Roland wrote:kalein wrote:Roland wrote:Ех, Калине
Такъв дълъг пост, толкова patronising, а всичко щеше да се избегне с малко по-внимателно четене.
Ditto, Rol. Все едно аз съм го казал. На тебе. *смея се*
В стил "ама ти си пък ПО-тъп, за да е последната реплика моя". Ненужно, не?
Стори ми се, че си мислиш, че само ти се чувстваш така при общуването с мен. А всъщност и аз се чувствам така - patronized и невнимателно четен - при общуването с тебе.
:. Беше ми нужно.
Roland wrote:Не, не съм се замислял. Знам, че ги нямаш. Говорим за една доста различна форма на киното от западната, пълна със свои собствени похвати, символика и клишета, с която ти си между бегло и никак запознат. Същественото в онзи цитат, което ти за втори път не искаш да прочетеш, е че в момента ти спориш с мен горе-долу за по-качествени методи за вибрато при високите позиции на цигулката. Надявам се тази аналогия вече да е достатъчно директна.
Познаване на конректни/за дадена култура символи != обща способност за разпознаване на символи
(Аз съм практикувал второто нещо. Тамън две години, и не е ръждясало толкоз.)
Познаване на конкретни/за дадена култура символи != вярно тълкуване на конкретни/за дадена творба символи
(Няма такова нещо като "вярно" тълкуване на символи, освен ако си говорим за езотерика, не за художествени средства.)
Неразпознаване на символи в конкретна творба != липса на символи в съответната творба
и т.н.
- Spoiler: show
- (По принцип е по-разумно да подхождаш с "Аз знам, че нищо не знам", като говориш за мене. Защото това, което знаеш за мене, съизмерено с това, което не знаеш, клони към нулата.)
Разбирам аналогията ти, но не мога да я приложа, понеже тя стъпва върху неизяснени предпоставки. Аз не сравнявам познанията ни на конкретни/за дадена култура символи, а общата ни способност да разпознаваме символи, каквито и да е, в която и да е култура.
Roland wrote:kalein wrote:1. Не възприемам изкуството по принцип като терапия. Не ме интересува дали ще ме залее с мрак или розов петмез, стига да ми въздейства. Съответно може да ми въздейства както заспала съзверцателна емоционалност, така и динамичен екшън без грам подтекст в него.
ditto. С разликата, че при мен "терапия" и "въздействие" не се взаимоотричат.
За мен също. За теб обаче просто ще ми простиш, ако не го вярвам след изказвания от типа "не ми хареса Сузна Кларк, щото имам нужда от Стърджин" и "защо да чета Бътлър с целия й негативизъм, като Зиндел има същите идеи, ама позитивни?". Неколкократно досега си се доказал като силно селективен не само на ниво качество, но и на ниво тематика, с идеята, че ти имаш или нямаш "нужда" от еди какво си. А изкуството не го касае кой от какво има нужда, за да е добро или лошо.
Просто няма да ти простя. Опитай със "сложно". *смея се*
Лична нужда (eg. изразената в двете фрази, които си цитирал) != способност за оценяване на въздействие
Илюстрация:
този клип притежава качества да въздейства (динамика, връзка между темпо на мелодия и темп на събитията, чисто графични детайли, препратки към прастари и съвременни архетипи...). Този клип ми се отразява адски зле - дори не мога да обясня членоразделно защо.
:. 2. Аз
нямам нужда от този клип.
1. Аз
мога да оценя колко е въздействащ този клип.
И забележка: такъв тип аргумент се нарича "избирателно цитиране", В реториката не се гледа с добро око на него.
"Неизбиртелно" е онова цитиране, което улавя
най-характерните мисли на цитирания в
релевантната област, която пояснява цитатът. За да е възможно да подбереш тези най-характерни мисли, трябва да познаваш писмената продукция на цитирания наистина добре.
(Аз знам колко малко знам - не само за анимето, а и за хората около мен. Ти знаеш ли, Симо?)
Roland wrote:Лилаво е "нежната ефирност на синевата полетя по устремилия се в небосклона златен лъч слънчева доброта, който озари смелите хребети на лазурната пяна на бистрите вълни". Похват на слабите автори и некадърните режисьори.
Благодаря, сега разбрах.
Къде видя такова нещо в "Приказките"?
