики, те са там, за да придвижат действието и за да покажат колко малко Майер се интересува от обикновените хора.
Баркър - той малко ме издразни, един такъв веднага се юрна да обяснява на Майер какви били пътищата на еволюцията, да се пеняви, а беше крайно беззащитен и не беше взел мерки за собствената си сигурност. Малко изкуствено вмъкнат стои, като че ли по-скоро, за да обясни някои от особенностите на света. – мда, това беше целта, но и Баркър е видян през очите на Майер, за когото е досадна останка от отминала епоха.
За почти всички стилови забележки се съгласявам и ще ги оправя. Но някои неща ме притесняват.
"Той изкрещя, усещайки как костите се чупят." – ето тук пак има, според мен, неправилна употреба на деепричастие. Двете действия са неравнопоставени като продължителност. Много по-добре би било "Той усети как костите му се чупят и закрещя." – мисля, че и чупенето, и изкрещяването са с еднаква продължителност.
"- Чудя се дали можете да се регенерирате от куршум в мозъка?" – след куршум може би, иначе излиза, че куршумът ще послужи за самия растеж. – ммм, по-скоро „регенерирам се от” е като „възстановявам се от (болест, рана и прочие)” като смисъл
"ребрата го заболяваха при всяко вдишване." – само боляха май е по-добре. – те болят само при вдишването, а не през цялото време
"Когато нощта настъпи, раната се беше затворила с розов ръбец" – на думата ръбец, като цяло, й няма нищо, но не ми звучи в този футуристичен текст. – ами друг термин за зараснала тъкан няма
За времената – аз, доколкото знам, в българския съгласуване по време, както в английския, няма. Например „Той каза, че идва.” и „He said he was coming”. По твоята аналогия на български би било „Той каза, че идваше”. За деепричастията – имам слабост към тях, която се опитвам да контролирам, но не винаги успявам.
Една от по-основните ми критики към стила е, че предаваш твърде много действия едно след друго. – приемам напълно. Това донякъде е умишлено, донякъде се дължи на мързела ми. Ще се опитам да ги преработя като по-плавни действия. За параграфите – мразя ги и винаги ги сливам, ако мога. Имам чувството, че действието се накъсва от тях.
@ta
Май разбрах какво имаш предвид, ta, след втория ти коментар. Разказът не е написан с идеите, които имам, докато се занимавам с „Демон”. Там нещата са много по-лични. Там за мен са важни единствено и само героите ми и тяхните взаимоотношения и логично акцентът пада върху тях. Този разказ е единствено и само развитие на една идея. Нямах за цел да въздействам емоционално на читателя и затова гледната точка е на Майер – един крайно неемоционален „човек”. Ако ти звучи студен и някак отдалечен от читателя, това беше целта. Още повече за мен твърдият сай-фай е точно такъв – героите и емоциите не са важни, важна е идеята. Виж, ако не ти е бил интересен, тук вината е моя като разказвач. Благодаря ти за мнението – за мен е важно да зная как разказът се възприема и като четиво.
Как трябва да бъдат въведени в текста констатациите. Имам предвид тези изречения, които не се вписват точно в обективната авторова гледна точка. – мисля, че е необходимо специално отделяне, само ако има обективна авторова гледна точка. В случая гледната точка е на Майер, тоест това са негови мисли и според мен нямат нужда от отдиференциране в текста. Иначе аз използвам нещо от сорта на: еди кой си си помисли, че или той си помисли „бъра-бъра”.
Ако си решил да използваш учтива форма в диалозите, според мен е наложително да спазваш граматическите изисквания. На български език учтивата форма или т.нар. говорене на Ви се изписва с голяма буква. – тук не мога да се съглася. „Вие” е с главна буква, само ако искаме да подчертаем дълбокото уважение на говорещия или по-високото положение на този, към когото се обръщаме. За официална кореспондеция е допустимо, но за текст освен в по-горните случай е претенциозно.
За параграфите казах в поста си към Random, ще се постарая да го изчистя като проблем. За запетаите – ползвам съвета, който дадох на Last Guardian – когато не знам дали са необходими, просто не ги слагам.
За хепиенда – ами, ta, всъщност хепиенд има – Майер е спасен от Морис, вярно изгубва очите си, но пък успява в мисията си.
3ащо в стаята на Баркър Майер се насочва към библиотеката. Просто така ли – защото на пръв поглед така и изглежда. Той не запомня нито една книга. Разказвачът обръща повече внимание на аквариyма или на книга с литографии, отколкото на заглавията в библиотеката. Доколкото знам целта на разглеждането на чужда библиотека са именно заглавията, за да можеш от това, което чете човекът, да получиш задочно малко информация за него. – не аз обръщам внимание на книгите, а Майер. Той е обсебен от предмети – дрехите си, книгите и прочие. Мисля, че е резултат от факта, че в суров свят повечето неща са изцяло подчинени на някаква практическа цел и затова предметите на изкуството са толкова важни за героите ми. А в случая на Майер граничи с натрапливост. В този смисъл книгите не са по-интересни за Майер от аквариума или статуетката.
Губи ми се и мотивът за удушането. Може би докато си писал, градацията на нещата е била достатъчно силна, за да завърши с убийство. Но аз, четеки, не ги почуствах така. Дойде ми някак пресилено, сякаш от нищото – ари сега да се потрепем, че няма какво да па`им – явно тази сцена е оплетена, пак ще кажа, че в действията на Майер няма емоция, няма градация на чувствата. Майер просто преценява, че Баркър му е по-полезен мъртъв, отколкото жив. Все пак сигурно чувства известно удовлетворение.
Kогато Майер бяга от Морис и Грей. Той скача през прозореца, нали така!? Но ти си го описал все едно си връзва обувките, а това си е нещо голямо, не е ежедневно действие. Необходими са му няколко изречение в повече за описание. Подготви читателя да го приеме, а не само да го стреснеш и той да се пита какво и най-важното Кога се е случило. – за Майер скокът е наистина като завръзване на обувките, първо защото той знае, че няма опасност да завърши фатално и второ както вече писах в поста си за Trip, той е хладнокръвен до патологичност.
За стиловите грешки:
Старото платно - Не създава усещане за улица. Платно прави асоциация с тъкан. Пиши го по-добре уличното платно или шосето – там, където Майер минава няма улици, а шосе ми звучи също доста цивилизовано
От север бавно – говориш за хоризонта нали, защото както си го написал излиза, че Орайос се намират някъде по и около шосето. – тцъ, говоря за посоката север
Майер се намръщи срещу му – звучи като жаргон, губи ми се как е правилно, но не така. – „срещу него” не ми звучи по-добре
Той хвърли презрителен поглед към … оранжериите
Майер се забавляваше да разглежда – е не!- какво стана със стилът ти? – май трябва да поясниш какво те притеснява
Оловно стъкло- странно, не мога да си го представя – ами оксид на оловото, има такива чаши и прочие посуда
И въведе кода – не се разбира дали въвежда същия (като по горе) код или необходимия по принцип код. – има ли значение
Майер вдигна рамене. Не това го притeсняваше…- А кое, не става ясно – на Майер не му пука за транспотера, а за сигурността, която Уилямс явно пренебрегва
Той го последва нагоре по металното стълбитще – кой кого?- Мисля, че е ясно, че Уилямс е водачът
Просто предпазни мерки. А де, какви? – атомно оръжие?
…някаква носталгия по отдавна забравения свят, които бяха напуснали – хем бил забравен, хем той помнел, че са го напуснали. – помнят го строителите на града, сегашните му жители са го забравили
Намираха се на тясна тераса… и той се приближи до парапета – липсва симертия в изречението – те и той на едно място
Още една липса на симетрия –
Уилямс паркира и …влязоха –
сега пък - той и те – тук ще се възползвам от съвета на Random и ще разделя изреченията
по-надолу - М. гледа градът под тях и изведнъж се вмъква описание на небето. – после поглежда нагоре
Той прикри очите си и се стовари на пода – свлече – свлече е по-бавно като действие
Отсечен удур в тила го запокити - затрати – по-голяма сила на удара има в „запокити”
…като избухнаща нова – Нова в смисъл на звезда не се ли пише с голяма буква? – мисля, че не, също като пулсар или квазар
После грубо го обърнаха по гръб – внасяш чуство(!) – чувството е на Майер и не разбирам какво те притеснява
Той видя нечие лице – кажи повече за чертите на лицето. Покажи, че М. го е запомнил. Нали после ще ти трябва? – Майер го запомня, но по-скоро като глас и мирис, защото в момента е полузаслепен
Той се изправи и сега забеляза. Грешна употреба на наречие. Кога е сега? По-добре кажи едва тогава забеляза. – тук ми е трудно да преценя, вероятно си права
В стената се отвори квардат светлина – странно. Знам какво имаш предвид, но не това е начинът за описанието му. – ммм, поясни
- Това е доста двусмислено предложение – покажи, че се базъка. Това не е достатъчно. – ами ако не се бъзика?
