За природата, стреса и докъде може да доведе човек бисептола

[Tais]

[termit]

Най-доброто лекарство за стрес си е активната почивка. Като усетя, че почвам да превъртам в градски условия, зареждам раницата с ядене и дрехи и щипвам по планините за няколко дни (най-много до седмица... платеният отпуск уви не е безкраен ) След като се убия с ходене, се прибирам обратно и работата на компютъра си е направо кеф Хижата с огнището и кроткият планински алкохолизъм също не са лоши неща, особено ако си носиш повече мезе, а да комбинираш дневното ходене с вечерно запиване е просто най-доброто възможно изкарване .
Морето не го долюбвам особено като място за почивка, твърде много хора има по плажовете - все едно съм в града. Не съм ходил от две години и не ми липсва кой знае колко.

[Morwen]

Знам ли, според мен бягането от стреса не е непременно връщане към природата, просто бягство. Може да е в друг град, също толкова голям и забързан, стига да е различно. Макар че има нещо наистина различно и особено в самотата, когато всичко около теб е неовладяно от други хора. Някак сякаш можеш да усетиш и себе си, и природата по-ясно, с всичките си сетива... не знам как да го обясня, чуство е.
Що се отнася до кисненето на плажа (както и за произволна друга дейност, водеща се за приятна, дискотеките примерно:Р), ако не го чустваш като почивка и имаш по-добра концепция за прекарване на времето, естествено че ще ти е неприятно и няма да е бягане от стреса. Спомням си, че и мен едно време много ме дразнеше, че нашите настояват да се пека, след като аз просто исках да си изкарвам деня в морето.
Btw, прекарвала съм по две седмици в пещера без ток, телевизия и т.н., което всъщност беше много идейно и забавно, но по някое започват да липсват достиженията на цивилизацията и самата им липса е някаква форма на стрес. И с хората е така... мечтала съм да избягам някъде от всичко и всички, обаче не ми понася прекалената самота всъщност.
Рол, наистина имаше някакви проблеми с форума, на доста хора не им се отваряше.

[Koruin]

Vsi4ko idva ot vazrastta. Kolkoto pove4e ostarqva6, tolkova pove4e ne ti se sedi v grada. A kakvo pre4i i na selo da si ima6 net iteleviziq, ako tolkova e va][no?

[Random]

И аз като Роланд искам да уточня, че това, което ме отблъсква от морето е безсмисленото висене по плажове(един ден на плажа:под чадъра-в морето-в кафето-пак под чадъра) и отвратителните навалици от глуповати туристи. Плуването донякъде компенсира гадното слънце, но като се замисля малко плажове наистина стават за добро плуване(което значи 3-4 километра поне на ден), така че предпочитам басейните. BTW, кои са любимите ви плажове по черноморието? Моят фаворит е Каваци-разкошна вода, страхотен пясък, а кафето е на 10 метра от водата

[Moridin]

Аз имам мноу добри спомени от един плаж край Созопол, казва се Златна Рибка, ма съфорумците дет ходиха миналото лято, казаха, че не бил хубав. Което разбира се няма значение, той си беше монументално як и си ловях скариди по скаличките в прозрачната вода

Плажът е як, когато си дете, щото така и така не киснеш като идиот на някво слънце по цял ден. Освен това не е гот да гледаш само някакви билдъри около себе си. Няма хляб в тая работа
Но като цяло морето ми е много по-добра алтернатива от планината, аз по принцип твърде трудно се радвам на ходене, а хижа пред хотел пък съвсем трудно бих предпочел, освен ако не е нещо особено пасващо ми, макар че си има своето очарование естествено. Планината само ми внушава свежест и мощ, но морето ми е къде къде по-красиво и приятно.

