Тогава

[ta]

Представям ви един от последните ми стихове. Не знам дали ще ви хареса, но просто си направете труга да го прочетете. Аз лично все още не мога да преодолея творческото бесилие, което ме обзема, когато погледна нещо вече завършено и го сравня с това, което съм искала да кажа и все още е в главата ми. Липсва ми нещо и думите не винаги са достатъчни. Трябва по-дълбоко да изучавам изкуството на стихоплетството или да намаля критериите, по които се самооценявам. Перфекционалистите сами си късат нервите.

Тогава

Когато всичко бъде казано
и не остане жест несподелен.
Когато думите без стойност са
и смисъл няма следващият ден.

Когато птиците се раждат
и изгарят своите крила.
Когато мислите изчезват
и няма път до тях след това.

Когато вечността се губи
и музиката е фалшива.
Когато хората се други
и разумът навред заспива.

Тогава вземи бял лист хартия
и положи в него душата си.
Извади болката. Запали я.
И скрий мислите в главата си.

Събери оцелелите крила
и ги залепи върху стената.
Купи си нови черни очила
и обърни гръб на суетата.

Тръгни отритнат и самотен
по път на никъде неводещ.
Открии ковчега допотопен
и скрий се в него тази нощ.

Тогава всичко ще е просто
и ще има само един бог.
Тогава Ти ще си единствен
и едничък даден за залог.

Тогава дните ще са дълги
и целите ще са значими.
Тогава Кръстът ще е видим
и думите - неуязвими.

[Roland]

Хмм, на мен ми харесва доста, особено началото Преживях го доста лично някакси... Макар че има и трески за дялане, но с малко оглаждане ще стане супер

[Hijo de la Luna]

***

[Jaar]

Много си е хубаво стихотворението като съдържание, но на места трябва да оправиш ритъма.

[Moridin]

Съгласен съм с мнението на Джаар

[ta]

Благодаря за добрите думи.
Все пак разчитах и на значително количесто отрицателна, но градивна критика.
Така, че давайте смело. Стреляйте по треските да дялане.