Той отново усети белезниците – Кой? - друг в белезници освен Майер няма
Сега вече можете да се обърнете. Нали вече се обърнал? – този път с лице към Морис
Казвам се Mорис. – много по-надолу се разбира кой всъщност се е назовал като Mорис. Кажи още тука дали е сивокосият или въоръженият. – явно този, който досега е говорил с авторитет, е и този, който се представя
- Смятате, че тукашният добитък…
(...)
…..и закaпа по пода
Това някак ми бруталее, но можеш да ме обориш - ами, то си е така
-Да вървим, Грeй
-Да, полковник –
Тук кажи, че Грeй е оня с пистолета – няма друг в стаята, към когото да се обърне
Нямам представа кой ще рискува да влезе в града – не става ясно за какво да влезе, какво да търси? – по принцип да влезе
Тръстът “Пол Баркър” и тук е нужен италик – не мисля така, има кавички
Тук предупpедителният крясък на Морис...– сори, ама той да не е чайка? – не само чайките крещят
Раната се бе затворила с розов ръбец – ръбец е умалително и като му сложиш розов отпред става нещо като бебе с бонбонче . По добре само Раната му се беше затворила. Ако държиш на цвета, сложи и едно с бледо червен ръб – ех, този ръбец, терминът не е измислен от мен, а е розов, а не бледочервен, защото не е възпалена, а заздравяваща тъкан
Намери кординатите на компанията на Баркър. - Тук, ако читателят не е със завидна памет, едва ли сте помни кой беше Баркър. Допълни, че става въпрос за онзи от последните новини от пада. – героите, въведени с имена дотук, са петима включ. с Майер, не мисля, че е проблем да се досети човек кой е Баркър
Разпръскваха тежка, непоносима миризма. – двата епитета заедно ми идват в повече. Пък и означават едно и също. – мне, например един парфюм може да има тежка, но не и непоносима миризма
… да се изправи в леглото, камо ли да убие някои – без камо ли, жаргонно е. едва ли – хъм, не знам, по-скоро е леко архаично
Някои крещешe неистово. Познато а? Виж критиката на Рол за моя разказ. Неистово изплашените хора крещят. – ами, те са такива, в крайна сметка Тешима се е развихрил долу
Другият замахна в широка дъга. Дъгата по дефиниция е широк полукръг, но широка дъга вече става леко крива права(линия) - зависи от радиуса на кръга
Майер усети как устата му пресъхва – как устата му започна да – май пак проблемът с английския език и съгласуването на времената, виж отговора ми към Random
Тешима-сан, не искам да прозвучи като упрек, - пак виж критиката на Рол. Tова не ми се вижда на място. – ако можеш да дообясниш
Той се плъзна надолу и се отпусна тежко на пода… Кой той? – друг прав в този момент няма
…как звездата се появи…
…В небето новото слънце…
Като по-запознат да те питам – звезда аналогично ли е на слънце? Защото ти тук така го използваш. – мда, Слънце с голяма буква е нашата звезда, а с малка – може и да е синоним на звезда по принцип
Май разбрах какво имаш предвид, ta, след втория ти коментар. Разказът не е написан с идеите, които имам, докато се занимавам с „Демон”. Там нещата са много по-лични. Там за мен са важни единствено и само героите ми и тяхните взаимоотношения и логично акцентът пада върху тях. Този разказ е единствено и само развитие на една идея. Нямах за цел да въздействам емоционално на читателя и затова гледната точка е на Майер – един крайно неемоционален „човек”. Ако ти звучи студен и някак отдалечен от читателя, това беше целта. Още повече за мен твърдият сай-фай е точно такъв – героите и емоциите не са важни, важна е идеята. Виж, ако не ти е бил интересен, тук вината е моя като разказвач. Благодаря ти за мнението – за мен е важно да зная как разказът се възприема и като четиво.
Как трябва да бъдат въведени в текста констатациите. Имам предвид тези изречения, които не се вписват точно в обективната авторова гледна точка. – мисля, че е необходимо специално отделяне, само ако има обективна авторова гледна точка. В случая гледната точка е на Майер, тоест това са негови мисли и според мен нямат нужда от отдиференциране в текста. Иначе аз използвам нещо от сорта на: еди кой си си помисли, че или той си помисли „бъра-бъра”.
Ако си решил да използваш учтива форма в диалозите, според мен е наложително да спазваш граматическите изисквания. На български език учтивата форма или т.нар. говорене на Ви се изписва с голяма буква. – тук не мога да се съглася. „Вие” е с главна буква, само ако искаме да подчертаем дълбокото уважение на говорещия или по-високото положение на този, към когото се обръщаме. За официална кореспондеция е допустимо, но за текст освен в по-горните случай е претенциозно.
За параграфите казах в поста си към Random, ще се постарая да го изчистя като проблем. За запетаите – ползвам съвета, който дадох на Last Guardian – когато не знам дали са необходими, просто не ги слагам.
За хепиенда – ами, ta, всъщност хепиенд има – Майер е спасен от Морис, вярно изгубва очите си, но пък успява в мисията си.
3ащо в стаята на Баркър Майер се насочва към библиотеката. Просто така ли – защото на пръв поглед така и изглежда. Той не запомня нито една книга. Разказвачът обръща повече внимание на аквариyма или на книга с литографии, отколкото на заглавията в библиотеката. Доколкото знам целта на разглеждането на чужда библиотека са именно заглавията, за да можеш от това, което чете човекът, да получиш задочно малко информация за него. – не аз обръщам внимание на книгите, а Майер. Той е обсебен от предмети – дрехите си, книгите и прочие. Мисля, че е резултат от факта, че в суров свят повечето неща са изцяло подчинени на някаква практическа цел и затова предметите на изкуството са толкова важни за героите ми. А в случая на Майер граничи с натрапливост. В този смисъл книгите не са по-интересни за Майер от аквариума или статуетката.
Губи ми се и мотивът за удушането. Може би докато си писал, градацията на нещата е била достатъчно силна, за да завърши с убийство. Но аз, четеки, не ги почуствах така. Дойде ми някак пресилено, сякаш от нищото – ари сега да се потрепем, че няма какво да па`им – явно тази сцена е оплетена, пак ще кажа, че в действията на Майер няма емоция, няма градация на чувствата. Майер просто преценява, че Баркър му е по-полезен мъртъв, отколкото жив. Все пак сигурно чувства известно удовлетворение.
Kогато Майер бяга от Морис и Грей. Той скача през прозореца, нали така!? Но ти си го описал все едно си връзва обувките, а това си е нещо голямо, не е ежедневно действие. Необходими са му няколко изречение в повече за описание. Подготви читателя да го приеме, а не само да го стреснеш и той да се пита какво и най-важното Кога се е случило. – за Майер скокът е наистина като завръзване на обувките, първо защото той знае, че няма опасност да завърши фатално и второ както вече писах в поста си за Trip, той е хладнокръвен до патологичност.
За стиловите грешки:
Старото платно - Не създава усещане за улица. Платно прави асоциация с тъкан. Пиши го по-добре уличното платно или шосето – там, където Майер минава няма улици, а шосе ми звучи също доста цивилизовано
От север бавно – говориш за хоризонта нали, защото както си го написал излиза, че Орайос се намират някъде по и около шосето. – тцъ, говоря за посоката север
Майер се намръщи срещу му – звучи като жаргон, губи ми се как е правилно, но не така. – „срещу него” не ми звучи по-добре
Той хвърли презрителен поглед към … оранжериите
Майер се забавляваше да разглежда – е не!- какво стана със стилът ти? – май трябва да поясниш какво те притеснява
Оловно стъкло- странно, не мога да си го представя – ами оксид на оловото, има такива чаши и прочие посуда
И въведе кода – не се разбира дали въвежда същия (като по горе) код или необходимия по принцип код. – има ли значение
Майер вдигна рамене. Не това го притeсняваше…- А кое, не става ясно – на Майер не му пука за транспотера, а за сигурността, която Уилямс явно пренебрегва
Той го последва нагоре по металното стълбитще – кой кого?- Мисля, че е ясно, че Уилямс е водачът
Просто предпазни мерки. А де, какви? – атомно оръжие?