Тва обаче е силно иррелевантно по отношение на оригиналната тема, ето защо да си кажа и по нея... от моя стрес отърване няма. Ся например покрай сесията бях в тривиален стрес от четене по цял ден и нерви, обаче малко ме боли за тоя стрес, с почти нищо не ми пречи, даже е хубаво, че има с какво да се занимавам.
Силно по-неприятен и невъзможен за избягване ми е стресът, който по същество представлява моя живот, разбира се. На една вечна граница между нерешителността да се поеме някакъв път, невъзможността да измисля как, и постоянното наблюдение какво се губи междувременно, докато се мотая. Просто покрай нормалното ми живеене винаги има една частичка отвратително чувстване, ама 24/7. Никога не мога да си намеря покой, постоянно подскачам, озъртам се, или когато не го правя, превъртам мисли на бързи обороти. Никаква почивка няма за мен и каквито и да е т.нар. 'почивки' по планини и намсикво само удължават агонията на нещата, които трябва да се свършат, ето защо изобщо не си почивам. Изобщо не мога да си почина. Крайно фрустриран съм :/

Това когато не съм весел и щастлив, де, ма дори и тогава

Бтв и аз доста мразя да пътувам и да съм на непознати места. Въобще не бих излизал, ако не ме хващаха дивите отвреме-навреме. Дълбока квинтесенция на домошар съм си.

Мислели ли сте някога колко хубаво щеше да е ако можехме да общуваме не само с думи а и с усещания?

О, да! Винаги си мисля как хващам главата на някого с две ръце и му наливам всичките образи в главата си...

[Icy Dawn]

Всъщност си мисля, че стресът се състои не в това да имаш да правиш много, а да не правиш достатъчно - абе, да си го кажем направо - за мене нещата стоят така: скука=стрес. Може би и затова покрай сесиите се изнервям толкова, защото трябва да си стоя у дома и да се занимавам само с учене, а това на моменти толкова дотяга... Дори и разходките не помагат, и това което ми липсва са главно хората. Като че ли единствено сред хора мога да релаксирам истински и да забравя всичките си мъки. И дори и да бих могла да отида някъде сама, дали на море или на планина пак няма да успея да се концентрирам върху себе си, а ще мисля за хората които съм оставила в града, ще мисля non stop и просто ще превъртя, а като че ли не това е била целта... Единственият ми способ за борба със стреса са като че ли моментите в които успявам поне за 5 минути да не мисля за нищо, просто да оставя света да си върви по своите пътища и да не ме закача. Осъзнавам че доста от това звучи доста противоречиво, но какво да се прави... в подобни моменти на човек наистина му е трудно да опише какво чувства само с думи - наистина би било хубаво ако можеш да обясниш нещо на някого просто с чувства и усещания...

[Morwen]

Тва обаче е силно иррелевантно по отношение на оригиналната тема, ето защо да си кажа и по нея... от моя стрес отърване няма. Ся например покрай сесията бях в тривиален стрес от четене по цял ден и нерви, обаче малко ме боли за тоя стрес, с почти нищо не ми пречи, даже е хубаво, че има с какво да се занимавам.
Силно по-неприятен и невъзможен за избягване ми е стресът, който по същество представлява моя живот, разбира се. На една вечна граница между нерешителността да се поеме някакъв път, невъзможността да измисля как, и постоянното наблюдение какво се губи междувременно, докато се мотая. Просто покрай нормалното ми живеене винаги има една частичка отвратително чувстване, ама 24/7. Никога не мога да си намеря покой, постоянно подскачам, озъртам се, или когато не го правя, превъртам мисли на бързи обороти. Никаква почивка няма за мен и каквито и да е т.нар. 'почивки' по планини и намсикво само удължават агонията на нещата, които трябва да се свършат, ето защо изобщо не си почивам. Изобщо не мога да си почина. Крайно фрустриран съм :/

Това когато не съм весел и щастлив, де, ма дори и тогава ;)

Мне, ти възприемаш живота си като нещо за вършене? Защо? В смисъл, знам, че е глупаво да ти обяснявам да се оставиш на течението, но защо не приемеш, че онова което те притеснява е нещото между другото... че истинското е чуството на свобода, а тревогата е това, което изпитваш в моментите между тях...
Не, много съм добра в съветите, които ми е невъзможно да изпълня...

