ShadowDance

Преди няколко дни прочетох тази доста известна книга на братя Стругацки. Бях чувал какви ли не суперлативи за нея, колко забавна била, че е по-добра дори от две за мен гениални книги като "Трудно е да бъдеш бог" и "Пикник край пътя". Обаче останах много разочарован, защото книгата нито беше особено забавна, нито особено интересна като сюжет и идеи. Институтът за научна изучаване на магията или както там беше точното име е много добра идея, но авторите са се опитали да бъдат забавни и сериозни едновременно и не се е получило. Поне за мен. Нито веднъж не се разсмях на глас докато я четох.

Вече отношението ми към Стругацки е много раздвоено и неопределено, имат двете споменати по-горе гениални книги, имат обаче и няколко големи разочарования за мен като "Времето на дъжда"(една от най-трудно четивните и в крайна сметка без особено смислена идея фантастики, които съм чел) и Понеделника. Направо вече се чудя да си търся другите им книги или не.

Предчувствам появата на някой фен на Понеделника или маниак на Стругацки, който ще е абсолятно несъгласен и ще направим един хубав спор.

Я ми припомни кое беше Времето на Дъжда??
Защото бая съм чел и не се сещам ...
А Понеделник започва в събота не можах да я дочета ...
А бтв цялата поредица за прогресорите е доста готина.

За съжаление точно преди да я почна, бях изчел една след друга "Пикник край пътя", "Охлюв по склона" и "Трудно е да бъдеш бог". Просто се отказах на първите няколко страници. Не че имах време да добия впечатление от нея, просто ми дойде свръхдоза Стругацки и ще трябва да изчака по-добри времена...

"Времето на дъжда" беше третата в един сборник със "Пикника" и "Трудно е да бъдеш Бог", наречен незнайно защо "Дори насън не виждаме покой". Ставаше въпрос за някакъв град, в който все валеше, главния герой беше един писател, друго много не помня...

Ето го лудия фен на "Понеделника" :)
Как може!!! Ама как може!!!!! Точно на тази книга съм се смяла с глас толкова много... Остроуна до немай къде, пълна с препратки към сума ти интересни неща... Цялата е просто прелестна, и дори само отделни моменти... И едновременно има и по-сериозни неща, точно както каза, и смесването е идеално според мен...
Добре де, остави това, не ти ли е смешно онова за Кристобал Хунта и нациста? Или Вий? Хъ Мъ Вий, не познавате ли началника на канцеларията? Всичките им имена, Саваот, боже мой, и човекът в два екземпляра, и Вибегало, и Canst thou not come in by usual way desent people do?, и веждите, и какво ли още не, откъсите от Махабхарата... Пръстът на Бриарей... Не го разбирам и това е.

Ами не ми беше смешно, освен малко за Саваот. Какво да направя.
BTW тоя Кристобал Хунта от някоя друга книга ли е или историческа личност, защото името ми се струва познато, но може да греша ужасно?

Аз не знам да има такава личност, според мен е сполучливо измислен. Може и да греша де.
(с умолителен тон)
Ама поне това с бабичката в началото не ти ли е смешно?

Добре, признавам си - бабичката беше забавна, но не достатъчно, че да се разсмея на глас.

Сатирата към научните институти от социалистическо време си е съвсем осезаема наистина и на мен ми е доста чудно как се е промъкнала такава книга през цензурата. Добре са се справили с прикритата критика, проблемът е, че не беше забавно, нито пък сюжетната линия беше особено интересна.
Може един от проблемите за мен лично при четенето да беше, че все го сравнявах Понеделника с любимото ми 20-то пътешествие от "Звездни дневници", където става дума за подобен институт, но за пътувания във времето и промяна на историята, Това 20-то пътешествие ми е толкова любимо, че в сравнение с него всичко друго би избледняло, особено като ниво на забавност и остроумие на автора.

turin поред мен най-дълбоката и философска книга от поредицата за прогресорите е "Вълните усмиряват вятъра". Може би защото бях достаъчно голям когато я прочетох ми въздейства най много ...
А "Обитаемия остров" е просто един страхотен приключенски роман с елементи на философски разсъждения и комунистическа пропаганда ..

Не ми стана много ясно що пак бате ви Рольо излезе на топа на устата, но аз да споделя, че "Охлюв по склона" грубо не я разбрах. Убеден съм, че има смисъл в нея, на много моменти смятах, че съм го доловил, ама, уви, ми се явява нещо като стария Тарковски - твърде далеч от света, в който живея, за да я разбера :(

Мдаа, готино е да видиш как Мак Сим се превръща в нещо като по-умерен и мааалко по малко параноичен вариант на Екселенц ....
Но по интересно е еволюцията на идеите - как се превръщат хората в
Странници и какво правим ние, другите хора по тоя повод.