…някаква носталгия по отдавна забравения свят, които бяха напуснали – хем бил забравен, хем той помнел, че са го напуснали. – помнят го строителите на града, сегашните му жители са го забравили
Намираха се на тясна тераса… и той се приближи до парапета – липсва симертия в изречението – те и той на едно място
Още една липса на симетрия –
Уилямс паркира и …влязоха –
сега пък - той и те – тук ще се възползвам от съвета на Random и ще разделя изреченията
по-надолу - М. гледа градът под тях и изведнъж се вмъква описание на небето. – после поглежда нагоре
Той прикри очите си и се стовари на пода – свлече – свлече е по-бавно като действие
Отсечен удур в тила го запокити - затрати – по-голяма сила на удара има в „запокити”
…като избухнаща нова – Нова в смисъл на звезда не се ли пише с голяма буква? – мисля, че не, също като пулсар или квазар
После грубо го обърнаха по гръб – внасяш чуство(!) – чувството е на Майер и не разбирам какво те притеснява
Той видя нечие лице – кажи повече за чертите на лицето. Покажи, че М. го е запомнил. Нали после ще ти трябва? – Майер го запомня, но по-скоро като глас и мирис, защото в момента е полузаслепен
Той се изправи и сега забеляза. Грешна употреба на наречие. Кога е сега? По-добре кажи едва тогава забеляза. – тук ми е трудно да преценя, вероятно си права
В стената се отвори квардат светлина – странно. Знам какво имаш предвид, но не това е начинът за описанието му. – ммм, поясни
- Това е доста двусмислено предложение – покажи, че се базъка. Това не е достатъчно. – ами ако не се бъзика?
Той отново усети белезниците – Кой? - друг в белезници освен Майер няма
Сега вече можете да се обърнете. Нали вече се обърнал? – този път с лице към Морис
Казвам се Mорис. – много по-надолу се разбира кой всъщност се е назовал като Mорис. Кажи още тука дали е сивокосият или въоръженият. – явно този, който досега е говорил с авторитет, е и този, който се представя
- Смятате, че тукашният добитък…
(...)
…..и закaпа по пода
Това някак ми бруталее, но можеш да ме обориш - ами, то си е така
-Да вървим, Грeй
-Да, полковник –
Тук кажи, че Грeй е оня с пистолета – няма друг в стаята, към когото да се обърне
Нямам представа кой ще рискува да влезе в града – не става ясно за какво да влезе, какво да търси? – по принцип да влезе
Тръстът “Пол Баркър” и тук е нужен италик – не мисля така, има кавички
Тук предупpедителният крясък на Морис...– сори, ама той да не е чайка? – не само чайките крещят
Раната се бе затворила с розов ръбец – ръбец е умалително и като му сложиш розов отпред става нещо като бебе с бонбонче . По добре само Раната му се беше затворила. Ако държиш на цвета, сложи и едно с бледо червен ръб – ех, този ръбец, терминът не е измислен от мен, а е розов, а не бледочервен, защото не е възпалена, а заздравяваща тъкан
Намери кординатите на компанията на Баркър. - Тук, ако читателят не е със завидна памет, едва ли сте помни кой беше Баркър. Допълни, че става въпрос за онзи от последните новини от пада. – героите, въведени с имена дотук, са петима включ. с Майер, не мисля, че е проблем да се досети човек кой е Баркър
Разпръскваха тежка, непоносима миризма. – двата епитета заедно ми идват в повече. Пък и означават едно и също. – мне, например един парфюм може да има тежка, но не и непоносима миризма
… да се изправи в леглото, камо ли да убие някои – без камо ли, жаргонно е. едва ли – хъм, не знам, по-скоро е леко архаично
Някои крещешe неистово. Познато а? Виж критиката на Рол за моя разказ. Неистово изплашените хора крещят. – ами, те са такива, в крайна сметка Тешима се е развихрил долу
Другият замахна в широка дъга. Дъгата по дефиниция е широк полукръг, но широка дъга вече става леко крива права(линия) - зависи от радиуса на кръга
Майер усети как устата му пресъхва – как устата му започна да – май пак проблемът с английския език и съгласуването на времената, виж отговора ми към Random
Тешима-сан, не искам да прозвучи като упрек, - пак виж критиката на Рол. Tова не ми се вижда на място. – ако можеш да дообясниш
Той се плъзна надолу и се отпусна тежко на пода… Кой той? – друг прав в този момент няма
…как звездата се появи…
…В небето новото слънце…
Като по-запознат да те питам – звезда аналогично ли е на слънце? Защото ти тук така го използваш. – мда, Слънце с голяма буква е нашата звезда, а с малка – може и да е синоним на звезда по принцип
@Roland
Основната ми забележка тук обаче е в недоразвития потенциал и недоизведения сетинг. На първо място доста голяма част от самия сюжет е недоизяснена. Какво точно се случва между Морис и Майер? Аз лично не схващам изцяло първия им разговор. Т.е. репликите им са твърде кратки и мъгляви и предполагат по-сериозно предварително въвеждане в обстоятелствата или ако не, то по-сериозни разяснения постфактум (ако искаш да запазиш мистериозността на ситуацията). За съжаление обаче и двете липсват. – мда, вече се убедих, че разказът ще спечели от малко повече подробности за света. Разговорът на Морис и Майер явно не се е получил достатъчно ясно, ще го вкарам малко повече от гледната точка на Майер, за да изясня това, което обясних, че имах предвид в поста си към Trip.
После, липсва ми повече описание на главния герой и това с какво точно е специален. Не можах да добия и много ясна представа какви са тези изменения, какви са тези хора, които са си ги причинили (т.е. ясно ми е, че са учените, инженерите и т.н., но къде са, каква е целта им и т.н.), защо трябва да избиват нормални люде около себе си и т.н. Не се съмнявам, че можеш да ми обясниш, но проблемът е, че от самия разказ виждам основно, че има някакъв по-мащабен свят зад това, което ми се показва, но той ми е отказан. – пак ще кажа, съзнателно исках Майер да остане неясен като образ, щеше ми се той да не изглежда с нищо по-различен от хората и отвреме-навреме да се усеща някакво чувство за нещо гротескно, скрито под пластове цивилизованост. Не знам дали се е получило. Колкото до самите модифицирани, наистина се колебах дали да ги покажа изцяло или да ги оставя като някакви митологични чудовища. Не зная, може би нещо ми се изплъзва.
Което ме води към следващата и, мисля, последна забележка по сюжета и по-скоро атмосферата - липсва ми описателност. Липсва ми картина на планетата, на която се развива действието, на пустошта извън града, на самия град, на сградите в него, на героите и т.н. Съсредоточил си се върху действието, а си игнорирал факта, че де факто ВСЕКИ читател ще си представи нещо различно (ако изобщо успее), защото не си му подал нужната информация. Разказът е по-скоро действен, отколкото картинен, това ми е ясно, но при все това мисля, че му трябва малко повече описателност - мисля, че започвам да си изяснявам как да допълня света, но ми се ще да не подавам информация на читателя повече от един абсолютен минимум. Искаше ми се читателя сам да допълва недоизказаното, но явно балансът ми се поизплъзнал.
Малко са ти мътни обаче затварящите запетайки при вметнати части, заради което се получават някои забавни двусмислици. – вярно, яко се е получило, ще си взема бележка
Леко ме подразниха англицизмите (не мога да повярвам, че не сме ти го писали всички дотук ) - специално "енхансерите" и "инбрийдингът" ми бяха силно излишни. – за енхансерите признавам, по-куул ми звучеше. Останалите термини за съжаление нямат подходящ аналог на български. Може би наистина трябваше да ги обясня под чертата.
Последната ми забележка в техническата част е за словоредът ти. – не мога да се съглася напълно. Мисля, че за разлика от английския българският език е много по-свободен като словоред. В този смисъл конструкцията подлог-сказуемо-допълнение/определение е също толкова приемлива, колкото и определение/допълнение-сказуемо-подлог, която явно повече ти допада. За мен това е повече въпрос на чувство и звучене (моят вариант е по-скован), а не толкова на граматическо правило.
Едната е, че прекаляваш с употребата на "той", може би с цел избягване на имената. – мда, оливам се, понякога се усещам, но невинаги
От този пасаж просто не разбирам кой казва кое, а съответно и смисъла на репликите. – това се дължи на факта, че така и не се научих, че има и знак двуеточие.
