ShadowDance

Позволявам си да пусна тема 'Гледано напоследък' и в 'Anime forum'-а, подобно на тази в 'Movies Forum'-a, тъй като считам, че има нужда от нея. Особено когато човек иска да каже няколко думи за аниме, което е гледал и смята, че не заслужава пускането на отделна тема или е започнал да гледа някое и желае само да сподели първоначални впечатления от него.

Мисля, че всички коментари биха били полезни за хората, които тепърва смятат да гледат конкретен сериал или филм.

Да пристъпя към съществената част , на вашето внимание:

Now and then, here and there



Анимето е 13 епизода, изгледах го вчера и да си призная не останах особено очарована, да не кажа никак.

Началото ни запознава с Шу, главният мъжки персонаж, който е енергичен младеж, трениращ не особено успешно кендо. Героят е особено клиширан и дразнещ, поне мен през цялото време не спря да ме дразни - вписва се идеално в клишето 'готов да защитава на всяка цена децата и жените' и 'следва тъпо и упорито принципите си, колкото и бой да яде, без особено да е наясно защо точно'; доста злобно пребиван и мачкан.

Шу среща мистериозно синекосо/синеоко момиче, което наблюдава мълчаливо залязващото слънце от върха на един заводски комин. Малко след като успява да изкопчи от нея единствено името й: Лала Ру (да, смешно е, направо е идиотско) от нищото се появява мистериозна мацка, която отвлича синекосото момиче. В следващия момент повествованието ни изсипва (да, и Шу по погрешка), ни в клин, ни в ръкав в друг свят-пустиня, който е обект на болните желания за всеобхватна власт на напълно умопобъркания диктатор Хамдо. Той междувременно е и капитан на Hellywood - гигантски свръхмощен боен кораб, закотвен в пустинята. Защо Хамдо така силно желае Лала Ру, каква е причината за войната, истината зад военните части на Хелиууд, се разбира постепенно с напредването на повествованието.

И понеже така и така не съм тръгнала да пиша ревю, смятам само да кажа по няколко думи за това, което не ми хареса в сериала и това, което ми:

Минусите:

- Клишетата са твърде много (най-големият пример за това са героите);
- Анимацията не е точно от най-красивите, поне за мен;
- Музиката е супер незабележима; ОP and ED темите са доста тъпи;
- Сюжетът не е интригуващ, предсказуем е;
- Има твърде много сцени с категорично неоправдан брутализъм и натурализъм;
- Сериалът не успява да накара зрителя да бъде съпричастен към съдбата на героите;
- Липсва мотив/причина за много от действията на героите; Липсва отговор на въпроса 'Защо го правя?'.
- Финалът беше прибързан, предсказуем и смея да твърдя безинтересен;

Единственият плюс, но затова пък голям:

+ Злодеят е дотолкова добре представен в своята психическа нестабилност (той си е напълно луд шизофреник), че няма начин да не ви побият тръпки като го гледате; той е първия злодей, който ми докарва физическо отвращение, докато го гледам.

За финал --> има доста по-добри сериали, които си заслужават повече губенето на време, този за мен не е един от тях, независимо от учудващо високия му рейтинг в Anime News Network.

хм,странно.повечето хора,които са го гледали тоя сериал го смятат за доста добър,но аз така и не съм имал възможност да проверя за себе си.

ъъ,и за да не е тотален спам,аз последно гледах

Oruchuban Ebichu(ta-ta-ta-taaam)
не знам дали някои от вас тук е чувал за творението на болните японски мозъци,наречено подлъгващo ping pong сlub(подлъгващо,защото анимето има много малко общо с пинг понга...или поне не по начина,по който хората си представят аниме,свързано със спорт).та пинг понг клуб е една уникална комедия,която обаче хич не се препоръчва на
а/жени
б/ъъъ,възпитани и еродирали люде
в/малки деца?
поради простата причина,че анимето е фрашкано с вулгарни бъзици и скечове.мен лично подобен хумор буквално ме хвърля на пода от смях,и си признавам без бой,че анимето ми хареса изрудски много.
та да си дойдем на думата за ебичу.
ебичу е женски хамстер,закупен за скромната сума от десет долара от 25 годишна ОЛ(офис лейди ) и който има за задължение да се грижи за къщата-чисти,пере,готви,пазарува и нагъва сирене.
с такива впечетления ще останете от кратките резюмета,дадени тук-там из аниме сайтовете.това обаче,което няма да разберете,е че ебичу всъщтност е в няколко пъти по-вулгарно от пинг понг клуба.
хумора гравитира около секс,вибратори,мръсни шеги(игра на думи,подробно обяснена в началото на филмчетата),зоофилия,поркане и други такива подобни бъзици.
просто трябва да се види,ако си падате по подобен род издевателства
9/10 заради грозната анимация,ама тя не пречи

хихи, четох мангата на Ебичу аз . Де го има анимето?

