ShadowDance

По време на поредния ми урок по френски тази вечер, темата в учебника беше поезия. По време на всичко това, ми хрумна едно хайку, което реших да пусна тук:

Върху прекършена клонка
прозрачните капки отразяват
кървавочервения залез.

Малко не е съвсем тематично със сезона, но се надявам да ви хареса ...

Хареса ми. Мислех си, че хайку е задължително да се пише в рими, но сега виждам, че не е така.
Първо като го прочетох, си викам: да логично и скучно - капките отразяват, нали са огледални повърхности, какво друго да правят; а залезът бил кървавочервен, и какво от това, той винаги си е червен за поетите, аз за залез друг цвят не съм чела в литературата.
НО при втори прочит е звучи различно. Прекършената клонка е в пълна хармония с кървавочервения залез. Като че ли кръвта от нейните рани са се прехварлили и засегнали и слънцето. А то умира, като гледа картината на трагедията. Кристалните капчици са символът на надеждата в случая. Те са чисти и непорочни, незасегнати от реалността; оставящи свидетелство за трагедията, но не можещи да я сxванат в нейната същност поради краткия си земен път. Чрез тях обаче ще бъде възроден новия живот. Този, който сте се роди от животворната сила на водата.
Силно. Браво!

На уличната котка хвърлих пушена змиорка.
Изгледа ме надменно.
И не мръдна.

Ей сега ми се случи. Деба писюра класовоосъзнат.

Мне, хайкуто не се пише в рими, пише се в определен брой срички (и куп други правила, които забравям). Те обаче неизменно се губят при превода и така...
И въпреки това хайкуто е чудесно.

Хммм, а защо всяко хайку трябва да е задължително псевдояпонско природно лайно? Тва не по повод на Живик стихчето де, просто питам, щот се наблюдава масово. Смисъл, къде по-стойностна беше оная гениалност (цитирам по памет):

Блесват светофарите на улицата
циганчето скоква
литват шамарите

А тва, доколкото има дори и рима защо го смяташ за хайку, а не за нормален стих? По тая логика всяки кратък бял (или не) стих е хайку.
А иначе се очаква хайкуто да изразява душевно състояние, използвайки хармонията с напълно съществуващи неща. Ся, има и куп други формални правила, но като замисъл е това. Това може да се счита за някво модернистично такова, но знам ли. И хайкуто просто по определение е "псведояпонско природно лайно", също както сушито по определение е лигава сурова риба.

Значи е прекалено ограничено и като такова - не е изкуство

Да, твърде ограничено е и не е самостоятелно изкуство. Но това дълбоко не означава, че хубавите му образци не са изкуство.Все едно да кажеш, че "Списъкът на Шиндлер" не е изкуство, защото черно-белите филми за нацистки лагери са твърде ограничен жанр.

Щеше да е същото, ако бяха двадесетсекундни и имаше точни изисквания по колко актьора в кви роли и с какви реплики да има

Не отричам. Но това по никакъв начин не изключва възможността да направиш нещо много добро двайсетсекундно и с точно определен брой актьори.
Все тая, какъв е проблемът? Нищо от тези не е класическо хайку, макар това на Живик по замисъл да е. Нищо лошо в разчупване на ограниченията, но от един момент нататък просто ще прелее в нещо друго като жанр.

Тъй като с Рол успешно хайджекнахме старата темичка на Живик, оттук-нататък тук ще се пускат само съвременни, социални хайкута, които не робуват на 5/7/5 сричките и не са обвързани със сезони. То и сезони вече няма.

Хич не ми пречат
правилата на хайку.
Така си пиша.

Слънцето отразява се в прекършената клонка
шумолят тревичките
оригнах се

Хората постоянно рипат срещу класическото хайку и зависимостта му от сезоните, но всъщност ИСТИНАТА е, че излишното оригиналничене води до доста жалки хайкута, които инхерентно кефят единствено създателя си. Истинското хайку е красиво и това не е въпрос на срички и природа, а на майсторство. Няма нито едно "оригинално" хайку, стил циганчето и шамарите, което някога да ме е изкефило повече от истински хубавите природни хайкута.

Ограниченията в изкуството са двояка работа. От една страна спират размаха на чувствата и мисълта, от друга способността да предадеш чувство и мисъл при тези ограничения е истинска гениалност и повод за възхищение.

Много по-лесно е да предадеш мисли и чувства с проза, отколкото с поезия, защото стихът има изисквания, съобразяването с които ограничава изразните ти средства. Да успееш при тези ограничения е трудно и майсторско. Мнозина не успяват, а доста други успяват само за определена публика. При хайку, с трите му реда и 17-те му мори, е още по-трудно, отколкото общо при поезията. Затова гениалните хайкута са малко, но много добри. Повечето са просто красиви по не твърде ангажиращ начин.

Zheko wrote:Хич не ми пречат
правилата на хайку.
Така си пиша.

Жеко, това е класика! 5/7/5. Нали се разбрахме да излезем от шаблона?