Сега, той скача от доста високо, нали? Или? Пустата липса на описателност не дава да се разбере, но има едно неизменно праило, което гласи, че при гмуркане, човек скача с главата или краката надолу. – даа, не е ясно, но Майер не толкова скача, колкото се хвърля с гръб към прозореца, тоест при падането си е с лице към небето. Идиотско е, но е удобно. А и на Майер му е все тая как ще скочи, защото няма да се нарани фатално.
Другата ми сериозна забележка за целият този абзац (т.е. и останалата му част, която съм пропуснал тук) е, че е абсурдно от конкретна ситуация да отиваш на друга конкретна ситуация, при това движеща се в друг ритъм (досега си описвал действие, случващо се в рамките на секунди, в много изречения, после изведнъж с едно изречение обхващаш цял ден), без да я сложиш на нов ред. Колкото и странно да е, подобно малко дефектче безумно затормозява четенето. – мда, май се престарах в омразата си към параграфите
Основната ми забележка тук обаче е в недоразвития потенциал и недоизведения сетинг. На първо място доста голяма част от самия сюжет е недоизяснена. Какво точно се случва между Морис и Майер? Аз лично не схващам изцяло първия им разговор. Т.е. репликите им са твърде кратки и мъгляви и предполагат по-сериозно предварително въвеждане в обстоятелствата или ако не, то по-сериозни разяснения постфактум (ако искаш да запазиш мистериозността на ситуацията). За съжаление обаче и двете липсват. – мда, вече се убедих, че разказът ще спечели от малко повече подробности за света. Разговорът на Морис и Майер явно не се е получил достатъчно ясно, ще го вкарам малко повече от гледната точка на Майер, за да изясня това, което обясних, че имах предвид в поста си към Trip.
После, липсва ми повече описание на главния герой и това с какво точно е специален. Не можах да добия и много ясна представа какви са тези изменения, какви са тези хора, които са си ги причинили (т.е. ясно ми е, че са учените, инженерите и т.н., но къде са, каква е целта им и т.н.), защо трябва да избиват нормални люде около себе си и т.н. Не се съмнявам, че можеш да ми обясниш, но проблемът е, че от самия разказ виждам основно, че има някакъв по-мащабен свят зад това, което ми се показва, но той ми е отказан. – пак ще кажа, съзнателно исках Майер да остане неясен като образ, щеше ми се той да не изглежда с нищо по-различен от хората и отвреме-навреме да се усеща някакво чувство за нещо гротескно, скрито под пластове цивилизованост. Не знам дали се е получило. Колкото до самите модифицирани, наистина се колебах дали да ги покажа изцяло или да ги оставя като някакви митологични чудовища. Не зная, може би нещо ми се изплъзва.
Което ме води към следващата и, мисля, последна забележка по сюжета и по-скоро атмосферата - липсва ми описателност. Липсва ми картина на планетата, на която се развива действието, на пустошта извън града, на самия град, на сградите в него, на героите и т.н. Съсредоточил си се върху действието, а си игнорирал факта, че де факто ВСЕКИ читател ще си представи нещо различно (ако изобщо успее), защото не си му подал нужната информация. Разказът е по-скоро действен, отколкото картинен, това ми е ясно, но при все това мисля, че му трябва малко повече описателност - мисля, че започвам да си изяснявам как да допълня света, но ми се ще да не подавам информация на читателя повече от един абсолютен минимум. Искаше ми се читателя сам да допълва недоизказаното, но явно балансът ми се поизплъзнал.
Малко са ти мътни обаче затварящите запетайки при вметнати части, заради което се получават някои забавни двусмислици. – вярно, яко се е получило, ще си взема бележка
Леко ме подразниха англицизмите (не мога да повярвам, че не сме ти го писали всички дотук ) - специално "енхансерите" и "инбрийдингът" ми бяха силно излишни. – за енхансерите признавам, по-куул ми звучеше. Останалите термини за съжаление нямат подходящ аналог на български. Може би наистина трябваше да ги обясня под чертата.
Последната ми забележка в техническата част е за словоредът ти. – не мога да се съглася напълно. Мисля, че за разлика от английския българският език е много по-свободен като словоред. В този смисъл конструкцията подлог-сказуемо-допълнение/определение е също толкова приемлива, колкото и определение/допълнение-сказуемо-подлог, която явно повече ти допада. За мен това е повече въпрос на чувство и звучене (моят вариант е по-скован), а не толкова на граматическо правило.
Едната е, че прекаляваш с употребата на "той", може би с цел избягване на имената. – мда, оливам се, понякога се усещам, но невинаги
От този пасаж просто не разбирам кой казва кое, а съответно и смисъла на репликите. – това се дължи на факта, че така и не се научих, че има и знак двуеточие.
Сега, той скача от доста високо, нали? Или? Пустата липса на описателност не дава да се разбере, но има едно неизменно праило, което гласи, че при гмуркане, човек скача с главата или краката надолу. – даа, не е ясно, но Майер не толкова скача, колкото се хвърля с гръб към прозореца, тоест при падането си е с лице към небето. Идиотско е, но е удобно. А и на Майер му е все тая как ще скочи, защото няма да се нарани фатално.
Другата ми сериозна забележка за целият този абзац (т.е. и останалата му част, която съм пропуснал тук) е, че е абсурдно от конкретна ситуация да отиваш на друга конкретна ситуация, при това движеща се в друг ритъм (досега си описвал действие, случващо се в рамките на секунди, в много изречения, после изведнъж с едно изречение обхващаш цял ден), без да я сложиш на нов ред. Колкото и странно да е, подобно малко дефектче безумно затормозява четенето. – мда, май се престарах в омразата си към параграфите
Ще си позволя да коментирам отговорите ти на всички:
Относно отговорите ти на въпросите на Трип - сигурен съм, че сам си даваш сметка, че ако тези неща не стават ясни, пък било то и с минимално количество дадена информация, разясняването им постфактум е безсмислено
Просто отбелязвам.
Впрочем, личното ми мнение е, че кинематографичността е също толкова добър похват, колкото всеки друг, стига да бъде използвана грамотно. Ти си я използвал грамотно, просто с някои трески
Така че промени го както намериш за добре.
Относно омразата ти към параграфите - според мен е ирационална, наистина. Те не само не накъсват текста, а напротив - придават му цялост, придават му плавност и усещане за "движение". Колкото повече нови редове, толкова по-лесно и гладко върви четенето. За мен един абзац от повече от 10 реда вече се превръща в адски тегаво четиво, колкото и добре да е написан иначе...
И това е
Относно отговорите ти на въпросите на Трип - сигурен съм, че сам си даваш сметка, че ако тези неща не стават ясни, пък било то и с минимално количество дадена информация, разясняването им постфактум е безсмислено
Просто отбелязвам.Впрочем, личното ми мнение е, че кинематографичността е също толкова добър похват, колкото всеки друг, стига да бъде използвана грамотно. Ти си я използвал грамотно, просто с някои трески
Не бих казал, че добивам подобно впечатление, а и това не се връзва с идеята ти за надъханост на действието, за която говориш малко по-късно. Напротив, усещането е, че Майер има спешна работа и му е важно да си я свърши. Т.е. комбинираш някаква силна емоция по отношение на работата му с безразличие към други неща, но според мен тази двуполюсност, ако я целиш, има нужда от шлифовка.thorn wrote:Относно POV-а – идеята ми беше да покажа, че Майер е абсолютно безразличен към случващото се с него и около него и че това се променя само в три ситуации – когато открива, че са го съблекли, когато Баркър му отказва помощ и когато Ташима му съобщава за предстоящия удар.