от някъв тракър го изтеглих,мога да ти дам линка.
иначе ако скоростта ти отвънка е ниска ще го кача на анимесбг тракъра,но моя ъплоуд е турбо мизерен(30,ако имам късмет),тъй че няма да стане бързо

Memories

Tова е един филм, който всъщност се състои от три 30-минутни филмчета, всяко доста различно от останалите и като жанр, и като атмосфера, и като анимация Може би си приличат в едно - че са наистина психарски, но какво можем да очакваме от филм на Кацухиро Отомо или небезизвестния автор на Акира Всъщност не са и трите на Отомо, май само третото, но съвсем в началото пишеше A Katsuhiro Оtomo film, което ще да рече, че поне има някакво филмово студио човекът..
както и да е, анимето не е от най-новите (96-та), май е изцяло 2D анимация, а пък третият филм абсолютно не е аниме (макар за аниме да минава всяко нещо, идващо от Япония, това е просто твърде.. различно), по-скоро напомня на руска анимация
Анимето е нестандартно, със сигурност бяга от клишетата като попарено и го препоръчвам горещо на всеки, който иска да види нещо оригинално и добре изпълнено

Понеже не намерих къде Елейн е говорила за Наушикаа, рекох да се отчета тук. Филмът е ВЕЛИКОЛЕПЕН. Стократно по-добър от Принцеса Мононоке, с която Миязаки се е автоцитирал всъщност. По някакъв начин едновременно дълбок, емоционален и динамичен... просто нямам думи, вторият ми любим филм на Миязаки след Спиритед Ауей

И на мен ми е вторият любим на Миязаки филм, но след Мононоке химе ("първата любов ръжда не хваща" )

А иначе Илейн, аз останах с доста добро впечатление от "Now and then" въпреки, че съм изгледала само 5-6 епизода, другото лято се надявам да си го довърша ,та да разбера защо не ти е харесал.

И аз не знам къде съм писала за Наушика, но като че ли не съм въобще. Да си призная, не ми се впуска в дълги обяснения и спорове. Мога само да се радвам, че на вас ви е харесал толкова, защото аз определено не получих почти нищо от този филм и мога само да съжалявам, но такова е положението.

Сега като се замисля Mononoke Hime и Nausicaa всъщност имат доста допирни точки. Концептуално си приличат и в 'Мононоке' намирам израстване в реализацията на идеята (най-общо казано, защото фабулата е съвсем различна). Като че ли режисьорът е натрупал повече опит и е успял да придаде повече дълбочина на по-късното си произведение. Безспорно, за мен, то е по-добро откъм реализация: с неповторимата си мистична атмосфера, първичността, великолепната музика, която я допълва, сравнително неклишираните персонажи (така де, те са си правени по калъп повечето персонажи на Гибли студио и си приличат, но в сравнение с Наушика са песен) и дори самия сюжет.

Във всеки случай Наушика минава доста назад в личната ми класация: далеч след Spirited Away, Totoro и Mononoke Hime. Дори Howl's Moving Castle ми хареса повече .

Aerith, и аз не мога да си обясня защо "Now and then" толкова не ми допадна, но не разбирам и какво толкова намират в него феновете му. То си е неинтригуваща, предсказуема боза с хипер клиширани и дразнещи персонажи: млад идиот, готов на всяка цена да защитава всичко женско и момиче, което за цял сериал обелва 3 думи . Все тая де, ще ми е интересно да чуя мнението ти ако го изгледаш някога.

хех, аз също ужасно много обичам Наушика, а относно това за героинята, че е клиширана и тн, попаднах на едно доста добро ревю по въпроса, voila

Това, че Мононоке била по-дълбока, е, извинявам се, пълен булшит. Мононоке е стандартно еко-филмче "да опазим природата", докато в Наушикаа са поставени много по-сериозни въпроси, да не говорим колко по-яка е атмосферата, ма айде, това е субективно.

