Джийн Улф
Вечно имам чувството, че пиша в различна тема като пиша за разказите на Улф. Вчера изчетох доста дългия Tracking Song, от чийто финал така и не разбрах нищо, както може да се предположи. След него минах The Toy Theater, който беше разкошно деликатен и елегантен, а в момента чета The Doctor of Death Island, който ми прилича за момента повече на нещо на Филип Дик като концепция, макар че стилът си е безспорно Улфски.
And you can't dance with a devil on your back...
Победа по целия фронт! Сборникът е ПРЕБОРЕН! Отне време, отне усилия, но си заслужаваше! Последната новела - Seven American Nights - е от тоя тип типично Улфски истории, които са съвсем кротки и праволинейни, а после изведнъж свършват и осъзнаваш, че си изпуснал един куп ЯВНИ подсказки и случилото се е точно обратното на това, което си си мислел, докато си чел, та явно ще трябва да препрочиташ.
Един-два примера за какви яки идеи става реч в тоя сборник:
The Death of Doctor Island - действието се развива на изкуствен спътник нейде из слънчевата система - сфера, чиято вътрешна стена представлява море, а в него - един остров. Този остров (както и целият спътник) се контролира от изкуствен интелект - въпросният "Доктор Остров". Климатът на спътника пък се контролира от емоциите на пациентите - хора, хвърлени на острова и оставени на грижите му, за да се излекуват от асоциалните си психически заболявания в епоха, в която пренаселеността на човешките светове явно води до огромно количество такива отклонения. Само ще отбележа, че заглавието не означава това, което изглежда, че означава, и че това е най-силната история в сборника.
Seven American Nights - В неопределено бъдеще, вероятно около 150-200 години след нашата епоха, един Иранец посещава Вашингтон. Век по-рано Америка се е самоунищожила в генетичен апокалипсис, предизвикан от чудовищните химикали, които американците са създали както като оръжия, така и в храните и телата си (ГМО! ГМО! ДОМАТИ С ДНК!). Не е ясно какво още се е случило в тия последни дни, но цялата територия извън крайбрежните зони, чистени от океана, е необитаема, освен от нечовешки уроди, за които дори не е ясно съществуват ли. Всички американци носят генетичен белег от апокалипсиса - някаква физическа уродливост. Страхотна атмосфера на декадентско вкопчване в отдавна мъртво величие, невероятна бедност и паразитиране върху собственото си минало. А цялата повест се води под формата на дневника на въпросния пич, който, както разбираме в началото, така и не се е върнал у дома, а е изчезнал безследно. И финалът пак те оставя с усещането, че си изпуснал няколко подмятания, които придават тотално нов смисъл на цялата история. Защо е дошъл в Америка? Колко дни и нощи е прекарал? В по-късен етап от историята той разкрива, че е късал страници от дневника и ако човек се върне назад, може да забележи дребни несъответствия, които предполагат липсващи дни и важни събития. Колко е скрил и изкривил при писането? Дали изобщо целият дневник е писан от него? ЛУДНИЦА!
The Hero as Werwolf - В недалечно бъдеще човечеството се е самопроменило, превръщайки се в Господарите - раса, която не изпитва глад или жажда, която не остарява, не се разболява и е пригодена към мир, просветеност и благоденствие. Този процес обаче е бил приложен само върху определена част от обществото. Останалите са били забравени, оставени да отмрат сега, когато лекарства няма, а единствената храна е тази, която сам можеш да си отгледаш. И съответно те СА отмрели, а малцината оцелели се крият в сенките (защото в тази епоха ги ловят безмилостно) и са се научили да се хранят с Господарите. Ужасно мрачна история за човешкото и човечността, една от най-силните в сборника.
Hour of Trust - Америка е разкъсвана от гражданска война и тотална анархия. Правителството де факто не съществува. Корпорациите са поели контрола над останките от армията заради парите си и се опитват да възстановят мира. Действието се развива в Европа, където група корпоративни шефове организират парти, на което да демонстрират в реално време посредством видео-връзка предполагаемо лесна победа над размирниците в Детройт, за да спечелят спонсори за войната си сред европейските корпорации. Страхотна атмосфера на отричане на неизбежното, много силен дух на елитарност от типа на двадесетте години на двайсти век. Шокиращ финал.
The Toy Theater - една от най-филигранните и същевременно завъртяни истории в сборника, и една от най-късите. Някъде в далечното бъдеще, когато хората са се пръснали из галактиката, един кукловод пристига на изолирана планета, където иска да се срещне с най-великия кукловод на всички времена - маестро Стромболи. В разказа има няколко героя и няколко кукли (които в тази епоха са хуманоиди, неразличими от хората, контролирани чрез сложна апаратура и озвучавани от кукловода). Но кой е кукла и кой е кукловод? Най-различни подсказки сочат в най-различни посоки, докато в края на разказа не си напълно ошашавен и се чудиш дали някой от героите изобщо е истински човек. Може би най-яркият пример за майсторството на Улф да си играе със сетивата на читателя и с подсказки и внимателно подбрани думи и имена.