Честно казано за мен тук проблемът е отново в словореда. За читателя е по-важно да научи първо действието и чак след това - резултата. Действието тук е счупването или усещането за него, а резултатът - изкрещяването. Така поднесено, на изречението му липсва адекватна градация и звучи просто неправилно на читателя, дори да не може да определи защо.thorn wrote:"Той изкрещя, усещайки как костите се чупят." – ето тук пак има, според мен, неправилна употреба на деепричастие. Двете действия са неравнопоставени като продължителност. Много по-добре би било "Той усети как костите му се чупят и закрещя." – мисля, че и чупенето, и изкрещяването са с еднаква продължител
Тук съм по-скоро склонен да се съглася с Рандъм. Това, което си писал, е вярно, но в по-разговорен (геймърски да речем) стил. Истината е, че ти не се регенерираш ОТ, а регенерираш НЕЩО. В конкретния случай героят може да се каже, че регенерира "себе си" в най-общ смисъл. Т.е. регенериране от куршум наистина от чисто семантична (дали нацелих думата?) гледна точка е алогизъм.thorn wrote:"- Чудя се дали можете да се регенерирате от куршум в мозъка?" – след куршум може би, иначе излиза, че куршумът ще послужи за самия растеж. – ммм, по-скоро „регенерирам се от” е като „възстановявам се от (болест, рана и прочие)” като смисъл
Е и? Аз не виждам проблем в "Ребрата го боляха при всяко вдишване". Пак става ясно, че САМО тогава го болят и според мен наистина звучи по-добре. "ЗАболявам" предполага началото на някакъв процес. В случая процесът започва еднократно (нещо е причинило травма на ребрата му) и оттам нататък резултатът от този процес е променлив, зависещ от вдишването. Сори, написах го адски сложно, но просто мисълта ми е, че "боляха" не предполага постоянност", докато "заболяваха" предполага еднократно начало, а не множество периодични такива.thorn wrote:"ребрата го заболяваха при всяко вдишване." – само боляха май е по-добре. – те болят само при вдишването, а не през цялото време
Нито на мен, но пък "Майер му се намръщи" или дори само "Майер се намръщи", ако прецениш, че не ти е хипер важно да покажеш посоката на намръщването, биха били по удачни. Иначе отново прилича на "синдрома на преводността" - нещо, познато ни от английския, което уви на бг просто не звучи.thorn wrote:Майер се намръщи срещу му – звучи като жаргон, губи ми се как е правилно, но не така. – „срещу него” не ми звучи по-добре
Мисля да се автоцитирам:Той прикри очите си и се стовари на пода – свлече – свлече е по-бавно като действие
Отсечен удур в тила го запокити - затрати – по-голяма сила на удара има в „запокити”
Roland of Gilead wrote:Впрочем, конкретъно с тези примери съм напълно съгласен. Не, че е задължително това да са думите, с които да се променят, но използваните от Торн не ми харесват и на мен. Първата предполага засилка и това я прави неподходяща, а втората се използва или за неодушевен предмет, или за други мащаби - някой да хване героя и буквално да го вдигне и метне нанякъде.Trip wrote:Той прикри очите си и се стовари на пода – свлече
Отсечен удур в тила го запокити - затрати
Хмм, факт, не са само те, НО пък крясък предполага (поне за мен) липса на контрол над гласа, докато "предупредителен" показва целенасоченост и ерго - контрол. И се получава конфликт. Мисля, че думата наистина е твърде силна за конкретния случай. "Вик" е по-подходяща например.thorn wrote:Тук предупpедителният крясък на Морис...– сори, ама той да не е чайка? – не само чайките крещят
Не, в случая Та има, мисля, друго предвид, а именно тази част от забележката ми към нейния разказ:Някои крещешe неистово. Познато а? Виж критиката на Рол за моя разказ. Неистово изплашените хора крещят. – ами, те са такива, в крайна сметка Тешима се е развихрил долу
Roland of Gilead wrote:"изкрещя в неистов страх Рони" - Може би "изкрещя изплашено"? Или ако "изплашено" не ти е достатъчно - "ужасено"? Което си е аналог на неистов страх. Понякога това, че една конкретна дума ти звучи добре, в случая "неистов", не означава, че ще изглежда хубаво и в текста. Помисли дали има как хем да не се лишаваш от нея, ако ти е важна, хем да не става тромаво. Защото хората не крещят в неистов страх, те крещят изплашени. Или неистово изплашените хора крещят. И т.н.
Ами не, с риск да съм груб, ще кажа, че не съм добил никакво подобно усещане за "нещо гротескно, скрито под пластовете цивилизованост". А идеята ми харесва и бих се радвал да я видя в разказаthorn wrote:После, липсва ми повече описание на главния герой и това с какво точно е специален. Не можах да добия и много ясна представа какви са тези изменения, какви са тези хора, които са си ги причинили (т.е. ясно ми е, че са учените, инженерите и т.н., но къде са, каква е целта им и т.н.), защо трябва да избиват нормални люде около себе си и т.н. Не се съмнявам, че можеш да ми обясниш, но проблемът е, че от самия разказ виждам основно, че има някакъв по-мащабен свят зад това, което ми се показва, но той ми е отказан. – пак ще кажа, съзнателно исках Майер да остане неясен като образ, щеше ми се той да не изглежда с нищо по-различен от хората и отвреме-навреме да се усеща някакво чувство за нещо гротескно, скрито под пластове цивилизованост. Не знам дали се е получило. Колкото до самите модифицирани, наистина се колебах дали да ги покажа изцяло или да ги оставя като някакви митологични чудовища. Не зная, може би нещо ми се изплъзва.
Конкретно за инбрийдинга мисля, че може да се обясни с точно половин изречение. Тук ми стои странно не на място, ако щеш и спрямо стила на разказа. Но ти си решаваш.thorn wrote:Леко ме подразниха англицизмите (не мога да повярвам, че не сме ти го писали всички дотук ) - специално "енхансерите" и "инбрийдингът" ми бяха силно излишни. – за енхансерите признавам, по-куул ми звучеше. Останалите термини за съжаление нямат подходящ аналог на български. Може би наистина трябваше да ги обясня под чертата.
И аз не мога да се съглася. Да, езикът е свободен и позволява разместване на частите от изречението, но само когато това служи на определна цел. В случая примерите, които съм дал, нямат подобна функция и звучат неправилно за мен като читател. Пак казвам, обърни внимание на това докато четеш чужди произведения, и сам ще се убедиш. По-горе сме говорили в два-три поста с Трип точно за този ти проблем и той е на същото мнение, на което съм и аз.thorn wrote:Последната ми забележка в техническата част е за словоредът ти. – не мога да се съглася напълно. Мисля, че за разлика от английския българският език е много по-свободен като словоред. В този смисъл конструкцията подлог-сказуемо-допълнение/определение е също толкова приемлива, колкото и определение/допълнение-сказуемо-подлог, която явно повече ти допада. За мен това е повече въпрос на чувство и звучене (моят вариант е по-скован), а не толкова на граматическо правило.
Ем да, не е ясно, а е нужно да е ясноthorn wrote:Сега, той скача от доста високо, нали? Или? Пустата липса на описателност не дава да се разбере, но има едно неизменно праило, което гласи, че при гмуркане, човек скача с главата или краката надолу. – даа, не е ясно, но Майер не толкова скача, колкото се хвърля с гръб към прозореца, тоест при падането си е с лице към небето. Идиотско е, но е удобно. А и на Майер му е все тая как ще скочи, защото няма да се нарани фатално.
Така че промени го както намериш за добре.Относно омразата ти към параграфите - според мен е ирационална, наистина. Те не само не накъсват текста, а напротив - придават му цялост, придават му плавност и усещане за "движение". Колкото повече нови редове, толкова по-лесно и гладко върви четенето. За мен един абзац от повече от 10 реда вече се превръща в адски тегаво четиво, колкото и добре да е написан иначе...
И това е
And you can't dance with a devil on your back...
Thorn, браво, че си отделил време и сили, за да отговориш по отделно на всеки един от коментарите. Дискусията започва да става пълноценна, а уъркшопа - да изпълнява ролята си.
Първо искам да обърна внимание на няколко факта. Говориш за твърд сай-фай, за това, че по-важни са идеите, а не героите и емоциите. Повярвай ми, чела съм значително количество kласическа научна фантастика, за да мога да изкажа мнение. Съгласна съм, че това е жанр, които “студенее”, но предполага мотивация на главните герои - било то чуства или хладнокръвна логика. След като прочетох, това което си отговорил на Trip, много неща се изясниха за Майер. Но чак сега. Ако поне 1/3 от доуточненията бях разбрала от разаказа ти, щях да го приема. Сега излиза, че Майер е студено копеле(проcтете ми за масираната употреба на тази дума и по-нанатък в поста) и дейстнията му са железни и интелигентни. Четейки разказа обаче, останах с впечатлението, че Майер пак е студен, но примитивно студен, действа под влиянието на някакви вътрешни импулси. Но се губи обеснението на тези подтици. Не е достатъчна и информацията за миналото му.
Искаш или не, четящият винаги се отъждествява с главния герой (респ. с един от главните герои) в даден разказ/роман. Целта на автора е така да изгради образа му, че читателят да има само два избора: Или да го хареса и да си каже-Ей, това копеле е много яко, искам да съм като него, или да го намрази и пак да си каже- Ама тоя наистина си е брутално копеле, не мога да съм като него.
