Едно хайку

[Morwen]

Явно той се се разбрал да спазва правилата...

[zhivik]

Аз искам да спомена само едно нещо относно правилата, по-специално относно изискването за морите - това е изключително специфично правило, специално за японския език. Така че според мен механичното му пренасяне в друг език е напълно безсмислено, защото така или иначе целта на правилото се губи безвъзвратно.

Навремето четох някакви неща по въпроса, беше за писане на хайку на английски, и имаше варианти за различен брой срички, но пак повтарям, правилото за морите е съобразено със спецификата на японския език, и според не може и не трябва да се пренася. Точно и затова добрите преводачи на хайку се опитват главно да запазят усещането и идеята, отколкото да следват сляпо правилата.

Това на практика означава, че на практика хайку може да се пише само на японски. Но за по-голямата част от света, която и бъкел не разбира от японски (като мен), не и остава голям избор (освен да научи японски, разбира се). Така че ако някой държи, нека нарича подобни опити хайку-подобна поезия, моето мнение относно това конкретно правило си остава непроменено.

Колкото до темите, избрах природните препратки не заради класиката, а защото ми харесват. И тъй като имаше известна доза сарказъм относно природата като тема, ето един друг опит:

Красиво момиче джапа
през мръсните локви.
Тъжно е

[Moridin]

Едно от изискванията на хайку е дори не толкова връзката с природата, колкото с конкретния сезон. Природните описания (доколкото ги има в три реда) са подчинени на това. Чувствата - също - каквито и чувства сезоните да викат у вас.

Иначе е напълно вярно, което казваш за морите. В индоевропейските езици това понятие не съществува май изобщо. Грубо го пренасят като сричка, но не е съвсем така.

5-7-5 срички май си е просто прието правило за тукашното хайку, дори не знам дали в японския вариант числата са тези.

Ето твойто хайку например, е оригинално и хубаво в най-общ смисъл, защото предава чувства по някакъв начин, дори да не е строго природно. Но горецитираното за шамарите е абсолютна боза за мен.

[Morwen]

Съгласна съм с Мор. Както казах при прекалено много избягване на всякви условности написаното просто престава дори да звучи като хайку.
Още нещо. Макар че в някои езици броят на сричките просто се заменя (в английйския има хайку 3/5/3, мисля) все пак брой има.

[shayhiri]

Живик'с бек! Другото добре, ама защо всичките ти прилагателни (и в двете хайкута) не променят с нищо съществителните, към които са приложени? Или и това е изискване на жанра...

5-7-5 срички май си е просто прието правило за тукашното хайку

[Moridin]

Ми има си хайку общество тук, за твое сведение
И хора-учени, дето се занимават с него.

[Zheko]

О, мори има. Понятието мора е от класическата поезия, която е преимуществено мороброяща. За съжаление, на български език не е много лесно да се направят класически мороброящи стихове. Просто не звучи, заради интензивното ударение.
В японския ударението е тоново и на неговия фон, морите добре изпъкват.

[Moridin]

В грешка съм начи

[zhivik]

Някои уточнения - в хайку не се говори конкретно за връзка със сезон, а се използват киго, което най-грубо се превежда като сезонни думи, които създават асоциации, препращащи към съотвения сезон.

Разделянето на мори на 5-7-5 е в класическото японско хайку, не съм чувал някой да се опитва сериозно да прилага това право на български. В интерес на истината, Братислав Иванов, преводач на една много симпатична поредица от хайку, изрично подчертава, че тъй като българският не е мороброещ език, е напълно безсмислено тази структура да бъде пренесена буквално.

Конкретно за морите, това не може да се преведе буквално като сричка, поради спецификата на японския. Поне според описанието, което аз чета, мората е по-скоро основна бройна единица, като т.нар. "тежки срички" съдържат две, а останалите - една мора. Ще оценя включване от някой, който всъщност говори/учи японски, защото усещам как навлизам в област, която не разбирам особено.

Колкото до идеите, всъщност второто ми стихче може по-точно да се определи като сенрю, т.е. разкриващо същността на човека, докато първото по-скоро клони към хайку, разкриващо същността на природата. Разбира се, всичко това е донякъде относително, защото препратки могат да се съдържат във всякакви думи.

Последно, Алекс, признавам, че не знам дали има изисквания за прилагателните, мога само да кажа, че не мислех за абсолютно никакви правила, когато ги писах. Аз си признавам, че от литературна теория почти не разбирам, така че всичко е плод на моментално вдъхновение. А, и сега видях, че поради спецификата на българския език се е получило едно двусмислие в последното стихче, защото прилагателното може да се отнесе както към съществителното, но може и да остане като безлично ... Не беше преднамерено, но мен двусмислието винаги ме радва

[Moridin]

Ами Жеко е учил японски
Киллуа и сега учи, ама май не я е видяла тая дискусия

Значи 5-7-5 е японското правило, ясно. Не го знаех туй.

За сезонните думи - аз същото имах предвид всъщност. Но като се замислиш, използването на думи, свързани със сезон, си е грубо казано баш връзка със сезон. И мисля, че е задължително да има такава - поне като усещане.

И аз съм ги чел същите предговори на хайку поредицата де Особено онзи, в който Иванов се гаври с колегите си, винаги ми е допадал с никак тънкия си хумор

[Zheko]

Мората е, грубо казано, единица за време, в което звучи дадената сричка. В част от случаите, една сричка звучи за време една мора. Но има срички, които звучат за време две мори (за нашите тука езици - когато има дълга гласна). Това е класиката. В латинската и особено в старогръцката поезия, това се отчита за само дългите и късите срички, но въпреки това, стихотворните стъпки са подчинени на моровото звучене. Тежките стъпки са две мори, леките са една мора. Ето защо, в старогръцката поезия има невероятни стихосложения, които не могат по никакъв начин да се пренесат на български. Въпреки това, акцентът се поставя на подредбата на сричките и морите в стиха, а броят е нещо, по-скоро следващо от тази подредба.

На японски е малко по-различно. Там морите са цялостно по-важни от сричките и цялата японска поезия почива единствено и само на броене на мори без оглед на сричките и на подредбата им в стиха.
Правилата са следните:
Обикновените кратки срички траят една мора. Думата хана, което значи цвете е с такива срички и трае две мори.
Завършващото н трае една мора. Думата гохан (варен ориз) от наша гледна точка има две срички, но трае три мори.
При удвояването на съгласни се прибавя една мора. Думата Ниппон (Япония, но казана малко по-експресивно) трае три мори.
При дълга гласна, сричката е две мори. Кьоо (днес) е две мори.

Специално при хайкуто се говори за т.нар. "тихи мори". Това са паузи, траещи различен брой мори, които се правят между стиховете.
Така, след първия и третия стих се правят паузи от по три мори, а след втория стих паузата е само една мора. По този начин се получава равномерно тристишие от по 8 мори. Така произнесено, хайкуто наистина звучи добре.

Пример (хйкуто с жабата и езерцето):
Furuikeya
Kawazu tobikomu
Mizuno oto
Тук морите и сричките съвпадат напълно, така че се брои лесно. Като се прочете на глас със съответните паузи звученето изпъква, въпреки, че няма стихотворни стъпки, с каквито ние сме свикнали.

[PrivateRaio]

собственикът на
зебрата кой е не знам
питам се тихо

[Zheko]

Казва народът:
недей пита старило,
а доцентило.

[PrivateRaio]

който и да е
отговор нека даде
зебрата де е

[Zheko]

Туй не е важно.
Същественото е кой
е собственикът.