Roland wrote:... И тъй като изглежда няма да го допуснеш, аз ще продължавам да си го твърдя в прав текст - Землеморията е елементарна и лишена от символика. Всички "бавни" кадри са сложени там с цел "обща атмосферичност", а не я постигат, защото като средства и имплементацията им похватът е тромав, нескопосан и имитаторски. Имитаторски спрямо какво? Погледай малко повече качествено аниме и ще си отговориш сам.
Тук стигаме до пълен кръг - рестартирам от щепсела.
*изглежда изглежда
... изглежда*
Roland wrote:kalein wrote:5. Правдоподобни или въздействащи персонажи. Или реалистични (
Bebop,
Ghost in the Shell), или обобщаващи, архетипни или качествено идеализирани персонажи (
RahXephon,
Evangelion,
Skins ). В Землемория имаш... безличност. Безсмисленост. И уж идеи, стоящи зад тях. Уви...
Изцяло изхвърлям сериалите от сравнението. Ако не ти е ясно защо сериал не се сравнява с 2-часов филм, да спираме дотук.
Ghost in the Shell не съм гледал, че да мога да преценя.
Нещо друго като база?
Това е изцяло твой проблем, че ги изхвъляш. Качествената характеризация не зависи от медиума филм/сериал, от него зависи само скоростта на изграждането й. Качествените герои са си качествени и в 2 часа, и в 20. Освен това съм бил свидетел на сериали, където героят се изгражда като такъв още в първи-втори епизод (50-тина минути) и си е напълно пълноценен образ, който няма нужда от още изграждане нататък (
GitS: SAC). Ей за такива "рамки" говоря в точка 1.
Тц. Не е мой.
От списъка, който ми даде - кой 2-часов филм (освен втория Ghost) демонстрира пълнокръвни герои по твоята дефиниция?
Roland wrote:kalein wrote:(Понеже аз явно намирам образите в "Землемория" за убедителни и въздействащи. сега остава да изчоплим същината на разликата.)
Знам, че е дразнещо, но явно има нужда да го повтарям - просто не си гледал достатъчно, за да оцениш колко мизерни и еднопланови са всъщност.
Натрупването
може би все пак води до качествени изменения...
Повтарянето без вариативност и надграждане - по-скоро не води.
Roland wrote:kalein wrote:6. Сюжет или стил. Ако едно аниме има качествена история (Death Note, GitS: Stand Alone Complex, Spirited Away, Nausicaa) или въздействащ стил (Porco Rosso, Cowboy Bebop, Hellsing), нямам нужда от някакви дълбоки идеи в него. Ако и комбинира, още по-хубаво.
Добре, тук ми стана ясно какво търсиш.
Не мисля. Аз не
търся нищо
Просто когато харесам нещо, го определям като качествен елемент и после го разпознавам, щом го видя отново. Смятам, че
търсенето е ограничаващо и дискриминиращо.
Добре, зле подбрана дума. Поправям се:
Разбрах един от критериите (колкото и да се противиш да ги наричаш така - въпрос на терминология, не че ти се налагам нещо), по които оценяваш аниметата. И ще го имам предвид, като ти чета отзивите по-нататък.
(В което - ако някой се чеше по главата - всъщност е и смисълът на упражнението.)
Roland wrote:О, богове, какво, да фак, означава "игрална достоверност"?! И що за дилетантско мнение е това изобщо? Пред авторитета на ТАКЪВ човек ли се очаква да сведем глави с ниската си кино-култура? Сори, ама ако не пуснеш още неща за контекст, аз си изграждам впечатлението за пример на класическата аксиома "не е важно колко си гледал, а как"...
Работим по въпроса за значението.
Контекстът - след две седмици, редактиран както си требе.
---
ЕДИТ: Морв - аз ви моля да допуснете, че с повече човъркане на художествени произведения - всякакви, не просто филми и не просто книги - човек придобива способността да си гради мнение по-бързо. Даже ако се намира в съвсем нова територия и е виждал нейни образци в порядъци по-малко от знаещите.
(И не слушай хората, дето пишат, че съм гледал 10- анимета. Някъде да съм потвърдил, че е така?)
А с още повече човъркане човек придобива и къде-къде по-ценната способност да си руши мнението, и да го преизгражда.
Само че... трябва все пак да му бъде даден някакъв genuine stimulus, не "така е, щото аз знам повече от тебе".