В началото усетих нещо, когато Майер си свали ръкавиците пре минус 70 градуса, но тази нишка на различно по-нататък се изплъзва. Сега разбирам, че той е интелигентен, че се придвижва според мисия, че същевременно се мъчи да вложи и творчество в изпълнението и, за да преодолее неприятностите, разбирам, че е фетишист, че преценява хладнокръвно.
Всъщност точно заради последното написах това:
Той хвърли презрителен поглед към … оранжериите
Майер се забавляваше да разглежда – е не!- какво стана със стилът ти? –
Пояснявам: Противоречи на картината за образа. Ако ще е и арогантен, трябва не само тук да се появят бегли краски за тази му черта.
По същият начин и
- Това е доста двусмислено предложение – покажи, че се базъка. Това не е достатъчно.Не можеш да ме убедиш, че тук не е вплетена тънка ирония. Съдейки от първоначалните ми впечатления за героя, тази тънка подигравка не му е привична-той е грyб и праволинеен.
Имал си калъп за един характер на Майер, но си изградил друг напълно различен, при това незавършено. Казваш, че ти се губи границата между (перефразирам) мистерията и дезинформацията. Да ти кажа граница няма. Съществуват две основни линии, много раздалечени една от друга. Под първата и над втората не бива да стъпваш. Но пространствотo между тях е достатъчно голямо, за да ти е пределно достатъчно да се развихриш. Само трябва да спреш да мериш с кантар количеството информация, което подаваш на читателя. Писането не е математика.
Относно граматика: Да, българският, за разлика от английски и немския, предлага много повече свобода и е много по-богат. Няма да споря с Roland, но подкрепям твърдението ти, че при нас няма строго правило коя част на речта на кое място в изречението трябва да стои. Всичко зависи от вътрешното усещане на пишещия.
Това е.
Обеснявам само два от коментарите си по-горе, защото за тях не приех твoите доводи.
Казвам се Mорис. – много по-надолу се разбира кой всъщност се е назовал като Mорис. Кажи още тука дали е сивокосият или въоръженият. – явно този, който досега е говорил с авторитет, е и този, който се представя
-Да вървим, Грeй
-Да, полковник –
Тук кажи, че Грeй е оня с пистолета – няма друг в стаята, към когото да се обърне
Тук имах превид разграничаване на Грейс от Морис, но, ако смяташ, че не е необходимо.
В стената се отвори квардат светлина – странно. Знам какво имаш предвид, но не това е начинът за описанието му. – ммм, поясни
Квадрат светлина-не смятам, че двете думи си пасват, не и непосредставено една след друга. По-скоро. В стената се отвори квадратна ниша. Заслепяваща (или там каквато ти я сложиш) светлина нахлу през нея.
Тук предупpедителният крясък на Морис...– сори, ама той да не е чайка? – не само чайките крещят
Крясъците са за предаване на чувство. И са нечленоразделни. Хората крещят от болка, страх, но винаги ирационално. Виковете са за съзнателно предаване на информация.
Пусках тукпримери за глаголните времена в българския език. Може и да бъркам някъде, поправете ме. Все пак не съм влизала в част по граматика от 5 години, пък направих списъка “без пищов”, по памет.
Първо искам да обърна внимание на няколко факта. Говориш за твърд сай-фай, за това, че по-важни са идеите, а не героите и емоциите. Повярвай ми, чела съм значително количество kласическа научна фантастика, за да мога да изкажа мнение. Съгласна съм, че това е жанр, които “студенее”, но предполага мотивация на главните герои - било то чуства или хладнокръвна логика. След като прочетох, това което си отговорил на Trip, много неща се изясниха за Майер. Но чак сега. Ако поне 1/3 от доуточненията бях разбрала от разаказа ти, щях да го приема. Сега излиза, че Майер е студено копеле(проcтете ми за масираната употреба на тази дума и по-нанатък в поста) и дейстнията му са железни и интелигентни. Четейки разказа обаче, останах с впечатлението, че Майер пак е студен, но примитивно студен, действа под влиянието на някакви вътрешни импулси. Но се губи обеснението на тези подтици. Не е достатъчна и информацията за миналото му.
Искаш или не, четящият винаги се отъждествява с главния герой (респ. с един от главните герои) в даден разказ/роман. Целта на автора е така да изгради образа му, че читателят да има само два избора: Или да го хареса и да си каже-Ей, това копеле е много яко, искам да съм като него, или да го намрази и пак да си каже- Ама тоя наистина си е брутално копеле, не мога да съм като него.
В началото усетих нещо, когато Майер си свали ръкавиците пре минус 70 градуса, но тази нишка на различно по-нататък се изплъзва. Сега разбирам, че той е интелигентен, че се придвижва според мисия, че същевременно се мъчи да вложи и творчество в изпълнението и, за да преодолее неприятностите, разбирам, че е фетишист, че преценява хладнокръвно.
Всъщност точно заради последното написах това:
Той хвърли презрителен поглед към … оранжериите
Майер се забавляваше да разглежда – е не!- какво стана със стилът ти? –
Пояснявам: Противоречи на картината за образа. Ако ще е и арогантен, трябва не само тук да се появят бегли краски за тази му черта.
По същият начин и
- Това е доста двусмислено предложение – покажи, че се базъка. Това не е достатъчно.Не можеш да ме убедиш, че тук не е вплетена тънка ирония. Съдейки от първоначалните ми впечатления за героя, тази тънка подигравка не му е привична-той е грyб и праволинеен.
Имал си калъп за един характер на Майер, но си изградил друг напълно различен, при това незавършено. Казваш, че ти се губи границата между (перефразирам) мистерията и дезинформацията. Да ти кажа граница няма. Съществуват две основни линии, много раздалечени една от друга. Под първата и над втората не бива да стъпваш. Но пространствотo между тях е достатъчно голямо, за да ти е пределно достатъчно да се развихриш. Само трябва да спреш да мериш с кантар количеството информация, което подаваш на читателя. Писането не е математика.
Относно граматика: Да, българският, за разлика от английски и немския, предлага много повече свобода и е много по-богат. Няма да споря с Roland, но подкрепям твърдението ти, че при нас няма строго правило коя част на речта на кое място в изречението трябва да стои. Всичко зависи от вътрешното усещане на пишещия.
Това е.
Обеснявам само два от коментарите си по-горе, защото за тях не приех твoите доводи.
Казвам се Mорис. – много по-надолу се разбира кой всъщност се е назовал като Mорис. Кажи още тука дали е сивокосият или въоръженият. – явно този, който досега е говорил с авторитет, е и този, който се представя
-Да вървим, Грeй
-Да, полковник –
Тук кажи, че Грeй е оня с пистолета – няма друг в стаята, към когото да се обърне
Тук имах превид разграничаване на Грейс от Морис, но, ако смяташ, че не е необходимо.
В стената се отвори квардат светлина – странно. Знам какво имаш предвид, но не това е начинът за описанието му. – ммм, поясни
Квадрат светлина-не смятам, че двете думи си пасват, не и непосредставено една след друга. По-скоро. В стената се отвори квадратна ниша. Заслепяваща (или там каквато ти я сложиш) светлина нахлу през нея.
Тук предупpедителният крясък на Морис...– сори, ама той да не е чайка? – не само чайките крещят
Крясъците са за предаване на чувство. И са нечленоразделни. Хората крещят от болка, страх, но винаги ирационално. Виковете са за съзнателно предаване на информация.
Пусках тукпримери за глаголните времена в българския език. Може и да бъркам някъде, поправете ме. Все пак не съм влизала в част по граматика от 5 години, пък направих списъка “без пищов”, по памет.
Last edited by ta on Sat Jul 01, 2006 12:27 pm, edited 1 time in total.
Всеки миг аз търся оцеляля част от мен
Пропилявам ден след ден
Manche erinnern sich nicht an den Schreiber,
sondern an das geschaffene von seiner Hand Worte.
Пропилявам ден след ден
Manche erinnern sich nicht an den Schreiber,
sondern an das geschaffene von seiner Hand Worte.