Аз имам мноу добри спомени от един плаж край Созопол, казва се Златна Рибка, ма съфорумците дет ходиха миналото лято, казаха, че не бил хубав. Което разбира се няма значение, той си беше монументално як и си ловях скариди по скаличките в прозрачната вода :)

Ам, не е хубав верно(Гибли твърди, че случайно сме уцелили лош период), ма имаше страхотни миди, аз си заместих влизането в морето с ровене в пясъка...
Бтв, аз много се радвам на непознати места обикновено, макар че зависи от мястото все пак.

Може би вече съм питала, но случвало ли ви се е да усещате тревогата физически и без особена причина? Ей така внезапно започваш да се чустваш сякаш сърцето ти има мощност 250 коня и нещо те стяга отвътре...

[Moridin]

Понявга. Ама не ти разбрах мисълта. Кой говори за нещо за вършене и за течения? То по-оставен на течението от мене няма.

[Moiraine]

Ми не се чувствам особено стресирана от големия, лош град, мен си ме кефи. Лошо няма разбира се и малко разнообразие. Нямам много опит с ходене по планини, но и от малкото съм мнооооооооого доволна А морето си е просто класика, верно че кисненето по плажа в един моментлеко писва, ма след цяла година почивка си идва тъкмо на време, а то и аз не излизам много, много от водата, btw като един от въпросните съфорумци (споменати по-горе от Мор), мога да потвърдя Златна рибка беше отвратителна, но пък и ние бяхме след една гадна буря, та не знам така ли си е обикновенно. Иначе Созопол много си го уважавам, а във Варна примерно си струва за купона и приятелите да се отиде, а не заради самото море (ся Марфиетка и Колибри да не се сърдят).

[Tais]

[Random]

Ама далеч не сте прави за Златна Рибка. Много хубав плаж си е-водата е кристална. Малко прекалено плитко е дъното, та те заболяват краката, докато стигнеш зона, годна за плуване, но т'ва е проблем само за мързеливите. Моят спомен за плажа е леко очернен от едно изненадващо нападение на рояк от хиляди мушици, дето за малко не ме изядоха, ама това си беше някаква масова атака(биологическо оръжие). Само дето златна рибка не намерих, а така си исках трите желания Пък за Созопол-който е ходил, знае-страхотен градец

[Kolibri]

Марфиетка и Колибри са първите /вярвам, не греша като го казвам от името на двете ни/, които ще потвърдят, че варненските плажове са отвратителни. Точно затова народа тук като реши да плажува се изнася по курортите и не припарва до градските.

Edit: Иначе по темата: аз май съм от хората, който изпадат в тотален ужас при самото споменаване на спокоен живот сред природата. Обичам живота в големия град, обожавам денят ми да е зает с работа, работа и пак работа. Само когато действам на пълни обороти се чувствам истински жива. Спокойствието е хубаво нещо, не ще и дума, но само за 2-3 дена. Не повече. После започва адски да ме изнервя. Идеалната почивка за мен е да не се виждам с никой, много книги под ръка и време за спорт и сън. Тогава почивам пълноценно и ми стига по-малко от седмица за да презаредя батериите.
Не обичам планината, изобщо мразя да съм далече от морето, макар че и на плаж не обичам да ходя. Но за мен идеално прекарана вечер е да седнеш в някое капанче до плажа след адски горещ и тежък ден и просто да се наслаждаваш на звуците и гледката... ех, размечтах се, а лятото е толкова далече...

[Kolibri]

Леле, аз успях да постна! Май трябва да почерпя:Р Извинете за спама, но съм адски доволна:)

[Ghibli]

Аз да си кажа, че плажът на Златна рибка си е много хубав, и дори това, че е доста полегат, ми харесва. По-миналата година бях на Китен - изумих се колко чиста и спокойна беше водата, докато на север вече вилнееше вятърът и не ставаше много-много за плуване.

Мор - ще ми се нещо успокоително да ти кажа, но и аз не знам какво. Както го описваш, звучи доста гадно - непрекъснато да чувстваш напрежението... от какво, наистина? Предполагам, просто трябва да схванеш, че наистина си съвършена чайка и че настоящият момент е поне толкова важен, колкото миналото и бъдещето в главата ти :) (и мен ме бива да давам съвети, които не мога да приложа сама)