Мононоке е стандартно еко-филмче "да опазим природата"

Факт, това явно е много актуална тема в Япония, защото бива третирана в страшно много филми. Мононокето не прави изключение, но и Наушиката не се различава кой знае колко. И в двата филма има пряк сблъсък human vs nature. Главните героини, представляващи природата, в нейна защита срещу Хората, които искат да нарушат равновесието (реално антагониста във филмите).

В Наушика действието се развива постапокалиптично, след като пак хората са си надробили попарата; резултатът = разрастващото се блато. Негов еквивалент в Мононоке е покварата сред горските митични същества, Горския дух и т.н.



Цитат от ревюто, което Килуа посочи:

Princess Mononoke in particular can be looked at as a more refined spiritual descendant of Nausicaа.

И още един за самата героиня:

Nausicaа is fearless, adventuresome, capable, decisive, and charismatic; though somewhere between cute and pretty, that is the least of the factors which attracts a viewer’s attention to her. She is a gentle, peace-loving soul who always seeks the least violent resolution to conflict and yet is capable of astonishing rage when confronted by great tragedy. Though full of youthful exuberance, she possesses a wisdom and maturity well beyond her years.

---> Та тя е направо идеална. Мъдра, добра и жертвоготовна, като никоя за възрастта си. Сещам се за вечния трик при мека сериалите: дете, достатъчно способно, за да управлява робот... Защо ли такова съвършенство не ми се струва убедително?

О, да, извинявай, но ако героите в детските филми са ти неубедителни, може би трябва да помислиш за смяна на жанра

А какво пише в нам си кое ревю мен слабо ме касае, аз си изграждам мнението сам. Само дето в Наушикаа няма борба между човека и природата, защото природата ОТДАВНА е спечелила, при това безапелационно. И е загубила същевременно, но човекът нищичко не е спечелил. И тя вече не е добра и беззащитна, нито човекът кой знае колко й вреди или би могъл да го прави. Точно там е, че в тоя филм е бъкано от нюанси и посланията, доколкото може да се говори за такива, са много по-оплетени и сложни от елементарната Мононоке.

ако героите в детските филми са ти неубедителни, може би трябва да помислиш за смяна на жанра

Те ако всички бяха такива, вярвам и ти щеше отдавна да си го сменил, но не е там въпросът, нали?! Уви, филмите на студио Гибли все още имат невероятен чар, за да ги подценявам само заради един, който не ми е харесал. Почти всичките, които съм изгледала са ми харесали безкрайно много, така че за смяна на жaнра не може и дума да става.

От друга страна, в по-късните творби на Миязаки личи прогрес в изграждането на героите. Поне не са изкристализиралата добродетел, по-разчупени са, а лично на мен и по-интересни и убедителни, дори дечицата в Тоторо са по-истински (като Сецуко в Светулките).

Цитатът от ревюто, Рол, го пуснах за Килуа, защото заради нея го прочетох, човекът си го беше написал и там. Мнението ми за филма си е изцяло мое и неповлияно от никъде, надявам се това не го подлагаш на съмнение.

Spoiler: show

Human x Nature елемента го има и в Наушика, ако и да си прав, че тук силата е в много по-голяма степен на страната на природата (но това е просто разлика в сюжета, не непременно +) - охмутата, които само с вида и излъчването си говорят най-добре за това.

В Мононоке нещата са обърнати: силните горски духове агонизират, заради хората.

Опита да бъде събуден великана в Наушика, за да се ползва за установяването на някакъв контрол, е обречен на провал. Въпреки това дръзко е използван срещу пълчището охмута, което е своеобразен сблъсък между хора/природа. Докато в Наушика обаче изходът да е ясен (Наушика укротява охмутата, великанът не оцелява, равновесието от началото на филма е възстановено), в Мононоке от един момент нататък ти бива отнето всякакво очакване за категоричен happy end - покварата стига много по-далеч, отколкото е очаквано; реално се стига до грозно извоювана победа на хората, които са по-младата 'сила'. Според мен това провокира известна доза сериозни мисли и е своеобразно послание към зрителя, ако щеш.

Хич не ми хареса на мене Наусиката

Има си хас пък точно на тебе