Тук има интересни синопсиси и анализи на всеки от разказите (като например обяснение защо Улф е написал "Werwolf", вместо "Werewolf"), но горещо препоръчвам да не се четат преди да сте чели самите разкази, иначе се губи целият смисъл:
http://www.wolfewiki.com/pmwiki/pmwiki. ... herStories
Един-два примера за какви яки идеи става реч в тоя сборник:
The Death of Doctor Island - действието се развива на изкуствен спътник нейде из слънчевата система - сфера, чиято вътрешна стена представлява море, а в него - един остров. Този остров (както и целият спътник) се контролира от изкуствен интелект - въпросният "Доктор Остров". Климатът на спътника пък се контролира от емоциите на пациентите - хора, хвърлени на острова и оставени на грижите му, за да се излекуват от асоциалните си психически заболявания в епоха, в която пренаселеността на човешките светове явно води до огромно количество такива отклонения. Само ще отбележа, че заглавието не означава това, което изглежда, че означава, и че това е най-силната история в сборника.
Seven American Nights - В неопределено бъдеще, вероятно около 150-200 години след нашата епоха, един Иранец посещава Вашингтон. Век по-рано Америка се е самоунищожила в генетичен апокалипсис, предизвикан от чудовищните химикали, които американците са създали както като оръжия, така и в храните и телата си (ГМО! ГМО! ДОМАТИ С ДНК!). Не е ясно какво още се е случило в тия последни дни, но цялата територия извън крайбрежните зони, чистени от океана, е необитаема, освен от нечовешки уроди, за които дори не е ясно съществуват ли. Всички американци носят генетичен белег от апокалипсиса - някаква физическа уродливост. Страхотна атмосфера на декадентско вкопчване в отдавна мъртво величие, невероятна бедност и паразитиране върху собственото си минало. А цялата повест се води под формата на дневника на въпросния пич, който, както разбираме в началото, така и не се е върнал у дома, а е изчезнал безследно. И финалът пак те оставя с усещането, че си изпуснал няколко подмятания, които придават тотално нов смисъл на цялата история. Защо е дошъл в Америка? Колко дни и нощи е прекарал? В по-късен етап от историята той разкрива, че е късал страници от дневника и ако човек се върне назад, може да забележи дребни несъответствия, които предполагат липсващи дни и важни събития. Колко е скрил и изкривил при писането? Дали изобщо целият дневник е писан от него? ЛУДНИЦА!
The Hero as Werwolf - В недалечно бъдеще човечеството се е самопроменило, превръщайки се в Господарите - раса, която не изпитва глад или жажда, която не остарява, не се разболява и е пригодена към мир, просветеност и благоденствие. Този процес обаче е бил приложен само върху определена част от обществото. Останалите са били забравени, оставени да отмрат сега, когато лекарства няма, а единствената храна е тази, която сам можеш да си отгледаш. И съответно те СА отмрели, а малцината оцелели се крият в сенките (защото в тази епоха ги ловят безмилостно) и са се научили да се хранят с Господарите. Ужасно мрачна история за човешкото и човечността, една от най-силните в сборника.
Hour of Trust - Америка е разкъсвана от гражданска война и тотална анархия. Правителството де факто не съществува. Корпорациите са поели контрола над останките от армията заради парите си и се опитват да възстановят мира. Действието се развива в Европа, където група корпоративни шефове организират парти, на което да демонстрират в реално време посредством видео-връзка предполагаемо лесна победа над размирниците в Детройт, за да спечелят спонсори за войната си сред европейските корпорации. Страхотна атмосфера на отричане на неизбежното, много силен дух на елитарност от типа на двадесетте години на двайсти век. Шокиращ финал.
The Toy Theater - една от най-филигранните и същевременно завъртяни истории в сборника, и една от най-късите. Някъде в далечното бъдеще, когато хората са се пръснали из галактиката, един кукловод пристига на изолирана планета, където иска да се срещне с най-великия кукловод на всички времена - маестро Стромболи. В разказа има няколко героя и няколко кукли (които в тази епоха са хуманоиди, неразличими от хората, контролирани чрез сложна апаратура и озвучавани от кукловода). Но кой е кукла и кой е кукловод? Най-различни подсказки сочат в най-различни посоки, докато в края на разказа не си напълно ошашавен и се чудиш дали някой от героите изобщо е истински човек. Може би най-яркият пример за майсторството на Улф да си играе със сетивата на читателя и с подсказки и внимателно подбрани думи и имена.
Тук има интересни синопсиси и анализи на всеки от разказите (като например обяснение защо Улф е написал "Werwolf", вместо "Werewolf"), но горещо препоръчвам да не се четат преди да сте чели самите разкази, иначе се губи целият смисъл:
http://www.wolfewiki.com/pmwiki/pmwiki. ... herStories
And you can't dance with a devil on your back...
Колко пъти го препрочитах The Toy Theater, докато започна да го схващам, и пак съм пропуснал бая неща със сигурност. Улф е много подмолен автор.