@Roland
Относно отговорите ти на въпросите на Трип - сигурен съм, че сам си даваш сметка, че ако тези неща не стават ясни, пък било то и с минимално количество дадена информация, разясняването им постфактум е безсмислено Просто отбелязвам. – това и имах предвид, когато казах, че съжалявам, че ги обяснявам извън текста. Но тъй като Трип си беше направил труда да ги зададе, счетох, че е коректно да им отговоря
Т.е. комбинираш някаква силна емоция по отношение на работата му с безразличие към други неща, но според мен тази двуполюсност, ако я целиш, има нужда от шлифовка. – Майер е по-скоро съсредоточен в мисията си, без това да означава задължително емоционален
Честно казано за мен тук проблемът е отново в словореда. За читателя е по-важно да научи първо действието и чак след това - резултата. Действието тук е счупването или усещането за него, а резултатът - изкрещяването. Така поднесено, на изречението му липсва адекватна градация и звучи просто неправилно на читателя, дори да не може да определи защо. – ОК, ще го сменя с варианта "Той изкрещя, когато усети как костите се чупят."
За регенерирането ще го сменя с „след куршум в мозъка”
„Заболяваха” в случая означава кратко действие за период от време – вдишваш – боли, издишваш – не. „Боляха” означава непрекъснато действие, което си противоречи с „всяко вдишване”
Значи за чисто лингвистичните ни спорове. Всеки може да влага емоционални оттенъци в дадена дума, но това не означава задължително верни.
Крясък е чисто и просто остър вик, оттам и аналогията на ta.
Стоварвам се означава падам тежко на земята и толкова.
втората се използва или за неодушевен предмет, или за други мащаби - някой да хване героя и буквално да го вдигне и метне нанякъде. – да, това е смисълът - силата на удара е такава, че буквално мята Грей като неодушевен предмет
Това с неистовото крещене, признавам, все още не мога да го схвана.
С всички останали забележки се съгласявам.
Относно отговорите ти на въпросите на Трип - сигурен съм, че сам си даваш сметка, че ако тези неща не стават ясни, пък било то и с минимално количество дадена информация, разясняването им постфактум е безсмислено Просто отбелязвам. – това и имах предвид, когато казах, че съжалявам, че ги обяснявам извън текста. Но тъй като Трип си беше направил труда да ги зададе, счетох, че е коректно да им отговоря
Т.е. комбинираш някаква силна емоция по отношение на работата му с безразличие към други неща, но според мен тази двуполюсност, ако я целиш, има нужда от шлифовка. – Майер е по-скоро съсредоточен в мисията си, без това да означава задължително емоционален
Честно казано за мен тук проблемът е отново в словореда. За читателя е по-важно да научи първо действието и чак след това - резултата. Действието тук е счупването или усещането за него, а резултатът - изкрещяването. Така поднесено, на изречението му липсва адекватна градация и звучи просто неправилно на читателя, дори да не може да определи защо. – ОК, ще го сменя с варианта "Той изкрещя, когато усети как костите се чупят."
За регенерирането ще го сменя с „след куршум в мозъка”
„Заболяваха” в случая означава кратко действие за период от време – вдишваш – боли, издишваш – не. „Боляха” означава непрекъснато действие, което си противоречи с „всяко вдишване”
Значи за чисто лингвистичните ни спорове. Всеки може да влага емоционални оттенъци в дадена дума, но това не означава задължително верни.
Крясък е чисто и просто остър вик, оттам и аналогията на ta.
Стоварвам се означава падам тежко на земята и толкова.
втората се използва или за неодушевен предмет, или за други мащаби - някой да хване героя и буквално да го вдигне и метне нанякъде. – да, това е смисълът - силата на удара е такава, че буквално мята Грей като неодушевен предмет
Това с неистовото крещене, признавам, все още не мога да го схвана.
С всички останали забележки се съгласявам.
Да, но пък това "заболяваха" като е кратко действие за период от време, излиза, че иначе като издишва всичко му е цветя и рози. А при такива травми независимо кога болката е по-силна, някакви отенци от нея ги има винаги. Колкото и бързо да се регенерира човек 
За "стоварвам се" - това, което описваш, е жаргон В твоя разказ не си служиш с жаргон на други места, оттам и "заяждането" ми
А за запокитването - тогава трябва да вместиш няколко думи или дори изречения наоколо, с които да показваш, че ударът е толкова силен, че може да отхврли голям едър (предполагам) мъж на метри разстоянеи като парцалена кукла. Макар че мен ми е трудно да си го представя, особено след удар по главата. Ако беше в гърдите или гърба - ок, но главата ако я удариш толкова силно, просто ще я счупиш
П.П. За неистовото крещене и аз не разбрах какво иска да каже Та, тя да ти обясни, аз само дадох текста, който тя визира
За "стоварвам се" - това, което описваш, е жаргон
В твоя разказ не си служиш с жаргон на други места, оттам и "заяждането" ми А за запокитването - тогава трябва да вместиш няколко думи или дори изречения наоколо, с които да показваш, че ударът е толкова силен, че може да отхврли голям едър (предполагам) мъж на метри разстоянеи като парцалена кукла. Макар че мен ми е трудно да си го представя, особено след удар по главата. Ако беше в гърдите или гърба - ок, но главата ако я удариш толкова силно, просто ще я счупиш
П.П. За неистовото крещене и аз не разбрах какво иска да каже Та, тя да ти обясни, аз само дадох текста, който тя визира
And you can't dance with a devil on your back...
ta, благодаря за коментара ти - мисля, че разбрах, че образът на Майер не се получил така, както го планирах. Нищо, време за редакции винаги има.
Роланд, явно не си си чупил ребра . За "стоварам се" - не ми звучи жаргонно, честно.
Роланд, явно не си си чупил ребра
. За "стоварам се" - не ми звучи жаргонно, честно.
- в случая става дума за експлозия, така че е възможно.А за запокитването - тогава трябва да вместиш няколко думи или дори изречения наоколо, с които да показваш, че ударът е толкова силен, че може да отхврли голям едър (предполагам) мъж на метри разстоянеи като парцалена кукла
Абсолютно не е вярно
За стоварването явно няма да се разберем, но според мен "свлече" звучи по-добре, а изразява същото усещане за скорост, каквото и "стовари". Всъщност единствената разлика при стоварването, е че там имаш ускорение, сила и т.н., които не са подходящи при човешко тяло, ИМЕННО поради което думата се използва за хора само на жаргон Но не е толкова важно, че да го спорим толкова време де, въпрос на избор в крайна сметка
Тук изобщо нямаш действие, предполагащо отхвърляне като предмет на голямо разстояние, каквото усещане носи думата "запокити".Той прикри очи и се стовари на пода, задъхвайки се от непоносимата болка в ретините. Чу как в стаята нахлуха хора – тежки стъпки и ускорено дишане. Опита да се изправи и в този момент отсечен удар в тила го запокити отново на пода.
За стоварването явно няма да се разберем, но според мен "свлече" звучи по-добре, а изразява същото усещане за скорост, каквото и "стовари". Всъщност единствената разлика при стоварването, е че там имаш ускорение, сила и т.н., които не са подходящи при човешко тяло, ИМЕННО поради което думата се използва за хора само на жаргон
Но не е толкова важно, че да го спорим толкова време де, въпрос на избор в крайна сметка And you can't dance with a devil on your back...
Значи, нека и аз да отговоря на няколко от нещата които си ми писал.
Относно поясняването и липсата на информация в самия текст - мисля, че заплащаш твърде висока цена за да успееш да опишеш Майер като студенокръвно създание и непукист. Напълно е възможно да опишеш колко е безразличен към това което се случва с него И да предаваш мислите и отношението му в някакви моменти на интроспекция. Тези мисли и отношение просто ще са съобразени с типа характер. Кинематографичността ти действа добре в този случай, но щом така и така си вкарал няколко моменти на вътрешни усещания (особено в края) мисля, че можеш да пръснеш още мъничко на определени места в текста, където прецениш че ситуацията е подходяща да подсилиш тези черти на характера му. По едно-две изречения, за да не се нарушава цялостния ти стил на "външно" представяне на действието.
Според мен това също така е единствения начин, заедно с диалозите, да предадеш задната информация, така нареченото разказване. (друг вариант е, както казват Рол и Рандъм, да удължиш престоя му в града и да увеличиш интеракцията му с други хора, но пък това би противоречало на характера му...) Ето какво имам предвид - няма никакъв проблем да разкажеш нещо за резервоарите или въобще за сетинга, стига "разказващия" текст да е обагрен от личното отношение на Майер към нещата. Например, когато вижда нещо интересно, като произведение на изкуството (както казваш), нека го сравни (както ти си направил в един от отговорите си) с условията на живот, в които е израснал.
