ShadowDance

Manowar издадоха ново EP The Revenge of Odysseus (Highlights), за да покажат за пореден път, че трябваше да се откажат след Warriors of the World... 01. Athena's Theme
02. Telemachus - Part I [feat. Konstantinos Kazakos and Sakis Tolis] [Ancient Greek]
03. Where Eagles Fly [feat. Chiara Tricarico]
04. Odysseus And Calypso - The Island Of Ogygia [feat. Kostas Kazakos] [Ancient Greek]
05. Immortal

Athena's Theme е скучно и незапомнящо се интро в най-добрите традиции на скучните и незапомнящи се оркестрални интрота. Следва "епичния" наратив Telemachus - Part I на древногръцки. Участието на Сакис Толис от Rotthing Christ се свежда до преводач от английски на древногръцки, така че не се радвайте предварително. Where Eagles Fly е дует между Ерик Адамс и Chiara Tricarico със силен Disney привкус, който се забравя 30 секунди след последната нота, но пък може да го пуснат в следващия Frozen. Като цяло става за озвучаване на партита за рожденни дни на подрастващи принцеси. Следва още един епичен древногръцки наратив (да е жив и здрав Сакис и да превежда още много текстове на Джоуи), който със същия успех може и да е шопинг лист (епичен, мъжкарски шопинг лист!) . Immortal е скучна среднотемпова песен, която за сметка на това е близо шест и половина минути дълга. Опитва се да е новият Battle Hymn, даже следва същата схема, но не и се получава. Общо имаме почти 10 минути музика (9:54 ако трябва да сме педантични) и 5 минути пълнеж. Миксът е в най-добрите традиции на последните издания на Manowar -- демек крака, ама епични, мъжкарски, тру крака. Надуваш си го и усещаш как космите по гърдите ти почват да никнат и да се къдрят с пълна сила.

Оценка 2/10

Yan wrote: ↑

Thu Jun 23, 2022 11:57 am

Where Eagles Fly е дует между Ерик Адамс и Chiara Tricarico със силен Disney привкус, който се забравя 30 секунди след последната нота, но пък може да го пуснат в следващия Frozen.

"Where Eagles Fly" е песен, която Ди Майо е писал за Сара Брайтман преди двайсет и кусур години, та Дисниевото звучене не е толкова учудващо. Оригиналната версия обаче е по-готина - там и Ерик Адамс, и Сара Брайтман са страхотни, а и миксът е много по-добър.
Иначе, честно казано, не знам какво им става на миксовете на тая група в последните години, обаче просто си плачат за шеги и вицове на тема "тонрежисьорът е басист". В момента слушам "Immortal" - и композицията ми харесва, обаче е миксирана зле. Може ли точно гласа на Ерик Адамс да го удавят в басово дуднене?!? Все едно саундтрак във филм на Кристофър Нолан. Егати.

Ерик Адамс от доста години не е онова, което беше като глас и това е съвсем нормално с оглед възрастта му и доста агресивния му маниер на пеене. На последните два концерта на Manowar ръмженето в ниския регистър преобладаваше за сметка на чистото пеене. Всъщност той даже е късметлия, защото другия певец с подобен маниер на пеене - David DeFeis от Virgin Steele до такава степен е унищожил гласа си, че е мъка да се слуша.
Проблемът на Where Eagles Fly е, че е ужасно забравима и скучна песен. Да, оригиналът със Сара Брайтман е по-приятен за слушане, но то и Ерик е с 20+ години по-млад и звучи доста по-добре.
А миксовете са такива, защото Джоуи е идиот с месиански комплекс, който си вярва, че разбира от всичко и се меси където не му е работа. The Lord of Steel в първия си вариант беше обида за слуха (уви и ремиксираната версия пак е крака). Преизданията на класическите им албуми са някакъв ужас и те...
Въобще Manowar и деволюцията им са ми много болна тема. Преди 30+ години прослушах хеви метъл с Kings of Metal и да ги гледам на Каварна си беше сбъдната детска мечта. Но нещата оттогава насетне са стремглаво надолу.

Yan wrote: ↑

Fri Jun 24, 2022 1:43 pm

Въобще Manowar и деволюцията им са ми много болна тема. Преди 30+ години прослушах хеви метъл с Kings of Metal и да ги гледам на Каварна си беше сбъдната детска мечта.

И с мен е горе-долу така, та...

При мен явно фенщината ще е вечна, обаче групата от двайсет години не е издавала албум, който наистина да ме надъха. "Warriors of the World" като излезе, го въртях непрекъснато (изключая кавъра на Елвис Пресли, който така и не захаресвах). Може би причината е, че него време бях на петнайсет, ама пак... Там са добри композиции и страхотна продукция - даже като понапреднах като музикант, мисля, че ги оцених по-добре.
Докъм "Thunder in the Sky" всъщност ми харесваше всичко. Даже "Gods of War", когато не се прави на саундтрак на фентъзи филм, ми харесва много. В началото харесах и "The Lord of Steel", обаче не съм го слушал от години - а и от него започнаха проблемите с миксовете, които ме дразнят сега. Не знам Ди Майо по-сурово звучене ли гони, обаче просто не става така. На "Immortal" от новото нещо вчера гледах любителски концертен запис. Звучеше по-добре от официалния студиен запис.

А и просто ми се ще вече като дадат някакво обещание с новоизлязло EP, да вземат и да го изпълнят после. "Thunder in the Sky" обеща някаква "Asgard Saga". Нямаше я. Две и деветнайсета излезе "The Final Battle 1" с обещания за бъдещето. Не ги изпълниха. Сега това... Дано то поне доведе до нещо.

Пак си изгледах новата матрица, тоя път на спокойствие и с хубаво качество - все така як е. И не знам откъде го докопаха тоя кавър, но е чефс кис накрая, имало ли е някога по-подходящ избор за credit песен в историята на киното.

Brymir - "Voices in the Sky":




Бях чувал за тази група, но не бях я слушал изобщо. Ако цялата им дискография е на това ниво, ще трябва да поправя тая грешка и да се запозная с творчеството им.

Нова музика и от Revocation

Testament са все така яки:

Малко викингски метъл от EINHERJER

Очаквано висококачествен албум, май са попрекалили с филмовите трейлъри, ама еба го, ако не прави цялото нещо супер епично.

Още един клип от Arch Enemy:



Албумът се очертава приличен.

Ибараки е абсолютен триумф, чичо Мат макар супер стабилността, която да демонстрира с тривиум, не знам отга не е бил толкова вдъхновен. Тва звучи като дебютен албум на много гладна, но висококачествена банда, само че е с гърба на десетилетия вече опит. Безупречна работа.




пп. прецапах и през новия креатор и е зле положението, язък

Чак пък зле. По-слаб е от предишния, но има няколко много яки резачки и интересни експерименти. Основният му проблем е (поне за мен), че е яко хаотичен, което пречи на възприемането му като пълнокръвен албум. Малко като комбинация от Б-страни на предишни издания.

Не нам, новия криейтър толко ме утрепа, че отидох да слушам Endorama, който си остава недооценена готик класика и ми се щеше пак да бяха опитали някакъв див експеримент вместо вече 5-ти албум да се опитват да повторят нещо, което отдавна са изпипали до максимум и няма накъде да развият, а те дори тва не са направили, ми както ти викаш звучи като Б-парчоци, събрани в компилация.


Тва тук е много добро