Seven American Nights е абсолютно гениална новела, дори само заради атмосферата, толкова перфектно пресъздадена е. А и идеята за посетител от Близкия изток, където е върха на цивилазацияа в момента, посещаващ Америка, която е тотално опустошена и всички му се подмазват, защото е в пъти по-богат от тях, е страхотно обръщане на клишетата. Трябва да си я препрочета пак.
Seven American Nights е абсолютно гениална новела, дори само заради атмосферата, толкова перфектно пресъздадена е. А и идеята за посетител от Близкия изток, където е върха на цивилазацияа в момента, посещаващ Америка, която е тотално опустошена и всички му се подмазват, защото е в пъти по-богат от тях, е страхотно обръщане на клишетата. Трябва да си я препрочета пак.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Зачетох интродукцията към пространния анализ на The Fifth Head of Cerberus (ЛИНК) и съм в потрес колко много ми се чете пак тая книга. Аз я обожах (обожих? Още не мога да реша кое предпочитам да е правилното...) още от първи прочит, без да хвана НИЩО от втория пласт и връзките вътре, а кво остава сега, когато имам някаква идея вече...
And you can't dance with a devil on your back...
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
Сега видях, че ще има след месец ново издание точно на The Fifth Head of Cerberus (досега бях чел само една от новелите) и си я поръчах най-накрая, нали съм тънкаж, а отстъпката е огромна на bookdepository.com.
Така вече ще имам едноименната новела в три книги в библиотеката ми, но какво да се прави...Ако другите две новели са дори и само наполовина толкова добри, пак ще си струва всяка стотинка.
Така вече ще имам едноименната новела в три книги в библиотеката ми, но какво да се прави...Ако другите две новели са дори и само наполовина толкова добри, пак ще си струва всяка стотинка.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Аз така с Peace ужасно се старах да не се подвеждам по повърхността, внимавах за всяка дума, връщах се назад, четях пасажи по два-три пъти. Близо месец ми отне, а не е голяма. После прочетох няколко анализа на хора, които доста са се позанимавали, и установих, че не ми се е получило съвсем. Не казвам хич, само заради едно важно нещо, което се оказа, че съм схванала без чужда помощ. Няма по-добър от Улф в „това е така, ама не е съвсем така” ефекта. И за разлика от повечето други писатели, които пишат върху анаграми, не се опитва да концентрира вниманието на читателя върху трика, а го тласка постоянно в по-безопасна посока. Доста подло. Винаги оставаш измамен.
Доколкото разбирам The Fifth Head (не съм я чела) e доста свързана в дълбочина с Peace, или по-скоро разбирането на Peace помага после за разбирането на The Fifth Head.
Доколкото разбирам The Fifth Head (не съм я чела) e доста свързана в дълбочина с Peace, или по-скоро разбирането на Peace помага после за разбирането на The Fifth Head.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Подхванах Fifth Head of Cerberus. Първо препрочетох едноименната новела. Изключително добра и на второ четене, а и естествено бях поизпуснал немалко неща първия път. Сега съм на средата на втората, която е коренно различна като стил и сетинг, но също толкова силна. Чета бавно и внимателно, естествено, даже се връщах да препрочитам някколко пасажа. Много приятно интелектуално предизвикателство е тази книга, да видим как ще е по-нататък.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
- elle_fr0st
- Commoner
- Posts: 48
- Joined: Sat Jan 05, 2008 7:09 pm
- Location: The House of Secrets,Sin City,Hell
Сега прочетох The Arimaspian Legacy и май не го схванах или поне не схванах скрития подтекст или смисъл . Някакви наблюдения? Ето го разказа
http://www.infinityplus.co.uk/stories/arimaspian.htm
http://www.infinityplus.co.uk/stories/arimaspian.htm
"I'm Gentleman Death in silk and lace, come to put out the candles. The canker in the heart of the rose."
Чувствам се недостоен, затова.
Прекрасна творба, естествено. Първата новела, както вече споменах, я бех чел и преди, и на второ четене ми се разкри колко перфектна е като структура. Най-впечатляващият момент беше:
Препоръчвам горещо, естествено, но само за внимателни читатели. Ако не ви се чете внимателно всяко изречение и не искате да се връщате да препрочитате пасажи или страници, няма смисъл да се захващате.
Прекрасна творба, естествено. Първата новела, както вече споменах, я бех чел и преди, и на второ четене ми се разкри колко перфектна е като структура. Най-впечатляващият момент беше:
- Spoiler: show
Препоръчвам горещо, естествено, но само за внимателни читатели. Ако не ви се чете внимателно всяко изречение и не искате да се връщате да препрочитате пасажи или страници, няма смисъл да се захващате.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Аз не съм чел прекомерно внимателно и пак се кефех много, та смисъл има
За втората новела въпреки че анализът от линка, който дадох по-горе, твърди друго, моята теория ми се струва много по-смислена:
За втората новела въпреки че анализът от линка, който дадох по-горе, твърди друго, моята теория ми се струва много по-смислена:
- Spoiler: show
And you can't dance with a devil on your back...
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 21 guests