ShadowDance

Имаше нещо в разказа, което много ме трогна. Не мога да определя какво точно, може би ми е напомнил за "Изкуствен интелект", а може и да си е лично постижение на произведението. Определено бих се радвал да прочета още, макар че е вероятно краят нарочно да е оставен отворен.

Имам само една забележка - каквото и ДНК да превозва онзи камион (карам по памет), едва ли може да доведе до някакви промени в генома на детето. Това само за информация, тъй като не е от особена важност.

Вече много ми се губят детайлите за съжаление, но разказът ми остави добро впечатление и бих искала да го изразя тук. Хареса ми преди всичко идеята и настроението, някак носталгично, както и използването на сегашно време. Много емоция, по-малко история, но за мен това е по-добрият дисбаланс