В този случай мисля че няма нищо лошо в това да си малко по-обяснителен - в края на краищата това поведение и определените му реакции към различни неща изхождат от подсъзнателната база данни, с която разполага. И когато е нужно, ти, като автор, имаш правото да я артикулираш малко по-подробно за да стане по-ясно на читателя. Така де, ако не направиш нещо такова, няма как да получим достатъчно информация за това защо той върши всичките тези неща, но и няма нужда да четем директна транскрипция на мислите на героите а ла Джеймс Джойс или Вирджиния Улф, не е това идеята на конкретната ти история, нали? Така че си мисля, гореописания тип разказване е подходящ за целта.
А за опита ти да направиш Майер чужд на читателите - аз лично считам, че това не е възможно без да загубиш доста повествователни възможности. Мисля си, че читателят вероятно винаги ще иска да симпатизира с, или да мрази, или поне да има чувството, че познава персонажа след като е историята е свършила. При киното самата визия (изглеждане на героя, спец-ефекти, операторско майсторство и т.н.), ако е достатъчно добра, впечатлява зрителя, и го кара да възприема това което гледа. Литературата няма това преимущество и според мен похватите с които си служи не може да са точни еквиваленти на кино-похватите. Така че кинематографичното писане вероятно (не съм го пробвал, но предполагам) изисква по-различен подход от простото насищане на сюжета с действие след действие и подробно описание на физически действия.
Според мен, ако пък наистина си решил да не ползваш никаква интроспекция, недей, недей да изразяваш дори и думичка от вътрешните усещания на героя.
Малко повече детайли в описанията и/или правилно подреждане на образи (не непременно сцени с действие), без да си проличава личното отношение на героя в тях (нали не това ти е целта) може да помогнат за създаване на определена атмосфера и да повлияят на възприемането на текста, без описание на вътрешния свят на героите.
А относно отговорите на сюжетните въпроси - според мен играта на нерви която обясняваш в отговора си, трябва да си проличи в текста. На мен лично не ми стана ясно. Може би някаква реакция от страна на някои от участниците, пък била тя и дребна, която да издаде (може и само за миг) някакво раздразнение или досада, или някаква подобна емоция, от цялото разиграване в участъка, за да ни се подскаже какво всъщност се случва.
Освен това, частта с откриването на мутацията. Защо модифицираните не я откриват още преди години, докато засегнатите от нея са още деца? Казваш, че не успяват, защото родителите са здрави, но модифицираните не са ли получавали генетичен материал от дефектните деца преди години? Нали в това се състои търговията между двете раси - размяна на генетичен материал?
А за комуникациите - може да са били лоши заради разбиването на заселниците, но сам казваш, че оттогава са минали стотици години. Комуникациите все още ли са недоразвити?
Относно поясняването и липсата на информация в самия текст - мисля, че заплащаш твърде висока цена за да успееш да опишеш Майер като студенокръвно създание и непукист. Напълно е възможно да опишеш колко е безразличен към това което се случва с него И да предаваш мислите и отношението му в някакви моменти на интроспекция. Тези мисли и отношение просто ще са съобразени с типа характер. Кинематографичността ти действа добре в този случай, но щом така и така си вкарал няколко моменти на вътрешни усещания (особено в края) мисля, че можеш да пръснеш още мъничко на определени места в текста, където прецениш че ситуацията е подходяща да подсилиш тези черти на характера му. По едно-две изречения, за да не се нарушава цялостния ти стил на "външно" представяне на действието.
Според мен това също така е единствения начин, заедно с диалозите, да предадеш задната информация, така нареченото разказване. (друг вариант е, както казват Рол и Рандъм, да удължиш престоя му в града и да увеличиш интеракцията му с други хора, но пък това би противоречало на характера му...) Ето какво имам предвид - няма никакъв проблем да разкажеш нещо за резервоарите или въобще за сетинга, стига "разказващия" текст да е обагрен от личното отношение на Майер към нещата. Например, когато вижда нещо интересно, като произведение на изкуството (както казваш), нека го сравни (както ти си направил в един от отговорите си) с условията на живот, в които е израснал.
В този случай мисля че няма нищо лошо в това да си малко по-обяснителен - в края на краищата това поведение и определените му реакции към различни неща изхождат от подсъзнателната база данни, с която разполага. И когато е нужно, ти, като автор, имаш правото да я артикулираш малко по-подробно за да стане по-ясно на читателя. Така де, ако не направиш нещо такова, няма как да получим достатъчно информация за това защо той върши всичките тези неща, но и няма нужда да четем директна транскрипция на мислите на героите а ла Джеймс Джойс или Вирджиния Улф, не е това идеята на конкретната ти история, нали? Така че си мисля, гореописания тип разказване е подходящ за целта.
А за опита ти да направиш Майер чужд на читателите - аз лично считам, че това не е възможно без да загубиш доста повествователни възможности. Мисля си, че читателят вероятно винаги ще иска да симпатизира с, или да мрази, или поне да има чувството, че познава персонажа след като е историята е свършила. При киното самата визия (изглеждане на героя, спец-ефекти, операторско майсторство и т.н.), ако е достатъчно добра, впечатлява зрителя, и го кара да възприема това което гледа. Литературата няма това преимущество и според мен похватите с които си служи не може да са точни еквиваленти на кино-похватите. Така че кинематографичното писане вероятно (не съм го пробвал, но предполагам) изисква по-различен подход от простото насищане на сюжета с действие след действие и подробно описание на физически действия.
Според мен, ако пък наистина си решил да не ползваш никаква интроспекция, недей, недей да изразяваш дори и думичка от вътрешните усещания на героя.
Малко повече детайли в описанията и/или правилно подреждане на образи (не непременно сцени с действие), без да си проличава личното отношение на героя в тях (нали не това ти е целта) може да помогнат за създаване на определена атмосфера и да повлияят на възприемането на текста, без описание на вътрешния свят на героите.
А относно отговорите на сюжетните въпроси - според мен играта на нерви която обясняваш в отговора си, трябва да си проличи в текста. На мен лично не ми стана ясно. Може би някаква реакция от страна на някои от участниците, пък била тя и дребна, която да издаде (може и само за миг) някакво раздразнение или досада, или някаква подобна емоция, от цялото разиграване в участъка, за да ни се подскаже какво всъщност се случва.
Освен това, частта с откриването на мутацията. Защо модифицираните не я откриват още преди години, докато засегнатите от нея са още деца? Казваш, че не успяват, защото родителите са здрави, но модифицираните не са ли получавали генетичен материал от дефектните деца преди години? Нали в това се състои търговията между двете раси - размяна на генетичен материал?
А за комуникациите - може да са били лоши заради разбиването на заселниците, но сам казваш, че оттогава са минали стотици години. Комуникациите все още ли са недоразвити?
Трип, трудното в случая е балансът между случващото се в главата на героя и в света около него. Опитвам се не толкова думите или мислите, колкото действията на героя да подсказват отношението му. В краен случай понякога описвам усещания или някакъв спомен, но ми е адски неестествено да напиша "Той си помисли, че... ". Струва ми се твърде груб опит за бръкване в личността на героя. Това естествено не е мнение, което мога да натрапя на някого и най-вече не извинява неразбориите в текста ми. Мисля, че ще се възползвам от съвета ти да вкарам повече детайли.
А за сюжетните въпроси:
Мутацията може да се хване, едва когато хората, които я носят, достигнат полова зрялост, започнат да се размножават и да се раждат мъртви деца, тоест по времето на действието. Те са едно цяло поколение, у което мутацията възниква случайно по причини, който никой не би могъл да каже – може би резултат от комбинации на гени от техните родители. Трийсет процента от убитите от Тешима хора, а според мен той е убивал предимно млади хора, я носят, но не и всички поколения в града. Тогава на черния пазар се появява и хомозиготната комбинация на мъртвородените и модифицираните се усещат.
За комуникациите – по-скоро на планетата комуникациите не са стабилни. Но пак казвам, този момент е много зле изчистен, ако изобщо е
.
А за сюжетните въпроси:
Мутацията може да се хване, едва когато хората, които я носят, достигнат полова зрялост, започнат да се размножават и да се раждат мъртви деца, тоест по времето на действието. Те са едно цяло поколение, у което мутацията възниква случайно по причини, който никой не би могъл да каже – може би резултат от комбинации на гени от техните родители. Трийсет процента от убитите от Тешима хора, а според мен той е убивал предимно млади хора, я носят, но не и всички поколения в града. Тогава на черния пазар се появява и хомозиготната комбинация на мъртвородените и модифицираните се усещат.
За комуникациите – по-скоро на планетата комуникациите не са стабилни. Но пак казвам, този момент е много зле изчистен, ако изобщо е
.
Що фантасти са спасили тия енергийни вълни, ех Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 19 guests