ShadowDance

За съжаление не мога да напиша свястно критично мнение, но някои моменти ще се опитам да набележа. Хубав стил, богат език и въображение, картинно впечатление, обичайните хвалби Не съм съгласна съвсем с критиките, че повествованието е твърде сбито и има нужда да се развие в по-голям обем. Аз го възприех като похват за създаване на епично усещане и мисля, че се е получило добре... Но само донякъде, защото има нещо, което ме кара да харесвам разказа "по принцип", но не ме заплени по същия начин както някои други. Все не успявам да си изясня какво точно е това нещо. Дали емоциите са се загубили малко под думите, дали идеята не ми е достатчъна и искам нещо повече... Не знам. Извинявам се, знам, че коментарът ми изобщо не е полезен, но все пак го постнах.

Краят на тоя разказ просто ме разби, не че не очаквах да свърши по този начин де, но това не го прави по-малко добър.

Аз пък трябва да си призная, че го прочетох вчера. Малко разкази не бях прочел и те бяха избрани на случаен принцип, поради липса на време и ентусиазъм. Този беше един от тях...
Сега... Ами не знам защо, обаче винаги много се зарибявам от писанията на Рол. Всъщност неговите разкази ме зарибиха да чета списанието...
Този не направи изключение. Въздейства върху емоциите ми доста силно, макар че накрая ми идеше да попитам- и к'во? Наистина- за какво беше цялата работа?
Силно написано, красиво бих казал, въздействащо, увлекателно... Не искам да влизам в графата на критиците, защото разказът като цяло ми хареса, но едва ли щях да го сложа в топ 5 ако зависеше от мен... Може би ако беше малко по- дълъг и по... ясен?
Въпреки че изобщо не мога да си представя как би могъл да стане такъв....

JaimeLannister wrote:Може би ако беше малко по- дълъг и по... ясен?
Въпреки че изобщо не мога да си представя как би могъл да стане такъв....

И аз, между другото, май само Гибли е разбрала ква ми е идеята, за което съм си виновен само аз разбира се

Мерси за похвалите иначе, на който се обърка да хвали

уф. прочетох го.

всъщност е най-добрият разказ от всички, през които минах досега. или поне разказът с най-добра идея. мога да разбера защо някои хора го намират за неясен или прекалено кратък, защото структурата не е съвсем ясна и последователна, но на мен това ни най-малко не ми попречи.

много образен стил, наистина, имах чувството, че всъщност гледах цялото унищожение ... като атмосфера малко ми напомни The Second Renaissance, а краят - краят е чудовищен.

респект.

всъщност гледах цялото унищожение

Аз затова казах, че е силно кинематографичен разказ в коментара, който пуснах в старата тема (която между другото не знам къде отиде, изтрихте ли я?). Хубав стил, хубав език, хубави идеи, финалът наистина е страхотен и все пак го почувствах повече като маркирани моменти от нещо по-голямо. Искам да го видя филмирано/анимирано и толкоз, поне мен така би ме грабнало много повече. Разбира се, има го и моментът, че напоследък анимето ми идва в повече ...

Elayne wrote: Искам да го видя филмирано/анимирано и толкоз, поне мен така би ме грабнало много повече. Разбира се, има го и моментът, че напоследък анимето ми идва в повече ...

Ами това ще стане малко трудно, ама пък винаги можем да помолим Рол да нарисува манга

Тъкмо щях да кажа, че ще е една много 'красива' манга, но пък знае ли човек. Грознописците, казват, рисували хубаво, а и сестра му прави страшно хубави рисунки на something like аниме героини, може да има нещо генетично .

Enough flood обаче .

Харесва ми вида на разказа. Много обичам такива кратки описания на мащабни събития, като историята на валхеру. Помагат ти да усетиш величието.